Р Е Ш Е
Н И Е
№ 153
град Велико Търново, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди двадeсет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 745/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на ***Й.
Й. като пълномощник на Професионална гимназия по електроника „Александър Ст.
Попов“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Н. Гинев“ №2,
представлявана от директора Н.И.Н., срещу Разрешение за строеж № 56 от
01.03.2022 г. на главния архитект на Община Велико Търново. Жалбоподателят
счита, че обжалваното разрешение за строеж е издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Твърди, че не е уведомяван и не е участвал в производството по издаване на
разрешението за строеж. Сочи, че липсва надлежно учредено право на прокарване
на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
съобразно чл. 193 от ЗУТ, тъй като между собствениците на поземлени имоти няма
сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, нито има издадена
заповед от кмета на общината или областния управител. Счита, че документацията
е непълна и не отговаря на нормативните и технически изисквания на ЗУТ и
подзаконовите нормативни актове. В съдебно заседание се представлява от ***В. К.,
която развива доводи, че е налице нарушение на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, а
инвестиционният проект не съответства на ПУП, както и че в имотния регистър и
ПУП не е отразено съществуването на старо трасе, каквито са изискванията на §
26 от ПЗР на Закона за енергетиката. Представя писмена защита, в която
доразвива горните доводи. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното
разрешение за строеж. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – главен архитект на Община
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***Н. М., оспорва жалбата
като неоснователна. В писмена защита излага подробни доводи за
законосъобразността на обжалваното разрешение за строеж. Претендира присъждане
на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските
хонорари на другата страна.
Заинтересованата страна „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс-Е, чрез юриск. Л. М. в представено
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Заинтересованата страна „Конекс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Н. Габровски“ № 75, чрез ***Н. К. оспорва
жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.
Заинтересованата страна Община Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя Професионална
гимназия по електроника „Александър Ст. Попов“ е предоставен за стопанисване и
управление имот – публична държавна собственост с идентификатор 10447.502.107
по КККР на гр. В. Търново, с изградената в имота сграда-училище.
На 20.05.2010 г. „Конекс“
ЕООД е придобило собствеността върху поземлен имот № 10447.502.114 по КККР на
гр. В. Търново. Впоследствие от гл. архитект на Община Велико Търново е издадено Разрешение за
строеж № 20/04.02.2020 г., с което на „Конекс“ ЕООД е разрешено реализирането
във въпросния имот на строеж IV категория „Многофункционални сгради за търговия и услуги“ –
поетапно Етап I – Сграда А – Търговия и офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две
звезди. На 27.11.2020 г. между „Електроразпределение Север“ АД и „Конекс“ ЕООД
/клиент /е сключен Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителна мрежа изх. № ПУПРОК-7393-3450.
На 23.02.2022 г. „Електроразпределение
Север“ АД е подало заявление да бъдат съгласувани и одобрени приложените към
заявлението проекти и да бъде издадено разрешение за строеж за обект: ВЕЗ на
многофункционална сграда за търговия и услуги, ПИ с идентификатор 10447.502.114,
УПИ VII, кв. № 237 по плана на гр. В. Търново. Приложеният технически
инвестиционен проект – части Електрическа, Геодезия, План за безопасност и
здраве, Пожарна безопасност, е одобрен от гл. архитект на Община Велико Търново
на 28.02.2022 г.
При тази фактическа
обстановка е издадено оспореното Разрешение за строеж № 56 от 01.03.2022 г. на
главния архитект на Община Велико Търново. Със същото на основание чл. 148, ал.
1, 2, 4 и 5 вр. чл. 152, ал. 2 от ЗУТ гл. архитект е разрешил на
„Електроразпределение Север“ АД – възложител, Община Велико Търново – собственик
на ул. „Арх. Георги Козарев“ /ПИ с идентификатор 10447.502.111 по КККР гр. В.
Търново/ и УПИ IX от кв. 237 по плана на
гр. В. Търново /ПИ с идентификатор 10447.502.99 по КККР/ и „Конекс“ ООД – собственик
на УПИ VII по плана на гр. В.
Търново /ПИ с идентификатор 10447.502.114 по КККР/ извършването на строеж III категория: „Външно кабелно електрозахранване 1 kV на многофункционални сгради за търговия и услуги“,
Етап I – Сграда А – Търговия и
офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две
звезди. Според разрешението за строеж трасето е от ТП „Радиотехникум“, вграден
в сградата на Техникум по електроника „А.С. Попов“ /сграда с идентификатор
10447.502.107.2 в УПИ II, кв. 237 по плана на гр.
В. Търново/, преминава през ПИ с идентификатор 10447.502.107 – държавна
публична собственост, продължава в съседния УПИ IX от кв. 237 /ПИ с идентификатор 10447.502.111,
общинска публична собственост с отреждане – за озеленяване/ до сграда с
идентификатор 10447.502.112.1 достигайки до ул. „Арх. Георги Козарев“ /ПИ с
идентификатор 10447.502.99 по КККР/, монтиране на кабелен шкаф и ел. табло на
северната фасада на сграда в имот УПИ VII от кв. 237 /ПИ
с идентификатор 10447.502.114/. Като основание за възложителя са посочени
разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 67, ал. 2 от Закона за
енергетиката, чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 148,
ал. 5 от ЗУТ.
Разрешението за строеж е връчено на жалбоподателя
на 18.11.2022 г. и е оспорено от него с жалба, подадена чрез ответната страна
на 23.11.2022 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. От заинтересованата страна „Електроразпределение Север“ АД са
представени доказателства, целящи доказването на съществуването на сервитутно
право в имота, предоставен за стопанисване на жалбоподателя. От ответника са
представени разрешения за строеж № 198/09.09.2019 г. и № 29/25.01.2021 г.,
касаещи прокарването на кабели през същия имот.
По делото е прието
заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза, според което трасето на
съществуващите кабелни линии от трафопост „Радиотехникум“ през ПИ с идентификатор
10447.502.107
в одобрените проекти е правилно отразено. Новопроектираното трасе през имота на
жалбоподателя съвпада със съществуващото кабелно трасе през този имот. Налице е
съответствие на инвестиционните проекти към разрешението за строеж в частта,
касаеща начина, по който следва да бъде изпълнен строежа и положен новия кабел
на техническите изисквания към Раздел IX „Полагане на кабели в земя“ на глава Тринадесета
от Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и
електропроводните линии за полагане на такъв кабел в градски имоти.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването /съгласно Определение № 1380/08.02.2023 г. на ВАС/ и в законоустановения
срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното
РС е издадено от компетентния административен орган по чл. 148, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, в предписаната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59,
ал. 2 от АПК. Не се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в производството по издаване на РС. В
действителност жалбоподателя не е бил уведомен за започналото производство, но
това не представлява процесуално нарушение, тъй като в ЗУТ не съществува
подобно изискване.
По приложението на материалния закон:
По делото е безспорно, че „Електроразпределение Север“ АД e енергийно предприятие по смисъла на
§1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката и правата му като такова се регулират
от този специален закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Безспорно е също така, че в имота на жалбоподателя е изграден трафопост
през 1974 г., съгласно представения по делото АДС № 5827/22.02.1994 г., собственост на предприятие „Електроснабдяване“
гр. Горна Оряховица, който по силата на преобразуването и правоприемството на
енергийното дружество е преминал в собственост на „Електроразпределение Север“
АД. Трафопостът и земята под него са заведени като активи при тази
заинтересована страна, видно от представените счетоводни извлечения. От събраните по
делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото
комплексна съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин се установява, че в
имота на жалбоподателя има само един трафопост, както и че предвидените за
извършване СМР по разрешения строеж се изразяват в полагането на захранващ
кабел, който преминава през имота на жалбоподателя по съществуваща сервитутна
ивица по трасето на съществуващ кабелен електропровод. Безспорно тези енергийни
обекти /такива са трафопостът и съществуващите подземни кабели от него по
смисъла на § 1, т. 23 от ЗЕ/ са изградени преди 1991 г. при действието на Закона
за електростопанството от 1975 г. (отм.) и преди влизане в сила на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ (отм.). След като процесният
трафопост и подземни кабелни линии са били изградени преди влизане в сила на
ЗЕЕЕ (отм.) същите представляват съществуващ /заварен/ енергиен обект, за който
сервитутното право възниква по силата на закона - ЗЕЕЕ (отм.), като предвид
нормата на § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) не се дължи заплащане на обезщетения на
собствениците на имоти, върху които съществуват сервитутни зони по смисъла на чл.
60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) към момента на влизане в сила на закона.
Също така съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба №
16/09.04.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти не съществува задължение
за ново учредяване на сервитут по реда на чл. 64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/
или право на прокарване и преминаване в полза на енергийно предприятие, за да
се изгради нова тръбна мрежа и положи кабел, когато тя попада в съществуваща
сервитутна зона. Предвид изложеното в случая е налице хипотезата на § 26, ал. 1
от ПЗР на Закона за енергетиката, съгласно която възникналите по силата на
отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват
действието си. Тези сервитутни права възникват по силата на закона, поради
което невписването им в имотния регистър или кадастралните карти не е условие
за тяхната валидност. Намира приложение и разпоредбата на чл. 5, ал.2 от
Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно
която не се изисква разработване на подробен устройствен план, когато титуляр
на сервитут изгражда нови проводи, ако техният сервитут попада изцяло в
сервитута на съществуващ енергиен обект, която хипотеза в случая е налице.
Предвид това,
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не били уредени отношенията
със собственика на имота. В случая е налице специална нормативна уредба, поради
което разпоредбите на чл. 193 от ЗУТ не намират приложение. Установено е, че трасето на кабелната линия в инвестиционния проект,
неразделна част от разрешението за строеж, е предвидено да премине по трасето
на съществуваща кабелна линия, попадаща в сервитутната зона. Предвижданията за
полагането на кабела по разрешението за строеж отговарят напълно на изискването
на раздел IХ – полагане на кабели в земя от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за
устройство на електрическите уредби и електропроводните линии.
Дори и да се приеме, че не е възникнало сервитутно
право в полза на „Електроразпределение
Север“ АД поради наличието на трафопост и кабели в имота, стопанисван от
жалбоподателя, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ,
съгласно която лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти,
имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга
инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски
територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на
линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и
предприемат мерки за недопускане на щети. Т.е в този случай е налице особена
хипотеза за възникване на сервитута. В случаите, когато се засягат имоти –
публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани
възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че имотите – публична собственост са с
предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни
сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС и чл. 7, ал. 1 от ЗДС, т.е. са изключени от
гражданския оборот. Достатъчно за възникване на сервитута по чл. 67, ал. 2 от
ЗЕ е да са налице законовите предпоставки, без да е необходим акт на кмета на
общината или съгласие на собствениците на имотите за учредяване. Сервитутите
регламентирани в специалния ЗЕ се отличават от тези по чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ.
Първите съществуват в полза на енергийните предприятия, а не обслужват
ползването на господстващ имот, а също така възникват по силата на закона, а не
се учредяват с административен акт или подписването на договор между
собствениците на два имота. В случая е безспорно, че „Електроразпределение
Север“ АД изгражда линеен енергиен обект, а имотът, стопанисван от жалбоподателя
е публична държавна собственост, следователно са налице предпоставките за
възникване на сервитут в полза на тази заинтересована страна.
Въпреки изложеното съдът
намира, че обжалваното РС е издадено в нарушение на материалния закон. Неоснователно
е възражението на ответника, че в случая била приложима разпоредбата на чл.
151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като в случая се извършвал текущ ремонт в имота на
жалбоподателя, без да се променят трасето и техническите характеристики на
наличната в имота техническа инфраструктура. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че в случая се касае за нов строеж, който е трета
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ЗУТ и засяга не само имота на жалбоподателя. Както беше посочено по-горе,
няма спор, че РС е издадено само на името на „Електроразпределение Север“ АД
/вписано като възложител на строежа/ и „Конекс“ ЕООД и Община Велико Търново
/вписани като собственици на улици и поземлени имоти/. Няма спор, а и е видно от
съдържанието на обжалваното РС, че в същото не е посочена като собственик
държавата, нито Министерство на образованието, нито ПГЕ „Александър Ст. Попов“,
като няма спор, а и видно от Акт за публична държавна собственост № 876/27.08.2001
г. е, че поземленият имот с идентификатор 10447.502.107 /УПИ II, кв. 237/ е държавна собственост. Съгласно чл. 148, ал. 5, изр. първо
от ЗУТ когато възложител е лице, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон, разрешението за строеж се издава на възложителя и на
собственика на имота. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза –
възложителят „Електроразпределение Север“ АД има право да строи в имота,
стопанисван от гимназията, по силата на ЗЕ и подзаконовите актове по
прилагането му, поради което в РС е следвало да се посочат всички собственици
на засегнатите имоти, вкл. и на процесния. Именно по този начин е процедирано
напр. в представеното от ответника Разрешение за строеж № 29/25.01.2021 г. със
същия възложител, касаещо подмяна на кабел между ТП „Радиотехникум“ и ТП „№ 12“
гр. В. Търново. Нарушението на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ не е формално, защото
разрешението за строеж определя императивно както кръгът на правоимащите лица,
така и тези, които следва да търпят извършването на строеж в техни имоти.
Предвид това неизпълнението на посоченото законово изискване обуславя материалната
незаконосъобразност на издаденото РС и неговата отмяна – в този смисъл напр. Решение
№ 11106 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12980/2018 г., II о., Решение №
8099 от 5.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2021 г., II о. и др.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски. Съгласно представения списък жалбоподателят
претендира разноски в общ размер на 3050 лв., от които 50 лв. – държавна такса,
1500 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор
за правна защита и съдействие от 21.11.2022 г. и 1500 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022 г. за
подаване на частната жалба пред ВАС срещу прекратителното определение на АСВТ.
Ответникът прави възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски
възнаграждения, което съдът намира за частично основателно. Неоснователно е
възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по договора от
21.11.2022 г. Към момента на сключването на този договор са в сила измененията
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр. 88 от 4 ноември 2022 г. След тези изменения
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение
за дела по ЗУТ, каквото е настоящото, е 1250 лв. Толкова е договорено между
страните, видно от представената фактура 773/21.11.2022 г. /л. 276/, като върху
него е начислен ДДС в размер на 250 лв. съгласно § 2а от ДР на Наредбата, или
общо в размер на 1500 лв. Следователно възнаграждението е определено в
минималния предвиден размер. Представени са и доказателства за плащането му по
банков път /л. 277/. Предвид това съдът намира, че не са налице основания за
редуциране на това адвокатско възнаграждение.
По отношение на адвокатското възнаграждение в размер
на 1500 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2022 г.,
съдът намира, че възражението е основателно. Съгласно действащата към момента
на сключването на този договор редакция на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на частни
жалби възнаграждението е 400 лв., а когато жалбите се разглеждат в открито
заседание - 600 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв.
без ДДС по горепосочения договор съдът намира за прекомерно, тъй като
обжалването на прекратителното определение не е свързано с представяне на нови
доказателства или с фактическа или правна сложност, а се касае за изцяло правен
спор, по който жалбата се разглежда в закрито заседание. Предвид това
съдът намира, че по този договор следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 400 лв., както и съответстващия ДДС в размер на 80 лв.,
общо 480 лв.
Следва да се
присъди и внесената държавна такса в размер на 50 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 56 от 01.03.2022 г., издадено от главен
архитект на Община Велико Търново. ОСЪЖДА Община
Велико Търново да заплати на Професионална гимназия по електроника
„Александър Ст. Попов“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Н.
Гинев“ №2, представлявана от директора Н.И.Н., разноски по делото в размер на
2030 лв. / две хиляди и тридесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: