РЕШЕНИЕ
№ 12
гр.Поморие, 22.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на
секретаря В.А., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N
642 по описа за
Производството е образувано по искова молба от С.В. ***
против Х.В. ***. Исковата молба е уточнена с
молба-уточнение вх. № 5308/13.11.2014 г.
Ищцата твърди, че през м.април на
Твърди, че след последно посочения период отново е постъпила в болница,
след напускането, на която, от 19.08.2014 г., е във фактическа раздяла с
ответника и живее в дома на родителите си в с.Гълъбец,
общ.Поморие. Сочи, че през периода на раздялата децата
на страните се отглеждат от ответника в дома му в с.Медово,
общ.Поморие. Излага твърдения за влошени отношения с
ответника и липса на съгласие между страните по отношение на местоживеенето
на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката им.
Предявява
претенция
за предоставяне на ищцата на родителски права върху родените от брака
на страните деца Д. и Д., определяне местоживеенето на децата при майката и
ищца,
определяне на режим на лични контакти на бащата
и ответник с децата и осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за
децата в размер 100 лв., за всяко дете, считано от постановяване на решението
по делото и занапред до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на издръжката. Към молбата са представени писмени доказателства.
Правното
основание на предявения
иск е чл.127, ал.2 вр.с
ал.1 СК, вр. с чл.59, чл.143, вр.с чл.139 СК.
Исковата
молба е приета за разглеждане от съда и преписи от нея, молбата-уточнение и
приложенията са изпратени на ответника, който в срока установен в чл.131, ал.1 ГПК е представил отговор, с който оспорва претенцията
като неоснователна. В отговора са изложени подробни съображения в подкрепа на
застъпеното становище за неоснователност на иска.
С
насрещна искова молба, инкорпорирана в отговора, ответникът предявява против
ищцата насрещен иск за предоставяне на бащата упражняването на родителски
права върху родените от брака на страните деца, определяне на
местоживеенето на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения
на майката с децата и осъждане на майката да заплаща на децата месечна издръжка
в размер 100 лв., за детето Д. и 95 лв., за детето Д., начиная от 01.08.2014
г., до настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на
издръжката.
Правното
основание на предявения
несрещен иск
е чл.127, ал.2 вр.с ал.1 СК, вр., чл.59 СК, чл.143 СК, чл.139 СК и чл.149 СК.
Насрещната
искова молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на
ответницата, която в законоустановения срок е подала отговор, с който застъпва
становище за неоснователност на насрещната претенция.
В
съдебно заседание ищцата по първоначално предявения иск и ответница по
насрещната претенция се явява лично и с упълномощен процесуален
представител-адвокат. Поддържа предявената претенция, така както е заявена с
исковата молба и молбата-уточнение. Прави искане за присъждане на извършените
от нея по делото съдебни разноски.
В
съдебно заседание ответникът по първоначално предявения иск и ищец по насрещния
иск също се явява лично и с упълномощен процесуален представител-адвокат.
Поддържа оспорванията и възраженията направени с отговора. Поддържа предявената
насрещна претенция. Също претендира разноските по делото.
Пристъпвайки
към разглеждане на иска по същество, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, съдът прие от фактическа страна следното.
Страните
не спорят, че са съпрузи по силата на валидно сключен граждански брак, който не
е прекратен.
Не се спори също така, а и се установява от представените
заверени
преписи от дубликати на удостоверения за раждане
от *** ***, издадени въз основа на
актове за раждане № 116/27.05.2008 г. и № 133/26.06.2013 г., че
от брака си страните имат родени две деца - малолетните Д. Х. В., ЕГН **********
и Д. Х. В., ЕГН **********.
По
делото е
представен доклад,
изготвен от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане”
гр.Поморие, съгласно
който брака между страните е първи за ответника и втори за ищцата. В
доклада се сочи, че към момента на извършеното от социалния работник проучване
местоживеенето на децата е при ответника на адрес в ***. Съгласно
доклада децата Дасислава и Д. са с правилно физическо и психическо развитие,
съответно на възрастта им от шест, респективно две години, контактни и
общителни са. Посещават ОДЗ „Радост” гр.Каблешково – филиал с.Медово, като Д. е
в подготвителна група в детското заведение. В доклада се сочи, че по сведение
на педагози от детското заведение децата посещават детската градина спретнати и
добре облечени, сутрин придружавани от бащата и ответник, а вечер от майката на
ответника и баба на децата. Обстоятелството, че децата посещават посоченото
детско заведение се установява и от представената по делото служебна бележка
изх. № 346/18.11.2014 г., издадена от директора на ОДЗ
„Радост” гр.Каблешково (л.42 от делото), съгласно,
която от м.август на
По
делото са изслушани показанията на свидетелите А. Т.
Х. (майка на ищцата), С. Т. А. (леля на ищцата), Й. А.В.
(майка на ответника) и М.Й.К..(познат на
ответника).
Първите
трима свидетели са в значителна степен
заинтересовани и предубедени относно обстоятелствата, спрямо които дават
показания, тъй като са в родствени отношения само с една от страните. Последният
свидетел също е предубедени, макар и много по-малка степен относно
обстоятелствата по делото, доколкото сам заявява, че е израснал с ответника,
т.е. намира се в по-близки отношения с едната страна по делото.
Свидетелката
А. Х. установява изложените в исковата молба твърдения относно здравословните
проблеми на ищцата и съдът кредитира показанията й в тази им част, доколкото
същите се подкрепят от представената по делото медицинска документация –
епикризи от 10.07.2014 г. и 26.07.2014 г., издадени от МБАЛ „Дева Мария” ЕООД гр.Бургас (л.81-83). Свидетелката установява
и фактическата раздяла на страните, като според нея причината за раздялата е
обстоятелството, че ищцата и нейна дъщеря не е получила подкрепа от съпруга си
за преодоляване на здравословните си проблеми. Утвърждава, че след раздялата на
страните на ищцата е била отказано да види децата, което я принудило да ги
посети в детската градина. Твърди, че ищцата е споделила, че децата са грозно
облечени голи и боси, което накарало ищцата да им купи дрехи. Сочи, че ищцата
на два пъти е осъществила лични отношения с децата, като едновременно с това
твърди, че ответникът препятства всякакви срещи на ищцата с децата и поставя
финансови претенции към ищцата като насрещна престация за осъществяването на
такива отношения. Заявява липсата на достатъчно грижи полагани от ответника за
детето, като в подкрепа на заявеното становище излага твърдения за претърпени
от децата битови инциденти. Твърди, че грижи за децата полага майката на
ответника, а не той самият. Изразява твърдо намерение да подпомага ищцата при
отглеждането на децата. Показанията на свидетелката установяващи факта на фактическата
раздяла между страните, както и липсата на съгласие между страните по отношение
на местоживеенето
на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката се
кредитират от съда, като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Показанията на свидетелката се кредитират и относно изявеното
намерение да подпомага ищцата при осъществяване на роодителските грижи, но не
се кредитират в частта им относно твърдяното неполагане на достатъчно грижи от
ответника за децата и препятстване на личните отношения на ищцата с децата. В
тази им част показанията на свидетелката са от една страна вътрешно
противоречиви, а от друга страна се опровергават от констатациите в
представения социален доклад.
Свидетелката
Стефка А. сочи, че причината за влошаването на брачните отношения на страните е
получено от ответника кратко текстово съобщение от друга жена. Едновременно с
това изразява убеждение, че семейните неблагополучия на страните се дължат на
влиянието на майката на ответницата, която се намесвала в отношенията и пречела
на същите. Заявява, че е оказала финансова помощ на ответника, за да заплати
първата извършена операция на ищцата, като предоставените от нея средства били
възстановени от ищцата. Утвърждава, че след раздялата на страните ищцата е
имала лични отношения с децата, но ответникът не е допускал те да се
осъществяват с преспиване в дома на ищцата, с което последната се съобразявала.
Твърди, че ответникът създавал затруднения на ищцата да осъществява срещи с
децата. Заявява, че за децата на страните след раздялата не са полагани грижи в
достатъчна степен, били облечени в мръсни дрехи или чисти такива, но стари,
което накарало ищцата да им купи дрехи. Заявява, че децата са привързани и към
двамата родители. Показанията на свидетелката установяващи влошените отношения
на страните и фактическата раздяла се кредитират от съда. Съдът кредитира и
показанията в частта им установяващ привързаност на децата и към двете страни.
В част относно неполагането на достатъчно родителски грижи от ответника съдът
не дава вяра на показанията, доколкото същите се опровергават от социалния
доклад.
Свидетелката
Й. В. също установява, че страните са във фактическа раздяла, като сочи, че
след настъпването й грижите за децата са поети от бащата, подпомаган от свидетелката.
Сочи, че майката е осъществявала лични контакти с децата, които не се били
затруднявани от ответника или от самата свидетелка. Твърди, че децата са
обгрижени в необходимата степен и са им създадени необходимите условия за
нормално развитие. Съдът кредитира показанията на свидетелката относно контактите
на ищцата и полаганите от ответника грижи за децата, тъй-като същите се
подкрепят от останалите доказателства, в това число от констатациите в представения
социален доклад.
Свидетелят
Митко КараИ.сочи, че страните са във влошени отношения
довели до фактическата им раздяла, след която отглеждането на децата е поето от
бащата, подпомаган от неговата майка. Твърди, че полаганите от ответника за
децата грижи са адекватни на потребностите им. Показанията на този свидетел по
обстоятелствата от значение за правилното разрешаване на спора съдът кредитира
изцяло, като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.
Според
настоящият състав от показанията на свидетелите се установи, че преди раздялата
на родителите и двамата са се включвали в отглеждането на децата,
като непосредствените грижи са се полагали от майката, подпомагана активно от
бащата, който е реализирал доходи от трудова дейност за издръжката на семейството.
Свидетелските
показания са безпротиворечиви относно обстоятелството, че ищцата не е
реализирала доходи от труд след раждането на първото дете на страните, че
ответникът е реализирал такива, че ищцата е получавала социални помощи за
децата, включително и по време на фактическата раздяла на страните.
По
делото не се спори, че трудовото правоотношение на ответника е прекратено в
началото на м.октомври на 2014 г., което обстоятелство
се установява от представения препис от заповед № 56/01.10.2014 г., издадена от
управителя на „Петка турс” ООД гр.Несебър (л.74). С
писмена молба вх. № 19.06.01.2014 г., ответникът е депозирал по делото трудов
договор № 2/05.01.205 г., сключен между „МММ-97” ЕООД от една страна като
работодател и ответника от друга страна като работник. Договорът е представен
за установяване на трудовата ангажираност на ответника. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички
факти, които са от значение за спорното право, настъпили след предявяване на
иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене. Посоченият по-горе договор е представен след приключване на съдебното
дирене, поради което съдът не може да го вземе предвид при постановяване на
решението си по спора.
От друга страна ищцата е представила доказателства – трудов договор от
01.12.2014 г., справка за прието уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ, самото уведомление по посочения текст на
КТ (л.75-77), установяващи, че ищцата е в трудови правоотношения с ЕТ „С. *** с
основно месечно трудово възнаграждение в размер 340 лв. Безспорно работодателят
на ищцата е неин баща. Това обстоятелство обаче не дава основание на съда да
изключи тези доказателства от доказателствената съвкупност, установяваща
доходите на ищцата.
По
делото е представено и удостоверение за търпимост от 05.04.2013 г., издадено от
гл.архитект на общ.Поморие, от което се установява, че
сградата, в която е жилището обитавано от ищцата е търпим строеж по смисъла на
ЗУТ и не подлежи на премахване и на забрана за ползването му.
Представеното
по делото удостоверение № 1090/2014 г., на АВ-СВ гр.Поморие,
съгласно, което на името на ответника няма вписвания и отбелязвания в
регистрите на агенцията, според настоящият състав не води до опровергаване на
установеното от свидетелите и социалния доклад обстоятелство, че ищеца
разполага с жилище, осигуряващо подходящи за отглеждането на децата условия.
При
така установените факти съдът прие следните правни изводи.
По
допустимостта на иска и неговата правна квалификация.
Ищцата
твърди, че с ответника са родители на децата Д. и Д., че
съпрузите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето
на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Тези
твърдения обуславят правния интерес за всяка от страните от предявяване на иск
по чл.127, ал.2 .
Безспорното
обстоятелство, че страните са във брак не води до квалифициране на спора като
такъв по чл.123, ал.2 СК. Посочената норма визира
конкретен спор по упражняването на родителските права между родители, които
живеят съвместно. Принципът за съвместно живеене на родителите, залегнал в
разпоредбата на чл.126, ал.1 СК, не е абсолютен. Законът допуска по изключение
родителите да живеят отделно. В случая е налице твърдение за такова отделно
живеене, което налага квалифицирането на иска именно по чл.127,
ал.2 СК.
По
изложените причини настоящият съдебен състав намира, че предявените от страните
претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По
съществото на спора.
Безспорно
се установи, че ищцата и ответникът не живеят заедно и са в трайна фактическа
раздяла.
Съдът
намира, че причините за настъпилата фактическа раздяла, доколкото същите
не
засягат родителският капацитет на страните, а стоят на плоскостта на
съпружеските отношения и касаят въпросите за разстройството на брака са извън
предмета на настоящият спор, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
Когато
родителите са трайно разделени и не могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях
и
издръжката им, какъвто безспорно е процесният случай, съдът следва
да разреши спора между тях като обсъди съвкупността от
обстоятелства, които са от значение за постановяване на
решението по
делото, при основен и водещ критерий за преценката на съда - интересите
на децата.
С Постановление
№ 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и са
посочени
обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда
при решаване на спор за родителските права.
Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални
възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на
детето.
Както
бе посочено по-горе в решението, установи се, че преди раздялата на родителите
и двамата са полагали адекватни родителски грижи при липса на поведение към
децата у
когото и да е от двамата, копрометиращо родителският му капацитет.
Несъмнено
след раздялата на родителите бащата е поел грижите за децата, като
доказателствата по делото сочат, че същият притежава и е проявил всички
необходими качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за
пълноценно развитие на децата.
Според
съда ответникът е положил достатъчно усилия, за да осигури възможност за
осъществяване на контакти на майката с децата, в резултат на което децата са
привързани и към двамата си родители.
Майката на
децата също притежава необходимия родителски капацитет. Съдът
приема, че след преодоляването на здравословните си проблеми майката не се е
дезинтересирала от децата и е проявявала желание да полага грижи за тях.
И
двете страни разполагат с необходимите жилищно-битови и
материални условия за отглеждането и възпитанието на децата.
При
бащата са налице много добри условия за живот на
децата,
установени безспорно от социалният доклад. За децата, след раздялата на
страните се
полагат адекватни грижи от ответника, активно подпомаган от своята
майката,
при безспорната необходимост бащата да реализира доходи от труд, както за
своята издръжка така и за тази на децата.
Майката
също разполага с всички условия за отглеждане на децата, при демонстрирана от родителите
й възможност и желание да се включат и подпомагат дъщеря си при отглеждането на
децата.
Не
се установиха личностни характеристики и поведение на която и да е от страните копрометиращи
родителският им капацитет.
Останаха
недоказани всички твърдения за извънбрачни връзки и на
ищцата и на ответника, агресивно поведение на ответника спрямо
ищцата, злоупотреба с алкохол от ответника.
Основен
критерий при
изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са полът и
възрастта на децата. В случая се касае за момиче
на шест години и момче на две години, поради което настоящият състав намира, че майката е
по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава от една страна дете
от същия пол и в ниска възраст, а от друга страна дете от противоположния пол,
но в още по-ниска възраст, обстоятелства определящи нуждата от
непосредствени майчини грижи.
Както
бе многократно изтъкнато от съда, през времето, през което бащата е отглеждал
децата същите за били обгрижвани в пълна степен, което обстоятелство е
съобразено от съда и при определянето на привременните мерки по делото. От друга
страна бе посочено, че майката не е загубила контакта си с децата по време на
фактическата раздяла, определеният привременен режим на лични контакти на
майката с децата неминуемо е спомогнал за укрепването на връзката й с децата,
поради което съдът намира, че не е налице родителско отчуждение между майката и
децата, което да е пречка за предоставяне родителските права на майката.
Действително
полът и възрастта не е и не може да послужи като единствено основание, въз основа
на което да се реши спора между страните, но преценен в
съвкупност с
останалите критерии дава основание за съда да възприеме
крайният извод, че майката може пълноценно да упражнява родителските права
и с оглед възрастта на децата, упражняването на
родителските права следва да се предостави на нея.
Бащата също притежава
родителски качества, но е необходимо да се вземе най-доброто
решение за децата с оглед възрастта им.
По
изложените причини според настоящата инстанция родителските права следва да се
упражняват от майката, при която следва де е и местожителството на децата, като при
промяна на обстоятелствата, включително и при установяване на обстоятелството,
че майката и децата не обитават жилището, условията
в които са били предмет на преценка от съда по
делото,
а друго жилище, сочено от ответника, то този режим може да бъде променен.
Следва
да определи подходящ режим на лични отношения на бащата с децата. Тук е необходимо
отново да
се отчете обстоятелство, че децата през сравнително
продължително време са живяли с баща си и без майката, безспорно
са свикнали с него, поради което съдът намира, че следва да се определи
сравнително разширен
режим на лични контакти на бащата с децата, а именно: всяка първа
и трета седмица от месеца от 18 ч. на петъчния ден до
18.00 ч. на неделния ден с преспиване на децата в дома на бащата, както
и един месец през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск, а така
също всяка четна година, за времето от 10.00 ч., на 24.12. до 18.00 ч. на 27.12., децата да
прекарват Коледните празници с бащата, а всяка нечетна година, за времето от
10.00 ч. на 30.12. до 10.00
часа на 02.01., да прекарват Новогодишните празници с бащата.
Съгласно
чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка и на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. При определяне размера на
дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и
възможностите на издържащия да я осигурява. По
силата на чл.142, ал.2 СК, минималният размер на
дължимата издръжка към момента е 85.00 лв.
Детето
Д. е на шест години, посещава детска градина и има нужда от
консумативи, храна, дрехи, учебни пособия и играчки. Майката получава доход в
размер на минималния за страната, а бащата е в трудоспособна възраст и има
възможност за трудови доходи
към средните за страната. Според настоящият
съдебен състав
средствата необходими за издръжка на детето за един месец са в размер 250
лв., от която сума бащата следва да заплаща 100 лв., а остатъкът
до 250 лв.,
следва да се поеме от майката, която ще полага
непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки. По
изложените съображения искът за издръжка за детето Д. е основателен и следва да
се уважи изцяло.
Детето
Д. е на две години, също посещава детско заведение и на свой ред има нужда от
консумативи, храна, дрехи, учебни пособия и играчки. Според
съда средствата за издръжка на Д. за месец са в размер 200 лв., като
бащата следва да заплаща 85 лв. от сумата, а остатъкът следва да се поеме от
майката, която ще полага непосредствените грижи и ще
получава и детските надбавки. Ето защо искът за издръжка за детето Д.
е основателен до размера от 85 лв., до който размер следва да се уважи, а в
останалата му част до предявеният размер от 100 лв., като
неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид
изложеното,
съдът следва да уважи първоначално предявената
претенция
и да отхвърли насрещния иск, поради което и на основание чл.78 ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата направените от последната по делото
разноски в размер 751.50 лв., от
които 700 лв., представляващи заплатени от ищцата адвокатски
възнаграждения, 50 лв., заплатена държавна такса за
образуване и водене на делото и 1.50 лв., заплатена банкова
такса.
Ответникаът следва
да
заплати
по сметка на ПРС сума в размер 266.40 лв, представляваща държавна
такса върху определените размери на издръжките за децата.
На
основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението в частта му, с което са присъдени
издръжки.
Мотивиран
от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетните Д. Х. В.,
ЕГН ********** и Д. Х. В., ЕГН **********, при майката С.С.В., ЕГН ********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на децата Д. Х. В., ЕГН ********** и Д. Х. В., ЕГН **********, на
майката С.С.В., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата Х.И.В., ЕГН ********** *** и децата Д. Х. В., ЕГН ********** и Д. Х.
В., ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 18.00 ч., на петъчния
ден до 18.00 ч. на неделния ден с преспиване на децата в дома на бащата, както
и един месец през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск, а така
също всяка четна година, за времето от 10.00 ч. на 24.12. до
18.00 ч. на 27.12., децата ще прекарват
Коледните празници с бащата, а всяка нечетна година, за времето от 10.00 ч. на 30.12. до
10.00 часа на 02.01., да ще прекарват Новогодишните празници с бащата.
ОСЪЖДА Х.И.В.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря Д. Х.
В., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител С.С.В., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер 100 лв.(сто
лева),
считано от постановяване на решението, до настъпване на
законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Х.И.В.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетния си син Д. Х. В., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С.С.В., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер 85 лв.(осемдесет и пет лева), считано от постановяване
на решението,
до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на
издръжката, като отхвърля иска за издръжка до предявения размер от 100 лв.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск
на Х.И.В. против С.С.В.,
за предоставяне
на бащата Х.В. упражняването на родителски права върху родените от брака
на страните деца Д. В. и Д. Х. В., определяне на местоживеенето
на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения на майката С.В. с
децата и осъждане на майката да заплаща на децата месечна издръжка в размер 100
лв., за детето Д. и 95 лв., за детето Д., начиная от 01.08.2014 г., до
настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на издръжката.
ОСЪЖДА Х.Иванов В. да заплати на С.С.В., направените
по делото разноски в размер 751.50 лв.(седемстотин петдесет и един лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Х.Иванов В. да заплати на
държавата по сметка на ПРС, сума в размер 266.40 лв.(двеста
шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки) държавна такса върху присъдените
размери на издръжките за децата.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с
която са присъдени издръжки.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: