РЕШЕНИЕ
№ …............. / 13.04.2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 13.03.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14950 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Я.Р.К. ЕГН ********** ,чрез адв. С.Д.П.,
АК - гр. Варна, с адрес на упражняване на дейността: гр. ****надпартерен, с
адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. ****надпартерен срещу „Д.-
О.З." ЕАД, ЕИК *****, представлявано от К.Х.Ч.-
главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., Б.Х.П., адрес: ***, иск
с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 14 **6,52 лева. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени щети на товарен автомобил Фолксваген Туарег с регистрационен номер ****,
бял цвят, рама ****, настъпили
на 27.04.2019г. в гр. ****, покрити по Договор за комбинирана застрахователна полица № ************064 за застраховка „Каско +", с покрит риск: „Пълно каско",
със срок валидност от 00.00
ч. на 08.06.2018г. до 23.59ч.
на 07.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съд -19.09.2019г. до окончателното плащане
на задължението.
Претендира
се за осъждане на ответното дружество да
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът е
собственик на Товарен автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ****,
/нов регистрационен номер на автомобила ****/, бял цвят, рама ****.
Същият автомобил е бил застрахован по Автомобилна
застраховка „Каско плюс", с покрит риск: „Пълно каско", съгласно
застрахователна полица №************064, сключена
между ищеца и ответника „Д.- О.З." ЕАД, със срок на валидност от 00.00ч. на 08.06.2018г. до 23.59ч. на 07.06.2019г.
На 26.04.2019г., вечерта,
ищецът паркира автомобила си пред жилищния блок, в който живее в гр. Варна,
ж.к. ***, пред блок **. На 27.04.2019г. Сутринта установява, че
неизвестно лице е извършило кражба на предна броня с регистрационна табела,
радиаторна решетка и халогени, както и предните два фара на автомобила
Фолксваген Туарег с регистрационен номер ****.
След установяване на кражбата, ищецът незабавно информира
органите на полицията, като служители на Второ РПУ гр. Варна, при ОД на МВР - Варна извършват оглед на автомобила, след което издават
удостоверение за констатираните от тях щети. Образувано е досъдебно производство № 499/2019 г. по описа на Второ РУ - гр. Варна, пр.пр. №
5309/2019
г. по описа на Районна прокуратура - Варна. В
хода на досъдебното производство са извършени различни следствени действия по
разследването. По-късно, същото е спряно с постановление на районния прокурор
към ВРП от 18.06.2019 г., поради
неразкриване на извършителя на престъплението.
В деня на установяване на кражбата 27.04.2019 г., ищецът е подал уведомление до Д.- О.З. ЕАД за настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Каско +" с полица №
************064, валидна от 08.06.2018г. до 07.06.2019г. Представител на застрахователното
дружество е извършил оглед на място, направил е и снимки и е изготвил протокол
за оглед относно щета
44010311903137, ведно с Опис заключение. Съгласно последното от Автомобил
марка Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ****, година на производство 2015 г., номер на рама **** липсват и са увредени следните части:
1. Предна броня - липсва;
2.
Решетка предна броня -
средна - липсва;
3.
Решетка предна броня -
дясна - липсва;
4.
Решетка предна броня -
лява - липсва;
5.
Фар ляв - липсва;
6.
Фар десен - липсва;
7.
Рамка радиатор - повреден;
8.
Дифузьор радиатор горен -
повреден;
9.
Водач фар десен - повреден;
10. Калник
преден десен - за боядисване;
11. Вежда ПВЦ
преден десен калник - липсва;
12. Калник
преден ляв - за боядисване;
13. Вежда ПВЦ
преден ляв калник - повреден;
14. Решетка
декоративна - липсва;
15. Емблема
предна решетка - липсва;
16. Датчик
парктроник преден комплект - липсва;
17. Уплътнения
преден капак - повреден;
На 07.05.2019г., ищецът
получава Писмо с изх. №
449/07.05.2019г., с което „Д.- О.З." ЕАД го уведомява, че
установените по време на огледа увредени детайли и липсващи части не подлежат
на обезщетение по условията на договора. Със същото писмо е отказано заплащане
на обезщетение за липсващите детайли. Изразено е съгласие за заплащане ремонта
единствено на повредените части и детайли, съгласно приложен Опис.
