РЕШЕНИЕ
№ 1616
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216671 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на В. В. В. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-020808/13.10.2021 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП. Жалбоподателката твърди, че не е посочена разпоредбата от
Наредба № Iз-2539, въз основа на която са били отнети 6 контролни точки.
Посочва, че поради наличието на здравословен проблем не е била поставила
обезопасителен колан по време на управление на МПС, като не е споделила
това в хода на проверката, тъй като не разполагала с документи в себе си.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателката поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 26.09.2021 г., около 13.40 часа, в гр. София, В. В. В. управлявала лек
автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ........ по бул. „Рожен“ с посока на движение
от ул. „Джерман“ към Северна скоростна тангента, като на връзката с
последната била без поставен обезопасителен колан по време на движение
при наличие на такова оборудване в автомобила. В този момент водачът бил
спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР. Свидетелят М. СТ. Д.,
заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 491761/26.09.2021 г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В.
подписала съставения против нея АУАН без възражения. Такива обаче
постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с доводи за влошено здравословно
състояние, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото
производство..
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-020808/13.10.2021 г. от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки. НП било връчено на
05.11.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля М. СТ. Д., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – възражение вх. № 513000-
55779/28.09.2021 г., справка картон на водача В., заповед № 8121К-
13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, амбулаторен лист № ...........и амбулаторен лист № .........
2
Свидетелят Д. няма съхранен спомен за извършената проверка и
сторените при същата констатации, което е житейски логично предвид
изминалия период от време и естеството на служебните му задължения, но
категорично потвърждава, че процесният АУАН е съставен от него.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената
служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални
пороци. От страна на жалбоподателката не е оборена материалната
доказателствена сила на процесния АУАН, като не въвежда и конкретни
възражения в тази насока. Напротив, в жалбата е налице признание относно
фактите и обстоятелствата, описани в АУАН и НП (както относно
извършената проверка, така и относно управлението на МПС без поставен
обезопасителен колан), като В. излага единствено твърдения за влошено
здравословно състояние, за което не е съобщила на контролните органи.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите
длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по
делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
3
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа
описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е
допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в
НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно,
конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, позволяващи на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната й отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като В.В. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото се
установява, че жалбоподателката като водач на МПС се е движела в гр.
София, по бул. „Рожен“ с посока на движение от ул. „Джерман“ към Северна
скоростна тангента без поставен обезопасителен колан. Не се установява и не
се оспорва от жалбоподателката, че процесното МПС е било оборудвано с
обезопасителни колани.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е приложима
претендираната от жалбоподателката хипотеза на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП,
изключваща административнонаказателната й отговорност, а именно
физическото й състояние да не позволява използването на обезопасителен
колан. Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на подобно
състояние на водача, съответно не е непременно необходимо да е налице
заключение на ТЕЛК по този въпрос. В случая обаче в представената
медицинска документация (амбулаторен лист № ....../..........г. и амбулаторен
лист №........../............ г.) никъде не е обективирано мнение на медицинско
лице, сочещо на извод, че при констатираното заболяване употребата на
колан би причинила силни болки, дискомфорт, както и риск при шофиране.
Видно от амбулаторните листа не е предписана и терапия с
болкоуспокояващи медикаменти, поради което не са налице достатъчно
доказателства за толкова силна болка, изключваща безопасната употреба на
колан. Жалбоподателката е подписала АУАН без възражения и признава, че
не е заявила подобни обстоятелства пред полицейските служители в хода на
4
проверката, нито е представила документи в тяхна подкрепа. Същата не е
поискала и съдебно-медицинска експертиза за установяване на твърдяното от
нея изключение по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, като доказателствената тежест
пада върху нея.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, като В. е съзнавала, че управлява МПС без поставен
обезопасителен колан. Нарушението е формално, на просто извършване,
поради което настъпването, респективно предвиждането в съзнанието й на
вредни последици, не се изисква.
Неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е основание
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В настоящия случай
административното наказание „глоба“ правилно е наложено във фиксирания
от закона размер и не подлежи на индивидуализиране от
административнонаказващите органи.
Касае се за формално нарушение, явяващо се довършено със самия
факт на неизпълнение на предвиденото в ЗДвП задължение на физическите
лица без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в
нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди. Конкретното
нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което не са
налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
На следващо място, неправилно е разбирането на жалбоподателя, че
отнемането на контролни точки с обжалваното НП на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, представлява наказание. С
разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредбата са въведени
"контролни точки за отчет на извършваните нарушения", чиято единствена
5
цел е да бъдат средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо
отнемането им не представлява самостоятелно административно наказание
или принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото
не е посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна
(по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка
на контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз
основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (в този смисъл
Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по адм. дело № 11372/2006
г.).
В конкретния случай действително административнонаказващият орган
не е посочил основанието за отнемане на контролни точки – чрез цитиране на
конкретната разпоредба от Наредбата /като съответен член, алинея, точка/.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в конкретния случай е следвало
като основание за отнемане на контролните точки и поотделно да се посочат:
чл. 6, ал.1, т.10, което не е направено, но правилно е определен броят на
контролните точки, които следва да се отнемат. При това положение и
доколкото те съпътстват нарушението, съдът намира, че не са налице
основания за отмяна на НП в тази част.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на НП, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Поради това същото следва да бъде потвърдено, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
020808/13.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на В. В.
В. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7