О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. Русе, 12.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в закрито
заседание на дванадесети март през 2021
год. в състав:
Председател:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 452 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК,
във вр. с чл.
248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.807 от 26.02.2021г.
от М.Г.К.- касационен жалбоподател, с
която моли да бъде допълнено Решение № 25 от 23.02.2021 г. в частта относно
разноските.
В срока по чл.
248, ал.2 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор вх.№
1005/12.03.2021г., в които счита молбата за неоснователна поради непредставяне
на списък за разноските до приключване на последното заседание.
Съдът, за да се произнесе,
съобрази следното: С Решение № 25 от 23.02.2021 г по канд 452/20202г. настоящият
състав на АС е отменил Решение № 708/10.11.2020г. по АНД 1606/2020г по описа на
РРС и е отменил Наказателно постановление № 20-3393-000296/ 25.08.2020г.
издадено от ВПД Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе , с което на М.Г.К. е било
наложено асм.наказание глоба в размер на 400лв по чл. 638 ал.3 от КЗ
В касационната жалба процесуалният
представител на касационния жалбоподател К. – адв.Гр.П. е поискала да им бъдат
присъдени и разноски за две инстанции – адвокатско възнаграждение пред РРС и
АС-Русе .
Съдът е пропуснал да се произнесе по искането
на ответника както в мотивите, така и в диспозитива на решението.
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно, от страна по делото и е допустимо, а с оглед
крайния изход на спора е и основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.
63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс
При обжалване на НП пред
въззивната инстанция страната е поискала присъждане на направените разноски за
адвокат. Същото искане е заявено и в началните абзаци на касационната жалба. В
жалбата не е включен списък на разноските по чл.80 от ГПК, чието наличие, в
случаите на допълване на съдебния акт в частта за разноските, не съставлява
условие за допустимост на искането, противно на твърдението на ответника /вж.
съображенията по т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Видно от застъпеното становище в посоченото ТР
6/2013г на ОСГТК липсата на списък за разноски съставлява
процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските
чрез пререшаване на въпроса за размера им/ случаят не е такъв/, но не рефлектира
върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по
отговорността за тях
Предвид изхода на делото следва да бъде осъден
ответника да заплати поисканите разноски, които са доказани чрез представените
договори за правна защита и съдействие пред АС-Русе в размер на 300лв. и пред
РРС в размер на 100лв. и са на спечелилата
страна.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице е
пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по искането за присъждане на
направените в производството разноски от страна на ответника.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл.
248, ал. 3 от ГПК, Решение № 25 от 23.02.2021 г., постановено по настоящото
КАНД № 452/2020г. по описа на Административен съд - Русе, като ОСЪЖДА ОДМВР-Русе , да заплати на М.Г.К. ЕГН **********
*** сумата от 400.00/четиристотин /лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.