На 09.05.2019г., „Д.-
О.З." ЕАД издава Възлагателно писмо до Автосервиз „А.*****" ООД за
ремонт на следните резервни части: Рамка радиатор, Дифузьор радиатор горен,
Водач фар десен, уплътнения преден капак. Признат е ремонт на стойност до 1000 лева, с включен ДДС.
На 10.05.2019г., Автосервиз „А.*****"ООД
изпраща заявка до „Д.- О.З."ЕАД с молба за допълнителен оглед на десен и
ляв фар, тъй като при оглед в сервиза от автомобилните техници се установяват
останали счупени парчета по укрепващите пластини. Застрахователят отказва
допълнителен оглед със забележка, че двата фара са липсващи и не подлежат на
обезщетение по застраховката.
На 07.06.2019г., ищецът с писмо с вх. № 48/07.06.2019г. моли застрахователя да
преразгледа становището си по повод настъпило застрахователно събитие, тъй като
счита, че не е налице основание за отпадане на застрахователната отговорност и
че се дължи заплащане на всички откраднати и увредени части и детайли по
автомобила.
С писмо с
изх. № 653/15.06.2019 г. „Д.-
О.З." ЕАД уведомява ищеца, че отнемането на отделни агрегати, възли и
детайли от МПС не представлява покрит риск по смисъла на застраховката, поради
което не се дължи плащане на застрахователно обезщетение по щетата за
липсващите детайли.
Автосервиз „А.*****
ООД извършва ремонта на
автомобила. Общата стойност на извършените ремонтни дейности и сменените части
е в размер на 14 **6, 52 лева, които
ищецът заплаща на 05.07.2019 г., по
банков път.
При изложеното, се счита от ищецът, че
ответникът без основание е отказал заплащане на застрахователно обезщетение,
като съображенията за това са следните: При настъпване на покрито от
Договора за застраховка застрахователно събитие, за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
В настоящия
случай е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника
към датата на застрахователното събитие - 27.04.2019 г. Уврежданията на автомобила, се изразяват в липси и
повреди на части и детайли, подробно описани по-горе в подадената искова молба,
следствие на умишлено целенасочено демонтиране и отнемане на тези части от
трето неизвестно лице. Застраховката „Каско +" е сключена при клауза „Пълно каско" от Общите условия,
видно от подписаната от страните застрахователна полица. Застрахователят носи
риска от настъпване частични щети или пълна загуба на МПС.
Обемът на
застрахователната отговорност при имуществената застраховка "Каско"
се определя от закона - чл. 343, ал. 1 КЗ и от
съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на
предпоставките по чл. 348, ал. 1 КЗ и от Общите условия на застрахователя за предлагания вид
застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят, както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност.
Но
основанията за освобождаване от застрахователна отговорност са ограничени от
разпоредбата на чл. 408 КЗ.
Според чл. 408 КЗ основанията, при които застрахователят може да се
освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение,
се определят със закон, като са посочени изрично три от допустимите основания
за отказ - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия
с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
В случая, с
писмо с изх. № 653/15.06.2019г., изходящо
от ответника, ищецът е уведомен за отказа на застрахователя да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, тъй като съгласно раздел II. т.2.2.3. от
ОУ за застраховка "Каско" "не се покриват частични щети
вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли".
Счита се, че застрахователят неправилно се позовава на т. 2.2.3 от раздел II. от ОУ по следните съображения:
На първо
място в т. 1 от Раздел I, е уреден
предмета на застраховка „Каско +", а именно:
застрахователят „предоставя застрахователна защита, покриваща частични щети или
пълна загуба на МПС, както и допълнително извършени разходи, в резултат на
допълнително настъпили застрахователни покрития. В т. 1.2.
е уговорено, че „в зависимост от избраното покритие Клауза, предмет на
застраховане могат да бъдат вредите от пълна загуба на МПС, включително при
кражба и грабеж на цяло МПС или вредите от пълна загуба и частични щети на
МПС."
Случаите,
при които застрахователят не предоставя застрахователно покритие са изрично
изброени в т. 9 от Раздел I: „Общи изключения". Доколкото „отнемането на отделни
възли и детайли" не е изрично посочено в тези изключения, то следва да се
приеме, че същото представлява покрит риск по смисъла на ОУ.
Нещо повече, систематичното място
на т. 2.2.3 е в раздел II, т. 2.2.,
където са уредени покритите рискове при „Кражба и грабеж" на цялото МПС.
Уредената в т.2.2.3 хипотеза, е изключение от
покритите рискове при „кражба и грабеж на цялото МПС". В т. 2.2.3, изрично е посочено, че по „Тази клауза не се покриват частични
щети, следствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли".
Анализът на посочената клауза води до извода, че с нея е уговорен изключен риск
за покриване на липси на отделни части при кражбата им от МПС, като изключението
в т. 2.2.3 от т. 2.2,
раздел I от ОУ разглежда заплащането на обезщетение в случаите, при които е
налице кражба на цялото МПС, след което то е открито и върнато на собственика с
увреждания или липси.
В настоящият случай, уговорената
между страните в индивидуалната застрахователна полица № 4401180310310**064 клауза е „Пълно каско", чиято уредбата е в
раздел II т. 2.3. от ОУ.
Правото на застрахователят да
откаже на основание чл. 408 КЗ изплащането на
обезщетение, възниква единствено в случаите на настъпило събитие, което не
представлява покрит застрахователен риск. В случая ответникът твърди, че
страните по застрахователния договор са изключили конкретната претенция на
ищеца от обхвата на покритите рискове. Счита се, че сочената от застрахователят т. 2.2.3
от ОУ не освобождава последния от задължението да изплати застрахователно
обезщетение следствие на кражба.
Лекият автомобил е застрахован
по клауза "Пълно Каско", включваща и други покрити рискове като
грабеж, противозаконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване,
злоумишлени действия на трети лица. Без съмнение, чрез кражба на предна броня с
регистрационна табела, радиаторна решетка и халогени, както и предните два фара
е нарушена функционалната цялост на автомобила като сложна съставна вещ, при
чието функционално единство същият е изправен, поради което в случая е
налице" частична щета" на същия, която съгласно Раздел I, т. 1.1.
от ОУ подлежи на обезщетяване.
Съгласно Раздел II, т. 2.1.5. от ОУ, застрахователят покрива щети при „злоумишлени действия на трети
лица - причинени повреди на МПС от трети лица чрез механично
въздействие". Като в скоби са изброени примерни противоправни действия на
трети лица, без обаче изброяването да е изчерпателно.
В настоящия случай, безспорно е
извършено престъпно посегателство спрямо застрахования автомобил, видно от
Постановление за спиране на наказателно производство и Удостоверения, издадени
от Второ РУМВР-Варна. Следва да се вземе предвид, че представеното
Постановление на ВРП от 18.06.2019г. е за спиране на наказателно
производство, т.е. прокуратурата приема за безспорно извършването на
престъпление при отнемане на процесиите части от автомобила, но поради
неразкриване на извършителя му, производството следва да бъде спряно до
неговото установяване, а не прекратено, поради липса на престъпление. Безспорно
е, че е налице злоумишлено действие на трето лице, довело до причинени повреди
на автомобила - т.е. в случая не е налице
изключен риск, който да обоснове отказ на застрахователя да изплати дължимото
застрахователно обезщетение, а оплакванията в обратен смисъл, са неоснователни.
Предвид изложеното по -
горе, ищецът настоява, че не е налице основание за отпадане на
застрахователната отговорност по см. на чл. 408,
т. 3 КЗ и че ответникът дължи плащане по процесната щета 44010311903137.
Доколкото последният отказва
плащане, за ищеца се настоява, че възниква правен интерес от завеждането на
осъдителен иск, за заплащане на сума в размер на 14 326,52 лева.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът „Д.З."ЕАД,
със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *****, е депозирал
отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така
предявения иск.
Твърди, че в
изпълнение на задълженията си по договора и съгласно Общите условия към същия,
ответното застрахователно дружество е извършило оглед на уврежданията на
застрахования автомобил, като в 17 позиции са
описани следните увредени и липсващи детайли: 1/ предна броня - липсва; 2/ решетка на
предна броня средна - липсва; 3/решетка на предна броня дясна - липсва; 4/решетка на предна броня лява - липсва; 5/ фар ляв - липсва; 6/ фар десен - липсва; 7/ рамка радиатор — за подмяна; 8/ дифузьор на радиатор горен - за подмяна; 9/ водач на десен фар — за подмяна; 10/ преден десен
калник-лек степен на деформация, за боядисване; 11/ вежда pvc преден
десен калник - липсва; 12/
преден ляв калник - лек степен
на деформация, за боядисване; 13/ вежда pvc преден ляв калник - за подмяна; 14/ решетка
декоративна -липсва; 15/ емблема на предна решетка - липсва; 16/ датчик парктроник преден -липсва; 17/ уплътнения
на преден капак - за подмяна.
На 09.05.2019год., на ищецът е издадено
Възлагателно писмо за въвеждане на автомобил за ремонт в избрания от него
автосервиз „А.*****" ООД, в което писмо изрично е посочено, че застрахователят
не дължи обезщетение за липсващи части по автомобила. Съгласно условията,
при които е сключен процесният застрахователен договор, в конкретния случай е
налице хипотезата на т. 2.2.3., раздел II:
Каско от Общите условия, която гласи, че „По тази клауза не се покриват
частични щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и
детайли". Последното е дало право на застрахователя да изключи от
застрахователното покритие всички липсващи части и детайли по автомобила,
описани в опис-заключение по щета №44010311903137, като за
описаните за подмяна и боядисване, от ответника застраховател е било заплатено
възнаграждение на автосервиз „А.*****" ООД, в размер на 3582,92 лв.
С отговора, ответникът
поддържа становището си, че съгласно горепосочения текст от Общите условия към
договора, застрахователят не дължи обезщетение на застрахования собственик,
за частични щети, които са вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли
и детайли. В настоящия казус, се настоява, че е налице именно констатирана
липса на детайли на процесното МПС, чрез извършена кражба. Видно от
представеното с исковата молба Удостоверение, издадено от ОД на МВР-гр.Варна,
Второ РУ, per. № 436000-7034/27.04.2019год. и
Постановление за спиране на наказателно производство от 18.06.2019год. по ДП № 499/2019год. и пр.пр. № 5309/2019год., на
прокурор при ВРП, че заявеното от ищеца събитие се явява престъпление,
квалифицирано по чл. 195, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 194, ал. 1
от НК, а именно противозаконно отнемане на инкриминираните вещи.
Безспорно
процесният застрахователен договор, се сочи, че е търговска сделка, сключена
между страните при общи условия, които на основание чл. 348
от КЗ, вр. чл. 298 от ТЗ са неразделна част от
същия и като такива са задължителни за страните, още повече, че с полагането на
подписа си върха полицата, ищецът е заявил, че ги приема. Следва да се приеме,
че и разпоредбата на т. 2.2.3., раздел II
от Общите условия носи елемента на задължителност между страните. Ясно и без
всякакво съмнение от страна на ответника застраховател, в Общите условия е
посочено, при какви условия ще бъде оказана застрахователна закрила, по
отношение на застрахованата вещ и при какви условия, същата не ще влезе в
действие. Изрично в текста на чл. 343, ал. 1 от КЗ, законодателят е предвидил, че „с договора за
застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане
на премия... ", като в текста на чл. 345, ал. 5, т. 1 се чете, че: „Застрахователният договор трябва да
определя ясно, недвусмислено и изчерпателно: 1. Покритите рискове и изключенията от покритие.".
В изпълнение
на общите законови текстове, в това число и цитирания по-горе, в отговора се
твърди, че именно това свое задължение е изпълнил застрахователят, като е
посочил ясно, изчерпателно и недвусмислено кои рискове следва да се считат за
покрити по полицата и кои, и при какви обстоятелства, ще бъдат изключени или
ограничени от застрахователното покритие.
Ответното
застрахователно дружество навежда възражение, че застрахованият товарен
автомобил не е бил стопанисван с грижата на добър стопанин, паркиран е бил на
необезопасено място, вследствие на което е настъпила кражбата на описаните
детайли и повредата по останалите такива. Така изложеното неизпълнение на
задължението, вменено на застрахования собственик, съгласно текста на т. 10.1., раздел I от Общите условия
/"Застрахованият/Застраховащият е длъжен: 10.1. да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го
поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата
експлоатация." I е самостоятелно основание, освобождаващо застрахователя от
задължението да заплати застрахователно обезщетение, съгласно текста на т. 10.8., раздел I от Общите условия, да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение: "В случай, че
Застраховащият не изпълни свое задължение, произтичащо от тези Общи условия и
вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки
за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите, или се попречи установяването на причините за
застрахователното събитие и размера на действителните вреди, обстоятелствата за
възникване на застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното
обезщетение, Застрахователят има право да откаже или намали застрахователното
обезщетение.". Съгласно разпоредбата на чл. 395,
ал. от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Именно това свое задължение - да предприеме мерки, за да
предпази застрахованото имущество от вреди, не е било изпълнено от страна на
ищеца, което се намира в пряка причинно-следствена обусловеност с настъпилото
събитие и с вредоносния резултат.
Ответното застрахователно
дружество, навежда възражение и по отношение на размера на предявената
претенция, като твърди, че обезщетението за вреди не е сред предвидените
доставки за начисляване на ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 2
от ЗДДС, поради което и застрахователят не следва да дължи този вид данък.
Ответното дружество оспорва и
претенцията за присъждане на законна лихва, съгласно посочените в исковата
молба периоди.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по
делото и относими към решаване на спора доказателства, и като съобрази
приложимите за спорното правоотношение нормативни правила, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.
По така предявения иск, в тежест на ищецът е да докаже
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното
дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, съответно размера
на действителна пазарна стойност на щетата към датата на застрахователното
събитие. В разглеждания случай, в тежест на
ищецът, е да установи, следните правнорелевантни факти, а
именно: -че към датата на настъпване на ПТП по отношение процесния автомобил е бил
налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника; -възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния
договор; -изпълнение на
поетите от него задължения по уведомяване на застрахователя и окомплектоване на
изискуемите документи; -причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпили за ищеца вреди; -размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват отговорността му. В тежест на ответникът, е
да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи,
респ. погасяващи дължимостта на
претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
Прието по делото е,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорно
и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че
е налице действително застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за застраховка „Каско+" за товарен
автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег", per. № *****, рама №****, обективирана в комбинирана
застрахователна полица №************064/04.06.2018 год. със срок на действие 12
месеца, считано от 00:00ч. на 08.06.2018год. до 23:59ч. на 07.06.2019год., като дължимата застрахователна премия в размер на 2805,94 лв. е била заплатена от ищеца еднократно.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
а за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е практиката на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения,
която и към днешна дата не е загубила своето правно значение и се явява
приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение №79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими
и в настоящия случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно ал.3 на
чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума
по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За
установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши
оглед на застрахованото имущество.
В случая, размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.
е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.
Щетите по
процесния товарен автомобил се установяват, посредством събрани по специални познания на вещо лице по допусната
САТЕ. Според заключението на вещото лице,
което съда кредитира като компетентно дадено, стойността, необходима за
възстановяване на щетите като обща сума по средни пазарни цени, е в размер на
18284.61лв., а общата стойност на всяка от липсващите части и стойността на
труда за тяхното монтиране, е в размер на 14 584,10лв.
Според
вещото лице, тъй като автомобилът не е наличен за оглед в състоянието, в което
е бил след събитието, съгласно представеният снимков материал се установяват
следните следи от счупване на липсващите части при техния демонтаж: част от
корпуса на фар десен, която се закрепва към основа десен фар; част от корпуса
на фар ляв, която се закрепва към основа ляв фар. Налице са следи от взлом и
следи от увреждане на щипките и гнездата, където са били гнездата за закрепване
на фар ляв по рамка радиатор. Налице са останали по калник преден десет
закрепващи елементи /щипки/ от вежда преден десен калник. При ремонтиране на
веждатта тези крепежни елементи остават монтирани по веждата, а не на калника.
Налице са следи от взлом и следи от увреждане на калник преден ляв и калник
преден десен вследствие на свалянето на фар ляв и фар десен. Демонтирането на
липсващите детайли се извършва по определена технология, която ги запазва
пригодни за повторното им монтиране на автомобила. В конкретният случай, вещото
лице сочи, че липсващите детайли са свалени, а не демонтирани, явно не от
технически грамотни лица, при което са увредени, както част от липсващите
детайли, така и детайли, останали по автомобила. Посоченото, дава основание да
се приеме, че установените увреждания е възможно да са причинени по степен и
вид от процесното събитие и са в причинно-следствена връзка с него.
В
създадената съдебна практика: решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. №
627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка,
застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400, ал. 1 КЗ.
В
конкретния случай, не е налице поддържаното от застрахователя основание за
отказ, като сочената от застрахователя т.2.2.3 от ОУ не го освобождава от
задължението да изплати застрахователно обезщетение, предвид че уговорената от
страните клауза в индивидуалната застрахователна полица №************064/04.06.2018 год. , е „Пълно Каско“, чиято уредба е в раздел II, т.2.3 от ОУ.
Съгласно Раздел II, т.2.1.5 от ОУ, застрахователят покрива
щети при „злоумишлени действия на трети лица – причинени повреди на МПС от
трети лица чрез механично въздействие“. В настоящият случай, безспорно е
установено извършено престъпно посегателство спрямо застрахования автомобил от
трето „неизнестно“ лице, видно от приложените Постановление за спиране на
наказателно производство и удостоверения, издадени от Второ РУМВР-Варна.
По
изложените съображения следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие, защото предпоставките на чл. 408, ал. 1 от КЗ не са
налице - умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователно обезщетение; /т. 1/; умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователно
обезщетение от друго лице; /т. 2/; неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор /т. 3/; други случаи,
предвидени със закон /т. 4./.
Въз основа на ангажираните писмени доказателства и специалните знания на експерта по допуснатата САТЕ, съдът приема, че в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило соченото от ищеца застрахователно събитие, явяващо се покрит за застрахователя риск, изразяващо се в настъпване на щети по процесният товарен автомобил, реализирани по начина описан от застрахования.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за застраховане, в сила от 01.01.2016г.
От заключението по САТЕ, е видно, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 18248.61лв. Застрахователят е признал и заплатил за ремонт, сумата в размер на 3582,92лв., видно от възлагателно писмо №166351/09.05.2019г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 14326,52лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца, следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на общо 1753,06лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, явяващи се сбор от следните суми: за д.т.573,06лв., за САТЕ 180.00лв., за адв.възнаграждение 1000.00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание вр. с 405, ал.1 КЗ,
„Д.- О.З." ЕАД, ЕИК *****, представлявано от К.Х.Ч.-
главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., Б.Х.П., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я.Р.К. ЕГН ********** , с адрес за
връчване на съобщения и призовки: гр. *****, сумата в размер на 14 326,52лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени щети на товарен автомобил Фолксваген Туарег с
регистрационен номер ****, бял цвят, рама ****, изразяващи
се в следните увредени и липсващи детайли: 1/ предна броня - липсва; 2/ решетка на предна броня средна - липсва; 3/решетка на предна броня дясна - липсва; 4/решетка
на предна броня лява - липсва; 5/ фар ляв - липсва; 6/ фар десен - липсва; 7/ рамка радиатор — за подмяна; 8/ дифузьор
на радиатор горен - за подмяна; 9/ водач на десен фар — за
подмяна; 10/ преден десен калник-лек степен на деформация, за боядисване; 11/ вежда pvc преден десен калник - липсва; 12/ преден ляв калник - лек степен на деформация, за боядисване; 13/ вежда pvc преден ляв калник - за подмяна; 14/ решетка
декоративна -липсва; 15/ емблема на предна решетка - липсва; 16/ датчик
парктроник преден -липсва; 17/ уплътнения на преден капак - за подмяна, настъпили на 27.04.2019г. в гр.****, покрити
по Договор за комбинирана застрахователна полица №************064 за застраховка „Каско +", с покрит риск: „Пълно каско", със срок валидност от 00.00
ч. на 08.06.2018г. до 23.59ч.
на 07.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съд -19.09.2019г. до окончателното плащане
на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Д.- О.З." ЕАД, ЕИК *****, представлявано от К.Х.Ч.- главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори - Б.А.В., Е.Й.Б., Б.Х.П., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я.Р.К. ЕГН ********** , с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. ****надпартерен, сумата от 1753,06лв., представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни разноски по делото, както следва: за д.т.573,06лв., за САТЕ 180.00лв., за адв.възнаграждение 1000.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: