РЕШЕНИЕ
№…….…./23.06.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13910 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно
осн. чл. 127, ал. 2 СК от С.Т.Д., ЕГН ********** *** против
Г.С.Р., ЕГН ********** *** за определяне
режим на личен контакт на
ищеца с детето Теодор Станимиров Д., роден на ***г., както и по насрещна искова молба, предявена от Г.С.Р., ЕГН **********
*** против С.Т.Д., ЕГН ********** *** за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Теодор Станимиров Д., роден на ***г. на майката
и определяне местоживеенето
му при нея,
за определян на режим на
личен контакт с бащата, както и за осъждането на
ответника по молбата да заплаща
издръжка в полза на Теодор Станимиров
Д., чрез неговата майка и законен представител Г.С.Р. в размер на 350 лева месечно
с падеж първо число на месеца,
за който е дължима до настъпване
на основание за нейното изменение
или прекратяване, както и издръжка за една година
назад.
В исковата си молба ищецът излага, че с ответница
са живеели във фактическо съжителство, като от връзката им
е родено детето Теодор Станимиров Д.. След раздялата на страните през
февруари месец 2019г. ответницата препятства контактите между бащата и детето. Поддържа, че между
него и детето съществува силна емоционална връзка и привързаност, която бащата желае да
съхрани. Сочи, че желае да
се включи активно в отглеждането и възпитанието на Теодор. Навежда, че разполага с необходимите битови условия за отглеждането
на детето. Същевременно осигурява издръжка на детето
и допълнително закупува необходими вещи за неговото отглеждане.
Ищецът
поддържа, че с поведението си ответницата нарушава правото както на
бащата, така и на неговите родители
за контакт с Теодор.
В отговора на исковата молба (обективираща и насрещен иск) Г.Р. се позовава, че по
време на връзката й с ищеца постоянно бивала оставяна сама с детето. След раздялата
на страните майката е тази, която се грижи
за детето. Двамата живеят в апартамента на родителите на г-жа Р. ***, където детето се чувства
комфортно. Майката се стреми да
задоволи нуждите на детето според
възможностите си. Поддържа се, че
след раздялата на страните бащата
не заплаща издръжка, въпреки че получава високи
доходи, като собственика на дружествата „ Стънко“ ЕООД и „ Ехо хаус БГ“ ЕООД . Бащата не закупува
дрехи и обувки на детето по
собствена инициатива.
Сочи
се, че Теодор
посещава детска градина „Делфинче“. Майката е разпределила така времето си,
че да може
да се грижи
пълноценно за детето.
Настоява за определяне на
режим на контакти с бащата без преспиване. Намира, че възрастта
на детето предполага срещите с бащата да се
осъществяват в присъствието
на майката, като това следва
да продължи до навършването на седем годишна
възраст на детето. С чита се, че
ако на бащата
се определи режим с преспиване, детето ще бъде
оставено на грижите на родителите
на бащата.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещната искова молба изразява следното становище: оспорва предложеният от майката режим на
личен контакт и иска за издръжка по
размер. Счита, че разполага с необходимия родителски капацитет да полага
адекватни грижи за Теодор. Оспорва,
че само майката
е полага грижи за детето от
раждането му. Признава, че е отсъствал често от дома, но
това се дължи
на неговите служебни ангажименти. Същевременно твърди да осигурява средства
за детето от порядъка на
400- 500 лева месечно, който средства обаче майката не
изразходва за нуждите на детето.
Снабдява Теодор с качествени хранителни продукти от градината
на родителите си.
С оглед на горното
намира, че предложеният от насрещната страна режим е крайно ограничен и не би осигурил
запазване на връзката между бащата и детето. Намира, че Теодор
има нужда от мъжко пример
и присъствие в годините на израстването си.Ответникът се позовава, че майката
винаги намира поводи да провали
предварително уговорените срещи между бащата
и детето и от този начин да
откъсне детето от неговия баща.По
отношение размер на претендираната издръжка се счита,
че тя не
отговоря на потребностите на детето и на възможностите
на родителя.
В
проведените по делото съдебни заседание страните се явяват лично и се
представляват от упълномощените им процесуални представители.
Контролиращата
страна Дирекция социално подпомагане- гр.Варна не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по молбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Видно
от представеното удостоверение за раждане детето страните по делото Г.С.Р. и С.Т.Д. са родители на детето Теодор Станимиров Д.,
роден на ***г.
Безспорно
е, че страните не живеят заедно и нямат брак, поради което и на разглеждане в
настоящото производство са въпросите относно упражняване родителските права,
личните отношения с детето, неговото местоживеене и издръжка.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание страните постигнаха съгласние по отношение титулярството
на родителските права и режима на личен контакт между детето и родителя, който
няма да упражнява правата. Страните се споразумяха родителските права да се
възложат на майката, а на бащата да се определи режим на личен контакт с детето
Теодор както следва: през седмица от 09.00 в събота до 19,00 часа в неделя, 20
дни през лятото когато майкана не е в платен годишен
отпуск, на рождения ден на бащата от 16 до 21 часа; четни години на Коледа
(Бъдни вечер и Рождество Христово) от 16,30 часа на деня предхождащ съответния
първи почивен ден до 19,00 часа на 26 декември, в четни годин
на Великден от 16,30 часа в събота до 19,00 часа в неделя; рожденният
ден на детето се празнува заедно с двамата родители.
Съдът
намира, че така постигнатото между странтие съгласние обхваща
минималното задължително съдържание по чл.127 СК, не противоречи на закона и морала,
защитава по надлежен начин интересите на детето при
съблюдаване на заложените в ППВС №1/74г. критерии,
поради което следва да бъде скрепено със съдебното решение.
Единствен
спорен по делото въпрос остана този за издръжката, дължима от родителя, който
няма да упражнява родителските права. По претенцията за издръжка съдът намира
следното:
На осн.чл. 143, ал.1 СК всеки от родителите е длъжен да
съобразно своите възможности да заплаща
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. При определяне размера на
издръжката, съдът съобразява нуждите на детето и материалните възможности на
двамата родители. Съобразно константната съдебна практика, възможността на
родителя, дължащ издръжка е обективен показател и се определя от неговите
доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за
които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване на
издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага
непосредствените грижи за детето. Задължението
на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е то не държи
сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
При
определяне на конкретния размер на издръжката, законът държи сметка за баланс в
интересите на задължения и правоимащия за издръжка,
като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат- чл.
142, ал.1 СК. Нуждите на детето от
издръжка пък се предпоставят
от обективните условия на живот, като се отчитат възрастта, индивидуални
потребности на детето, здравословното му състояние и други конкретни
обстоятелства.
В
случая дето Теодор е на 4 години, тоест е в ранна детска възраст. Детето
посещава детско заведение, което е видно от удостоверение № 4/09.10.2019г., издаденот от ДГ 32 “Моряче“, гр.
Варна. Няма данни детето да страда от заболявания, които да налагат особени
разходи за лечение. От показанията на св. Виолетка Демирова (баба по бащина
линия) се установява, че детето посещава логопед. Любляна С. (баба по майчина
линия) също потвърждава, че Теодор посещава логопед веднъж седмично, за което
се заплаща такса в размер на 25,00 лева на посещение.
Същевременно
г-н Д. е посочил пред длъжностното лице, изготвило социалния доклад, че
получава месечни доходи в размер на 1500- 2000 месечно като собственик на фирма
„Екохаус“, с. Езерово. Уточнението, направеното в съдебно заседание, че горната
сума представлява оборот на дружеството, а не печалба не следва да се
съобразява при наличие на по-рано извършено признание на неизгодни за страната
факти. Твърденията на бащата, че има задължения по договор за лизинг поначало
са ирелевантни при преценката за възможностите му да
заплаща издръжка на непълнолетното си дете, които задължения имат приоритет
пред останалите ангажименти на родителя. Освен това по делото не са представени
доказателства за наличие на лизингови задължения.
От
приложената по делото справка за осигуряване се устнановява,
че осигурителния доход на г-жа Р. възлиза на 510 лева, или минимума на
осигурителни доход.
Не са
налице данни, че някой от двамата родители има задължение
за издръжка към други лица
от кръга по чл. 141 СК.
Тези
данни дават на съда основане да приеме, че нуждите на
детето предполагат, съответно че бащата има възможност за заплаща издръжка в
размер на 300 лева. Този размер на издръжката съставлява 1/5 от дохода на
бащата, който както се посочи по-горе няма задължение за издръжка към трети
лица, нито заплаща разходи за наем. При този вариант среднодневната
издръжка би възлизала на 10 лева. За разликата до претеднираните
350 лева исковата претенция следва да се отхвърли.
По иска
за издръжка за минало време, с правно осн.чл. 149 СК.
Тук
важи казаното по-горе относно безусловното задължение на родителя за заплащане
на издръжка и за обстоятелствата, имащи значение за определяне на дължимата
издръжка. Претендираният размер от 300 лева, съдът
намира за обоснован и съответен на нуждите на детето и възможностите на бащата,
съобразно изложените по-горе мотиви.
По
делото не се събраха доказателства, че през процесния
период преди завеждане на исковата молба бащата е предоставял финансови
средства на детето.
В
заключение следва да се уважи иска за заплащането на издръжка за минало време
от 15.10.2018г. до датата, предхождаща подаването на насрещта
искова молба- 14.05.2019г. За периода от 15.10.2018г. до 14.05.2019г. дължимата
издръжка възлиза на 3600 лева, като се отхвърли за разликата до претендираните 4200 лева.
По разноските:
Съществува многобройна
противоречива практика на касационната инстанция по въпроса дали производството
по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца предполага
особени правила за присъждане на разноските, които страните са сторили по
делото. Практиката, която приема, че разноски не се дължат изхожда от
разбирането, че в производството по спорна съдебна администрация съдът държи
сметка преди всичко за висшия интерес на детето и доколкото и двамата родители
следва неотменно да съблюдават този интерес, сторените от тях разноски са за
защитата му и поради това следва да останат за сметка на страните така както са
направени. Практиката, която застъпва противното разбиране счита, че нормата на
чл. 78 ГПК се намира в
част Първа "Общи правила" на процесуалния закон и се прилага за
всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за
някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство.
Настоящият съдът споделя първото
виждане, което е и по-широко застъпено в практиката, но приема това разбиране
не касеа непременно всички разноски. В гражданското
производство разноските по делото са разходи за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и експертизи. В случая с оглед характера на производството се изхожда
от разбирането, че всички тези разноски са сторене с
оглед интереса на детето, поради което следва да се понесат от двамата родители.
И двамата родители са сторили разходи за адв.възнаграждение,
които следва да понесат така както са ги направили. Разноските за експертиза,
обаче са извършени единствено от бащата, поради което с оглед съблюдавания по-горе
принцип следва да се понесат по равно от
страните. При това положение Г.Р. следва да се осъди да заплати на С.Д. сумата
от 350 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса върху определения
размер на издръжката за бъдещ и минал период или 576 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение
на детето Теодор
Станимиров Д., ЕГН **********
на майката Г.С.Р., ЕГН ********** ***, като определя местоживеенето
на детето при
нея, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата С.Т.Д., ЕГН ********** *** с детето Теодор
Станимиров Д., ЕГН**********, както следва: през седмица, считано от седмицата
на влизане в сила на решението от 09.00 в събота до 19,00 часа в неделя, 20 дни
през лятото когато майкана не е в платен годишен
отпуск, на рождения ден на бащата от 16,00 до 21,00 часа; четни години на
Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово) от 16,30 часа на деня предхождащ
съответния първи почивен ден до 19,00 часа на 26 декември; в четни години на
Великден от 16,30 часа в събота до 19,00 часа в неделя; рожденният
ден на детето се празнува заедно с двамата родители, на осн.
чл. 127, ал.2 СК.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Теодор
Станимиров Д., ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител Г.С.Р.,
ЕГН ********** *** месечна издръжка в
размер на 300 лева с падеж първо
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от 15.10.2019г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 300 лева до претендираните
350 лева, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Теодор
Станимиров Д., ЕГН**********
чрез неговата майка и законен представител Г.С.Р.,
ЕГН ********** ***
издръжка за периода
от 15.10.2018г. до 14.05.2019г. в размер на 3600лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3600 лева до 4200 лева, на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Г.С.Р.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 350 лева,
представляваща сторените по делото разноски за съдебна експертиза, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза
на Районен съд– Варна, държавна такса в размер на 576,00 лева, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва
пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: