Решение по дело №6495/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 837
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110206495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110206495 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г.

при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия
Г.АНД №6495 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-005381/03.04.2023 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на П. Л. В. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба П. Л. В. иска отмяна на постановлението
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Жалбоподателят П. Л. В., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Й., която сочи доказателства, поддържа жалбата и
претендира присъждане на разноските.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 18.03.2023 г. около 04:20 часа в гр.С. по ул.”Акад. Б. С.” с посока на
движение от ул.“А. М.“ към ул.“Ф. М.“ П. Л. В. управлявал л.а.“Шкода
Октавия“ с рег.№******** и поради движение с скорост, несъобразена с
характера и интензивността на движението, реализирал пътнотранспортно
произшествие като удря паркирания от дясната му страна л.а.“Опел Астра“ с
рег.№******, управляван от св.В..
След настъпилото пътнотранспортно произшествие П. Л. В. напуснал
местопроизшествието, но св.В. успял да го последва, след което се обадил на
тел.112 и съобщил за инцидента.
Съставен е акт на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели В., Й. и К., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
2
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
Съдът намира, че показанията на св.Р. С. не следва да се кредитират,
защото тя не е очевидец на деянието и като майка на жалбоподателя не е
длъжна да даде показания, които биха уличили сина й в нарушение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена
скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В случая като е напуснал мястото на ПТП П. Л. В. е извършил нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Ето защо на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва
да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
неизпълнение на задълженията като участник в пътнотранспортно
произшествие.
3
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя
и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-005381/03.04.2023 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-005381/03.04.2023 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на П. Л. В. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба П. Л. В. иска отмяна на постановлението
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Жалбоподателят П. Л. В., редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от адв.Й., която сочи доказателства, поддържа жалбата и
претендира присъждане на разноските.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 18.03.2023 г. около 04:20 часа в гр.С. по ул.”Акад. ****” с посока на
движение от ул.“А***“ към ул.“Ф** П. Л. В. управлявал л.а.“Шкода Октавия“
с рег.№***** и поради движение с скорост, несъобразена с характера и
интензивността на движението, реализирал пътнотранспортно произшествие
като удря паркирания от дясната му страна л.а.“Опел Астра“ с рег.
№********, управляван от св.В..
След настъпилото пътнотранспортно произшествие П. Л. В. напуснал
местопроизшествието, но св.В. успял да го последва, след което се обадил на
тел.112 и съобщил за инцидента.
Съставен е акт на жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели В., Й. и К., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
1
Съдът намира, че показанията на св.Р***** не следва да се кредитират,
защото тя не е очевидец на деянието и като майка на жалбоподателя не е
длъжна да даде показания, които биха уличили сина й в нарушение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена
скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В случая като е напуснал мястото на ПТП П. Л. В. е извършил нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
Ето защо на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва
да бъде наложено съответното наказание - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за
неизпълнение на задълженията като участник в пътнотранспортно
произшествие.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушените материалноправни норми са посочени точно, нарушенията
са словесно правилно посочени и отговарят на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Размерът на глобите и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” са съобразени с характера на нарушението и вината на жалбоподателя
и с предвиденото в закона наказание за съответното нарушение.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
2
пороци.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушенията са доказани и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

3