Р Е
Ш Е Н И Е
№356 23.11.2021
г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско
отделение
На двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар
: Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№ 98 по описа за 2021 година,за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод на
искова молба от А.А.М.,
ЕГН **********, ***, местност *** ***, чрез: адв. адв. Виктория Георгиева
Стоянова-Костова, член на САК, вписана в Регистъра на адвокатите на Софийската
адвокатска колегия с номер **********, от „Гунева и Ангелова” Адвокатско
дружество, Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев
№ 9, вх. Б, ет. 1, офис 1, Адвокатско дружество „Гунева § Ангелова“ против Х.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да осъди ответницата да
заплати на ищеца суми
в общ размер на 39 288,81 лева, от които сума в размер на 28 580,27 лева, за
заплащане на приспадащата се част на ответницата, в качеството й на солидарен
длъжник, по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година, сключен с „БАНКА
ДСК“ ЕАД, град Несебър, и по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
09.03.2016 година, сключен с „Обединена българска банка“ АД за периода от месец
януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително, заедно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и сума в размер на 10 708,54 лева, с правно основание чл.
86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва за забава, считано от по-късната дата из
между датата на падежа на всяка от вноските и датата на плащане на всяка от
тях, съобразно приспадащата се част на солидарния длъжник, до 18.01.2021
година. Претендират се и за заплащане на направени от ищеца разноски в
производството по обезпечение на иск по ч. гр. дело № 2 по описа за 2021 година
на Окръжен съд-град Бургас, и производството по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки по изпълнително дело № 6 по описа за 2021 година на ЧСИ
Делян Николов, peг. № 804, с район на действие Окръжен съд-град Бургас, както
следва: 40 лева - държавна такса за образуване на производство за обезпечаване
на бъдещ иск, 2 451.60 лева, за заплатен адвокатски хонорар, 24 лева - такса за
образуване на изпълнително дело, 72 лева - такса за налагане на запор и 20 лева
- такса за връчване на съобщение. Претендират се направените в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди,
че с ответницата са бивши съпрузи. Заявява, че бракът им е прекратен с решение от 27.03.2018 година,
постановено по гражданско дело № 91 по описа на Районен съд- Несебър, но са във
фактическа раздяла от началото на 2014 г. Сочи се в исковата молба, че по време
на брака си, страните са придобили режим на СИО недвижим имот, представляващ
Овощна градина с площ 1 000 кв. метра, трета категория, находящ се в местността
„Солуджана“, землище на село Кошарица, община Несебър, област Бургас,
представляващ имот № 15243 от масив 15, за което бил съставен нотариален акт **,
том **, рег. № ****, дело № *** от 20**година на нотариус Мария Бакърджиева.
След придобиването на имота, бившите съпрузи променили предназначението му и съгласно
издадено Разрешение за строеж № 28/05.06.2006 година изградили двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 39164.15.243.1.
Поради необходимостта
от извършване на
строителство и на довършителни работи на общото им жилище, страните сключили
Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година с „БАНКА ДСК“ ЕАД, по силата на
който им е отпуснат кредит в размер на 91 000 лева, за строителство и
довършителни работи на жилищната сграда. За обезпечаване на вземането е учредена в полза на банката договорна ипотека върху поземлен имот №
39164.15.243, находящ се в село Кошарица, община Несебър, област Бургас, ведно
с правото на строеж за изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда.
На 09.03.2016 година,
страните сключили и Договор за предоставяне на ипотечен кредит с „Обединена
българска банка“ АД, с който им е предоставена сума в размер на 72 300 лева за
рефинансиране на ипотечния кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД с Договор за
жилищен кредит от 06.11.2006 година. След извършеното рефинансиране е заличена
вписаната в полза на Банка ДСК“ ЕАД
договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот. Ищецът сочи, че и по двата
договора за кредит, страните са били кредитополучатели-длъжници при условията
на солидарност, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 1.1. а
(1) от Договора за предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016 година.
Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради липсата на
други уговорки между страните това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно.
Сочи се от ищеца, че
след прекратяване на брака, собствеността на недвижимия имот, за който са поети
кредитни задължения от страна на бившите съпрузи е трансформирана на обикновена
съсобственост между тях.
Твърди се в исковата
молба, че за периода от януари 2014 година до месец декември 2020 година,
включително, задълженията за месечни вноски по отпуснатите кредити са
погасявани единствено от ищеца А.М., като към момента на подаване на исковата молба
общата изплатена сума е в размер на 57 161.03 лева. В тази връзка се сочи, че
задължението на ответницата следва да се формира на база половината стойност от
всяка изплатена месечна вноска по кредитите, като в случая задължението й
възлиза в размер на 28 580,27 лева, за периода от месец януари 2014
година до месец декември 2020 година, както и законна лихва за върху всяка от месечните
вноски в общ размер на 10 708.54 лева, формирана считано от по-късната дата
измежду датата на падежа на всяка заплатена вноска и датата на нейното плащане
до 18.01.2021 година. Заявява се, че въпреки опитите за доброволно уреждане на
отношенията между страните и отправените до ответницата покани, последната до
настоящия момент не е извършвала никакви плащания по поетите договорни
задължения и отказва да изпълнява задълженията си на солидарен длъжник.
За обезпечаване на
вземанията на ищеца по настоящата искова молба е било образувано частно
гражданско дело № 2 по описа за 2021 година на Окръжен съд- Бургас, по което е
постановено Определение от 04.01.2021 година и е допуснато обезпечение на
настоящия иск. В тази връзка е издадена обезпечителна заповед № 1 от 04.01.2021
година, въз онова на която е било образувано изпълнително производство № 6 по
описа за 2021 година на ЧСИ Делян Николов.
По отношение на
допустимостта на предявените искове се излагат твърдения, че същите са с правно
основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 СК за заплащане на
сумата в размер на 28 580,27 лева , представляваща ½ част от изплатени
от ищеца месечни вноски по двата договора за кредит, за периода от месец януари
2014 година до месец декември 2020 година, включително и с правно основание в
чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава, считано от датата на
заплащане на всяка месечна вноска до 18.01.2021 година в общ размер на 10
708,54 лева.
Заявява се, че от
представените с исковата молба доказателства се установява, че за ищеца е
налице активна легитимация за предявяване на исковете. Задължението по
процесните договори за кредит е поето по време на съществуването на гражданския
брак на страните, като считано от месец януари 2014 година задължението е било
погасявано само от ищеца, поради което за него възниква правото на регресен иск
към другия длъжник, при условията на чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
На следващо място
ищецът излага твърдения за основателност на предявените искове. Позовава се на
представените с исковата молба писмени доказателства, от които се установява валидно възникнала солидарна
отговорност между страните по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година с
„БАНКА ДСК“ ЕАД и по Договор за предоставяне ипотечен кредит с „Обединена
българска банка“ АД от 09.03.2016 година, което е предпоставка за възникналото
в полза на ищеца правото на регресен иск и законна лихва за забава. В тази
връзка се посочва, следното: задълженията по процесните кредите са поети от
страните през време на брака; отпуснатата сума е използвана за задоволяване на
семейни потребности, свързани със строителство и довършителни работи на жилище,
което е било СИО по време на съществуването на брака, а впоследствие обикновена
съсобственост между бившите съпрузи; единствено ищецът е заплащал изцяло
погасителните вноски, считано от фактическата раздяла между съпрузите до
настоящия момент; налице е редукция на имуществения партимониум на ищеца в
резултат на погасените само от него месечни вноски; налице е обогатяване под
формата на спестяване на разходи от страна на ответницата в размер на
приспадащата й се ½ част от вече погасените месечни вноски за процесния
период; налице е единност и еднаквост на елементите на фактическия състав,
обусловил обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; липсва на
съвместен принос и на съпружеска общност между страните в момента на погасяване
на всяка една от месечните вноски.
От изложените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея доказателства се прави извода, че
ищецът с лични средства е изпълнил в повече от своята част, както и че ответната страна не е извършвала каквито и да
било погасявания на поетото общо
задължение, поради което за ищеца възниква правото да предяви регресен иск
срещу другия солидарен длъжник, по процесните договори за кредит, за заплащане
на приспадащата му се част от вече погасените месечни вноски, както и законна
лихва за забава за всяка отделна вноска. Заявява се, че отпуснатите от банките
парични средства са послужили за удовлетворяване на семейни, а не на лични
нужди поради което солидарната отговорност на страните е възникнала на
основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 32, ал. 2 СК. Сочи се още, че солидарната им отговорност е
изрично предвидена в самите договори за кредит, а получените парични средства
са използвани за цел, свързана с общото им жилище, като страните са се
облагодетелствали в равна степен. В тази връзка се сочи, че отпуснатия кредит
бил целеви и е изразходван на три етапа, от които първия етап - 45 500 лв. за
изграждане на груб строеж с покрив, втория етап - 27 300 лв. за вътрешна
дограма, външна изолация и мазилка, инсталации, вътрешни мазилки и третия етап
- 18 200 лв. за вътрешна дограма, шпакловки, боядисване, облицовки и настилки.
Отново се подчертава
обстоятелството, че вноските по кредитите за процесния период са изплащани само
от ищеца с негови лични средства, както по време на брака, така и след неговото
прекратяване. В тази връзка се сочи, че когато заемът е платен по време на
фактическа раздяла, касае се за лични средства на съпруга, поради което претенцията
е основателна, тъй като е свързана с уреждане на имуществените отношения между
съпрузите след прекратяването на брака им. Сочи се, че погасяването на
задължения от единия съпруг поражда облигационни задължения за другия съпруг,
които следва да бъдат уредени след прекратяване на брака, тъй като е налице
обогатяване на ответницата за сметка на ищеца. Изтъква се обстоятелството, че прекратяването
на брака не води до отпадане на солидарния характер на поетите през време на
брака задължения, свързани със задоволяване на нуждите на семейството, тъй като
кредиторът може да претендира от всеки от солидарните длъжници дълга в пълен
размер при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД, включително по време на
фактическата раздяла на съпрузите. Последната е обективно състояние, което се
характеризира с липса на всякакви връзки между съпрузите-духовни, икономически
и физически, поради което изразходваните само от единия съпруг средства за
погасяване на общо задължение са с личен произход.
По отношение на
претенцията за законната лихва за забава, се излагат твърдения, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника за заплащането й. Поради
неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по договорите за
кредит, за ищеца възниква правото да получи обратно платените над приспадащата
му се част суми за погасяване на кредитните задължения, заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за просрочени задължения в лева върху
дължимите суми. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен с
препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор, в който оспорва
предявените искови претенции по основание и по размер. Ответницата не оспорва факта, че с ищеца са бивши
съпрузи, чийто брак е бил сключили брак на 08.12.2001г., и е прекратен с
решение от 27.03.2018г., постановено по гр.д № 91/2018г. на Районен съд
Несебър. Не се оспорват и твърденията на ищеца за сключването на договор за
креди с банка „ДСК“ ЕАД, както и рефинансирането му с договор за кредит с банка
„ОББ“ АД, по които ответницата е съдлъжник, но не и кредитополучател. Твърди се
от ответницата, че към момента на сключване на договора за ипотечен кредит, отношенията
между съпрузите са били влошени, но бракът им не е прекратен, като имота,
послужил за обезпечение по договора за ипотечен кредит е съсобствен, поради
което ответницата има качеството на „съдлъжник“ по ипотечния кредит, но не е
кредитополучател по него.
Излагат се твърдения,
че в имота, изграден със средствата от получените кредити след прекратяването
на брака през 2018г. трайно и до днес е останал да живее ищецът, без да заплаща
обезщетение за ползването 1/2 ид.ч от имота, която е собственост на ответницата.
Навеждат се и твърдения, че по договора за кредит от 06.11.2006г. плащания са
извършвани от ответницата и нейната майка, като страните постигнали съгласие
ищецът да поеме изцяло задължението по договора за ипотечен кредит от 2016г. и
да остане да живее в имота, която уговорка е обективирана и в решението, с
което е одобрено споразумението за развод. Във връзка с посоченото се счита, че
не е налице обогатяване от ответната страна, тъй като същата не е спестила
разходи за ½ от вноските по получения от ищеца кредит. Твърди се, че
процесния имот е ползван единствено от ищецът през процесния период и затова
той е извършвал и плащанията по кредита.
Подчертава се от
ответната страна обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е
прекратена едва с постановяването на съдебното решение от 27.03.2018г. по гр.д
№ 91 /2018г. на PC Несебър, поради което предявеният иск за заплащане на
½ от вноските по банковия кредит преди датата 27.03.2018г. е неоснователен,
тъй като съпрузите са били в режим на съпружеска имуществена общност, която е
бездялова. Твърди се задълженията са понасяни заедно от двамата съпрузи, както
и че до настоящия момент няма влязъл в сила съдебен акт, нито висящо съдебно
производство, което да установява по-голям принос в СИО от страна на ищеца,
поради което законовата презумпция за наличие на съвместен принос не е оборена.
Твърди се от ответницата, че с ищеца били в сравнително добри взаимоотношения
преди прекратяването на брака им, поради което тя се съгласила да съдейства на
ищеца при сключването на договора за ипотечен кредит през 2016г. и да бъде
солидарно задължена с него за голяма сума и за период до 2031 г.
Заявява се от
ответната страна, че действителната раздяла между страните настъпила не през
2014 г., а през 2018 г. Навеждат се твърдения, че представените по делото
банкови извлечения не доказват по категоричен начин плащането на всички вноски
по кредита само от ищеца. На следващо място се прави възражение, че вноските по
банков кредит представляват „периодични плащания“ и за тях е приложима 3-годишната погасителна
давност. В тази връзка се позовава на ТР
№ 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВKC и прави възражение за погасяване по
давност на вноските за периода от м. януари 2014 г. до м. декември 2017 г.
включително. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на
вземанията с общата 5-годишна погасителна давност, а именно за периода от м.януари
2014 г. до м. декември 2015 г., включително.
За неоснователно е
счетено искането на ищеца за присъждане на разноски в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 6/2021 г. на ЧСИ Делян Николов. В тази
връзка ответницата се позова на ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по т.д №
6/2012 г. на OCГТК на ВКС, и заявява че изпълнителното производство е
самостоятелно производство и разноските за него могат да бъдат събрани именно в
него на основание чл. 79 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като прецени,
че предявените искове са допустими и не са налице процесуални пречки за
разглеждането им, приема исковата молба за допустима.
Съдът, като взе пред вид становищата
на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са с правни основания в чл. 127, ал.2 и чл. 86 от Закона за
задъленията и договорите , във връзка с чл.32, ал.2 от Семейния кодекс от А.А.М., ЕГН **********,***, местност *** ***, чрез: адв.
Виктория Георгиева Стоянова-Костова, член на САК, съдебен адрес : гр. София
1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 9, вх. Б, ет. 1, офис 1, Адвокатско
дружество „Гунева § Ангелова“ против Х.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 39 288,81 лева, от която
сума в размер на 28 580,27 лева - за заплащане на приспадащата се част на
ответницата, в качеството й на солидарен длъжник, по Договор за жилищен кредит
от 06.11.2006 година, сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, град Несебър, и по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016 година, сключен с „Обединена
българска банка“ АД за периода от месец януари 2014 година до месец декември
2020 година, включително, заедно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 10
708,54 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва за
забава, считано от по-късната дата из между датата на падежа на всяка от
вноските и датата на плащане на всяка от тях, съобразно приспадащата се част на
солидарния длъжник, до 18.01.2021 година. Претендират се и за заплащане на
направени от ищеца разноски в производството по обезпечение на иск по ч. гр.
дело № 2 по описа за 2021 година на Окръжен съд-град Бургас, и производството
по налагане на допуснатите обезпечителни мерки по изпълнително дело № 6 по
описа за 2021 година на ЧСИ Делян Николов, peг. № 804, с район на действие
Окръжен съд-град Бургас, както следва: 40 лева - държавна такса за образуване
на производство за обезпечаване на бъдещ иск, 2 451.60 лева, за заплатен
адвокатски хонорар, 24 лева - такса за образуване на изпълнително дело, 72 лева
- такса за налагане на запор и 20 лева - такса за връчване на съобщение.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Съдът приема за безспорни между
страните следните факти : Страните са бивши съпрузи , бракът между които е сключен на 08.12.2001 год.
и е прекратен с Решение № 45/27.03.2018 год. на Районен съд Несебър в производство по чл.50 от
Семейния кодекс със споразумение между страните. Не се спори, че от брака си
страните имат едно дете, че по време на брака страните са придобили два
недвижими имота , като към датата на подписване на споразумението по чл.50 СК
ответницата и сина на страните живеят в апартамента на страните в к.к. *** ***,
а ищецът – във вилата на страните в *. „***а“, в землището на с.***. Не се
спори, че по време на брака си страните са сключили Договор за жилищен кредит
от 06.11.2006 година, сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, град Несебър и по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 09.03.2016 година, сключен с „Обединена
българска банка“ АД за периода от месец януари 2014 година до месец декември
2020 година, с който е рефинансиран първия договор за кредит. Не се спори, че
получените по договорите парични средства са вложени в построяването на
недвижим имот в режим на СИО - вилата на страните в м. „*******“, в землището
на с.********. Страните заявяват, че двата имота са обект на съдебна делба, в
което производство е постановено решение за допускане до делба между страните
по настоящото дело на двата, описани по-гори имота, бивше СИО при равни дялове.
Ищецът твърди , а ответницата
оспорва обстоятелството , че от началото на 2014 година страните са във
фактическа раздяла. Съдът приема твърдението на ищеца за доказано със следните
аргументи :
Трайна е фактическата раздяла,
която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически
връзки между съпрузите, като в този случай бракът съществува формално. За да
приеме наличието на такава, съдът, въз основа на доказателствата по делото,
следва да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от
състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна,
продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически
отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия за нуждите
и благополучието на семейството. В настоящия случай такъв извод може да бъде
направен от съдържащото се в мотивите на Решение № 45/27.03.2018 год. на Районен съд Несебър, в които са възпроизведени
твърдения на страните в представеното пред съда споразумение между страните в производство
по чл.50 от Семейния кодекс. Видно от мотивите на решението бившите съпрузи са
заявили, че са във фактическа раздяла от четири години , т.е. от началото на 2014
година , както твърди ищеца. Обстоятелството , че този факт е бил безспорен за
страните към датата на подписване на споразумението за прекратяване на брака ,
както и фактът , че всеки от тях е обитавал един от двата недвижими имота , притежаване
в СИО, т.е. домакинствата им са били разделени е достатъчен за да се направи
извод, че страните са били в трайна фактическа раздяла в твърдяния от ищеца
период. В същия смисъл са и показанията на свидетелката А., която въпреки
близките си родствени връзки с ищеца е достоверен свидетел относно факта на
раздялата на страните, защото е имала непосредствени и преки впечатления от
отношенията им през целия период на раздялата.
От
събраните и неоспорени писмени доказателства, включително договорите за кредит
, извлечения от банковата сметка за обслужване на кредита и от заключението на вещото лице по приетата
съдебно счетоводна експертиза се установява, че страните сключили Договор за
жилищен кредит от 06.11.2006 година с „БАНКА ДСК“ ЕАД, по силата на който им е
отпуснат кредит в размер на 91 000 лева, за строителство и довършителни
работи на жилищната сграда. За обезпечаване на вземането е учредена в полза на банката договорна ипотека върху поземлен имот №
39164.15.243, находящ се в село Кошарица, община Несебър, област Бургас, ведно
с правото на строеж за изграждане на двуетажна еднофамилна жилищна сграда. На
09.03.2016 година, след фактическата си раздяла, страните са сключили и Договор
за предоставяне на ипотечен кредит с „Обединена българска банка“ АД, с който им
е предоставена сума в размер на 72 300 лева за рефинансиране на ипотечния
кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД с Договор за жилищен кредит от 06.11.2006
година. След извършеното рефинансиране е заличена вписаната в полза на Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху
горепосочения недвижим имот. Страните са кредитополучатели-длъжници при
условията на солидарност и по двата договора за кредит.
След
прекратяване на брака, собствеността на недвижимия имот, за който са поети
кредитни задължения от страна на бившите съпрузи е трансформирана на обикновена
съсобственост между тях, като същият е обект на производство по съдебна делба
между страните.
В
периода от януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително,
задълженията за месечни вноски по отпуснатите кредити са погасявани единствено
от ищеца А.М., като към момента на подаване на исковата молба общата изплатена
сума е в размер на 57 158,27 лева, съобразно заключението на вещото лице
/л.337/. През този период на се
извършвани плащания от ответницата за погасяване на кредитите. При липса на
доказана уговорка между страните за друго, по смисъла на чл.127, ал.1 от ЗЗД,
всеки от солидарните длъжници е следвало да заплати по 28 579,14лв.
Ответницата, която твърди, че страните са се договорили само ищецът да изплаща
вноските по кредитите, защото той е останал да ползва имота не представя
доказателства в подкрепа на твърдението си , а разпитания за доказването на
този факт свидетел отрича да е бил достатъчно близък със страните за да е знаел
за такава уговорка. Обстоятелството, че страните не спорят , че кредитите са
използвани за изграждане на недвижим имот , притежаван от страните в режим на
съпружеска имуществено общност е също индиция, че както задължението за
заплащане на вноските по кредита е действително поето солидарно , както е
вписано в договорите, защото и средствата от кредитите са използвани в полза на
семейството - за задоволяване на нуждите
на семейството Поради което кредиторът може да претендира от всеки от
солидарните длъжници дълга в пълен размер при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД, включително по време на фактическата раздяла на съпрузите.
По
делото не се твърди, че до подаване на исковата молба или в хода на
производството ответницата е заплатила на ищеца платената от него над неговата
част задължението.
Бургаският
окръжен съд намира предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 , предл.
първо и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за основателни със следните доводи :
Предпоставки
за уважаване на претенциите са следните :
Според
чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Правната
уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за
кредитните институции, съгласно които с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В настоящия случай
предназначението на първия кредит е
финансиране на кредитополучателя при придобиване на определен дълготраен актив
– например недвижим имот, а на вторият кредит е – рефинансиране на първия
кредит. Предвид липсата на съвместен принос през периода на фактическата
раздяла, ответницата дължи заплащане на равна част от вноските, платени от
ищеца и за периода на фактическата раздяла.
При
сключен договор банков инвестиционен кредит с уговорен начин на погасяване за
определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по
чл.127 ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници
следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една
или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл. 127, ал. 2, изр.
1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част” следва да се разбира платилият солидарен
длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски
по договора за банков кредит, както се установява по делото за периода от
началото на 2014 год. до декември 2020 година, през който период и по двата
кредита погасителните вноски са заплатени единствено от ищеца, следователно за
него е възникнало правото на регресен иск за половината от дължимата вноски или
както е изчислило вещото лице В. за главница от общо 28 579,14лв. / в този
смисъл Решение №279/26.11.2018 по дело №4694/2017 на ВКС, ГК, IV Г.О.Решение №
191/23.02.2018 по гр.д.№ 3907/2016 по описа на ВКС ІV Г.О./
С
горите мотиви съдът приема , че регресният иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД е
основателен в размер от 28579,14лв. и неоснователен за остатъка от 1,13 лв.
По
отношение на направеното възражение за погасяване по давност на вземането ,
съдът съобрази следното : Както беше посочено по-горе задължението на длъжника
по договора за кредит е уговорено да бъде изплащано на части, съгласно
погасителен план , но не е периодично задължение поради което същото се погасява с общата
петгодишна давност. Действително ищецът е имал право да поиска заплащане на
платеното над размера на своята част още към момента на плащането , в който
смисъл падежът за заплащане на задължението по регресния иск е датата на
плащането, но предвид правилото на чл.115, ал.1, б. „в“ според което
давностните срокове спират да текат между съпрузи, т.е. докато трае бракът,
независимо дали съпрузите са във фактическа раздяла, то срокът е започнал да
тече от датата на прекратяване на брака – 27.03.2018 год. и не е изтекъл до
датата на подаване на исковата молба – 20.01.2021 год. , поради което
възражението за давност е неоснователно.
По
отношение на претенцията за законна лихва, съдът намира същата за основателна
поради следното :
Според
ППВС № 1 от 28.05.1979 г. „начална липса
на основание е налице също така когато след изпълнението на едно солидарно
задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица
същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник“ , следователно ответницата
е изпаднала в забава още към момента на престиране на паричните суми от страна
на ищеца по обслужващата кредита сметка, без да е необходима поканата по чл. 84 ал.2 от ЗЗД./ в
този смисъл Решение № 985 от 01.09.2010
год. по гр.дело № 2924/2008 година по
описа на ІІ г.о. на ВКС/.
По
отношение на размера съдът възприема изчисленията на в.л. В. и 10780,80 лв., но
предвид предявения по-нисък размер от 10708,54 лв. , искът следва да бъде
уважен в предявения размер.
По
отношение на възражението за погасителна давност, съдът намира същото за
неоснователно поради спирането на давностните срокове за периода на брака между
страните и обстоятелството , че не е изтекъл краткия тригодишен срок от датата
на прекратяване на брака до датата на подаване на исковата молба , както беше
отбелязано по-горе.
С оглед основателността на исковете, съдът следва да
уважи и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.01.2021 год.
С оглед уважаването на предявените искове, ответницата
следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски в настоящото
производство, доказани в посочения в списъка по чл.80 от ГПК размер , а именно
- 5771,55 лв., както и разноските в
обезпечителното производство, с изключение на адвокатското възнаграждение в
същото , което съдът , предвид обстоятелството , че същите процесуални
представители са представлявали ищеца и в исковото производство и предвид
характера на обезпечителното производство , намалява в минималния размер по
Наредба №1 за МРАВ , именно ½ от минималното възнаграждение за исковото
производство , което е 1708лв. или 854,32 лв., поради което на основание ТР
№6/2013 по ТД№6/2012 на ОСГТК ще присъди на ищеца разноски в обезпечителното
производство в размер на 1008,32лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.А.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати
на А.А.М., ЕГН **********,***, местност *** ***, чрез: адв. Виктория
Георгиева Стоянова-Костова, член на САК сума в размер на 28 579,14
лева, за заплащане на приспадащата се част на ответницата, в качеството й на
солидарен длъжник, по Договор за жилищен кредит от 06.11.2006 година, сключен с
„БАНКА ДСК“ ЕАД, град Несебър, и по Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 09.03.2016 година, сключен с „Обединена българска банка“ АД за периода от
месец януари 2014 година до месец декември 2020 година, включително, заедно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и сума в размер на 10
708,54 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от по-късната
дата из между датата на падежа на всяка от вноските и датата на плащане на
всяка от тях, съобразно приспадащата се част на солидарния длъжник, до
18.01.2021 година., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждане на исковата молба – 03.12.2020 год. и разноски по делото в
размер на 6779,87 лв., като отхвърля претенцията над уважения размер,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Апелативен съд – Бургас .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: