№ 1
гр. Пловдив, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207081 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.Н. против Електронен фиш серия К № 4107527 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни негови пороци.
Моли се електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.Н., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да е налице
непълна правна квалификация, тъй като посочената като нарушена правна
норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП съдържа различни хипотези на максимално
допустима скорост в зависимост от категорията на превозното средство.
Взема становище по този начин правото на защита на жалбоподателя да е
съществено ограничено, тъй като е поставен в неведение коя скорост е
превишил. Поддържа още да е налице основание за отмяна на електронния
фиш поради непредставяне на протокол за преминато обучение от служителя
привел автоматизираното техническо средство в работен режим. Претендират
се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
1
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.С.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
05.10.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата
е подадена на 06.10.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 18.10.2020 г. в 15:56 часа в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ № 196 в
посока от изток към запад жалбоподателят А.С.И. управлявал собствения си
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** със скорост на движение от 88 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №
581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 91
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя И. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4107527,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-33148/19.10.2020 г. се установява, че на дата
18.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела
статични изображения с номера от 21349 до 21404, с начален час на работа
14:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 196, където е действало общото ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 21366 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 91 км/ч, а заснемането е извършено на 18.10.2020 г. в 15:56 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя А.С.И..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Марица“ № 196 в посока от изток към запад; датата – 18.10.2020 г.; точният
час на извършване на нарушението – 15:56 часа; регистрационният номер на
МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят А.С.И.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 88 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
3
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложените към него
снимки от клип № 21366 на радар TFR1-M с № 581. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030р-33148/19.10.2020 г. се установява, че
работата с техническото средство е започнала на 18.10.2020 г. в 14:00 часа и е
приключила в 18:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 21349, а последното - с № 21404.
Процесната снимка е с № 21366 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с № 581 на дата 18.10.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 18.10.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълна правна
квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Именно това е законовата разпоредба, в която е разписано
конкретното задължение за водачите на пътни превозни средства да спазват
определено поведение – да избират скорост на движение, която да не
превишава нормативно определените стойности, чието виновно неизпълнение
ще представлява административно нарушение. Тъй като стойността на
скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с
пътен знак и не е била различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, то
правната квалификация на нарушението е правилно определена.
Досежно възражението, че в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са
предвидени няколко хипотези на допустима максимална скорост в зависимост
от категорията на МПС, то това не променя извода за наличието на коректна
и пълна правна квалификация на нарушението. Правното основание се
формулира с посочване на съответната правна норма. Съгласно чл. 26, ал. 1 и
ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
4
нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Прецизирането на правното
основание чрез посочване на структурни единици от по-ниско ниво, каквито
са отделните изречения, предложения, хипотези или думи няма правно
значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и
има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на
нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В този смисъл е
трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на
ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак.
дело № 574/2014 г. на ВКС; Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. №
1782/2014 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Същевременно съдът не споделя довода правото на защита на
жалбоподателя да е ограничено и той да е поставен в невъзможност да
разбере за превишаването на скорост с каква стойност е наказан с ЕФ, нито
как тя е определена. На първо място в електронния фиш изрично е посочен
видът на превозното средство, при чието управление е извършено
нарушението, а именно лек автомобил. Съгласно т. 12, б. „а“ от § 6 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП леки са автомобилите за превозване на
пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не
превишава 8, а разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП постановява, че
категория В включва моторни превозни средства с допустима максимална
маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за превоз на
не повече от 8 пътници плюс водача. Леките автомобили се отнасят само към
една, а не към различни категории. Въпросът към коя категория спада
определено превозно средство е на правна преценка, която се прави въз
основа на различни обстоятелства, описани в закона, като допустима
максимална маса, брой седящи места + водача. По делото те се установяват от
справката за данни по регистрация /т. нар. в съпроводителното писмо справка
за собственост/. Това позволява на съда да провери, че нарушението
действително е извършено при управлението на лек автомобил - МПС от
категория В, поради което стойността на максимално допустимата скорост
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е била 50 км/ч. Правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено, след като в електронния фиш изрично е
посочено, че стойността на разрешената скорост, срещу която трябва да се
защитава, е 50 км/ч, както и че тя е определена, тъй като нарушението е
извършено при управлението на МПС, което е лек автомобил.
По твърдението на жалбоподателя за недоказаност, че служителят,
боравил с процесното АТСС, е преминал обучение за работа с него, следва да
се отбележи, че такова възражение не е направено нито с жалбата, нито по-
късно до приключване на съдебното следствие, като същевременно
процесуалният представител на жалбоподателя е взел становище, че делото е
изяснено от фактическа страна и няма доказателствени искания. Едва в хода
на пренията, след приключване на етапа от процеса, в който се събират
5
доказателства, за пръв път се ангажират такива твърдения. В случая обаче
това не е пречка за разкриване на обективната истина. В протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изрично е удостоверено, че:
„Автоматизирано техническо средство или система е разположено/а и
настроено/а съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания“. Протоколът представлява официален
свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила,
която не е оборена по делото, доколкото същият е редовно съставен, в
съответствие с изискванията на нормативната уредба. Протоколът служи като
годно доказателство по делото за факта на надлежното настройване и
привеждане в работен режим на техническото средство, а непредставянето на
документ за преминато обучение не оборва доказателствената му стойност -
така изрично Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1995 от
27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1530/2021 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Освен това липсата на представен протокол за преминато обучение за
работа с АТСС не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на
процедурата по установяване на деянието. Присъствието на контролен орган е
с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл.9,
ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но без възможности той да
въздействие върху измерването, регистрирането и записването на
нарушението, която дейност се осъществява автоматично - така Решение №
1516 от 16.07.2021 г. по к.а.н.д. № 1297/2021 г. на Административен съд –
Пловдив. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на
работа на мобилната система за видеоконтрол не са събрани по делото.
Същевременно изяснява се, че техническото средство е изготвило 56
статични изображения и видеозаписи на установени нарушения, поради което
доказано е, че системата за видеоконтрол е сработила и е извършвала годни
записи.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобряването на типа на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба
към 18.10.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство
е категорично доказано по делото от протокол № 8-33-20 за извършена
последваща проверка на средството за измерване на дата 28.09.2020 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
6
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е една
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят И. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 18.10.2020 г. в 15:56 часа в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ № 196 в
посока от изток към запад жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 88
км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното
описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде
точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя И. в качеството му на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят И. да е подал
7
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е представа и за това, че е собственик на автомобила.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 38 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 88 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 91 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 88 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 38 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
8
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят А.С.И..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН (в
редакция към ДВ бр. 10 от 01.02.2011 г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4107527 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.С.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10