№ 20
гр. Айтос, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20252110200031 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. Е. П. срещу Наказателно постановление №
24-0237-000258, издадено на 13.11.2024 г. от Н. С. С. – началник група в
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Бургас (ОДМВР
– Бургас), Районно управление – Айтос (РУ-Айтос), с което на Н. Ц. Ц. е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец поради това, че е
управлявал влекач „МАН ТГА 01“, с рег. № B9640НА, с прикачен
полуремарке с рег. № B0354ЕН, представляващи състав на пътно превозно
средство от категория N3, в ***, с посока на движение от *** към ***, като е
нарушил пътен знак B18 – 12 т., поставен на кръгово кръстовище на ***, във
връзка с въведена временна организация на движението със Заповед № РД-11-
109 от 27.09.2021 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-11-11 от
30.09.2021 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-11-353 от 04.04.2024 г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“ – нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се излагат съображения, че нито в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), нито в наказателното постановление е
посочено колко тона е било моторното превозно средство, което
жалбоподателят е управлявал и как проверяващите са установили, че то е по-
1
тежко от 12 тона. Сочи се, че не е установена по безспорен начин вината на
нарушителя. Твърди се, че посоченият в постановлението път не попада в
обхвата на Заповед № РД-11-353 от 04.04.2024 г., издадена от председателя на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Според
жалбоподателя пътният знак не бил поставен върху стабилно закрепени
стълбчета, изработени от светло-отражателно фолио и типоразмер съгласно
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Освен това знаците не отговаряли на изискванията на стандартите БДС С-
1517 и БДС-ЕМ12899. Не било спазено правилото на чл. 49, ал. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП)
пътните знаци B18 да се повтарят и на най-близкото кръстовище преди
мястото, за което се отнася забраната, като мястото до знака да е указано с
допълнителна табела T1. На мястото, където спрял жалбоподателят, нямало
знак B18. Жалбоподателят излага още, че по отношение на пътните знаци не
са спазени изискванията на чл. 61 от горецитираната наредба за повтаряне на
знаците до края на забраната. Не на последно място, жалбоподателят сочи, че
според горецитираната заповед се допуска движение на определени моторни
превозни средства за осигуряване на достъп до търговски обекти на основни
стоки и товари – хипермаркети, бензиностанции, асфалтова база, за нуждите
на населението на ***, описани в Приложение № 1 към заповедта.
Жалбоподателят твърди, че е обяснил на полицаите, че се е наложило да
натовари товар, но въпреки това бил санкциониран. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се е явил в открито съдебно заседание.
Въззиваемата страна в писмото, с което изпраща преписката на съда, е
заявила, че жалбата е неоснователна, но не е взела друго становище и не е
изпратила представител в открито съдебно заседание.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
е взела становище по жалбата и не е изпратила представител в открито
съдебно заседание.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос.
Жалбата е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 06.08.2024 г. е съставен АУАН Серия GA № 919626 от Н. Ц. Ц. –
младши инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ – Айтос. В него посочено, че на
същата дата Т. Е. П. е управлявал влекач „МАН ТГА 01“, с рег. № B9640НА, с
прикачен полуремарке с рег. № B0354ЕН, представляващи състав на пътно
превозно средство от категория N3, в ***, с посока на движение от *** към
2
***, като е нарушил пътен знак B18 – 12 т., поставен на кръгово кръстовище
на ***, във връзка с въведена временна организация на движението със
Заповед № РД-11-109 от 27.09.2021 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-11-11 от 30.09.2021 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-11-353 от
04.04.2024 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. Посочено е, че е нарушен
чл. 6, т. 1 ЗДвП – водач на моторно превозно средство навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение. Актът е съставен в присъствие на свидетеля И.
Щ. Д. и е връчен срещу разписка на жалбоподателя.
Въз основа АУАН на 13.11.2024 г. е съставено процесното наказателно
постановление, което преповтаря посочената фактическа обстановка. Прието
е, че Т. Е. П. е допуснал нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което на
основание чл. 183, ал. 7 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300
лв. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от един месец. Постановлението е връчено срещу подпис на
жалбоподателя.
Административнонаказателното производство е било образувано в срока
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и наказателно постановление съдържат всички
реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че двата акта са непълни
поради това, че не е посочено колко тона е било превозното средство,
управлявано от него. Достатъчно е, че в наказателното постановление е
посочено какво нарушение е извършено – нарушен е знак, който забранява да
преминават превозни средства с маса над 12 тона. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано чрез описание на същото и
посочване на нарушените законови норми в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си.
По делото са налични данни – удостоверение от ОДМВР – Бургас,
длъжностна характеристика и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, от които може да се направи еднозначен
извод, че издалият наказателното постановление – Н. С. С., е разполагал с
компетентност да го направи.
Според чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В преписката се съдържат Заповед № РД-11-109 от 27.09.2021 г., Заповед
№ РД-11-11 от 30.09.2021 г., изменяща и допълваща предходната, Заповед №
РД-11-353 от 04.04.2024 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, изменяща и
допълваща предходната, от които е видно, че за описания в наказателното
постановление път – III-208 – „***“, е въведена временна организация на
движението – забрана за преминаване на моторни превозни средства с
3
технически допустима максимална маса над 12 тона. Заповедта за временната
организация на движението изрично допуска движение на определени
моторни превозни средства за осигуряване на достъп до търговски обекти на
основни стоки и товари – хипермаркети, бензиностанции, асфалтова база, за
нуждите на населението на ***, описани в Приложение № 1 към заповедта.
Съгласно чл. 49, ал. 1 и 2 от ППЗДвП с пътен знак В18 се въвежда
забрана за влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от
означената, като същият се поставя непосредствено пред местата или
участъците от пътя, за които се отнася тази забрана и се повтаря и на най-
близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като
разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1.
По административнонаказателната преписка е налична скица (л. 21), от
която е видно, че *** е именно път III-208. Означено е мястото, където е
поставен знак B18 – 12 т., веднага след кръговото, в началото на ***. Преди
кръговото на *** има табела, че предстои забрана за 12 т. Съгласно протокол,
изготвен от комисия (л. 17 от делото) временната организация на движението
е въведена и приета.
По делото са налични доказателства – извлечения за регистрацията на
пътните превозни средства в състава, управляван от жалбоподателя. От
същите е видно, че влекачът има технически допустима максимална маса от
35 000 кг, а полуремаркето – 18 000 кг. Вижда се, че и заедно и поотделно тези
пътни превозни средства надвишават 12 тона. Не е нужно контролните органи
да измерват всяко пътно превозно средство, за да установят точно колко тежи.
В заповедта за въвеждане на временна организация на движението изрично е
посочено, че от значение е максималната технически допустима маса, но дори
да се приеме, че релевантна е масата на превозното средство в движение, при
събирането на масите на двете превозни средства (6850 + 7700 = 14 550 кв.)
пак се нарушава забраната.
По делото са разпитани актосъставителят Н. Ц. Ц. и свидетелят,
присъствал при съставяне на акта – И. Щ. Д.. Свидетелят Ц. е изложил пред
съда, че теглото на превозните средства се установява от талоните им. Според
свидетеля знакът B18 е поставен на стълб със светлоотразително фолио и е
изготвен по стандарт. Свидетелят сочи, че ако някой се позовава на
изключението, касаещи зареждане на търговски магазини, трябва да
представи пътен лист. Не е сигурен дали преди знака има поставена табела Т2.
Според свидетеля Д. са проверени талоните на превозните средства, за да
се установи масата им. Сочи, че се проверява дали автомобилите имат някаква
товарна дейност в града по товарителница или друг документ. Сигурен е, че е
попитал и жалбоподателя. Свидетелят не е сигурен дали на предишното
кръстовище има друг знак. Счита, че щом превозно средство навлезе в ***, то
нарушава забраната. Автомобилът бил установен надолу по посочената улица,
с посока на движение към ***.
Съдът е на мнение, че от горепосочените доказателства безспорно се
4
установява, че жалбоподателят е навлязъл в път, за който е действала
временната организация на движението. Нарушил е забраната, установена със
знак B18 – 12 т., като е навлязъл в пътя след него, управлявайки състав от
превозни средства, чиято технически допустима максимална маса надвишава
забраната. Така не е изпълнил задълженията си по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Съдът не констатира нарушения на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и на Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата.
Не се доказва жалбоподателят да е попадал в изключенията на заповедта
за временната организация на движението. Според свидетелите по делото
жалбоподателят не е представил документи, от които да се направи такъв
извод. Такива не са представени и по настоящото дело.
Следва да се отбележи, че доказателствената сила на редовно съставения
АУАН, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства по делото.
Според чл. 183, ал. 7 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение. Именно
такива санкции са наложени на нарушителя.
След извършена служебна проверка, съдът не констатира наличие на
други недостатъци, които да обуславят незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Поради това същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0237-000258,
издадено на 13.11.2024 г. от Н. С. С. – началник група в ОДМВР – Бургас, РУ –
Айтос, с което на Н. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5