Р Е Ш Е Н И Е
№ 741/02.06.2022г.,
град Бургас
Административен съд-Бургас, ХІХ-ти
касационен състав, в публично заседание на пети май
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ
СТОЯНОВА
При участието на секретаря И.
Г. и в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 620 по описа
за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
подадена касационна жалба на Г.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** против Решение №
52/22.02.2022 г., постановено по АНД № 3/2022 г. по описа на районен съд
Несебър, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия Г,
№ 0028417 издаден от ОД на МВР - Бургас, с който на Г.Д.Г. за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/,
на основание чл. 638, ал. 4
вр. 1 вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 250,00
лева.
Касаторът
оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Излага доводи, че в хода на административно наказателното производство по
издаване на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че липсва умисъл за извършеното административно нарушение.
Твърди, че не е уведомяван че автомобила е с
изтекла застраховка. Излага доводи за маловажност на случая. Иска от съда да
отмени решението, както и потвърдения със същото ЕФ.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован се явява и поддържа касационната жалба,
като пледира за отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш.
Ответникът по
касация – ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не
представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.
Прокурор от
Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
Съдът, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящия
състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Касационната
инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не
преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на
решаващия съд.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Г.Д.Г. против ЕФ серия Г, № 0028417 издаден от ОД на МВР - Бургас за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във
връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1 от същия, във
връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ, с което му е наложено административно наказание "глоба", в
размер на 250, 00 (двеста и петдесет) лева за това, че на 17.09.2020 г. в 10.38
часа, в гр. Несебър, к.к.Сл.бряг, главна алея до х.“Какао“, с автоматизирано
техническо средство пътна радарна система тип САИРН m*Spee Det 2D с № SD2D0032
е заснето моторно-превозно средство /МПС/ – товарен автомобил „Фолксваген
транспортер“ с рег.№ А3978ВХ, което е регистрирано в Р.България и не е спряно
от движение и към този момент не е имало сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Посочено е, че собственик на товарния автомобил е Г.Д.Г..
По делото съдът е приел удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение към него, относно
пътна радарна система тип "SpeeDet 2D", със срок на валидност до
20.02.2028 г., издадено от изпълнителния директор на Български институт по
метрология, както и разпечатка от САИРН, с
отразени в нея данни за автомобила и снимка на рег. № А3978ВХ; тип
приложение-mBox; дата и час на установяване на нарушението – 17.09.2020 г.,
10:38 ч.; GPS координати – № 42.671882,27.706691; снимка на автомобила;
проверка за сключена застраховка Гражданска отговорност – справка от
Гаранционен фонд.
За да потвърди ЕФ, районния съд е приел,
че са спазени законовите
изисквания при издаването му, както и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата
отмяна. Правилно
първоинстанционният съд е преценил като неоснователни доводите на
жалбоподателя, относно допуснати съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила при издаването на ЕФ и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Първоинстанционният
съд е обсъдил всички наведени с жалбата възражения
на касатора и е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се
възприемат изцяло от касационния съд.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Решението е
валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема
изцяло и от настоящия съдебен състав.
Изложените в
касационната жалба възражения са неоснователни.
В настоящия
случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за
законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: ЕФ да има за адресат собственика
на МПС и МПС да се управлява без сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“. Правното основание за издаване на електронния фиш и
отговорността на собственика е регламентирано в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ,
съгласно която, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глоба или имуществената санкция по ал. 1, съгласно която
"на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена
санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец".
В случая е установено, че нарушението е
констатирано с автоматизирано техническо средство, поради което е наложено
наказанието по ал. 1, т. 1 на посочената норма и в съответствие с нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ,
според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава ЕФ в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата.
По делото няма спор, че Г.Д.Г. е собственик на
процесното МПС. В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, което касаторът в качеството си на собственик на
МПС не е изпълнил. Задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с
нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. В § 1, т. 33 от
КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство,
който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на
трети лица.
С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
регламентирано задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Поради това съдът намира, че правната
квалификация на нарушението е правилна.
В случая, установената фактическа обстановка –
управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО"
съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава
от събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав не
споделя възражението в касационната жалба, че в ЕФ са
допуснати съществени нарушения административно-производствените
правила.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
ЕФ е посочено, че Г. е собственик на МПС. Посочено е
техническото средство, с което е установено нарушението, мястото на което
същото е извършено, факта на управление и липсата на сключена задължителна
застраховка. Нарушението е установено с техническо средство, което може да бъде
използвано само по отношение на превозни средства, които са в процес на
движение, което води до извода, че лекият автомобил е управляван по пътната
мрежа. Няма никакво съмнение и по отношение на субекта на нарушението, така
както е определен с електронния фиш. Глобата е наложена на физическото лице,
собственик на автомобила.
Настоящия
касационен състав, счита за неоснователно и възражението на касационния
жалбоподател, че за същото нарушение вече било издадено НП на друго лице, както
и че издаденото НП било на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
ЕФ е издаден на
основание чл. 647, ал. 3 от КЗ за нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като и двете норми в своето изречение първо, предвиждат
състав на едно и също нарушение, като чл. 638, ал. 4 от КЗ въвежда напълно самостоятелен и независим от въведените
с чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ състави на нарушения (съответно за собственик и водач),
а препратката в ал. 4 на чл. 638 към чл. 638, ал. 1 от КЗ е само досежно наказанието, което е различно за
физически и юридически лица. Според съда, законодателното решение е
разграничението на чл. 638, ал. 1 и на чл. 638, ал. 4 КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от
собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за притежаван автомобил да е
относно предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В чл.
647, ал. 1 и 2
от КЗ е предвиден общия ред за
търсене на административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при
установени нарушение по чл. 638, ал. 1 и ал. З от КЗ. За нарушението обаче по чл. 638, ал. 4 от КЗ, редът е различен. Той е регламентиран с чл.
647, ал. 3 от
КЗ – „когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата“.
На
следващо място настоящия касационен състав приема, че липсват основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН във връзка с
оплакването на касационния жалбоподател, че
случая е маловажен, поради факта, че деянието е с ниска обществена опасност,
както и че същият е пенсионер, получава минимална пенсия и има влошено
здравословно състояние. Случаят се преценя като немаловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, понеже нарушението не се отличава с по-малка тежест от
обичайните такива от този вид. Нарушението е формално и не е свързано с
настъпването на конкретни вредни последици и процесният автомобил е бил управляван, без за него да има
валиден застрахователен договор.
Разглежданото нарушение по чл. 683, ал. 1 от КЗ е свързано с обществените отношения
по ЗДвП, гарантиращи правата на физическите и юридическите лица, и причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. С цитираната правна норма
на чл. 638,
ал. 1 от КЗ е въведено
императивно изискване за задължително поведение при управление на МПС, а именно
да е налице сключена застраховка Гражданска застраховка. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва да е
извършено при липса или незначителност на последиците на извършването му, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Такива
доводи не се релевират, респективно не се ангажират писмени доказателства от
страна на касационния жалбоподател пред настоящата съдебна инстанция, поради
което съдът счита, че процесната норма не следва да се приложи към разглеждания
спор.
Неоснователни са
доводите и за липса на умисъл от страна на Г.Д.Г. и липса на съставомерност на деянието. По делото е установено и не се спори от касационния жалбоподател, че
към момента на проверката за процесния автомобил не е
имал сключена задължителна застраховка "ГО". При това положение от
фактическа страна е осъществен съставът на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и отговорността на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно.
Решението на
първоинстанционният съд съдържа изключително подробни и ясни мотиви, с
посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения в касационната
жалба и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
В съдебното
производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения,
обуславящи отмяната на решението и на ЕФ.
С
оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във
вр. с чл. 218 от АПК, във
вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно Решение № 52/22.02.2022 г., постановено по АНД № 3/2022 г. по описа на
районен съд Несебър.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.