О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 54
10.02.2020г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №47 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№37074/11.12.2019г., подадена по пощата на 09.12.2019г. от „Д.“ЕООД чрез пълномощника адв.В.Ж. против Определение №2154 от 21.10.2019г., постановено по гр.дело №1427/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната исковата му молба с вх.№19770/27.06.2019г. и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които жалбоподателят не е бил уведомен за допуснатото от съда удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба в нарушение на чл.7,ал.2 от ГПК, тъй като, съгласно чл.279 от ГПК, разпореждането за удължаване на срок е приравнено на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. По тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение с възможност за изпълнение указанията на съда по поправяне на исковата молба. В условията на евентуалност е заявено искане на основание чл.64 от ГПК да бъде възстановен пропуснатия срок, обосновано с незнанието на жалбоподателя, че срокът въобще е започнал да тече, тъй като не му е връчено разпореждането на съда от 26.09.2019г. за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С частната жалба са представени допълнение на исковата молба и описани в нея по 13 пункта приложения към същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжният съд е бил сезиран с искова молба вх.№19770/27.06.2019г. от „Д.“ЕООД, посредством която е предявен против М. Н. К. иск по чл.108 от ЗС, основаващ се на твърдения ищцовото дружество да е собственик на основание апортна вноска и договор за продажба от 20.02.2014г. на земя – спортна база Х., представляваща поземлен имот с кадастрален №…, стар №…, обл.П., общ.Р., с.О., м.А., с площ от 17000кв.м., както и на постройките – шест броя двуетажни къщички, всяка със застроена площ от около 35кв.м., и три бунгала, всяко едно с площ от по 12кв.м., които понастоящем ответникът владеел без основание. Заявеният петитум е за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху посочените имоти. С Разпореждане №5399 от 03.07.2019г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца: да опише имота с всички характеристики по действащата кадастрална карта; да изложи подробни фактически обстоятелства, на които основава иска си; да формулира съответен на обстоятелствата петитум, включващ и установяване на правото на собственост; да посочи цена на иска и да представи доказателства за нея – удостоверение за данъчна оценка на имота; да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 1% от данъчната оценка на имота; да впише исковата молба; да представи препис от всички доказателства, приложени към исковата молба, за връчване на ответника, в двуседмичен срок от получаване на съобщението с указване на последиците при неизпълнение. Препис от разпореждането е връчен на 08.09.2019г. В определения срок е подадена от ищеца по пощата на 24.09.2019г. молба вх.№28033/26.09.2019г. с искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С Разпореждане №8046 от 26.09.2019г. съдът е удължил срока с три седмици, считано от 24.09.2019г., когато е изтекъл първоначално определения срок. С обжалваното Определение №2154 от 21.10.2019г. съдът, след като е констатирал, че в рамките на първоначално определения и продължения срок и до настоящия момент нередовностите на исковата молба не са отстранени, е постановил на основание чл.129,ал.3 от ГПК връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Настоящата инстанция намира правилно исковата молба да е била оставена без движение за отстраняване на конкретно указаните на ищеца нейни нередовности. Първоначално определеният двуседмичен срок за поправяне на исковата молба изтича на 24.09.2019г., съгласно чл.60,ал.6 от ГПК. Преди да изтече ищецът е поискал продължаването му на основание чл.63,ал.1 от ГПК. Срокът е продължен с три седмици, считано от 24.09.2019г., когато изтича първоначалният, в съответствие с чл.63,ал.2 от ГПК. Разпореждането за продължаване на срока не е било съобщено на ищеца, на което същият акцентира в частната си жалба. Неуведомяването му, противно на застъпваното от него, не съставлява процесуално нарушение. Нормата на чл.7,ал.2 от ГПК, на която се позовава, предвижда задължение на съда да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Съдебният акт за продължаване на срока не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, а, напротив, то продължава, нито законът изрично предвижда той да подлежи на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.2 от ГПК, доколкото касае движението на делото. Тези хипотези на обжалваемост на определенията са релевантни и за разпорежданията на съда, според чл.279 от ГПК, като постановеното такова за продължаване на срока не попада в нито една от тях. При това положение за окръжния съд не е съществувало задължение да връчва препис от разпореждането за продължаване на срока на ищеца. Следва да се има предвид и, че по силата на чл.63,ал.2 от ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, както е постановено и от окръжния съд, а не от връчване на съобщение за продължаването, поради което и на това основание такова връчване няма юридическо оправдание. За продължаването страната следва да следи сама. С пропускането на срока тя губи възможността да извърши валидно съответното процесуално действие, съгласно чл.64,ал.1 от ГПК. В случая, след като ищецът в рамките на първоначално определения и продължен срок не е предприел каквито и да било действия по отстраняване на конкретно указаните нередовности на исковата молба, възможността му валидно да стори това е погасена с изтичането на срока, който е преклузивен, а процесуалното му бездействие има за последица връщане на исковата молба, съобразно чл.129,ал.3 от ГПК, каквото правилно е постановено с обжалваното определение и същото следва да се потвърди.
В частната жалба е инкорпорирано искане по чл.64,ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за поправяне на исковата молба, който се установи да е пропуснат. По това искане компетентен да се произнесе е окръжният съд след евентуалното стабилизиране на настоящото определение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2154 от 21.10.2019г., постановено по гр.дело №1427/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната искова молба с вх.№19770/27.06.2019г. и е прекратено производството по делото.
След евентуалното стабилизиране на настоящото определение делото да се върне на Окръжен съд-Пловдив за произнасяне по съдържащото се в частната жалба искане по чл.64,ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: