Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.09.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 27 септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 7820
по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба н.Ф.з.г.н.в.в б. като длъжник по изп.д. № 20199220400054 срещу постановление на ЧСИ И.Д.с рег.№ 922 от
КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален по реда на
чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя
по изпълнителното дело от 1 380 лв. до 200лв. Посочва, че цялата присъдена по
изпълнителния лист сума в размер на 45 437.50 лева е внесена по специална
банкова сметка ***. Заявява още, че съгласно Определение № 418 от 29.12.2016г.,
постановено по ч.гр.д. № 60031/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о., при отхвърляне
на касационната жалба, сумата по гаранцията следва да се удържи като право да я
получи има кредиторът по влязлото в сила решение, т.е. взискателят
по изпълнителното дело. Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 380
лева е прекомерно и не съответства на извършената правна работа по делото и
следва да бъде редуцирана до предвидения в чл.10 от Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Взискателят, редовно уведомен
в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за
неоснователност на частната жалба.
ЧСИ И.Д.с рег.№ 922
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от
надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като
такава е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20199220400054
по описа на ЧСИ И.Д.с рег.№922, с район на действие СГС е образувано въз основа
на молба с вх. № 914/26.03.2019г. от „Д.С.Б.ЗА П.Л.И Р.НА Б.Б.-
Ц.Й.“ ЕООД, към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от
20.12.2018г. издаден от Апелативен съд - София, въз основа на Решение № 2809 от
30.11.2018г. постановено по търг. дело № 2752/2018г. по описа на САС. По силата
на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 45 437.50 лв., представляваща
неизплатена част от гарантирания размер от 196 000.00 лева на суми за изплащане
по влогове в „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ по договор за комплексно банково
обслужване от 07.01.2014г. по банкова сметка ***: ***. С молбата за образуване
на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие и
фактура № 243 от 19.03.2019г., съгласно които е уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1380 лева.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 28.03.2019г. В същата, като задължение, са вписани 1380 лв.
разноски по изпълнителното.
На
03.04.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 1380 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С
обжалваното постановление от 07.05.2019г. съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение, катоФ.за
гарантиране на влогове в банките е получил постановлението на 100.05.2019г. Други
действия по изпълнението не са извършени.
Въз
основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435,
ал.2, предл. последно ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на
изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия
член действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане
на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да
са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал някакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а
именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият
не следва да му присъжда възнаграждение
за тях. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото. Нещо повече, с молбата за
образуване на изпълнително дело, съгласно изискванията на чл. 428 ГПК са посочени
и изпълнителни способи. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение
само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Останалата част от заплатения
хонорар следва да остане в тежест на взискателя,
който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето. Същевременно, липсват данни по
делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело,
доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил
депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното
дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с
фактическа и/или правна сложност. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение
за процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ И.Д., с
което е определена сума от 1 380 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се
отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 07.05.2019г.
по изп. дело № 20199220400054 по описа на ЧСИ И.Д.с
рег.№922 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано на длъжникаФ.з.г.н.в.в б. намаляване размера на разноските за
адвокатско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноските на взискателя „Д.С.Б.ЗА П.Л.И Р.НА Б.Б.- Ц.Й.“ ЕООД за адвокатско възнаграждение от 1380 лв. на 200 лв., поради прекомерност.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.