РЕШЕНИЕ
№ 257/13.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа
докладваното гр. дело №1390/2018 г.
по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Ищцата Д.Н.Д., ЕГН **********, твърди, че е работила при ответника „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, на длъжност „рехабилитатор” като е заемала щатна
бройка за трудоустроено лице, тъй като е с пожизнено констатирана ограничена
работоспособност поради силно намалено зрение на двете очи съобразно Решение на
ТЕЛК №1368 от 18.09.1997 г. Твърди, че с Решение №195 от 28.12.2017 г. по гр.
дело №832/2017 г. на РС Девня е признато за незаконно и е отменено извършеното
от ответника уволнение, и от 12.02.2018 г. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „рехабилитатор”, за която работодателят твърдял, че щата е
съкратен от 05.05.2016 г. Твърди още, че уведомяването за правото да заеме
съответната длъжност е от 05.02.2018 г., като заповед да работи в МБАЛ,
отделение за „Рехабилитация” е получила на 01.02.2018 г. Твърди също, че на
13.08.2018 г. получила предизвестие на прекратяване на трудовия договор, на
основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ, считано от 13.09.2018 г., поради съкращаване
в щата от 05.05.2016 г., както и че на 03.10.2018 г. получила Заповед №4 от
03.10.2018 г. за прекратяване на трудовия договор на същото основание. Счита
извършеното по този начин уволнение за незаконосъобразно, като изтъква, че след
като в резултат на съдебното решение е била възстановена на заеманата преди
предходното уволение длъжност „рехабилитатор“, то същата действително е
съществувала и след датата 05.05.2016 г., както и че при настоящото уволнение
работодателят не е получил предварително съгласие от Инспекция по труда,
въпреки че ищцата е с удостоверена от ТЕЛК пожизнено ограничена
работоспособност и е заемала длъжност, определена за ограничено работоспособно
лице. Моли съда, да признае извършеното от работодателя уволнение за незаконно
и да отмени заповедта за уволнение, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да осъди ответната
страна, да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение за периода от 04.10.2018 г. до 16.10.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпило становище. Ответната страна твърди, че съобразно щатно разписание от
05.05.2016 г. отделението по рехабилитация в „ДКЦ 1 – Девня“ ЕООД е закрито, а
с това и щатните бройки на работещите в него лица. Твърди, че от 01.02.2018 г.
е подписано споразумение между „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД и „МБАЛ – Девня” ЕООД, по
силата на което е определено работно място на ищцата в „МБАЛ – Девня” ЕООД с
дейност рехабилитация. Сочи, че на 18.06.2018 г. постъпила жалба от С.Й. – управител на „МБАЛ – Девня” ЕООД, че ищцата Д. Н.
не спазва работното време и не изпълнява нарежданията на завеждащия отделение.
Сочи още, че на 28.06.2018 г. от „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД е отправено искане към
„МБАЛ – Девня” ЕООД, за назначаване Д. Н. на основание чл.123, ал.1 КТ, като отговор не последвал. Същото
искане било отправено отново на 16.07.2018 г. с писмо, като пак не последвал
отговор, нито действия от страна на „МБАЛ – Девня” ЕООД. Заявява, че на
03.10.2018 г. е прекратен трудовия договор на Д. Н. с основание – съкращаване
на щата. Твърди, че през целия период от възстановяването на ищцата на
длъжност, до прекратяване на трудовия договор, работодателят е издавал фактури
към „МБАЛ – Девня” ЕООД, като сумите по тях се равнявали на нетната работна заплата
на Д. Н. Твърди още, че на 21.12.2018 г. „МБАЛ – Девня” ЕООД са превели по
сметка на ищцата пълния размер на задължението от 3682.53 лв. Представя писмени
доказателства.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното допълнително споразумение
№2 от 12.02.2018 г. към трудов договор №13 от 01.07.2003 г., ищцата е заемала при
ответника „ДКЦ I –
Девня” ЕООД длъжност „рехабилитатор“ за
неопределено време на пълно работно време.
Видно от представеното Експертно решение №1368 от
18.09.1997 г., за ищцата е определена пожизнено инвалидност втора група при
диагноза ***.
Видно от представената Заповед №4 от 03.10.2018
г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване
щата с посочено в заповедта правно основание по чл.328, ал.1, т.2 изр.2 КТ,
считано от 04.10.2018 г. с дължимо от работодателя обезщетение за неспазен срок
на изискуемото предизвестие при уволнение на това основание, като отказа на
работника да получи заповедта на 03.04.2018 г. е надлежно удостоверен с подписи
на лицата М. Г. – технически секретар и С. Д. - санитар.
Видно от представеното длъжностно разписание към
22.11.2018 г. при „ДКЦ 1 – Девня“ ЕООД, в същото не фигурира щатна бройка за
длъжност „рехабилитатор“.
Видно от служебно известното на съдията-докладчик
длъжностно разписание към 05.05.2016 г. при „ДКЦ 1 – Девня“ ЕООД, приложено към
приключеното с влязъл в сила съдебен акт гр. дело №832/2017 г. по опис на РС
Девня между същите страни (поради което съответния документ и факта, че
неговото съдържание и авторство не е оспорено, са известни и на всяка от
страните), щатната бройка за длъжност „рехабилитатор“ в ответното дружество е
била съкратена още преди предходно извършеното уволнение на ищцата от същата
длъжност с отменената в последствие Заповед №4 от 19.06.2017 г.
Видно от кредитираното като компетентно и
безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата през последния
пълен отработен месец преди уволнението е 599.76 лв.
Видно от представената трудова книжка на ищцата,
считано от 17.10.2018 г. същата е встъпила в трудово правоотношение при друг
работодател.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя
следните правни изводи:
Съобразно константната съдебна практика за законосъобразността
на извършено уволнение поради съкращаване на щата е от съществено значение,
реално да е осъществено към датата на прекратяване на правоотношението
закриване на съответната щатна бройка за заеманата от работника длъжност. В
този смисъл, при осъщественото от 12.02.2018 г., заявено от ищцовата страна и
удостоверено с допълнително споразумение №2 от 12.02.2018 г., възстановяване на
длъжността „рехабилитатор“, същата е заела вече съкратена щатна бройка. Право и
преценка на работодателя е, да прецени дали при възстановяване на служител на
длъжност, която е вече съкратена, да разкрие допълнителен щат за същата или да
извърши последващо прекратяване на трудовото правоотношение поради вече
съществуващото съкращаване на щата. Видно от представените документи,
работодателят е пристъпил към прекратяване на трудовото правоотношение като,
съобразно личното изявление от ищцата, същата е получила предварително и
съответно предизвествие на 13.08.2018 г., а на 03.10.2018 г. е издадена и
връчена с надлежно удостоверен отказ за получаване от ищаца и процесната
заповед за прекратяване на правоотношението с отразено основание съкращаване на
щата. Относно застъпеното от ищцата становище, че работодателят е нарушил
задължението да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за
прекратяване на правоотношението предвид заемане от ищцата на щатна бройка за
трудоустроено лице, съдът намира, че при възстановяването на работа на
длъжност, чийто щат е вече съкратен, работникът с намалена трудопособност
(установена за ищцата с Експертно решение №1368 от 18.09.1997 г.) не губи
качеството на лице, притежаващо правото на трудоустрояване и правото на
специална защита при прекратяване на правоотношението. В настоящото
производство работодателят не е навеждал твърдения и не е представял
доказателства за надлежно отправено искане и съответно – получено разрешение
както от инспекцията по труда, така и от ТЕЛК за прекратяване на
правоотношението с ищцата поради съкращаване на щата за заеманата от нея
длъжност съобразно императивното изискване по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ. Неизпълнението
на това изискване обуславя извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение, която е основание за уважаване наред с главния, и на акцесорните искове
по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съобразно констатацията за встъпваве на
ищцата в трудово правоотношение при друг работодател от 17.10.2018 г., обезщетението
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1, вр. чл.228 КТ следва да бъде присъдено съобразно
стойността 599.76 лв на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, изчислено за девет работни дни от 04.10.2018 г. до 16.10.2018 г.
включително, възлизащо на 234.72 лв.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК, в съответствие с отправеното искане и представения списък на разноски, в полза на ищцовата страна следва да се присъди и обезщетение за направените разноски за възнаграждение за адвокат в размер 450.00 лв.
Съобразно уважаването на
предявените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответната страна следва да
заплати в полза на съда сумата 305.00 лв, от която 150.00 лв възнаграждение за
експертиза, по 50.00 лв д. т. за всеки
един от неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, 50.00 лв д. т. върху
стойността на уважения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ и 5.00 лв такса за
изпълнителен лист.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯВА извършеното уволнение на Д.Н.Д., ЕГН **********, от
длъжността „рехабилитатор“ при „ДКЦ 1 –
Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, със Заповед №4 от 03.10.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №13 от 01.07.2003 г., на основание чл.344, ал.1, т.1, вр. чл.328,
ал.1, т.2, вр. чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Н.Д., ЕГН **********, на
предишната й работа – длъжността „рехабилитатор“ при „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********,
сумите: 1. 234.72
лв (двеста тридесет и четири лева, 72 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 03.12.2018 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за времето, през което поради незаконно
уволнение е останала без работа за периода от 04.10.2018 г. до 16.10.2018 г.
включително; 2. 450.00 лв (четиристотин
и петдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски за
възнаграждение за адвокат, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1,
вр. чл.228 КТ, вр. чл.78, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „ДКЦ 1 – Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата
305.00 лв (двеста четиридесет и два
лева, 22 ст.), на основание чл.78, ал.6 ГПК.
УКАЗВА на „ДКЦ 1 –
Девня” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, че при липса на представено доказателство за
доброволно плащане на вземането за държавни такси в
седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи
към изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителен лист (включително с държавна такса за служебно издадения изпълнителен лист) и образуване на изпълнително производство, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнително производство няма да бъде образувано и допълнителни такси и разноски няма да
бъдат начислявани и присъждани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: