Решение по дело №212/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод предявена от ищеца Л. Х. Г. против ответниците П. И. И. и В. Л. Г., искова молба. В нея ищецът твърди, че познанството му с ответницата П. И. датирало от 6-7 години преди депозиране на исковата молба. Запознали се в Г. Пловдив, където и двамата били студенти в Университета по хранителни технологии. Твърди, че през този период от време са се разделяли многократно, като след това се събирали отново, но за кратко. Докато траела връзката му с ответницата И., последната се виждала и със С. Г. М. от Г. К.. Твърди, че в началото на 2013 г. се събрали отново с ответницата И. и заживели заедно в неговата квартира, находяща се в Г. К., кв.„В.”, Б*. Връзката им отново била кратка – около два месеца, като причина за това била продължаващата връзка на ответницата И. с М.. Ищецът твърди, че ответницата И. се виждала с М. почти през ден и то преди всичко през нощта, когато той бил на работа- нощна смяна като охранител във В., Г., и че се е случвало да ги завари и двамата в квартирата им рано сутринта, след приключване на нощната му смяна. Ищецът твърди също, че един ден през 2013 год., след поредната им раздяла, ответницата И. му се обадила по телефона и му казала, че е бременна. Ищецът бил твърде изненадан, защото те с ответницата нямали намерение да имат деца; считали връзката си за мимолетна и необвързваща, когато се виждали и правили секс вземали предпазни мерки. Изтъква, че знаел, че П. предпочитала да живее със С., когото считала за своята голяма любов. Когато същата му съобщила по телефона новината, той се притеснил, защото бил сигурен, че не е баща на детето и че с ответницата нямали намерение да сключват брак. Изтъква, че когато П. И. му се обадила и му съобщила, че е бременна, тя премълчала факта, че е бременна в края на третия месец. Той й предложил да отидат на преглед в болницата, но там тя сама влязла в лекарския кабинет, и след като излязла му съобщила, че е късно за аборт. На предложението да споделят проблема с нейните родители, тя отказала категорично, като започнала да го обвинява, че обърква живота й, че е безотговорен и виновен за това й положение. Твърди, че ответницата го убедила да не казва на никого, защото смятала да остави бебето за осиновяване. Така тя останала в Г. К., а ищецът се прибрал в с. Д., О. К. където живеел и понастоящем. Твърди, че детето се родило на **.**.**** г., като за това му съобщила лично П., и той на втория ден след раждането, пристигнал в Г. К.. След като се консултирали със социалния работник се оказало, че за да остави детето за осиновяване, ответницата И. трябвало да уведоми своите родители, което не желаела да направи. И тогава отново го обвинила, че е виновен за нейното положение, поради което следва да поеме отговорността си. Ищецът попълнил заявлението за припознаване на детето пред длъжностното лице. Въз основа на това заявление бил записан в акта за раждане като баща на детето. Близо 6 месеца след раждането на детето той съобщил на своите близки за този факт, които не повярвали, че той е баща на детето и настоявали да се извърши частна ДНК-експертиза за произхода на детето. Разбрал, че през месец януари ответницата И. и С. М. направили ДНК-тест за бащинство и от резултата се установило, че М. е биологичния баща на детето. Въпреки това ответницата продължавала да настоява, че детето е заченато от ищеца. На 17.03.2014 г. по настояване на ищеца отново бил направен ДНК- тест и от получения от него на 14.04.2014 г., резултат се убедил, че не е баща на детето В. и окончателно решил да подаде настоящата искова молба. Ищецът твърди, че в продължение на три месеца след зачеването П. И. съзнателно и умишлено премълчавала бременността си, тя му внушавала, не само, че е бременна от него, но и успяла да го убеди да пази в тайна нейното състояние. Твърди,че към 29.10.2012 год., към края на месец март 2013 год., включително и към датата на раждане на детето – през месец юли 2013 год., не е живял с ответницата И.. Твърди, че през този период същата живеела на съпружески начала със С. М., от когото твърди, че било заченато и детето В.. С оглед на всичко изложено моли съда да бъде унищожено извършеното от него припознаване на детето В. поради измама, а при условията на евентуалност поради грешка.

В дадения надлежен, по реда на чл. 131 от ГПК срок, по делото е депозиран отговор само от ответницата П. И.. В отговора същата признава фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба- признава, че по време на връзката си с ищеца поддържала и връзка със нейния познат С. М., както и че когато разбрала, че е бременна се обадила на ищеца и му казала, че той е баща на детето й, въпреки че знаела, че биологичният баща на детето е М.. Заблудила Г. защото искала той да поеме грижите на баща за детето й.

В откритото съдебно заседание, ищецът Л. Х. Г., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, ответницата П. И., лично и чрез процесуалния си представител не оспорва предявената по отношение на нея исковата претенция. Изтъква и обстоятелството, че за раждането на детето В. лично се обадила на ищеца Г. и го уверила, че той е бащата на детето, въпреки че знаела, че не е той, но го заблудила, за да поеме отговорност към детето й. Твърди, че с нейно знание ищецът попълнил заявлението за припознаване пред длъжностното лице в родилния дом. Изтъква, че в периода на зачеването и по-точно към 29.10.2012 г. не е живяла с ищеца Г..

В съдебно заседание, назначеният по реда и при условията на чл.29, ал.4, във вр. с чл.28, ал.4 от ГПК, особен представител -адвокат на малолетния ответник В. Л. Г., изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, предявеният главен иск се явявал допустим и основателен. В производството се установявало наличието на опорочена воля от страна на ищеца за извършеното от него припознаване на детето В., и че така извършеното припознаване било вследствие от въвеждането му в заблуждение от ответницата П. И., че е баща на детето, въпреки, че тя знаела, че друг е биологичния баща на детето.

Участникът в производството, Агенцията за С. П. Д. „С. подпомагане”, О. „. на Д., Г. К., е депозирал по делото писмен доклад, установяващ обстоятелствата, че понастоящем ответницата П. И. и лицето С. М. съжителстват на семейни начала в жилище, находящо се в дома на родителите на М., и че те заедно полагали необходимите грижи за отглеждането на детето В.. В дома им била обособена и обзаведена отделна стая и бил видим стремежът на И. и М. да задоволяват нуждите на детето от всякакво естество, за което разчитали на помощта на родителите и на двамата.

Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид следното :

Съдът е сезиран с разглеждане на искова претенция, съставляваща обективно и субективно съединени иск с правно основание чл. 67, ал. 1, пр. 2 от СК за унищожаване на припознаване на дете, поради измама, а при условия на евентуалност и иск с правно основание чл. 67, ал. 1, пр. 1 от СК иск за унищожаване припознаването на дете, поради грешка.

В изготвения по делото по реда и при условията на чл.146 от ГПК доклад, съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че малолетната ответница В. Л. Г. е родена на **.**.**** г. и в издадения за това акт за раждане №*/05.07.2013 год. на Община К., като рождени родители са записани: майка – ответницата П. И. И. и баща – ищецът Л. Х. Г..

От представеното и прието по делото писмено доказателство –Заявление за припознаване от * г., се установява, че ищецът Л. Х. Г. е признал за свое детето В. Л. Г., родена в Г. /ЕГН*/ и притежаваща акт за раждане № 905/2013 г. на Община К.. В заявлението ответницата П. И. като майка е потвърдила, че ищецът Г. е баща на детето й В.. Заявлението е подписано и от двамата пред длъжностното лице Н.Б.на 03.07.2013 г. в Г..

Извършените в предходния абзац констатации обуславят допустимостта на исковата претенция с правно основание чл.67 от СК- налице е активната и пасивна легитимация на страните в производството и искът е предявен на 17.04.2014 г.,т.е. в законовия едногодишен преклузивен срок, течащ от припознаването.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

В приетото по делото заключение, изготвено по назначената съдебно-гинекологична експертиза, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, вещото лице установява, че малолетната в производството ответница В. Л. Г. е родена на **.**.**** г. от първа по ред, проследявана в „Женска консултация” от наблюдаващ акушер-гинеколог, бременност на майката П. И. И., като най-вероятният период на зачеването е от 26.10.2012 г. до 02.11.2012 г., а най-вероятната дата е 29.10.2012 г., както и че вероятният биологичен баща на детето е лицето М..

От изложеното в проведеното по делото открито съдебно заседание, становище на ответницата И., се установява, че в най-вероятният период на зачеването й /и в частност към 29.10.2012г./, не е живяла с ищеца Г..

От показанията на разпитания по делото св.С. М., съдът установи, че същият се започнал с ответницата И. чрез техни общи познати от около 6-7 години, и че интимната им връзка също датирала от този период. Когато започнала връзката им, И. вече живеела с ищеца Г. на квартира в Г., кв. „В.”, Б. *. Виждали се с И. в квартирата им късно вечерта, когато по това време Г. бил на работа във В.. Към вероятния момент на зачеване на детето поддържал ин‗имна връзка с ответницата. За това, че е бременна И. му се обадила лично, като предположа, че той-М. е баща на детето. И. споделила, че е казала и на Г., че е бременна. Свидетелят М. и ответницата И. заживели заедно през месец март-април 2013 г., като поради конфликт за кратко се разделили, но малко след раждането на детето се събрали. И към настоящия момент живеели и се грижели заедно за детето. Не знаел, че Л. Г. е извършил припознаване, като през времето, през което живеели заедно, И. му казвала, че той-М. е биологичния баща на детето. Свидетелят установява, че от момента в който той започнал да се грижи за детето, Г. не бил идвал и не се бил интересувал от детето. Нито звънял, нито идвал. И., детето В. и М. направили ДНК изследване през м. януари 2014 г., защото М. искал да се убеди на 100%, че е баща на детето. Същият знаел, че ответницата И. и ищеца Г. са направили и друг ДНК-тест, като от И. знаел, че резултатите и от втория тест, отново доказвали, че именно той е бащата на В., а не Г..

От прочита на приложените и приети по делото доказателства –частни писмени документи, неоспорени от страните в производството, се установява, че представеният от ответницата И. ДНК-тест от 09.01.2014 г. на ”АМГЕНЛАБ” ЕООД, Г.София, установява вероятност за бащинство за М. на 99.999 %, а приложеният от ищеца Г., ДНК-анализ за установяване на бащинство № */17.03.2014 г. на Генетична и медико- диагностична лаборатория „ГЕНИКА”, Г.София, установявал, че Л. Х. Г. се изключва като биологичен баща на детето В. Л. Г. при майка П. И. И..

И така, от изложените по делото становищата на страните досажно фактите, преценени и с оглед извършения анализ на приетите писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания и приетото заключение, изготвено по назначената съдебно-гинекологична експертиза, и като съобрази приложения социален доклад, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На **.**.**** г. в Г., от майка П. И. И. се ражда дете- В., за което е издаден Акт за раждане № */05.07.2013 год. на Община К., като рождени родители в акта за раждане на детето са записани: майка – ответницата П. И. И. и баща – ищецът Л. Х. Г.. Най-вероятният период на зачеване на детето е от 26.10.2012 г. до 02.11.2012 г., а най-вероятната дата е 29.10.2012 г.

Установява се в производството, че от около 6-7 години преди този момент, датирало познанството на ищеца Г. и ответницата И., като приблизително от същия период датирало и познанството на И. със свидетеля С. М.. През определени кратки периоди от време през този общ период, ищеца и ответницата живеели заедно в квартирата на ищеца в Г.. Карали се, разделяли се и отново се събирали. Г. знаел за поддържаната през годините връзка на И. с М., като знаел и че тя предпочитала да живее със М., когото считала за своята голяма любов. Г. считал връзката си с И. за мимолетна и необвързваща. Към вероятния момент на зачеването, И. не живеела с Г.. В този период тя поддържала интимна връзка със свидетеля М.. Последно И. и Г. се събрали да живеят заедно в началото на 2013 г., като това им събиране продължило кратко-около два месеца. След раздялата й с Г., през месец март-април 2013 г. ответницата И. заживяла със свидетеля М., като поради възникнал между тях конфликт, те се разделили. След този период, ответницата И. се обадила по телефона на ищеца Г. и го информирала, че е бременна. Ищецът бил твърде изненадан, защото те с ответницата нямали намерение да имат деца. Когато И. съобщила по телефона новината на Г., тя премълчала факта, в кой месец е бременна. Двамата, по предложение на Г. отишли на преглед, но там И. сама влязла в лекарския кабинет, и след като излязла му съобщила, че е късно за аборт. На предложението да споделят проблема с нейните родители, тя отказала категорично, като започнала да обвинява ищеца, че обърква живота й, че е безотговорен и виновен за това й положение и продължила да поддържа изречената заблуда. Убедила ищеца това обстоятелство да бъде пазено в тайна. За раждането на детето В., ответницата И. лично се обадила на ищеца Г. и отново го уверила, че той е бащата на детето. Въпреки че знаела, че не е той, тя го заблудила, с цел той да поеме грижите и отговорността за детето. С нейно знание ищецът пред длъжностното лице в родилния дом, попълнил заявлението за припознаване и така признал за свое детето В.. Въз основа на това припознаване Г. бил вписан в издадения на детето акт за раждане като баща. ╠алко след раждането на детето и извършеното припознаване от Г., ответницата И. отново заживяла на съпружески начала със С. М. в жилище, находящо се в дома на родителите на М., и те съвместно започнали да полагат грижи за отглеждането на детето В., като в това им начинание им помагали и родителите и на И., и на М.. През месец януари 2014 г., ответницата И. и С. М. направили ДНК-тест за бащинство на детето В., от резултата на който установили, че вероятността М. да е баща на В. била 99,999 %. Всички тези обстоятелства, за които Г. разбрал, но и заради продължаващите внушения на И., и ищецът Г. пожелал да бъде установена вероятността той ли е баща на детето В.. ДНК –анализът, получен от ищеца през април 2014 г., изключвал възможността Г. да е биологичен баща на детето В. Л. Г. при майка П. И. И..

За да изгради своите правни изводи, съдът съобрази задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 5 на незагубилото действие ППВС № 5/21.02.1979 г., че релевантни за основателността на предявения като главен иск с настоящото правно основание чл.67, ал. 1, пр. 2 от СК, са само измамливите действия, с които съзнателно е създадена погрешна представа у припознаващия, че майката е заченала от него. Само по себе си отсъствието на кръвна връзка между припозналия и детето не е основание за нищожност на акта на припознаването, ако това обстоятелство е било известно на припознаващия към момента на припознаването. Само измамата като порок на волята към момента на извършване на припознаването, е основание за унищожаване на едностранното волеизявление на припозналия. В аспекта на изложеното съдът намира предявеният в производството като главен иск с правно основание чл.67, ал. 1, пр. 2 от СК за унищожаване на припознаване на дете, поради измама, за основателен. Установена беше по делото безспорността на обстоятелството, че във вероятния период на зачеването на детето /26.10.2012г.-02.11.2012г./ и особено към най-вероятната дата на зачеването/29.10.2012г./ ищецът Г. и ответницата И. не са поддържали никаква връзка. Нещо повече беше установено, че през този период от време такава интимна връзка ответницата И. е имала със свидетеля М.. Така приетата безспорност на това обстоятелство доказва в производството невъзможността ответницата И. да е заченала детето В. от ищеца Г.. Отсъствието на тази вероятност в производството се подкрепя и от обсъдения, неоспорен в производството частен документ /ДНК–анализ/, изключващ възможността за това зачеване, поради което и изключващ възможността Г. да е биологичен баща на детето при майка ответницата И.. Т.е. в производството у припознаващия ищец Г. е била съзнателно създадена погрешна представа, че майката П. И. е заченала детето В. от него. Определено беше доказано в производството, че тази погрешна представа е създадена съзнателно от майката на детето с измамливи твърдения и действия. Ответницата И. която е проследила своята първа бременност и е била наблюдавана от акушер-гинеколог, определено е била наясно какъв е стадия на нейната бременност и кой е периодът на зачеването й. Била в този смисъл наясно и с факта, че в този период не е поддържала интимна връзка с ищеца, но съзнателно е създала у него измамливата представа, че той е баща на детето й, за да поеме той отговорността към детето. Обстоятелството, че ответницата И. е скрила от ищеца известните й обстоятелства, че бременността й е наблюдавана от акушер-гинеколог, че е наясно какъв е стадия на бременността и кой е периодът на зачеване, съгласявайки се да отиде като за първи път с него на лекар, още веднъж установява съзнателността на извършените от нея измамливи твърдения и действия. Фактът, че в момента на раждането на детето, който момент определено е бил един емоционален момент за ищеца Г., у когото вече е била създадена погрешната представа, че е баща, същата съзнателно е продължила да поддържа измамата чрез отправените към ищеца обвинения, че той е объркал живота й, че е безотговорен и виновен за това й положение. Тази именно измама е обусловила порока във волята на припознаващия Г. да признае за свое детето В.. В случая припозналият детето ищец Г., е действал със съзнанието, че майката е заченала от него, като тази негова измамна увереност е формирана от действията именно на ответницата И.. Всъщност, вероятно обстоятелството, че в периода, в който И. е установила факта на своята бременност, тя вече се е била разделила с М. - мъжът, с когото е поддържала интимни отношения в периода на зачеването и с когото е заживяла на съпружески начала, както и обстоятелството, че въпреки, че и на него е съобщила за бременността си, за разлика от ищеца Г., който я е завел на лекар, свидетелят М. просто се е дезинтересирал от новината, и разбира се обяснимото в такъв момент безпокойство, са мотивирали ответницата да поддържа у Г. измамната представа, за да поеме той отговорността за детето й. Определено в производството е налице преднамереност в действията на ответницата, защото същата е съзнавала, че не е заченала от ищеца и въпреки това е целяла извършване на припознаването, и се с съгласила с извършването на това припознаване.

Казано в заключение, предявеният като главен в производството иск с правно основание чл.67, ал.1, пр.2 от СК, като основателен и доказан, следва да бъде уважен. Този извод не налага в производството, произнасяне на съда по иска с правно основание с чл.67, ал.1, пр.1 от СК, поради неговото евентуално предявяване.

Характерът на уважавания в производството главен иск с правно основание чл.67, ал.1, пр.2 от СК, води до сбъдване и на свързаните с него законови последици, предвидени в Закона за гражданската регистрация. Следва препис от влязлото в сила решение да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община К. за отбелязване на основание чл.73 и сл. от ЗГР на настъпилите промени - отразяване на промяната в произхода на детето и заличаването на Л. Х. Г. като баща на детето, както и за извършване промяна в имената на детето, съобразно изискванията на същия закон.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

УНИЩОЖАВА извършеното от Л. Х. Г., ЕГН *, със Заявление за припознаване от **.**.**** г., припознаване на детето В. Л. Г., ЕГН *, родено на **.**.**** г. от майка П. И. И., ЕГН *, и притежаващо Акт за раждане № */05.07.2013г. на Община К., поради измама.

Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община К. за отбелязване на основание чл.73 и сл. от ЗГР на настъпилите промени - отразяване на промяната в произхода на детето и заличаването на Л. Х. Г. като баща на детето, както и за извършване промяна в имената на детето, съобразно изискванията на чл.15 от ЗГ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: