О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 11.12.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 692 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

           

            Подадена е частна жалба с вх.№ 263073/17.11.2020 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Радина Иванова Илиева, срещу Разпореждане № 260718/04.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 1689 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд, в частта с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.В.П., ЕГН ********** ***.

            Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.

Оспорва мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи в договора. Изтъква, че в първата хипотеза на чл.411, ал.2,т.3 ГПК заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, а редът е друг. При втората хипотеза е необходимо да изследва представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 ЗЗП, което не е направил.  Счита, че неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Относно отхвърленото заявление за договорно възнаграждение счита, че договорът за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и длъжникът е запознат предварително с условията на договора. Посочва, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на свободно договаряне- чл.9 ЗЗД. Възразява срещу приложената от районния съд практика, поради това че не е вече актуална предвид изменението на чл.19, ал.4 ЗПК, с което е въведено  ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута, а според ал.5 клаузи, надвишаващи този размер, се считат за нищожни. В случая това изискване е изпълнено, поведението на кредитора е добросъвестно и съответно уговорената договорна лихва не представлява неравноправна клауза.

На следващо място оспорва изводите на съда, че предсрочната изискуемост по договора е настъпила на датата на уведомяване на длъжника за нея, а не към датата на настъпване на същата, като се позовава на клаузите на договора и Общите условия към него.

Моли да бъде отменено разпореждането в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРАФИ КРЕДИТ Блгария”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника П.В.П..

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия  районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД  срещу длъжника П.В.П. ***, за парично вземане, основано на  Договор за потребителски кредит  № ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 13.12.2017 година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, направил е 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Останал да дължи общо сумата 2991.54 лева, което включва: главница 1194.96 лева; договорно възнаграждение – 497.71 лева; възнаграждение за закупен пакет от услуги в размер на 1075.20 лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода 07.03.2018 г. до 03.09.2019 г.- 0 лв.;26.46 лева непогасена лихва за забава от 21.02.2018 г.- датата на изпадане на длъжника в забава до 03.09.2019 г.- датата на предсрочната изискуемост; законна лихва в размер на 197.21 лева за периода от 03.09.2019 г. до 19.10.2020 г., като за периода 13.03- 13.07.2019 г. не е начислена лихва съгласно чл.6 ЗМДВИППП., както и законна лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането.

С Разпореждане от 21.10.2020 г. РС-Ловеч е оставил без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК, заявлението и дал на заявителя указания да отстрани допуснатите нередовности- да посочи в заявлението размера на предоставения кредит, цена на ползвания финансов ресурс (договорна лихва- процент и размер) и др.вземания, договорени по него, предмет на изпълнение; предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, вноските по които е допуснато просрочие към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем; уведомен ли е длъжникът за предсрочната изискуемост- кога и как.

С молба от 03.11.2020 г. заявителят е уточнил размера на вземането си, като е посочил, че на длъжника е отпусната сума в размер на 1300.00 лева, от която на длъжника е преведена по банкова сметка ***.62 лева, а със сумата 772.38 лева е рефинансирано друго задължение на длъжника към дружеството. Посочил е, длъжникът е  закупил и Пакет от допълнителни услуги, за което е подписал споразумение и че кредитът е сключен за срок от 36 месеца с погасителна вноска от 99.27 лева по погасителен план с падежна дата- 20-то число на месеца. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3573.72 лева и включва: сума по кредита: 1300.00 лева; ГПР 49.89; Годишен лихвен процент: 41.17, общо дължима сума по кредита 2283.48 лева ; Възнаграждение за закупен пакет услуги- 1290.24 лева. Посочено е, че длъжникът е заплатил общо 761.90 лева и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са дължими вноски № 7 до вноска № 21, за периода 20.07.2018 г. до 03.09.2019 г. и че на 03.09.2019 г. договорът е прекратен и е обявен за предсрочно изискуем.

Районният съд е постановил Разпореждане № 260718/04.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 1689/2020 г., като уважил заявлението и разпоредил издаването на заповед за изпълнение за сумите: 1194.96 лева предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до изплащането ѝ; 26.46 лева- обезщетение за забава за периода от 21.02.2018 г. до 03.09.2019 г. и сторените разноски в размер на 45.03 лв. и отхвърлил заявлението в частта досежно вземанията за 497.71 лева- договорна лихва за периода 20.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; 1075.20 лева –възнаграждение за закупен допълнителен пакет; 197.21 лева обезщетение за забава за периода от 03.09.2019 г. до 19.10.2020 г. и законната лихва върху главницата. За отхвърляне на заявлението в посочената част РС Ловеч е изложил мотиви, че е в противоречие със закона и с добрите нрави, съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. След указанията на Ловешкия районен съд заявителят е отстранил нередовностите.

Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

В т.2 на  Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Изпадането на длъжника по потребителския кредит, какъвто е настоящият, в забава, обуславя правото на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит. В случая искането на заявителя да получи възнаградителна лихва до обявяване на предсрочната изискуемост по кредита би било основателно, ако размерът  е посочен коректно.

Съдът намира, че посоченото възнаграждение за закупен Пакет допълнителни услуги противоречи на закона.

В уточняващата молба заявителят е отразил, че заедно с договора за кредит длъжникът е подписал доброволно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че е запознат със съдържанието им, няма забележки към тях и се задължил да ги спазва. Посочено е, че плащането на  възнаграждението за закупения Пакет допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита.

Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се целѝ заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на това възнаграждение е определен произволно.То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му (1290.24 лева) е само с 9.76 лева по-малък от този на отпуснатия кредит (1300 лв.), т.е. представлява 99.25% от него.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на  ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Предвид цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК , е недопустимо под формата на „възнаграждение” кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата.

Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на районния съд, изложени във връзка с датата на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, тъй като са правилни и съобразени с указанията на ВКС в т.18 на ТР № 4/2014 г. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК.Както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент- обявяването ѝ, има значение за определяне на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам- началната дата на наказателните лихви и/ или погасителната давност и др. Категорично е прието от ВКС, че: „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.” Ето защо изложените в частната жалба оплаквания относно датата на предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски по кредита са неоснователни.

Относно оплакването в частната жалба срещу отказа на районния съд да присъди възнаградителни лихви, настоящият въззивен състав приема, че такива се дължат от потребителя до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като според клаузите на договора, размерът на тази лихва не противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК.

 Съобразявайки, обаче, приетата по-горе нищожност на Споразумението за допълнителни услуги и факта, че възнаграждението за тези услуги е включено  в общия размер на месечните погасителни вноски, които длъжникът е заплащал ( и което заявителят признава), то размерът на дължимите възнаградителни лихви е различен от заявения (по-малък) и не може да бъде определен в настоящето производство, а в исковото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че начислените от кредитора лихви за забава също са определени върху целия размер на вноската (99.27 лв.), което отново би се отразило и върху действителния размер на задължението на потребителя, включително и върху този на дължимата главница.

По изложените съображения и поради съвпадане на крайния резултат атакуваното разпореждане на РС- Ловеч в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260718 от 04.11.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 1689 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд, в частта с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника П.В.П., ЕГН ********** ***, за вземане за: 497.71 лева -договорна лихва за периода 20.08.2018 г. до 03.09.2019 година;1075.20 лева- възнаграждение за закупен допълнителен пакет; 197.21 лева- обезщетение за забава за периода 03.09.2019 г. до 19.10.2020 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: