Определение по дело №49/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 101
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20235001000049
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20235001000049 по описа за 2023 година
Производство по чл.274 от ГПК.
Причина за започването му е изходяща от „К.И.“ ЕООД, ЕИК
*********, **** частна жалба против постановеното по т. дело № 733/ 2022 г.
по описа на П. окръжен съд определение № 1295 от 23.12 2022 г., с което е
прекратено производството по т.дело №733/2022 г. по описа на ПОС поради
неподсъдност на спора и същото е изпратено по подсъдност на П. районен
съд.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението
иска се отмяната му и връщане на делото на ПОС за разглеждане на спора по
същество.
Пловдивския апелативен съд след запознаване с акта предмет на
обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 22.12.2022 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „К.И.“
ЕООД, ЕИК *********, гр. П. искова молба против „Н.“ ООД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът в периода
април 2019 г.-юли 2019 г. престирал на ответника услуги дължими по
сключени между тях дванадесет неформални договора.
Направено е описание на същите с индивидуализация на предмет,
стойност и номерата на товарителниците и данъчните фактури, в които е
1
материализирана волята на страните за сключването им.
Общата стойност на дължимото по тези фактури е определено на
164 130 лв. с ДДС.
Отправена и претенция за осъждането на ответника да заплати на ищеца
и сумата от 49 603, 73 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за времето от 31.12.2019 г. до предявяване на иска.
По повод на тази искова молба е било образувано т. дело № 733/2022 г.
По същото от страна на съда на 23.12.2022 г. е постановено определението
предмет на обжалване.
В него съдът на база изложеното от ищеца в исковата молба за
сключени многобройни неформални договори, а и с оглед разнородния
характер на същите е приел, че се касае за искови претенции породени от
различни правоотношения, а не от едно единствено такова. По тази причина е
прието, че съдът е сезиран с множество обективно съединени искове на
стойност под 25 000 лв. Това водело до извод, че същите не са подсъдни да
окръжния съд с оглед разпоредбите на чл. 104, т. 4 от ГПК.
По тази причина производството по делото прекратено и исковете са
изпратени по подсъдност на П. районен съд.
Недоволен от определението ищецът е подал жалбата станала причина
за започване на настоящето производство.
По повод на същата следва да се посочи, че съгласно чл. 103 ГПК на
районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези
подсъдни на окръжния съд.
Подсъдните на окръжен съд дела са посочени в чл. 104 от ГПК. В т. 4 на
този член е казано, че подсъдни на окръжен съд са исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. В т. 6 на чл.
104 съответно е посочено, че исковете, независимо от тяхната цена,
съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат
на разглеждане по реда на същото производство са подсъдни на окръжен съд.
В случая е безспорно, че с исковата молба е извършено обективно
съединяване на искове. Повечето от тях действително са с цена под 25 000 лв.
Цената на три обаче е над 25 000 лв. С тях ищецът претендира плащане на
2
дължимо възнаграждение по договори удостоверени с фактура № **********
от 30.04.2019 г. на стойност 37 830 лв. с ДДС, фактура № ********** от
31.05.2019 г. за 50 310 лв. с ДДС и фактура № ********** от 28.06.2019 г. за
32 370 лв. с ДДС.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че разпоредбата на чл. 104, т. 6
от ГПК е приложима дори да се приеме, че в тези фактури са
материализирани няколко отделни договора. Това е така по простата причина,
че един от тях материализиран във фактура № ********** от 30.04.2019 г. с
предмет работа с багер на АМ „Х.“- Я. е на стойност 21 450 лв. без ДДС или
25 740 лв. с ДДС.
Така изложеното прави обжалваното определение неправилно. По тази
причина то следва да се отмени и делото да се върне на П. окръжен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 733/ 2022 г. по описа на П.
окръжен съд определение № 1295 от 23.12 2022 г., с което е прекратено
производството по т.дело №733/ 2022 г. по описа на ПОС поради
неподсъдност на спора и същото е изпратено по подсъдност на П. районен
съд.
Връща делото на П. окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3