Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.
КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
Мл.
съдия МАРИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Мариела Миланова и участието
на прокурора Георги Герасимов, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 514 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 10.06.2016 г., постановена по НОХД №
19389/2015 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 14 състав, подсъдимият В.Й.В.
е признат за невинен в това, че на 29.08.2015 г. около 20:35 часа в с. Чепинци, обл. София,
по ул. „Орфей” с посока на движение от ул. „Искър” към ул. „Хоризонт”,
управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК №******ВХ противозаконно да е
пречил на орган на властта - К.К.Г.- полицейски служител от 02 РУ-СДВР и К.В.И.-
полицейски служител от 02 РУ-СДВР, да изпълнят служебните си задължения регламентирани
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР: /1/ Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно. (2) При
невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се
издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
(3) При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението
разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.
(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.” и
чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДВП - „При изпълнението на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. имат право да спират
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи свързани с
управляваното превозно средство и с извършваният превоз.” и чл. 170, ал. 3:
„При спиране на пътно превозното средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал
със стоп палка. През нощта сигнал за спиране може да
бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да
спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал
за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет, като при включена полицейска светлина и звукова сигнализация на
служебен полицейски автомобил”, след подаден звуков и светлинен сигнал от
полицейски автомобил да спре управлявания от него лек автомобил марка
„Мерцедес” с регистрационен №******ВХ, за извършване на полицейска проверка, не
се подчинил и не спрял, като полицейският патрул последвал автомобила с
непрекъснато подаване на светлинна и звукова сигнализация до ул. „*******,
където спрял като впоследствие отказал да предостави документ за самоличност и
отказал да даде проба за алкохол, като чрез тези си действия възпрепятствал
законосъобразното установяване на нарушения по ЗДвП, поради което и на основание
чл. 304 НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
270, ал. 1 НК.
С присъдата подсъдимият В.Й.В. е
признат за виновен в това, че на 29.08.2015 г. около 20:35 часа в с.Чепинци,
обл. София, на ул.„Орфей”, пред № 18 извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
отправил обидни думи към проверяващите го К.К.Г./полицейски служител от 02 РУ-СДВР/
и К.В.И./полицейски служител от 02 РУ-СДВР/ и им се заканил, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по
опазване на обществения ред, поради което и на основание чл. 54 вр. чл. 325,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с
изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на
184,88 лв.
Срещу присъдата в частта, с която подсъдимият е
признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, в
законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпил протест от Софийска
районна прокуратура, в който се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на присъдата в атакуваната част. Посочва се, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е
извършил инкриминираното деяние, поради което се иска присъдата да бъде
отменена в тази част и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл. 270, ал. 1 НК.
В срока по чл. 320, ал. 4 НПК е постъпило допълнение
към протеста, с вх. № 1067141 от 01.10.1018 г., в което се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че деянието на подсъдимия е
несъставомерно от обективна страна. Излага се, че подсъдимият не е спрял след
подаден звуков и светлинен сигнал, като впоследствие е отказал да предостави
документ за самоличност и да даде проба за алкохол, като чрез тези действия е
възпрепятствал законосъобразното установяване на нарушения по Закона за
движение по пътищата.
Постъпила е и жалба от адв. Р.Г., защитник на
подсъдимия В.Й.В., срещу присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В жалбата
се излагат доводи за необоснованост на присъдата и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че съдът необосновано е приел, че подсъдимият е
отправил обидни думи и заплахи към полицейските служители. Поддържа се, че
липсва елемент на непристойност в поведението на подсъдимия, както и
субективната цел за демонстрация на явно неуважение към обществото. Твърди се,
че грубото нарушаване на обществения ред не е достатъчно за квалифициране на
деянието като хулиганство. Излага се, че не е налице и квалифициращият признак
- съпротива срещу орган на власт, тъй като съпротивата следва да е отговор на
опитите на органа на власт да прекрати хулиганските действия. Сочи се, че ако
се приеме, че има съпротива, то тя е срещу опитите за извършване на проверка за
нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което не е елемент от
състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК. Иска се присъдата да бъде
отменена в тази част и подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 2 НК. Алтернативно се моли деянието на подсъдимия
да бъде преквалифицирано в такова по чл. 325, ал. 1 НК и да се приложи институтът
на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
В срока по чл. 320, ал. 4 НПК е постъпило допълнение
към жалбата, с вх. № 1071619 от 18.10.1018 г., в което отново се излага, че от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е упражнил
съпротива срещу полицейските служители. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е приравнил отказа за съдействие на полицейските органи
на съпротива на орган на власт.
В закрито заседание на 19.02.2019 г. въззивният съд по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
Пред въззивния съд представителят на държавното
обвинение поддържа протеста и допълнението към него, и оспорва въззивната жалба.
Излага, че присъдата следва да бъде изменена като подсъдимият бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК като
му бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р.Г., поддържа въззивната
жалба и допълнението към нея, и оспорва протеста. Счита, че присъдата в частта,
с която подсъдимият е признат за невинен в извършване на престъпление по чл.
270, ал. 1 НК е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена. Счита, че оказаната съпротива от подсъдимия сама по себе си осъществява
признаците на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК, поради което ако
се приеме за правилна установената от първоинстанционният съд фактическа
обстановка се налага изменение на присъдата и преквалифициране на деянието като
такова по чл. 325, ал. 1 НК.
Подсъдимият В.Й.В., редовно уведомен, не се явява пред
въззивния съд.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд доказателствен материал и след като обсъди доводите в
протеста, и във въззивната жалба, и в допълненията към тях‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, и прецени, че са налице основания за
нейното изменение в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка. Въззивният съдебен състав приема за
установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият В.Й.В. е роден на *** г., в гр. София, с ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, с настоящ адрес:***.08.2017 г., във връзка със сигнал
подаден до тел. 112 за лек автомобил, марка „Мерцедес“, бял на цвят, с ДК №******ВХ,
който се движи рисково в с. Чепинци, ул. *******, свидетелите К.И.и К.Г.,
служители при 02 РУ-СДВР били изпратени на посочения адрес. Движейки се по ул. „Орфей“,
в посока с. Негован, свидетелите се разминали с лек автомобил, марка
„Мерцедес“, бял на цвят, с ДК №******ВХ, който се управлявал от лице от мъжки
пол. Свидетелят Г. направил маневра и за кратко време настигнал автомобила,
като същевременно подавал неколкократно светлинен и звуков сигнал за спиране.
Водачът на автомобила не спрял, а ускорил скоростта, направил маневра по ул. „Хоризонт“
и на 10 м. от кръстовището с ул. „Орфей“ спрял автомобила до ограда на недвижим
имот. Свидетелите И. и Г. излезнали от автомобила, легитимирали се и поискали
документ за самоличност. Водачът на автомобила се обърнал към свидетелите с
думите „Какво искате Вие, бе, ще Ви смачкам“ и рязко скочил с двата си крака
върху тухлената ограда на имота, опитвайки се да прескочи металните й профили.
В този момент оградата паднала в посока улицата, като части от нея ударили
паркирания лек автомобил, марка „Мерцедес“. Свидетелите се приближили към
водача, който се обърнал рязко към тях, замахнал да ги удари с двете си ръце и
започнал да ги обижда с думите „Боклуци, ще Ви избия заради тази ограда, която
Вие ми блъснахте“, „Утре като свалите униформите, ще Ви открия и ще Ви убия“.
Свидетелите опитали да задържат лицето като му сложат белезници, но не успяли и
поискали съдействие от друг полицейски екип чрез ОДЧ при 02 РУ-СДВР.
Около 21:10 ч. на място
пристигнали свидетелите С.М.и И. Ф. - служители на 02 РУ-СДВР, както и екип на
КАТ-СДВР, с мл. автоконтрольор - свидетелят К.С.. Водачът отказал да даде проба
за алкохол. С помощта на свидетелите М. и Ф., водачът бил задържан и откаран в
02 РУ-СДВР, където била установена неговата самоличност, а именно тази на
подсъдимия - В.Й.В..
На същия ден в 22 ч. и 15 мин. бил извършен оглед на
местопроизшествието.
Назначената за нуждите на досъдебното
производство производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза
установява, че подсъдимият е психично здрав, като към момента на деянието
същият е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опИ.е (лека степен).
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: показанията на
свидетелите К.И., К.Г. (включително и
приобщените от д.п.), С. М., И. Ф. и К.С., съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: протокол за оглед, лист за преглед на пациент,
талон за медицинско изследване, декларация, месечен график на служители при 02
РУ-СДВР и справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Фактическите констатации относно авторството, времето
и мястото на деянието се извеждат по несъмнен начин от показанията на
свидетелите К.И.и К.Г., които са възприели непосредствено действията на
подсъдимия. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени материали,
вътрешната им непротиворечивост и обективност, и съпоставката им с останалите
доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка
съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото
производство, свидетелите дават подробни и прецизни показания, които се
отличават с житейска достоверност и убедителност.
Показанията на посочените свидетели се потвърждават и
от показанията на свидетелите С. М., И. Ф. и К.С.. Последните не са очевидци на
деянието, но пресъздават разказаното им от свидетелите И. и Г.. Същевременно в
показанията на свидетелите М. и Ф. се съдържат данни за агресивното поведение
на подсъдимия, изразяващо се в буйстване и обидни думи, продължило и след
пристигането им.
Изолирани и несъответстващи на събрания по делото
доказателствен материал са показанията на свидетеля Й.Н., поради което съдът не
изгради фактически изводи върху тях. Твърдението на свидетеля, че се е намирал
в къщата на подсъдимия като е видял, че полицаите са упражнили физическа
агресия спрямо подсъдимия не намира опора в събраните по делото доказателства.
В обобщение показанията на свидетеля Н., съдът възприе за повлияни от отношенията
му с подсъдимия и желанието му да го защити и на тях не даде вяра.
Показанията на свидетелите К.И.и К.Г. относно
обстоятелството, че подсъдимият е скочил върху оградата, се потвърждават изцяло
и от протокола за оглед. От него се установява, че части от оградата, върху
която е скочил подсъдимият е паднала, като част от нея е попаднала върху лекия
автомобил, управляван от подсъдимия. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на
НПК, поради което същият представлява годно доказателствено средство.
На съдебно-психиатричната и психологична експертиза
съдът даде вяра, като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има
отношение към предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират със събраните
доказателства и са относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна районният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият В.Й.В.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НК предвижда
ангажирането на наказателна отговорност за този, който противозаконно пречи на
орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен
изпълнител да изпълни задълженията си. Изпълнителното деяние на това
престъпление - "противозаконно пречене" се осъществява, когато са
създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да изпълни
служебните си задължения. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез такова
поведение на дееца, което поведение в нарушение на законови норми обективно
затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните
задължения на органите на власт, в случая - на служителите на 02 РУ СДВР - свидетелите
К.Г. иК.И., при извършване на полицейската проверка. Необходимо е да се посочи,
че не всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява
противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа, защото самият
факт на отказа да се изпълни нареждане на полицейските органи не изчерпва
съдържанието на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията
си. За да се изпълни съдържанието на нормативно установения израз
"пречи", като част от изпълнителното деяние на състава на
престъплението е необходимо да се обективира от страна на подсъдимия поведение,
което да е с различен интензитет и това поведение от своя страна да обуславя
по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в
сравнение с аналогично му по съдържание административно нарушение. Обсъждането
на обстоятелствата, в контекста на които е извършено всяко деяние, е необходимо,
за да се извърши преценка на степента на конкретната обществена опасност на
деянието и нейната достатъчност да обоснове използването на наказателна
репресия в едно демократично общество. Съдебната практика константно е
отграничила разликата между престъплението по чл. 270 НК и административното
нарушение, изразяваща се в степента на обществената опасност на деянието. За да
е престъпление, се изисква деянието да представлява активно поведение, което
може да включва думи или действия, насочени към оказване на съпротива по повод
изпълнение задълженията на органа на власт. Изисква се преченето да се отличава
с по-висока степен на обществена опасност, т. е. да е годно да застраши
обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт.
Според настоящия въззивен състав в процесния случай се
касае не за създаване на пречки (инкриминираните действия са за това, че подсъдимият
не е спрял при полицейско разпореждане, отказал е да даде проба за алкохол и да
се легитимира), а за неоказване на съдействие на полицейските служители. В тази
връзка въззивният съд намира за правилен и законосъобразен изводът на
контролираната инстанция, че отказът на подсъдимия да спре, да даде кръвна
проба и да се легитимира, не консумира посочения престъпен състав. Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че спрямо подсъдимия е съществувало
подозрение, че е извършил престъпление. Посоченото обстоятелство изключва
задължението на заподозрения да съдейства на полицейските органи за задържането
му. Посоченото е изводимо и от принципното положение, че в наказателния процес
не могат да се правят изводи във вреда на заподозряното лице от
обстоятелството, че същото не дава обяснения, не признава извършването на
престъплението и не оказва съдействие на органите на МВР за разкрИ.ето на
престъплението. Осъщественото от подсъдимия поведение и последващите му
действия водят до извод, че пряката и непосредствена цел, която последният е
преследвал, е била да избяга и да не бъде заловен, т.е. неговото поведение не е
било насочено към засягане реда на управление като самостоятелно престъпно
посегателство. Въззивната инстанция се съгласява с районния съд, че не е
реалистично да се очаква всеки доброволно и с готовност да търпи ограничения на
свободата си и в противен случай да понася наказателна отговорност. Правилна е
преценката на контролирания съдебен състав относно интензитета на осъществените
от подсъдимия действия.
В контекста на изложеното, следва да се посочи
изрично, че както за всяко престъпление, така и за престъплението по чл. 270,
ал. 1 НК е необходимо наличието на такива общественоопасни последици и изобщо
такава обществена опасност, като негова обективна, качествена характеристика,
която да оправдае третирането на деянието като престъпление и да го отграничи
от другите форми на противоправни деяния. В противен случай то ще съставлява
най-често административно нарушение на закона, който урежда осъществяваната от
органа на властта дейност, като каквото междувпрочем действително следва да
бъде квалифицирано и процесното деяние, за което в ЗМВР, действал към момента
на осъществяването му, е предвиден съответен административен състав - по чл.
257, ал. 1 ЗМВР. В конкретния случай, извършеното от подсъдимия деяние
съставлява административно нарушение и съображенията на СРС се споделят
напълно. Именно степента на обществената опасност е разграничителният критерий
при преценката дали осъщественото деяние съставлява престъпление или
административно нарушение. Няма спор, че законодателят свързва
"противозаконното пречене на орган на властта" по чл. 270, ал. 1 НК с
по-висока обществена опасност в сравнение с неизпълнението на разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, по смисъла на по чл. 257,
ал. 1 ЗМВР.
За пълнота на съдебното разглеждане, следва да бъде
направено и едно процесуално уточнение. В настоящото наказателно производство е
безпредметно да се обсъжда дали извършеното от подсъдимия е административно
нарушение при форма на вина непредпазливост по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Събитието
предхожда въведената компетентност на съда със ЗИДНПК (Д. в. бр. 63 от
4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) по чл. 301, ал. 4 НПК при решаване на
въпроса по ал. 1, т. 2 - съставлява ли деянието престъпление и правната му
квалификация - съдът да се произнася и дали извършеното деяние е
административно нарушение. Създадената компетентност засяга деяния, по които
първата съдебна инстанция се е произнесла след 5.11.2017 г., когато е имала
тези правомощия, независимо дали е приела, че деянието е административно
нарушение или не. Съгласно чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, въззивният съд разполага с
процесуалната възможност да наложи административно наказание, когато
извършеното деяние съставлява административно нарушение предвидено в закон или
указ, но предвид изтеклата давност, с оглед разпоредбата на чл. 82, ал.3 вр.
ал. 1, б. „а“ ЗАНН, тази възможност е преклудирана. С изтичането на три години
от извършване на административното нарушение изтича и давността за адмнистративнонаказателно
преследване.
По отношение на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК,
въпреки че изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд по
фактите, въззивният съд намира, че следва да ревизира изводите му от правна
страна, като на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК преквалифицира деянието,
осъществено от подсъдимия по чл. 325, ал. 1 НК.
При установената от кредитираните доказателства
фактическа обстановка деянието правилно е квалифицирано като престъпление
"хулиганство". Налице са всички обективни и субективни елементи от състава
на това престъпление. Подсъдимият грубо е погазил установения ред и е изразил
явно неуважение към обществото, тъй като е демонстрирал пълно пренебрежение към
принципите и нормите на приличие и поведение спрямо полицейски служители.
Подсъдимият е отправил
обидни думи към проверяващите го К.К.Г./полицейски служител от 02 РУ-СДВР/ и К.В.И./полицейски
служител от 02 РУ-СДВР/ „Какво искате Вие, бе, ще Ви смачкам“, заканил им се е
с думите „Боклуци, ще Ви избия заради тази ограда, която Вие ми блъснахте“,
„Утре като свалите униформите, ще Ви открия и ще Ви убия“ и е замахнал с ръце
да ги удари. С това подсъдимият е
осъществил основния състав на престъплението "хулиганство" по чл. 325,
ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия В.Й.В. виновно, с форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Неправилно е приложен материалният закон обаче с
квалифицирането на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК. За да е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред, деянието трябва да е започнало преди намесата на органите на
властта и да продължава и при тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече
прераства в съпротива срещу тях. В случая подсъдимият е започнал и е продължил
деянието си все спрямо органите на властта, с които действия е осъществено и
самото хулиганство. Ако се приеме, че с действията спрямо полицейските органи -
обиди, закани и замахване към тях, е осъществен квалифицираният състав на
"хулиганство" по чл. 325, ал. 2 от НК, то не става ясно с кои
действия е осъществен неговият основен състав. Затова в конкретния случай не е
налице "съпровождане на хулиганството със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред".
Незаконосъобразно е прието, че с действията на подсъдимия е осъществен
квалифицираният състав на престъплението "хулиганство" по смисъла на
чл. 325, ал. 2 НК. Ето защо, като е квалифицирал деянието като престъпление по
чл. 325, ал. 2 НК, районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Деянието съставлява престъпление, но по основния състав по чл. 325, ал. 1 НК.
Допуснатото нарушение е отстранимо от въззивната инстанция, която разполага с
правомощието по чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК да измени присъдата, като подсъдимият следва
да бъде оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 НК.
За
престъплението с приетата от въззивния съд правна квалификация са налице
основанията на чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба. По отношение на
подсъдимия са налице материално - правните предпоставки, предвидени в нормата
на чл. 78а, ал. 1 НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, като в същото време отсъстват
отрицателните, възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК
предпоставки на ал. 7 на същата норма. Подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е) и не е освобождаван
от наказателна отговорност за престъпления от общ характер, предвиденото в
закона наказание е лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание, от престъплението не са настъпили никакви имуществени
вреди за никого. В случаят съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 НК, доколкото не са налице изключенията по чл. 78а, ал. 7 НК.
Ето защо, след като преквалифицира извършеното от
подсъдимия В.Й.В. деяние по чл. 325, ал.
1 НК, съдът прецени, че следва да го освободи от наказателна отговорност, по
реда на чл. 78а НК, като му наложи административно наказание "глоба".
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете
както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства,
при което прецени, че е налице лек превес на смекчаващите отговорността на
обвиняемия обстоятелства, поради което намери за справедливо да наложи
административно наказание "глоба", в размер на 2 000 (две хиляди) лв.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимия, сравнително младата му възраст и факта, че
инкриминираното агресивно и обществено неприемливо поведение е инцидентна
проява в живота му и не носи белезите на системно такова отношение. Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете безпричинната вербална
агресия и опита за физическа такава от подсъдимия, както и че същите са
осъществени спрямо орган на власт - полицейски служители.
Въззивният съд намира, че определянето на
административното наказание „глоба“ в размер именно на 2 000 (две
хиляди) лв. ще способства в пълна степен за изпълнение целите на наказанието по
чл. 36 НК и най-вече на специалната превенция спрямо подсъдимия, като ще му
покаже обществената укоримост на неговото деяние, ще му спомогне да се
превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на
обществото, а от друга страна - тези санкционни последици ще въздействат
възпиращо в достатъчна степен върху последващото поведение на самия подсъдим,
което да бъде в пределите на закона.
С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно
подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати сторените по
време на наказателното производство разноски.
По всички изложени до тук съображения, настоящият
състав намира, че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна
присъда, в горепосочения смисъл, както относно правната квалификация на
деянието, осъществено от подсъдимия, така и относно освобождаването му от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата
следва да бъде изменена, в указаната по-горе част, а в останалата част - потвърдена.
Водим от гореизложеното, и на основание чл. 334, т. 3
и т. 6 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 10.06.2016
г., постановена по НОХД № 19389/2015 г. по описа на СРС, Наказателно отделение,
14 състав, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието, осъществено от подсъдимия В.Й.В., със снета по делото
самоличност, от престъпление по чл. 325, ал. 2 НК в престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, поради което го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 НК.
ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ подсъдимия В.Й.В., със снета по делото
самоличност, като на основание чл. 78а НК, му налага административно наказание
"глоба", в размер на 2 000 ( две хиляди) лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.