О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ II-766 24.04.2019
година град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова частно гражданско дело № 547 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.419 , ал.1 и чл.413, ал.1 ГПК.
Постъпили
са частни жалби с идентично съдържание, подадени от И.Я.Б., ЕГН **********,
чрез адв.Надежда Арнаудова, съдебен адрес: *** и от Ж.Д.Б., ЕГН **********,
чрез адв.Надежда Арнаудова, съдебен адрес: *** против издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417,т.2 ГПК №2794/18.07.2018г, въз основа на документ, против разпореждане от 18.07.2018г., в частта с която
е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, както и срещу
посочената по-горе заповед за изпълнение, в частта за разноските.
Жалбоподателите
твърдят, че вземането, предмет на заповедта не съществува. Посочват, че при издаването на заповедта са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърдят, че не са
надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост- приложените към
заявлението уведомления за съобщаване на предсрочната изискуемост не са получени
лично от жалбоподателите, оспорват се подписите на получател.Твърдят, че не
живеят на посочения в уведомленията адрес: гр.Бургас, ул.“К. П. В.“ № *от месец
март 2017г. Сочат, че документът, въз основа на който е издадена заповедта, а
именно извлечение от счетоводните книги на банката не удостоверява твърдяното
вземане. Излагат становище, че извлечението от счетоводните книги следва да
съдържа данни за усвояването на кредита, размерът на месечните погасителни
вноски, броя и размера на просрочените вноски, както и за кои месеци се
отнасят, кога е настъпил падежа на всяка една, целият остатък от просроченото
задължение по главница, договорна и наказателна лихва, началната дата, от която
кредитът е станал предсрочно изискуем. Считат, че според разпоредбата на чл.55 ТЗ доказателствената сила на търговските книги важи само за доказване на
търговски сделки и то между търговци, но не и в гражданскоправните отношения на
търговеца, какъвто е настоящият случай. Оспорват търговските книги на банката
със съображения, че не са водени в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството. Твърди се разминаване в датата на настъпване на предсрочната
изискуемост- в заявлението е посочена датата 03.10.2017г., а в извлечението –
че на 20.02.2017г. са платени 69.46 лв., а в графата ПЗ „показване на заем“ е
отразено, че последното плащане е на 18.05.2017г. в размер на 400 лв. Извежда
се извод, че предсрочна изискуемост на
кредита не е настъпила. Твърди се още, че договора за кредит не е подписван от
жалбоподателите, нито общите условия към него, както и че въпросните общи
условия не са приложени към заявлението.
В жалбите
са изложени доводи и за обжалване на заповедта в частта за разноските, тъй като
същите са присъдени неправомерно.
В жалбите
се сочи още, че жалбоподателите
упражняват правата си по чл.420, ал.2 ГПК и производството по изпълнителното
дело следва да бъде спряно, без да се налага да бъде представяно надлежно
обезпечение.
Иска от
съда заповедта за незабавно изпълнение да бъде обезсилена, включително и в
частта за разноските, както и да бъде отменено допуснатото незабавно
изпълнение. Отправено е и искане за постановяване от съда спиране на
изпълнителното производство по изп.дело № 5/2019г. по описа на ЧСИ Илко
Бакалов. Претендират се разноски в настоящото производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по жалбите – „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“ № 19, чрез юрисконсулт Лилия Трифонова, съдебен адрес:***
–партер. Ответникът по частните жалби ги счита за недопустими, алтернативно за
неоснователни. Излага съображения, че на обжалване подлежи единствено
разпореждането за незабавно изпълнение, а не самата заповед, поради и което
същата няма как да бъде обезсилена от въззивния съд, тъй като процесуалният
закон не предвижда такава възможност. Намира за несъстоятелни твърденията в
жалбите, че длъжниците не са надлежно уведомени за упражненото право на банката
да счита целия кредит за предсрочно изискуем. Уведомленията са изпратени до
длъжниците на посочения от кредитополучателя адрес, в съответствие с чл.22 от
Общите условия към договора за кредит. Твърдението, че жалбоподателите не са
подписвали договора за кредит е ирелевантно, тъй като по делото е ясно, че
жалбоподателите са наследници на Д. Ж.Б., които със заявление са декларирали,
че поемат изплащането на дълга. Посочва, че извлечението от счетоводните книги
съдържа цялата информация, която се изисква и която жалбоподателите считат, че
липсва. Заповедта е издадена при наличието на кумулативните предпоставки за
това, а именно: редовен от външна страна документ – извлечение от счетоводните
книги на банката – един от документите, посочени в чл.417 ГПК, както и годно за
принудително изпълнение притезание в полза на заявителя. Иска от съда жалбите
да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендират се разноски.
Частните
жалби са подадени в законния
двуседмичен срок по чл.419,ал.2 ГПК, от легитимирани лица,
поради което са допустими в частта ,в която се атакува разпореждането за
незабавно изпълнение- видно от представените
покани за доброволно изпълнение, И.Б. лично е получила същата на 11.02.2019г.,
получила е и покана за доброволно
изпълнение за своя съпруг Ж.Б., отново
на 11.02.2019г.
Разгледани
по същество в допустимата си част , частните жалби са неоснователни:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 5380/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, по
заявление, подадено от „ БАНКА ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19,
чрез юрисконсулт Лилия Трифонова, е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 , т.2 от ГПК № 2794 от
18.07.2018 г., с която е разпоредено длъжниците И.Я.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и длъжникът Ж.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
разделно и поравно на заявителя сумата от
11 083,67 лв., представляваща 8770.33
лв. – главница, 1488,58 лв. –
редовна договорна лихва за периода от 20.02.2017г. до 16.07.2018г., 704,76 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 08.07.2016г. до 16.07.2018г. и 120 лв. – заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата и заемните такси от подаване на заявлението –
17.07.2018г. до окончателното плащане, както и за сумата от 321,67 лв. –
разноски по делото. Посочено е, че
заповедта е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на
банката по договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2014г., сключен с Д.
Ж.Б., починал на 20.04.2016г., както и общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на Банка
ДСК и заявление на двамата наследници – неговите родители за поемане на дълга.
Посочен е размерът на кредита – 10 000 лв., усвоен на 30.12.2014г., за
срок от 120 месеца, с краен падеж 30.12.2024г., със 163 дни забава в плащанията
по лихва и главница на 8 месечни вноски, с настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора, за което длъжниците са уведомени. Постановено е и разпореждане, с което съдът е отхвърлил молбата за издаване
на заповедта при условията на солидарна отговорност на длъжност, с мотиви, че
длъжниците са родители на починалия кредитополучател и наследяват поравно задължението
по договора за кредит за текущо потребление.
По делото е установено, че кредитополучателят Д.
Ж.Б. е починал на 20.04.2016г., и съответно родителите му И.Я.Б. и Ж.Д.Б. са
негови наследници. Наследниците са декларирали пред банката със заявление № */26.05.2016г.,
че са приели наследството на починалия кредитополучател и поемат задълженията
по кредит за текущо потребление № **от 29.12.2014г., както и че са получили
копия от договора за кредит, допълнителните споразумения и приложения към договора.Поради
това са несъстоятелни възраженията ,че не са подписали договора за кредит и
общите условия- договорът е подписан от наследодателя на ищците.
Съдът не
споделя възраженията на жалбоподателите, че извлечението от счетоводните книги
на банката-заявител е нередовно от външна страна и не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 418, ал.2 ГПК, за да се издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да провери дали документът по чл.
417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
надлежно индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно
разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от
актовете по чл.417 от ГПК. Представеният със заявлението документ по чл.417,
т.2 от ГПК е извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор. Проверката
на съда в настоящото производство включва само дали този акт е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо
длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл.60,ал.2 ЗКИ извлечението от счетоводните книги
следва да съдържа най-малко информация
за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане
или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
От
представеното по делото извлечение от счетоводните книги на „БАНКА ДСК“ ЕАД, е видно, че кредитът е усвоен на 30.12.2014г.,
посочен е размерът на месечната вноска – 143,23 лв., посочен е броя на вноските
,които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени
и общия размер на просрочената сума – 8 вноски, до датата на настъпване на
изискуемостта, в общ размер на 1072,23 лв.;
посочен е общият размер на непогасената
част от общия размер на дължимата сума
,включваща 8770,33лв –главница и
1488,58лв – договорна лихва ,както и размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания -704,76лв.Представеното извлечение от счетоводните книги
,въз основа на което се претендира издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е редовно от външна страна и отговоря на изискванията за съдържащата се в
него информация по чл.60,ал.2 ЗКИ.Възраженията
в жалбите ,че търговските книги не могат да се използват като доказателство
в полза на търговец при спорове,които произхождат от гражданскоправни отношения
на търговеца и че доказателствената сила
на търговските книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ са ирелевантни в настоящия случай. Съобразно
разпоредбата на чл.417 ,т.2 ГПК банките
могат да поискат издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се
основава на извлечение от счетоводните им книги ,т.е. по силата на закона
възможността да се снабди със заповед за незабавно изпълнение произтича от особеното
качество за заявителя –банка и въз основа именно и само на извлечението от счетоводните книги.Дали
книгите са водени редовно или не ,не е предмет на проверка в едностранното
производство по издаване на заповед за изпълнение.В това производство се проверява
редовността на документа само от външна страна.
Второто
възражение е,че длъжниците не са
уведомени от банката за настъпилата предсрочна изискуемост,като и двамата
жалбоподатели са оспорили подписите си под уведомлението.Освен това се
твърди,че те не живеят на адреса ,на който са изпратени и получени уведомленията – гр.Бургас ,ул.“К. П. В.“№*от
месец март 2017г. В подкрепа на това представят нотариален акт ,от който е
видно,че са прехвърлили собствеността върху двуетажна къща, намираща се на
посочения адрес, на 24.03.2017г. По първоинстанционото дело са представени две уведомления : до Ж.Б. и И.Б.,***, като и
двете уведомления са получени от длъжника Ж.Б..Уведомленията са изпратени чрез
куриерска фирма „Спиди“ и връчването
на пълнолетен член от семейството е
редовно – съпругът Ж.Б. е получил съобщението със задължение да го предаде на
съпругата си И.Б..Връчването е станало от дружество, лицензирано за осъществяване на куриерски услуги и вписано в публичния
регистър на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 ЗПУ.Връчването
е станало по реда на чл.34 от ОУ на Спиди АД по договора с
потребители за приемане,пренасяне и доставка на куриерски пратки – на лице от
домакинството на получателя ,що се отнася до И.Б..Поради това, макар и да е
вярно ,че не е получила лично
уведомлението, това не се отразява на редовността на връчването - то е получено
от съпруга й, живеещ на същия адрес, поел задължение да го предаде.В заповедното производство
нито първоинстанционният ,нито
въззивният съд проверяват
автентичността на подписите, както върху документите ,въз основа на
които се иска издаване на заповед за изпълнение /в случая договор за кредит и
заявление на жалбоподателите, че поемат задължението по него/ ,така и на документите,удостоверяващи получаване на
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Достатъчно е
,че по делото са представени подписани разписки за връчена куриерска пратка
,съдържаща въпросното уведомление, които сочат редовно от външна страна
уведомяване. Проверката за автентичност на документите може и следва
да бъде извършена в исковото производство по чл.422 ГПК, ако своевременно бъдат оспорени
подписите под тези документи. Що се отнася до това дали жалбоподателите
живеят на горепосочения адрес към датата на получаване на уведомленията от
банката, то адресът ,които те самите са посочили в частните жалби е
същият, на който са връчени уведомленията за предсрочната изискуемост.Същият е
и адресът ,на който е връчена поканата за доброволно изпълнение от частния
съдебен изпълнител, лично на И.Б. и на нея ,в качеството й на съпруга на Ж.Б.
,със задължение да я предаде.От това ,че
имотът е отчужден не може да се направи категоричен и еднозначен извод ,че
лицата не живеят на този адрес.Видно от справката ,направена от районния съд на
л.25 и 26 от делото, това продължава да е постоянният и настоящ адрес на
жалбоподателите. От формална страна са налице получени уведомления за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем ,преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
поради което съдът приема ,че документът
удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане ,съобразно изискванията на чл.418,ал.2 ГПК.
С
оглед на горното съдът намира ,че
подадените жалби против разпореждането
за допускане на незабавното изпълнение на заповед, издадена по
ч.гр.д.№5380/2018г на БРС са неоснователни.
Недопустими
са жалбите ,в частта ,в която се иска
обезсилване на издадената заповед ,тъй като съобразно разпоредбата на чл.413,ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване ,освен в частта за
разноските.
По жалбите в частта за
разноските:
Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/2014 на ОСГТК на ВКС,ако пред
съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково
производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е
обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по
установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без
предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на
заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за
изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира,
както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск,
но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например:
ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата
отговорността за разноските. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното
производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по
частната жалба.
С оглед на горепосоченото, и
като констатира ,че по делото е подадено възражение по чл.414 ГПК и е даден
срок за предявяване на иск по чл.422 ГПК , съдът намира ,че частната жалба
против разноските следва да се
администрира и разгледа след приключване на производството по чл.422 ГПК,
съобразно посочените по –горе хипотези.
Частната жалба съдържа и искане за спиране на изпълнението
по реда на чл.420 ГПК.Компетентен да разгледа това искане е заповедният съд,
поради което след връщането на делото
,той следва да се произнесе по неговата
основателност.
Мотивиран
от горното , Бургаският окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на И.Я.Б.,ЕГН ********** и Ж.Д.Б.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** против разпореждане за незабавно
изпълнение на заповед № 2794/18.07.2018г,издадена по ч.гр.д.№5380/2018г на районен съд-Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на И.Я.Б.,
ЕГН ********** и Ж.Д.Б., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** против
заповед № 2794/18.07.2018г,издадена по ч.гр.д.№5380/2018г на районен
съд-Бургас.
ВРЪЩА делото на районен съд –Бургас за произнасяне
по искането за спиране по чл.420 ГПК,както и за администриране на частната
жалба против разноските ,в съответствие с указанията по т.12 от ТР № 4/2014г на
ОСГТК на ВКС.
Определението
,в частта ,в която са оставени без разглеждане частните жалби може да се
обжалва пред БАС в едноседмичен срок от връчването им на страните , а в
останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :