№ 136
гр. Раднево, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100274 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България”
АД срещу И. Г. И., с която се предявяват искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за издаване на карта Mastercard от
11.07.2016 г. ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит от 1000 лв. по кредитна карта, който кредит
ответникът можел да усвоява съгласно правилата на чл. 5 и чл. 6 от общите
условия. Твърди, че ответникът е усвоявал различни суми чрез кредитната
карта, като към момента има усвоени 838,88 лв., натрупани през различни
периоди назад във времето, описани в приложение към исковата молба,
озаглавено параметрична справка за движението по картова сметка. Твърди,
че съгласно чл. 9 от общите условия ответникът можело да погаси изцяло или
на части задълженията си по месечните извлечения, като в случай на
частично погасяване дължал възнаградителна лихва по реда и условията на
чл. 10 от общите условия. Твърди, че картодържателят е бил длъжен да
погасява минимална вноска, а при неплащане дължал обезщетение за забава
върху усвоения и непогасен кредитен лимит. Твърди, че съгласно чл. 20.2 от
общите условия при неплащане на 2 вноски банката може да обяви кредита да
предсрочно изискуем, като съгласно чл. 17 всички уведомления се пращат на
посочения от кредитополучателя адрес, като всички съобщения се считат за
връчени на този адрес до получаване на съобщение за промяна. Твърди, че
1
поради непогасяване на вноски в периода от 30.04.2019 г. до 28.05.2019 г.
изпратили на ответника уведомление, но пратката се върнала непотърсена от
ответника. Твърди, че направените от банката разходи от 64 лв. били реално
платени и дължими на основание чл. 309а, ал. 1, предл. 2 ТЗ, като съгласно
чл. 20.3 от общите условия ответникът следвало да покрие тези разходи на
банката. Твърди, че на 06.07.2016 г. бил подписана от ответника декларация
за застраховка „защита на плащанията“, съгласно която ответникът дължал
такси под формата на застрахователни премии, които се начислявали месечно
с извлечението, а към момента били начислени такива в размер на 33,74 лв. за
9 броя месечни премии. Твърди, че съгласно приложение към общите условия
ответникът дължи такси в размер на 145,42 лв., представляващи сбор от 13
такси, начислени съгласно чл. 10.1 от общите условия и т.2.2 от
приложението. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от
838,88 лв. главница, ведно със законната лихва, сумата от 274,24 лв.
договорна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г., сумата от 20,49
лв. лихва за забава за периода от 30.04.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от
34,22 лв. лихва за забава за периода от 14.05.2020 г. до 23.02.2022 г., сумата
от 145,42 лв. такси за периода от 10.04.2019 г. до 23.02.2022 г., сумата от 64
лв. обезщетение за уведомяване за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г.,
сумата от 33,74 лв. застрахователни премии за периода от 28.03.2019 г. до
23.02.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
Г. И., чрез особения представител адв. Й., в който се взема становище за
неоснователност на иска. Твърди, че представеното от ищеца заявление-
договор бил посочен кредитен лимит 0 лева, а приложение 1 била посочена
главница от 3000 лева при определяне на ГПР, поради което не било ясно
какъв е уговореният кредитен лимит. Твърди, че няма доказателства за
предадена на ищеца кредитна карта, нито за усвоени от него средства, което
обуславя извод за липса на задължение да връща на банката исканите
парични средства. Твърди, че договорът за кредит е недействителен съгласно
чл. 22 ЗПК поради нарушение на правилата на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК,
поради което се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
други суми. Твърди, че липсата на противоречие досежно кредитния лимит е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, а в приложение 1 бил посочен ГПР от
31,73 %, в който не били включени всички разходи, водещо до заблудя на
потребителя относно оскъпяването и икономическата изгода съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че няма представени доказателства за връчване на
ответника на месечните извлечения, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Твърди, че поради липсата на доказателства за усвояване от ответника на
претендираната от ищеца главница от 838,88 лв., то и същата е недължима от
ответника, както и акцесорните вземания по договора за кредитна карта.
2
Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на исковете ищецът следва да докаже наличие на
валидно облигационно отношение по договор за револвиращ кредит с лицето
ответника; размера на усвоена от кредитополучателя сума; наличието на
падежирали месечни вноски; упражнено право за обявяване на кредита за
изцяло предсрочно изискуем; уговорена договорна лихва и нейния размер;
уговорени такси и обезщетения за уведомяване с техния размер; сключена
застраховка „защита на плащанията“ и дължимата по нея застрахователна
премия.
По делото е приет като писмено доказателство заявление-договор от
06.07.2016 г. /л.6/, сключен между кредитодателя „Юробанк България“ АД с
търговско наименование „Пощенска банка“ и ответника И. Г. И. като
кредитополучател. С договора е уговорено предоставяне на заем тип
овърдрафт, усвоим чрез кредитна карта Mastercard – BG MC Standard, при
минимален кредитен лимит от 1000 лв. и максимален кредитен лимит от
10 000 лв., който конкретен лимит щял да бъде посочен при получаване на
картата и в месечните извлечения, за което ответникът дал изричното си
съгласие. По делото са приети и общите условия на „Юробанк България“ АД
за издаване и ползване на кредитни карти /л.7-16/ и приложение № 1 /л.16-17/,
подписано на 11.07.2016 г., съгласно което кредитният лимит е 3000 лв.,
годишния лихвен процент е 18,9 %, а ГПР е 31,73 лв. Ответникът е сключил и
договор за застраховка по програма „Защита на плащанията по кредитни
карти“ на 06.07.2016 г. /л.18/ и декларация за присъединяване към
застрахователната програма /гърба на л.17/. Тези документи са подписани от
ответника, не са оспорени от него и съдът ги кредитира изцяло като годни да
установят спорните факти доказателства. С оглед на посочения кредитен
лимит от 3000 лв. в приложение № 1 /л.16-17/, неоснователно се явява
възражението на ответника, че такова било посочено с нулева стойност.
Видно е, че в договора е с нулева стойност и изрично е посочено лимитът да
се уточни при получаване на картата, както се е случило с приложение № 1.
По делото е приет приемо-предавателен протокол № 124387 от
25.07.2016 г., с който е констатирано, че му е връчена кредитна карта
Mastercard Standard със сериен номер 1737541 и пин код за нея. Протоколът е
подписан от ответника, не е оспорен, затова съдът го приема като годно
доказателства да установи приемане от ответника на процесната кредитна
карта за усвояване на средства по кредита. Поради това възражението на
ответника, че не е получил кредитната карта е неоснователно. Няма
3
доказателства ответникът да е имал друг договор за кредитна карта с
ищцовата банка, поради което е ясна връзката между издадената и предадена
му кредитна карта и процесния договор за кредит.
По делото са приети месечни справки за периода от 10.04.2019 г. до
30.04.2019 г. /л.20-21/ и от 10.05.2019 г. до 28.05.2019 г. /л.22-23/, от които е
видно движението на средства по сметката на кредитната карта на ответника
за съответния период. Приета е и вносна бележка от 07.02.2019 г. / л.24/ за
превод от ответника на сумата от 69 лв. като вноска по 541196хххххххх6011.
Представено и е банково извлечение по карта номер 5411963151776011, тип
Mastercard, издадена на ответника И. Г. И. за периода от 23.09.2016 г. до
28.01.2020 г. /л.41-44/.
С писмо изх. № 11570/24.08.2021 г. ищецът е изпратил уведомление на
ответника за задължение по кредитната карта към 22.06.20221 г. в размер на
1396,99 лв. с даване на 7-дневен срок за погашение, а пратката е непотърсена
от ответника /л.27/. С писмо изх. № 12236/30.09.2021 г. ищецът е изпратил
покана до ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и
за неговото прекратяване /л.28/, връчено на ответника чрез ЧСИ по реда на
чл. 47 ГПК, чрез залепено уведомление /л.30-39/.
По делото е прието заключение на СИЕ /л.78-84/, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно. От заключението на СИЕ е видно, че
ответникът е усвоявал различни суми от предоставения му кредитен лимит,
като началото на усвояването е започнало на 23.09.2016 г. чрез теглене в брой
на сума от офис на банката в гр. Стара Загора /виж таблицата на стр. 2 до стр.
5 от заключението/ и последна на 06.05.2019 г. чрез плащане на ПОС
терминал. Общият размер на теглените суми е в размер на 7249,44 лв. За
погасяване на задълженията си ответникът е правил погашения, същото
описани в табличен вид в заключението /стр.5/ в периода от 30.09.2016 г. до
24.11.2020 г. в общ размер на сумата от 7349,99 лв. От заключението на СИЕ
е видно, че към датата на изготвяне на заключението, задължението на
ответника по договора за кредитна карта е в размер на 888,88 лв. главница,
274,24 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г.,
мораторна лихва в размер на 20,49 лв. за периода от 30.04.2019 г. до
12.03.2020 г. и в размер на 34,22 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 23.02.2022
г., сумата от 145,42 лв. такси за периода от 10.04.2019 г. до 23.02.2022 г.,
сумата от 64 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 30.04.2019 г. до
23.02.2022 г., сумата от 33,74 лв. застраховка за периода от 28.03.2019 г. до
23.02.2022 г. От СИЕ е видно, че ответникът чрез предадената му кредитна
карта е усвоявал различни суми за период 3 години, в които е правил и
погашения по задълженията си. Поради това е неоснователно възражението
на ответника, че не бил усвоявал суми чрез кредитната карта.
4
Видно е, че в приложение № 1 /л.16-17/ е посочено, че ОЛП е в размер
на 18,9% /на два пъти/, а ГПР е в размер на 31,73% съгласно чл.10.8 от
общите условия. Видно е от извлеченията от 2019 г. /виж долу на л.21 и на
л.23/, че ОЛП си е останал и на третата година в същия размер от 18,9%,
съответно и ГПР е в същия константен процент от 31,73%. С оглед на това
няма неяснота какви са стойностите на ОЛП и ГПР в случая, които са
константни величини от началото на договора до настоящия момент.
Съответно при кредитните карти, тип овърдрафт, погасителен план не би
могло да се издаде, тъй като няма никаква яснота изначално какви суми ще
бъдат усвоени от ползвателя на картата. Дори и при констатираните служебно
от съда случаи на подписвани погасителни планове по този тип овърдрафт
кредити, те въобще не отговарят на действителността, тъй като касаят
връщане на вноски за период от време напред, което въобще не е в унисон с
идеята на договора за кредитната карта.
Видно от съдържанието на заявлението-договор ответникът и пожелал
да получава месечните извлечения на имейл /л.6 от делото на РС-Ямбол/. С
оглед на обстоятелството, че ответникът в рамките на 3 години е усвоявал и
погасявал суми, то е бил наясно с месечните извлечения, които следва да е
получавал на имейл. Няма извинителна причина за спиране от страна на
ответника на обслужването на кредитната карта от 24.11.2020 г. насетне, при
наличие на остатъчно задължение по нея. Съдът намира, че няма
доказателства, сочещи ответникът да не е бил наясно със задълженията си по
кредитната карта, както и да не е получавал извлеченията по имейл.
Последното му усвояване е било на дата 06.05.2019 г., а последното
погашение на дата 24.11.2020 г., тоест година и половина по-късно. Тоест
ответникът е бил в пълно съзнание, че погасява задължения по кредитната си
карта от минимум година и половина назад.
Поради всички изложени обстоятелства съдът намира, че няма
доказателства, сочещи на очевидна неравноправност на договорни клаузи,
нито на недействителни такива по смисъла на ЗПК, обосноваващи
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Съдът намира, че се установява ответникът да дължи на ищеца
претендираните суми с исковата молба за главница, договорна лихва,
мораторно обезщетение, годишни такси за обслужване на кредитната карта и
комисионните по застрахователния договор, но не и сумата за обезщетение за
уведомяване за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г. в размер на 64 лв.
По отношение на обезщетението за уведомяване съдът намира следното:
Съдът намира, че искът за дължимо обезщетение за уведомяване е
неоснователно, тъй като обезщетението въобще не е предвидено като
задължение в договора или в общите условия. В случая в договора и общите
5
условия няма уговорена клауза за заплащане разходите за уведомяване.
Отделно от това съдът намира, че тази клауза е нищожна като неравноправна
клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК/. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява
нищожна. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика –
определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора,
определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара
Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-
Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на
ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г.
на ОС-Стара Загора. Тази практика е многократно прилагана по дела именно с
ищцовата банка, поради което ищецът следва и да е напълно наясно с нея.
Затова ще се отхвърли иска само за сумата за обезщетение за уведомяване за
периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г. в размер на 64 лв.
С оглед на всичко изложено предявените искове са основателни за
сумата от 838,88 лв., непогасена главница по договора за потребителски
кредит /толкова е поискана и съобразно диспозитивното начало ще се
присъди в този размер/, ведно със законната лихва от 07.03.2022 г., сумата от
274,24 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г., сумата
от 20,49 лв. мораторна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и в
размер на 34,22 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 23.02.2022 г., сумата от
145,42 лв. такси за периода от 10.04.2019 г. до 23.02.2022 г., и сумата от 33,74
лв. застраховка за периода от 28.03.2019 г. до 23.02.2022 г., а ще се отхвърли
за сумата от 64 лв. обезщетение за уведомяване за периода от 30.04.2019 г. до
23.02.2022 г.
По разноските:
На ищеца се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в размер на 56,44
лв. платена държавна такса, платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 394,52 лв. по договор за правна помощ и преводно нареждане /л.49-
56 на РС-Ямбол/, сумата от 328,77 лв. възнаграждение за особен представител
и сумата от 350 лв. възнаграждение за вещото лице по СИЕ. Съобразно
уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
1078,49 лв.
6
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на „Юробанк България“ АД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 92 ЗЗД сумата от 838,88 лв.
/осемстотин тридесет и осем лева и 88 ст./, представляваща главница по
договор за издаване на карта Mastercard от 11.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 07.03.2022 г.. до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 274,24 лв. /двеста седемдесет и четири лева и 24 ст./
- договорна възнаградителна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022
г., сумата от 20,49 лв. /двадесет лева и 49 ст./ - мораторно обезщетение за
периода от 30.04.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата от 34,22 лв. /тридесет и
четири лева и 22 ст./ - мораторно обезщетение за периода от 14.05.2020 г. до
23.02.2022 г., сумата от 145,42 лв. /сто четиридесет и пет лева и 42 ст./ - такси
за обслужване на кредитна карта за периода от 10.04.2019 г. до 23.02.2022 г.,
и сумата от 33,74 лв. /тридесет и три лева и 74 ст./ - застрахователни премии
договор за застраховка по програма „Защита на плащанията по кредитни
карти“ на 06.07.2016 г. за периода от 28.03.2019 г. до 23.02.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 64 лв. обезщетение за
уведомяване за периода от 30.04.2019 г. до 23.02.2022 г.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул.
**********, да заплати на „Юробанк България“ АД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1078,49
лв. /хиляда седемдесет и осем лева и 49 ст./, представляваща разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7