№ 1944
гр. Варна, 12.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. ВилЯ. Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501877 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, представлява се
от юрисконсулт Ж. Х., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна Б. Ц. Г.- МИНКОВА, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. Г. С., редовно преупълномощен от адв. С. К.,
редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, адрес на управление
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу
Решение №2311/26.06.2023г. по гр.д. №102/2022г. на ВРС, 39-ти с-в, с което:
1/ е осъдена Община Варна да заплати на Б. Ц. Г.М., ЕГН **********,
сумата 1090.00лв. /хиляда и деветдесет лева/ – събрана без основание сума за
погасяване на вземане /лихва/, произтичащо от Акт за установяване на
задължения по декларации № МД-АУ191/06.08.2013г., издаден от Отдел
„Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" към Дирекция
„Местни данъци и такси" на Община Варна, предмет на изп. дело
№976/2021г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я. и подлежаща на връщане, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД;
2/ е осъдена Община Варна да заплати на Б. Ц. Г.М., ЕГН **********,
сумата 266.44лв. /двеста шестдесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки/ – събрана за погасяване на такси по изп. дело №976/2021г. по
описа на ЧСИ Д. П.-Я. и подлежаща на връщане на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 07.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията;
и съобразно резултата е осъдена Община Варна за разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че на 06.11.2018г. е
било „прекратено“ изп.д. №61/2015г. ЧСИ Д. П.-Я. на осн. чл.433, ал.2 от
ГПК поради погасяване на задълженията на Б. Г. към Община Варна, тъй като
в този случай се касае за „приключване“ на изп. дело. Срещу изготвеното на
30.04.2015г. разпределение по изп.д. №61/2015г. е била подадена жалба от Г.,
от която тя се е отказала на 22.01.2016г., с което се е забавило
удовлетворяването на кредитора от разпределението. Отделно след
разпределението е останала недоплатена част от дълга, която е можела да се
събира по принудителен ред (към образуване на новото изп. дело №976/2021г.
2
на ЧСИ Д. П.-Я.). Извън това от правна страна се поддържа от въззивника
несъгласие с приетото от ВРС, че при висящ изпълнителен процес не може да
намери приложение хипотезата на чл.75, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка излага
подробни съображения досежно целите, процедурата и последиците на
разпределението на СИ по чл.460 и сл. от ГПК и досежно статуса на
събраните от СИ средства от принудително изпълнение. С оглед на тях и на
приложимите за случая правила на ДОПК счита, че ВРС неправилно е
кредитирал първата ССчЕ, вместо допълнителната, която отчита правилния
момент на изчисление на лихвите и нормите на ДОПК за да достигне до извод
за остатък от дълга. По същество се моли за отмЯ. на решението на ВРС и
цялостно отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за
правилно и обосновано, за което излага съображения. Поддържа за доказано
изплащането в цялост на дълга си към Община Варна още през 2015г. и до
м.01.2016г., дори с надвнесена сума. Поддържа твърденията си пред ВРС за
неоснователното събиране от него на процесните суми (лихва върху платена
главница и такси по новото изп. дело). По същество моли за потвърждаване
на решението и за разноски за въззивното производство.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Запознат съм с доклада, нямам възражения.
Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора.
ЮРИСКОНСУЛТ Х. : Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и представените от тях доказателства
3
за реализирани разноски, придружени със списъци на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива: договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023г.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Моля да постановите решение, с което да
уважите въззивната жалба и отмените решението на първоинстанционния съд,
като неправилно и незаконосъобразно. Моля да отхвърлите исковата
претенция като неоснователна, съгласно изложените подробно мотиви във
въззивната жалба.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, съгласно
представения списък и да ми определите юрисконсултско възнаграждение.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки в
десетдневен срок.
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да оставите без
уважение въззивната жалба и в сила решението на първоинстанционния съд.
Решението е правилно. Тезата на община Варна е, че след като сме
упражнили законосъобразното си право на възражение и жалба по първото
изпълнително дело и това съответно е забавило влизането в сила на
разпределението по това изпълнително дело, трябва да бъде начислена
допълнителна лихва, за която отговорност да носи длъжникът Б. Г.. Това
според нас не е така, защото длъжникът е платила правилно и навреме по
първото изпълнително дело. Забавянето на влизането в сила на
4
разпределението не увеличава автоматично размера на лихвата по главницата
по акта за установяване на задължение. Ако община Варна счита, че сме
злоупотребели с правото на жалба, то това е един нов юридически факт и те
съответно следва да си го докажат в нов съдебен процес, от който да черпят
някакви права. В същото време ние сме съгласни, че на община Варна трябва
да се заплати лихва, но длъжникът не е Б. Г., а е съдебният изпълнител,
защото съдебният изпълнител има специална сметка, по която се трупа лихва,
съгласно Наредба № 6 на БНБ от 30.03.2006г. Ето защо той е този, който
трябвало да изплати пропуснатата лихва, а не Б. Г..
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на
процесуалния представител на въззивника 10- дневен срок от днес, в който да
изложи подробни съображения по същество на спора в писмени бележки,
които да представи по делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5