Р Е Ш Е Н И Е № 129
Гр. Сливен, 04.07.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 165 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от М.К.В. *** срещу бездействие на
Кмета на Община Сливен да изпълни задължението си по чл. 49 ал. 5 от Закона за
управление на етажната собственост (ЗУЕС) по своя Заповед №
РД-15-1804/19.06.2020 г., с която чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, във вр.
с чл. 49 от ЗУЕС е разпоредено да се проведе общо
събрание на етажните собственици по реда на чл. 18 от ЗУЕС за извършване на
неотложен ремонт на открити тераси към обекти с идентификатори № №
67338.558.19.1.2 и 67338.558.19.1.3 в срок до три месеца от получаване на
заповедта. Образуваното производство се движи по реда на Глава седемнадесета,
раздел VI от АПК.
В жалбата си оспорващата твърди, че предвид наводняване на собствения й
недвижим имот и по повод писмо до общинската администрация, била извършена
проверка с оглед на обекта. Комисията констатирала, че с оглед предотвратяване
по – нататъшното разрушаване на обектите в сградата и с цел опазване живота и
здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и другите лица, сградата с
административен адрес гр. Сливен, жк „Д.“ бл. … е
нуждае от неотложен ремонт по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ЗУЕС. Със Заповед №
РД-15-1804/19.06.2020 г. Кметът на общината разпоредил провеждане на общо
събрание на собствениците за извършване на неотложен ремонт на откритите тераси
към обекти с идент. 67338.558.19.1.2 и
67338.558.19.1.3, с подробно описани СМР, които следва да се извършат, както и
срок за това от 3 месеца. Вследствие непостигане на съгласие от страна на
собствениците, такъв ремонт не бил извършен, въпреки изтичането на срока. До
Кмета на Община Сливен била изпратена покана от 02.09.2021 г. за изпълнение на
законовото му задължение по чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС, но до настоящия момент
необходимите действия за изпълнение на заповедта не били предприети и
изпълнени. Жалбоподателят заявява, че неизпълнението на влязъл в законна сила
административен акт, представляващ изпълнително основание по чл. 268 ал. 1 от АПК оправомощава компетентния орган да образува и приключи изпълнително
производство. В случая кметът се явявал компетентният орган по изпълнението, а
и било безспорно, че етажната собственост не е предприела никакви действия
както в предоставения й срок за доброволно изпълнение, така и впоследствие.
Липсата на доброволно изпълнение с погасителен ефект бил релевантният факт за
предприемането на действия за неговото принудително изпълнение. С оглед
изложеното счита, че административният орган в противоречие с нормативната
уредба е проявил бездействие, като не е предприел релевантните за изпълнението
на влезлия в сила административен акт мерки, въпреки изричното искане за това.
Моли съда да задължи Кмета на Община Сливен на основание чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС
да извърши неотложен ремонт на открити тераси към обекти с идентификатори № №
67338.558.19.1.2 и 67338.558.19.1.3 на сградата с административен адрес гр. Сливен, жк „Д.“ бл. …, с определяне на срок за това.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. И. ***, която поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. Заявява, че срокът за издаване
на заповедта не е спазен. Заповедта била залепена в края на 2021 г., което било
в противоречие с нормативните изисквания – чл. 61 ал. 1 от АПК. Доколкото се
касаело за сграда – етажна собственост, редът за съобщаване бил регламентиран в
§ 4 от ЗУТ, като съобщаването ставало чрез залепяне на сградата на етажната
собственост и на таблото за обявления на общината. Незнайно защо по преписката
бил представен констативен акт, че съобщението е залепено на 24.11.2021 г.,
т.е. година и половина след издаване на заповедта. Счита, че неспазването на
законовите разпоредби от страна на кмета на общината не може да е оправдание за
изтеклите срокове, тъй като никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Към настоящия момент сградата била в още по – лошо
състояние, поради което моли ответният орган да бъде задължен да извърши
неотложния ремонт на описаните в заповедта обекти, като се определи срок за
това, съобразен с регламентирания в закона. Заявява още, че е било абсолютно
ненужно изпращане на заповедта на заинтересованите лица, доколкото редът за
сгради в етажна собственост е строго регламентиран и е изключително само със
залепяне и обявяване на таблото. Счита, че е следвало да се състави констативен
протокол относно това, дали собствениците са извършили някакъв ремонт, след
което кметът да изпълни законово вменените му задължения.
