№ 8609
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110164390 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“ АД срещу „Бул
Инс“ АД.
Ищецът твърди, че на 14.01.2020г., в гр. София, л. а. „Шкода Октавия“ с рег. №
************ се движил по улицата пред **************************, когато
насрещно движещият се л. а. „БМВ“ с рег. № ************ внезапно навлязъл в
насрещното платно и последвал удар между тях. Бил съставен двустранен констативен
протокол, в който водачът на л. а. „БМВ“ отбелязал вината си. Към датата на ПТП, л. а.
„Шкода“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото
дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана
преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“.
Било определено и изплатено обезщетение от 1008,50лв. с включени и 15,00лв.
ликвидационни разноски. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение
встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“,
който поканил да плати сумата. Ответникът извършил частично плащане на сумата от
511,75лв., като останали дължими 496,75лв. Посочва, че ответникът изпаднал в забава
и му дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
496,75лв. – регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение, и сумата от
178,37лв. – мораторна лихва за периода 28.10.2021г.-28.10.2024г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва механизмът на ПТП да е описаният ищеца, като счита, че не е осъществен
деликт от страна на застрахования при него водач. Счита, че ударът е бил
непридвидим и непредотвратим за водача на л. а. „БМВ“. Евентуално прави
възражение за съпричиняване от страна на другия водач, като счита, че същият
предприел маневра за заобикаляне на кофи за боклук и не се съобразил с движещия се
срещу него друг автомобил. Оспорва иска и по размер, като го счита за завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство,
за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното
дружество на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на
14.01.2020г. в гр. София е настъпило ПТП между двата автомобила; че за МПС
„Шкода“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество,
като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват
покрит риск по нея; че МПС „БМВ“ е било застраховано към датата на ПТП при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото
дружество е изплатило обезщетение от 993,50лв. и е сторило 15,00лв. ликвидационни
разноски; че ищцовото дружество е изпратило покана до ответното дружество за
изплащане на обезщетение в определен срок, като ответникът е платил сумата от
511,75лв.
Спорните между страните обстоятелства са относно точния механизъм на
настъпване на ПТП и кой водач е проявил противоправно поведение и е станал
причина за него.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол между двамата
водачи – л. 13. В обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, е
отбелязано, че превозно средство „А“ („Шкода Октавия“), управлявано от Г. В., и
превозно средство „Б“ („БМВ“), управлявано от Л. Б., навлизат в лентата за насрещно
движение и се удрят в предна лява част и за двата автомобила. В графа „забележка“
водачът на МПС „Б“ е посочил, че поема вината за удара. Начертана е скица на пътната
2
обстановка, в която е отбелязано, че двата автомобила се движат един срещу друг,
като в завоя има кофи за боклук от страната на МПС „А“ и други автомобили от
страната на МПС „Б“.
В подаденото заявление за изплащане на обезщетение, водачът на л. а. „Шкода“ е
посочил, че ПТП е настъпило при шофиране и разминаване с друг автомобил, който
навлязъл в неговото платно за движение, отнел му предимството и го ударил. В
резултат по автомобила били увредени преден ляв фар, преден ляв халоген, преден
капак, хромирана лайсна на преден капак, предна броня, преден ляв калник.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит и на двамата участници.
Свидетелят Б. посочва, че на тръгване за работа пред блока му – ***** в кв.
************, бил ударен, тъй като имало кофи за боклук и другият водач казал, че не
го видял. Посочва, че се движил съвсем леко, тъй като тъкмо тръгвал, като на
платното от страната на другия водач имало контейнери за боклук. Другият водач
тръгнал да ги заобикаля, като при спирането колата му поднесла и го ударила. От
страната на свидетеля на платното имало паркирани автомобили. Участниците се
обадили по телефона на застрахователите, които казали, че Б. е виновен и с другия
участник попълнили протокола. Посочва, че нямало как да избегне удара, тъй като
имало коли от дясната му страна, а водачът на л. а. „Шкода“ се изнесъл точно в завоя.
В случай че кофите не били там, нямало да настъпи удар и щели да могат да се
разминат.
Свидетелят В. посочва, че пред бл. ***** в кв. ************ се ударил с друг
автомобил, идващ в насрещното. Улицата била тясна, имало паркирани автомобили и
от двете страни, като другият водач му отнел предимството, а свидетелят не го видял.
Посочва, че тъй като пътят е със завой и имало паркирани коли, нямал видимост до
края на улицата. Нямало и достатъчно място в този участък да се разминат два
автомобила безпрепятствено. Признава, че от неговата страна имало контейнери за
боклук.
Според изслушаното и прието по делото експертно заключение по допуснатата
авто-техническа експертиза, водачите на двата автомобила са се движили в
противоположна посока. Траекторията на движение на л. а. „БМВ“ е била направо с
последващ ляв завой в района на настъпване на ПТП, а на л. а. „Шкода“ направо с
последващо заобикаляне от ляво на намиращите се на платното за движение
контейнери за смет в района на настъпване на ПТП. Вещото лице разяснява, че
видимостта и на двамата водачи е била ограничена от разположените на платното за
движение контейнери за смет, като същите са се възприели в последния момент преди
да настъпи удара. Според експерта, и за двамата участници ПТП е било
предотвратимо, ако са се съобразили с конкретната пътна обстановка. Посочва, че
стойността за възстановяване на вредите по л. а. „Шкода“, настъпили вследствие на
ПТП по средни пазарни цени към неговата дата, възлиза на 1183,54лв.
Съдът кредитира изцяло заключението, като възприема именно описания от
вещото лице механизъм на настъпване на произшествието. При съобразяване и на
останалите доказателствени източници – писмени и гласни, може да се изгради извод,
че поведението на водача на водача на л. а. „Шкода“ е довело до настъпване на ПТП.
Установява се с категоричност, че от неговата страна на движение е имало поставени
на платното контейнери за смет, които са ограничавали видимостта му. Съгласно чл.
20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
3
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Според чл. 44, ал. 1 и 2 ЗДвП, при разминаване водачите на
насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може
да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на
платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали
скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Според дадената легална дефиниция в т. 37 на пар. 6 от ДР на ЗДвП,
"препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
Несъмнено намиращите се от страната на л. а. „Шкода“ контейнери за боклук
представляват препятствие на пътя, с което водачът е бил длъжен да се съобрази.
Същият е следвало да предприеме маневра по заобикалянето им след като се убеди, че
насреща не се движи друго превозно средство, а в случай че установи такова – да
предприеме маневрата след като го пропусне. В настоящата хипотеза, водачът не е
спазил тези нормативни изисквания, а предприел заобикалянето въпреки наличието на
препятствие и насрещно движещ се автомобил, което е довело като последица до удар
с последния. Ето защо, първопричина за настъпване на произшествието е
противоправното поведение на водача на л. а. „Шкода“.
Дори да се приеме, че и водачът на л. а. „БМВ“ е проявил противоправно
поведение и има вина за произшествието, то с поведението си същият само би могъл
да допринесе за настъпването му, тоест със своето поведение да съпричини
вредоносния резултат. С оглед конкретните обстоятелства - движещ се с ниска скорост
непосредствено след потегляне, вече навлязъл в платното за движение, от чиято страна
не се намират контейнерите за боклук, неговият принос е значително по-нисък, като не
би могло да се приеме, че надхвърля 30%. С извънсъдебното си поведение ответникът
е признал съпричиняване на вредоносния резултат на застрахования при него водач на
автомобила по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в размер на 50% и е изплатил сумата от 511,75лв., от които
496,75лв. – половината от изплатеното от ищеца обезщетение и 15,00лв.
ликвидационни разноски. С оглед на това, същият признава еднакъв принос на двамата
водачи за настъпване на ПТП. Предвид че настоящият съдебен състав приема, че
първопричина за произшествието е противоправното поведение на водача на л. а.
„Шкода“ и евентуално съпричиняване на другия водач от 30%, то следва, че от страна
на ответника не се дължи изплащането на допълнителна сума в полза на ищеца и
претенцията за главното вземане се явява неоснователна.
По изложените съображения, искът за главницата от 496,75лв. подлежи на
отхвърляне. Тъй като искът за мораторна лихва има акцесорен характер, с оглед
отхвърлянето на иска за главното вземане, на отхвърляне подлежи и този за
добавъчното.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 400лв. депозит за експертиза, 40лв. депозит за свидетел и 480лв. с
ДДС за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адв. хонорар, което съдът намира за неоснователно, предвид че са
заведени два кумулативно съединени иска, проведени са три открити съдебни
заседания, в които е участвал представител на ответника, събрани са писмени и гласни
доказателства, и експертно заключение, а и размерът е по минимума според Наредба
4
№ 1/2004г. Ето защо, на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от
920лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за присъждане на сумите от 496,75лв. – регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за уврежданията по л. а. „Шкода Октавия“ с рег. №
************, застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца,
настъпили от ПТП на 14.01.2020г. в гр. София, пред бл. ***** в кв. ************ с л.
а. „БМВ“ с рег. № ************, и сумата от 178,37лв. – мораторна лихва за периода
28.10.2021г.-28.10.2024г.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 920лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5