Р Е Ш Е Н И Е
№ 1896/27.10.2020г.
гр. Пловдив, 27.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Д.К. и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1985 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
С.К.М., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Л.П.А.-М.- пълномощник, обжалва Решение №65 от
03.06.2020г. по административно дело №370 по описа на Районен съд- Асеновград
за 2020г., III-ти
наказателен състав, с което е отхвърлена жалбата на С.М. против Заповед за
задържане на лице с Рег.№239-зз-126 от 20.05.2020г., издадена от Д.Й.М.-
началник на група “ПКП“ в Районно управление (РУ), гр. Асеновград при Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР)- Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на жалбоподателя за
срок от 24 часа.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени процесната заповед, както и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по делото- Д.Й.М.-
началник на група “ПКП“ в РУ- Асеновград при ОД на МВР- Пловдив, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че е образувано досъдебно производство (ДП) №353 по описа на РУ- Асеновград при
ОД на МВР- Пловдив за 2020г. (прокурорска преписка №977 по описа на Районна
прокуратура (РП) Асеновград за 2020г.), за престъпление по чл.129, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК), за това, че на 18.05.2020г. е причинена средна
телесна повреда на А.Т.Я., ЕГН **********. Посоченото ДП №353 е образувано на
20.05.2020г., като с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 21.05.2020г. на разследващ полицай при РУ- Асеновград,
жалбоподателят М. е привлечен в качеството на обвиняем и е взета мярка
“задържане до 72 часа“, на основание чл.56-61, чл.66, чл.219, ал.1 и чл.199 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Освен това, на 20.05.2020г. от
жалбоподателя е снето писмено обяснение и предвид приетото за установено, че
жалбоподателят М. е причинил средна среда телесна повреда на А.Я. на
18.05.2020г. е издадена процесната заповед, с която
жалбоподателят М. е задържан за срок от 24 часа.
При така описаната фактическа обстановка,
настоящият състав намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На следващо място, според
чл.72, ал.1 от ЗМВР, принудителното задържане на лице е правомощие на
полицейските органи, а според легалното определение на чл.57, ал.1 от ЗМВР,
полицейски органи са органите на
Главна дирекция “Национална полиция”, Главна дирекция “Борба с организираната
престъпност”, Главна дирекция “Гранична полиция”, областните дирекции, дирекция
“Миграция”, дирекция “Вътрешна сигурност”, дирекция “Международно оперативно
сътрудничество”, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената “Общинска
полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3,
7 и 8.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика с Рег.№3286р-19331
за длъжността НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Противодействие на криминалната престъпност“
към сектор “Криминална полиция“ при районно управление на ОДМВР, изготвен от
началник на Отдел “Криминална полиция“- ГДНП, каквато длъжност заема ответникът
в производството и която длъжност е със специфично наименование “старши инспектор“,
поради което ответникът притежава качеството “полицейски орган” по смисъла на
ЗМВР.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда намира процесната заповед
за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според посочената като
основание за издаване на процесната заповед разпоредба
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Съответно, полицейският
орган прилага принудителна административна мярка (ПАМ), при наличие на данни за
извършено престъпление, без обаче да е конкретизиран точният вид на данните или
начина на получаването им. След като административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност, следва да се приеме, че той може да наложи
такава мярка дори само при наличието на данни, които да обосноват
предположение, че съществува вероятност лицето да е извършило престъпление.
Преценката за наличието на данни за извършено престъпление представлява израз
на свободната воля и вътрешно убеждение на органа, в рамките на предоставената
му от закона оперативна самостоятелност.
В случая,
обстоятелството, че спрямо жалбоподателя е образувано ДП №353 по описа на РУ-
Асеновград за 2020г. заради извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК и че
същият е привлечен като обвиняем по това ДП се установяват, въз основа на
приетите по делото доказателства, поради което настоящият състав на съда приема за установено наличието на данни за
извършено престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно, процесната заповед е издадена при наличието на фактическо
основание за целта и без противоречие с относимата материалноправна норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Процесната заповед е издадена и в съответствие с
изискванията на този вид актове, установени от нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Дори
хипотетично да се приеме, че фактическото основание, посочено в заповедта не е
подобно описано, то това нарушение не е съществено такова, тъй като не препятства
възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното
в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права
и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Най-сетне, задържането за срок до 24 часа
представлява ПАМ, която, с оглед на конкретния случай, е с превантивен или преустановителен характер и се предприема, за да предотвратят
вредните последици от извършено престъпление или за да бъде осуетено прикриването
на престъпление, както и за започване на разследване срещу евентуален извършител
на престъпление. Законът има за цел с налагането на оспорената по делото ПАМ да
се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото,
да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да бъдат създадени
условия за безпрепятствено провеждане на полицейското разследване.
Според принципа на законността, нормативен израз
на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се издават за
целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на
съразмерността (чл.6, ал.2 от АПК), административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по
отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като
същият е задържан от полицейски органи именно за 24 часа.
Що се отнася до приетото по делото заверено копие
на Протоколно определение №514 от 28.05.2020г. по В.Ч.Н.Д №874 по описа на
Окръжен съд- Пловдив за 2020г., Наказателно отделение, с което е отменено
Определение от 22.05.2020г., постановено по Ч.Н.Д №340 по описа на районен съд-
Асеновград за 2020г., III-ти наказателен състав, с което е взета мярка за
неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на жалбоподателя М., обвиняем по досъдебно
производство №355/2020г. РУ НА МВР - АСЕНОВГРАД, в мотивите на което се
посочва, че “Липсват каквито и да е доказателства
или данни, които да сочат деятелност на обв. С.М., относима към установените телесни увреждания на
пострадалия, за които именно обвиняемия е бил привлечен към наказателна
отговорност“, както и че “…доказателствата
по делото не са достатъчни, за да обосноват обосновано предположение за авторството
на деянието по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК“, то настоящият състав на съда
намира същото за неотносимо към разглеждания спор.
От една страна, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му или в случая към 20.05.2020г.
От друга страна, мотивите на Протоколно
определение №514 от 28.05.2020г. по В.Ч.Н.Д №874 по описа на Окръжен съд-
Пловдив за 2020г. не се ползват със сила на пресъдено
нещо, нито пък този съдебен акт представлява влязла в сила присъда на наказателен
съд по смисъла на чл.300 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с
чл.144 от АПК.
Още повече, че последно посоченото доказателство е
представено едва в рамките на настоящето производство, като е било обективно
възможно да се представи до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство на 03.06.2020г., което
обаче не е сторено.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие
с материалноправни разпоредби, процесната
заповед е валиден и законосъобразен акт.
От своя страна, като отхвърля жалбата на М. против
процесната заповед, районният съд постановява
решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на
районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№65 от 03.06.2020г. по административно дело №370 по описа на Районен съд-
Асеновград за 2020г., III-ти наказателен състав, с което е отхвърлена жалбата на С.К.М.,
ЕГН **********,***, против Заповед за задържане на лице с Рег.№239-зз-126 от
20.05.2020г., издадена от Д.Й.М.- началник на група “ПКП“ в РУ- Асеновград при
ОД на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок от 24
часа.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………