В с.з. ответният орган Кмет на Община Сливен, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк.
М. С., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, с претенция за юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че процедурата по
обявяването не е нарушена, тъй като заповедта била неколкократно изпращана до
нейните адресати, които отказвали да я получат, което станало причина за
забавяне на нейното връчване. По същата причина било извършено и обявяването
доста след срока, но това не съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че не е
налице нито една от предпоставките по чл. 296 ал. 2 от АПК, като липсва
извършване на изпълнително действие от страна на жалбоподателя. Заповедта била
обявена на заинтересованите лица на 24.11.2021 г., а поканата предхождала
нейното влизане в сила. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита
още, че етажните собственици по ЗУЕС имат първичното задължение да си поддържат
етажната собственост и едва след това, ако поради някаква обективна причина не
съумеят да изпълнят това си задължение, кметът на общината трябва да пристъпи
към изпълнение на тяхното задължение, в която връзка те също черпели права от
собственото си неправомерно поведение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Настоящият оспорващ М.В. е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идент. № 67338.558.19.1.8 с административен адрес гр.
Сливен, жк „Д.“ бл. …, съгласно Нотариален акт за
продажба на недвижим имот, вписан под № 173, том VI, дело №
1119/2009 г.
С писмо вх. № Сл-560-00-942/19.07.2019 г. (л. 40) М.В. ***, че от
години има проблеми в сградата, където притежава търговски обект, намиращ се
под терасата на жилище, като вследствие дългогодишно наводняване е невъзможно
използването на обекта по предназначение. С изх. № СЛ-560-00-242/04.09.2019 г.
РДНСК – Сливен препратили по компетентност писмото на В. до кмета на Община
Сливен.
На 22.10.2019 г. В. депозирала молба вх. № 9400-20796 (л. 16) до Кмета
на Община Сливен, в която заявила, че собственият й търговски обект е
практически неизползваем, тъй като е наводняван постоянно от живущите на горен
етаж. Формулирала молба кметът да задължи собственика, причинил щетите да
извърши в 30-дневен срок ремонтни и възстановителни дейности.
На 16.12.2019 г. постоянна комисия при Общинска администрация Сливен,
назначена със Заповед № РД-15-2445/24.10.2017 г. на кмета на общината извършила
проверка и оглед на самостоятелен обект в сграда с идент.
№ 67338.558.19.1.8, предназначен за търговска дейност с административен адрес
гр. Сливен, жк „Д.“ бл. … ет. 0. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол (л. 41), съгласно чието съдържание, на
ниво 1 са разположени самостоятелни обекти с идент.
67338.558.19.1, собственост на „Ида Груп“ ООД, 67338.558.19.1.2, собственост на
наследници на Х. П., на ниво 2 – с идент.
67338.558.19.3 и 67338.558.19.4, собственост на „Ида Груп“ ООД; установено е
системно наводняване на обекта на ниво 0 – партерно ниво, като жилищният етаж,
разположен над него е отдръпнат навътре от линията на фасадата, така че таванът
на търговския обект е открита тераса към обекта, собственост на наследниците на
Х. И.; наблюдават се огромни петна от влага и мухъл по таванската плоча и
стените на обекта, шпакловката е подкожушена и
опадала, постоянна миризма на мухъл, вследствие постоянната влага в
помещението; не е установен теч от канализационна или водопроводна инсталация,
не се наблюдава проблем с външното отводняване; на терасата на апартамент с идент. 67338.558.19.1.2 настилката е от плочи гранитогрес с
необходимия наклон към сифона за отводняване; от огледа на цялата сграда се
установило още теч от плочата на тавана на обект с идент.
67338.558.19.1.6, вероятно от откритата тераса към апарт.
с идент. 67338.558.19.1.3. Според заключението на
комисията, формулирано в протокола, щом като терасата обслужва като покрив
останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че
като площ се ползва от един или няколко собственици; техническото състояние на
обекти с идентификатори 67338.558.19.1.8 и 67338.558.19.1.9 – първият
собственост на М.В., а вторият – на П. М. К., не отговарят на изискванията на
чл. 169 от ЗУТ, а създалите се обстоятелства са вредни в санитарно – хигиенно
отношение и застрашават живота и здравето на обитателите. Прието било, че с
оглед предотвратяване по – нататъшното разрушаване на двата обекта, с цел
опазване живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други
лица, сградата с административен адрес гр. Сливен, жк
„Д.“ бл. … се нуждае от неотложен ремонт по смисъла на § 1 т. 9 от ЗУЕС. При
това заключение комисията предложила на основание чл. 195 ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 49 от ЗУЕС провеждане на общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата за вземане на решение за
извършване на неотложен ремонт на откритите тераси към посочените два обекта,
като разходите се разпределят между етажните собственици, съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Описани били и
необходимите строително – монтажни дейности – демонтаж на настилка теракот на открита тераса; полагане на топлоизолация на
открита тераса; полагане на армирана циментова замазка на открита тераса;
полагане хидроизолация на открита тераса настилка теракот
на открита тераса със срок за изпълнение – 3 месеца.
На 19.06.2020 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД-15-1804, с
която (с позоваване на констатациите и заключението на комисията) и на
основание чл. 195 ал. 4 от ЗУТ и чл. 49 от ЗУЕС разпоредил да се проведе общо
събрание на етажните собственици по реда на чл. 18 от ЗУЕС за извършване на
неотложен ремонт на открити тераси към обекти с идент.
67338.558.19.1.2 и 67338.558.19.1.3, като собствениците на тези обекти осигурят
достъп за извършване на необходимите СМР, със срок за доброволно изпълнение 3
месеца от получаване на заповедта. Посочено било още, че в едноседмичен срок от
изтичане на срока за доброволно изпълнение, служители от отдел „Строителен
контрол“ следва да извършат проверка по изпълнението, като при констатирано
неизпълнение бъдат предприети съответни административно – наказателни мерки по
чл. 232 ал. 6 от ЗУТ. Заповедта била връчена на М.В. на 27.08.2020 г., като
обратните разписки от изпратените до Х. – М. П., С. Д. П. и „Ида груп“ ООД били върнати с отбелязване „непотърсен“ и
„непознат“.
На 09.11.2020 г. било проведено Общо събрание на етажните собственици в
сградата административен адрес гр.
Сливен, жк „Д.“ бл. …, което (видно от съставения
протокол) т. 2 от дневния ред включва запознаване на собствениците със Заповед
№ РД 15-1804/19.06.2020 г. на Кмета на Община Сливен. Според съдържанието на
протокола (л. 60-61), на общото събрание присъствали повече от 67 % от
собствениците, като по т. 2 от дневния ред било взето „решение да се наеме
фирма, която да извърши ремонта през летните месеци“.
С вх. № 94 00-15631/04.08.2021 г. при Кмета на Община Сливен постъпило
Заявление от М.В., с което същата представила препис от протокола, посочила, че
на това общо събрание на 09.11.2020 г. собствениците са били запознати със
заповедта на кмета за извършване на неотложен ремонт, тримесечният срок за
изпълнение на заповедта е изтекъл; на 28.05.2021 г. опитали да проведат общо
събрание, но липсвал кворум. Формулирала молба за съдействие за извършване на
ремонта.
С вх. № 9400-18001/02.09.2021 г. при Кмета на Община Сливен постъпила
Нотариална покана от М.В., в която последната заявила, че тъй като Заповед №
РД-15-1804/19.06.2020 г. не е изпълнена, вследствие непостигане на съгласие
между отделните собственици, а срокът е изтекъл отдавна, състоянието на
сградата продължава да е опасно за здравето и живота на обитателите.
Формулирала молба адресатът – Кмет на Община Сливен да изпълни законово
вмененото му задължение по чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС, като разпореди извършване на
неотложен ремонт на сградата в предвидения 3 – месечен срок. В периода м.
октомври – м. ноември 2021 г. общинската администрация отново направила
неуспешни опити за връчване на преписи от заповедта на собствениците на обекти
в процесната сграда (л. 64-71).
По преписката е приложен Констативен акт от 24.11.2021 г. на служители
при общинската администрация, според чието съдържание за заповедта
собствениците на самостоятелни обекти в сградата на бл. … на жк „Д.“ са уведомени по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като
съобщението е било залепено на входа на имота и поставено на таблото за
обявления на Община Сливен. Съгласно втори Констативен акт от 09.12.2021 г. на
същите длъжностни лица, в установения 14-дневен срок не са постъпили възражения
по издадената заповед.
На 14.04.2022 г. е постъпила настоящата жалба срещу бездействието на
кмета по изпълнение на Заповед № РД-15-1804/19.06.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Съгласно чл. 294 от АПК, на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на
органите по изпълнението, а съобразно чл. 295, право на жалба имат страните в
производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или
законни интереси са засегнати от него. В случая жалбата е депозирана от М.В.,
която е легитимирана страна и като такава има право на оспорване. Съгласно
разпоредбата на чл. 296 ал. 2 от АПК, бездействието на органа по изпълнението
може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането
за извършване на изпълнителното действие. Видно от доказателствата по
преписката, настоящият жалбоподател е депозирала нотариална покана до
административния орган на 02.09.2021 г., което налага извода, че жалбата е
процесуално допустима. Освен допустима, при преценка на събраните по делото
доказателства, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като
основателна, при следните съображения:
Съгласно нормата на
чл. 267 от АПК, на изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения,
породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон,
като съобразно чл. 268 т. 1, изпълнителни основания по този кодекс са влезлите
в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи
административни актове. В настоящия случай е налице влязла в сила
административна заповед, издадена от ответника Кмет на Община Сливен, с която
на основание чл. 49 от Закона за управление на етажната собственост е разпоредено да се проведе общо събрание на етажните собственици
по реда на чл. 18 от ЗУЕС за извършване на неотложен ремонт на открити тераси
към обекти с идент. 67338.558.19.1.2 и
67338.558.19.1.3, чиито собственици да осигурят достъп за извършване на
следните строително – ремонтни дейности: демонтаж на настилка теракот на открита тераса; полагане на топлоизолация на
открита тераса; полагане на армирана циментова замазка на открита тераса;
полагане на хидроизолация на открита тераса настилка теракот
на открита тераса, със срок от 3 месеца. Правното основание за издаване на този
акт е нормата на чл. 49 ал. 4 от ЗУЕС, съгласно която, кметът на общината или
района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава
заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава
собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно
от три месеца, като заповедта се съобщава на председателя на управителния съвет
(управителя) и може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на етажната собственост.
Както се отбеляза
по – горе, предмет на настоящото оспорване е бездействие на Кмета на Община
Сливен като орган по изпълнението по смисъла на чл. 296 ал. 2 от АПК да приведе
в изпълнение влязлата в сила Заповед № РД-15-1804/19.06.2020 г., като изпълни
произтичащото пряко от разпоредбата на чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС задължение. Настоящата
съдебна инстанция приема, че цитираната заповед е влязла в законна сила, като с
нейното съдържание адресатите – собственици на обекти в процесната сграда са се
запознали на проведеното на 09.11.2020 г. общо събрание на етажната
собственост. Видно от доказателствата след издаване на заповедта,
административният орган не е положил необходимите и нормативно изискуеми усилия
и действия, за да съобщи/връчи своя индивидуален административен акт на
адресатите по реда на чл. 18а от АПК, като се е ограничил само и единствено до
изпращане на същия на четирима от собствениците на обекти в сградата, като три
от пратките са върнати като непотърсени. Нормата на чл. 18а от АПК съдържа
изчерпателни указания относно съобщаването, като в ал. 9 – 10 задължава органа
да предприеме съответните действия по съобщаване на акта чрез залепване на
уведомления на входна врата, на таблото за обявления и на интернет – адреса. От
преписката се установява, че подобни действия административният орган не е
предприел, а собствениците са били запознати с акта (както се отбеляза по –
горе) на проведено общо събрание на етажната собственост на 09.11.2020 г.
Действия по съобщаване на заповедта по реда на чл. 18а ал. 10 (и то – частични)
ответният орган е извършил повторно едва след получаване на нотариалната покана
от собственика и настоящ оспорващ В. на 24.11.2021 г. От съставения констативен
акт обаче, от една страна не може да се извлече годна информация относно датата
на поставяне на обявление, а от друга – такова съобщаване не може да игнорира
доказаното обстоятелство, че актът вече е станал достояние (въпреки
неизпълнението за надлежно съобщаване от страна на органа) на неговите адресати
година преди това. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че срокът за
изпълнение на заповедта, макар да не е връчена по реда на чл. 49 ал. 4 изр.
второ от ЗУЕС, в т.ч. и поради липса на назначен управител, е започнал да тече
след нейното влизане в сила, а именно – от 03.12.2020 г. В процесния случай,
видно от доказателствата, именно в съответствие с разпореденото
от административния орган в процесната заповед, общо събрание на етажната
собственост е проведено, като на същото присъствалите заинтересовани лица са се
запознали със съдържанието на акта и са приели решение да извършат неотложния
ремонт през летните месеци на 2021 г. Въпреки това решение обаче, такъв не е
извършен. Съгласно нормата на чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС, когато заповедта по ал. 4
не е изпълнена в срок или е допуснато предварително изпълнение по нея,
неотложният ремонт се извършва от кмета на общината или района в срок до три месеца
от изтичане на срока за ремонт по ал. 4, като в тези случаи въз основа на
заповедта и платежните документи за извършените разходи се издава изпълнителен
лист в полза на общината или района за събиране на вземането по реда на ГПК.
При възприетата по – горе дата, на която заповедта е влязла в законна сила,
тримесечният, указан от органа срок за извършване на неотложните СМР е изтекъл
на 03.03.2021 г. и в този срок собствениците не са предприели и съответно –
извършили необходимите ремонтни дейности. Между страните не се спори, че и към
настоящия момент такива дейности се извършват или е пристъпено
към такива действия.
Фактическият състав
на цитираната правна норма на чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС включва наличие на
задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да
извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически
факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на
тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което
следва да се извърши по силата на нормативен акт. За да е налице бездействие, в
нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да
извърши нещо, и то да е вменено в неговите правомощия, задължения и
компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при
настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният
орган, вместо да изпълни правомощието си, бездейства. Настоящият случай е
именно такъв, касае се за липса на фактически действия, които се изразяват в
изпълнение на нормативно предписано поведение за действие – по изпълнение на
влязъл в сила индивидуален административен акт.
Предвид
гореизложеното, съдът в настоящия му състав намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие на Кмета на Община Сливен като орган по
изпълнението по чл. 296 ал. 2 от АПК да приведе в изпълнение влязлата в сила Заповед № РД-15-1804/19.06.2020
г., като изпълни произтичащото пряко от разпоредбата на чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС
свое нормативно задължение да извърши неотложния ремонт на процесните обекти в
сградата с административен адрес гр. Сливен, жк „Д.“
бл. …. На основание чл. 298 ал. 1 от АПК, Кметът на Община Сливен следва да
бъде задължен да извърши дължимото в 3 – месечен срок.
При този изход на
делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по
делото, възлизащи общо на 510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10,00
(десет) лева заплатена държавна такса и 500,00 (петстотин) лева заплатено в
брой адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и
на основание чл. 298 ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
незаконосъобразното бездействие на Кмета на Община Сливен да приведе в
изпълнение влязлата в законна сила негова Заповед № РД-15-1804/19.06.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА Кмета на
Община Сливен на основание чл. 49 ал. 5 от ЗУЕС да извърши неотложен ремонт на
открити тераси към обекти с идентификатор 67338.558.19.1.2 и 67338.558.19.1.3 в
сграда с административен адрес гр. Сливен, жк „Д.“
бл. … в срок до 3 месеца от постановяване на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на М.К.В., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в
размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението е
окончателно, съгласно чл. 298 ал. 4 от АПК.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: