№ 2167
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110141757 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Н. Г. В. е предявил срещу ответника „В..“ АД главен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл.22 и
чл.23 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за паричен заем Standard
30 № .. - 30.04.2024 г., сключен между страните.
В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр.чл.26, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата
по чл. 2, ал.1, т.8, иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 2, ал.1, т.5 от договора, иск с правна квалификация чл.21,
ал.1 от ЗПК за прогласяване на нищожност на клауза на чл.4, ал.2, както и евентуални искове
с правна квалификация чл.21, ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.ЗЗ, ал. 1 от ЗПК за прогласяване
на клаузите в чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6.
Ищецът твърди, че на 30.04.2024 г. сключил с „В..“ АД договор за паричен заем
Standard 30 № ..-30.04.2024. Посочва, че в чл. 1, ал. 2 е било отбелязано, че доброволно е
избрал услуга за експресно разглеждане, а в чл. 1, ал. 3, че същата е на стойност 898,29 лв. В
чл. 2, ал. 1 били уредени характеристиките на договора, а именно че същият е на стойност
1600 лв., като заемателят поел задължение да го върне на 9 месечни вноски в размер на
308,77 лв., заедно с възнаградителна лихва във фиксиран размер на 40,32 лв. В договора
било отбелязано, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане бил 2778.93 лева; а общият размер на всички плащания с включена такса за
експресно разглеждане, както и с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение
3377,79 лева. При това положение в договора бил посочен ГПР на разходите в размер на
49,50 %, като при определянето му били взети предвид следните допускания: договорът ще
е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си. Съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. В чл. 4, ал. 1 е
било предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключването на договора да
представи едно от обезпеченията, които били предвидени – поръчител, отговарящ на
1
определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е
била предвидена неустойка в размер на 598,86 лв. Посочва, че в чл. 8, ал. 2 е посочено, че
при забава на плащане на задълженията, дължи законна лихва върху дължимата сума за
всеки ден на забава, а в чл. 8, ал. 4 било предвидено, че в случай на предсрочна
изискуемост, следвало заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит,
като заемателят дължал 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. В
чл. 8, ал. 5 било предвидено, че в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на
коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до
изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за
наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален
кодекс, издадени от НАП и от Общината, като в случай, че от представените документи се
установявало, че има задължения към държавата или не предоставил изискания документ
следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Съгласно чл. 8, ал. 6 в случай, че
заемателят допуснел първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от
170 календарни дни, същият се задължавал в срок до изтичане на 180 - дневния период за
забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу
заемателя, като в случай, че заемателят не предостави изисканият съгласно тази алинея
документ или го предостави, но от него се установяло, че има заведени изпълнителни дела
следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Посочва, че е била сключена застраховка
„В..” със Застрахователна Полица № .., направена от застраховащия и кредитодател „В..“ АД
за 100 лв. Твърди, че договорът е нищожен, доколкото в него не била представена методика
как е изчислен ГПР. Счита, че в посочения дължим размер на ГПР неправилно не е била
включена неустойката в размер на 598,86 лв., която била разсрочена към всяка вноска.
Твърди, че клаузата по чл. 4, ал. 1 предвиждаща осигурявана на обезпечение, при чието
неизпълнение се дължи неустойка е нищожна, доколкото била в противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити. Сочи, че при преценка на кредитоспособността на потребителя ответникът е
следвало да изиска посочените обезпечения преди неговото сключване, а не след това.
Твърди, че с уговорената неустойка заемателят цели единствено да се обогати, като
неустойката излизала извън присъщите й функции. Твърди, че предвидената неустойка
водила и до друг неправомерен резултат, а именно до кумулирането на неустойка за забава с
мораторна лихва. На следващо място счита, че таксата „за експресно разглеждане на
документи“ е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и
управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане
на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на
кредита. Посочва, че посочения размер на ГПР е неправилно изчислен и в действителност
същият е много по-висок. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,32
лв. противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Счита, че предвидените
неустойки в размер на 30 лв. и 50 лв. също за нищожни, тъй като единствената цел, за която
са уговорени, излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липса правен
интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на
потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът,
по който е изчислен ГПР е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи
математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде
включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на
договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката
имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави,
доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да
сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените
обезпечения, а в случай, че няма възможност е имал 14 дневен срок да се откаже от
договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е
2
налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице
нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по
управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че
услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.
Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не
предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.
Оспорва и твърденията за нищожността на клаузите на чл. 8, ал.4, ал.5 и ал.6 от Договора
като неоснователни. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по делото е да докаже по делото следните обстоятелства: че между
него и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен
заем от 30.04.2024 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдения размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която
договорна клауза противоречи закона, уговорена в негова вреда, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на
евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с обявения за окончателен и неоспорен доклад по делото е отделено
обстоятелството, че на 30.04.2024 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем
Standard 30 № ..-30.04.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем Standard 30 № .., сключен между ищеца и
ответното дружество, по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 1600 лв.
със срок от 9 месеца, като сумата е следвало да бъде върната с 9 месечни погасителни
вноски от по 308, 77 лв., в които съгласно договора са включени съответната част от
главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора
заемателят дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 898, 29 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5
от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40, 32 %, а в
т. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49, 50 %. С чл. 4
от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да
предостави обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчител или
банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в
размер на 598, 86 лв. В чл. 8, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 30 лв. в случай че заемателят не предостави на
заемодателя съгласие за директен дебит от банкова сметка при допусната първа забава в
плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащането на цялото
вземане при настъпила предсрочна изискуемост с повече от 30 календарни дни. Съгласно чл.
8, ал. 5 при настъпила първа забава с повече от 110 календарни дни в срок до изтичане на
120-дневен период на забавата заемателят следва да предостави на заемодателя
удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от
НАП и от общината по постоянния му адрес, като при неизпълнение на това задължение
дължи неустойка от 50 лв. Неустойка в същия размер е уговорена и в ал. 6 в случай на
забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 дни и непредоставяне на
справка за образувани изпълнителни дела.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
3
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил
заемната сума, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта
на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им
всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите
ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида
обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния
им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и
тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на
потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.
Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава
уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе тълкувателно решение, в което е
посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. В конкретния случай дори не са необходими
специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия
таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това изискване, а при тяхното
включване е надхвърлен законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената такса за експресно
разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение са разходи, свързани с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за потребителя
разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и
едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все
на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
4
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите
надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като неустойката и таксата не са включени като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за
кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за
кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува
яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на
потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни. Ето защо и предявеният главен установителен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск, не следва да бъдат разглеждани
предявените под условие евентуални искове.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани по делото разноски в размер на общо 644 лв.,
от които 144 лв. държавна такса и 500 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Изложените в отговора на исковата молба доводи относно чл. 38, ал. 2 З Адв. са неотносими
в случая, тъй като се претендира реално уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал.
1, чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК по предявения от Н. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, жк „Х..“ БЛ.., вх. Б, ет. 2, АП.., срещу „В..“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д...“ №.., ет. 2, офис .., иск, че сключеният между
страните договор за паричен заем Standard 30 № .. - 30.04.2024 г. е нищожен поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „В..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д...“
№.., ет. 2, офис .., да заплати на Н. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Х..“ БЛ..,
вх. Б, ет. 2, АП.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 644 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6