Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна,
04.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично заседание
на шести юли
две хиляди
и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 2789
по описа
на ВРС за 2020г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.А.А. срещу Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от повдигнато и
поддържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателна присъда – 30.03.2019г. до
окончателното изплащане на горната сума, както и присъждане на разноските по
делото.
В исковата молба ищецът М.А.А. твърди, че е бил привлечен като обвиняем
за 6 престъпления, три обвинения по чл. 159а, ал. 2 т.6 вр.
ал. 1 НК и три обвинения по чл. 159в вр. чл. 26, ал.
1 НК, за това че е използвал лица за развратни действия, използвайки масажно
студио, в което наеманите от него служителки, предоставяли на клиентите си
еротични услуги, като образуваното срещу ищеца производство е приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 30.03.2019г.
Поради незаконосъобразно воденото
срещу него наказателно производство, ищецът твърди да е търпял неимуществени
вреди в период над 2 години, започнал от момента на действията по разследване
на органите на МВР на 18.09.2017г., продължил дори след оправдателната присъда,
влязла в сила на 30.03.2019г. Ищецът твърди, че неимуществените вреди се изразяват в продължително унижение и подигравки,
дистанциране на много хора от него, уронване на престижа и доброто му име в
обществото, влошаване на здравословното му състояние, причинено от стреса.
Поради уронения престиж и добро име се е наложило да напусне дома на своята
майка, която също е станала обект на подигравки и подмятания. Налагало се да
обяснява на всички близки и роднини, че не е извършвал действията, за които е
обвинен. Ищецът твърди, че партньорката му към онзи момент и майка на
малолетния му син, е прекратила контактите си с него, като пряка последица от
воденото срещу него наказателно производство и унижение, което рефлектира както
върху нея, така и върху собственото им дете. Твърди още, че се е чувствал дискомфортно, наблюдаван и следен. В следствие на
зрелищните действия по разследване в салона за масажи, извършени пред погледите
на всички съседи, колегите на ищеца загубили мотивация за работа, поради което
скоро салонът затворил.
С оглед горното моли съда за
осъждане на ответната страна да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в посочените по-горе размери.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратурата на Република България, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Счита исковата претенция за недоказана, като в тази връзка твърди, че
неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от дейността на
Прокуратурата, поради което не попадат в обхвата на чл. 4 ЗОДОВ, а са следствие
от поведението на околните. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за
установяване действително претърпените неимуществени вреди, нито такива, които
да доказват, че преди образуването на наказателното производство той се е
ползвал с добро име и авторитет в обществото. Също така заявява, че
представената по делото медицинска документация, отразява констатирани
здравословни проблеми на А., но не и причините за възникването им. Смята също,
че приложените разпечатки от интернет публикации не съдържат изявления на
органи на Прокуратурата, нито конкретни данни за личността на ищеца, така че с
тях да са засегнати по някакъв начин доброто му име и чест. Твърди, че няма
приложени доказателства за датата, на която А. е привлечен като обвиняем, която
следва да се счита за началото на периода, в който е започнал да търпи
неимуществени вреди, което от своя страна засяга основателността и размера на
претенцията му. В отговора още се твърди, че размерът на претендираното
обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост.
Ответната страна твърди, че спрямо ищеца е приложена най-леката мярка
„подписка”, поради което правата и свободите му са били ограничени в най-малка
степен, а производството е протекло в кратки и разумни срокове. По отношение на
искането за присъждане на законна лихва прави възражения, като заявява, че
претенцията за законна лихва съставлява акцесорен
иск, който се намира в зависимост от главния иск за вреди. При неоснователност
на иска за присъждане на неимуществени вреди, неоснователен счита и акцесорния иск за присъждане на законната лихва. По
отношение искането за присъждане на разноски, счита в полза на страната не
следва да се присъждат такива, тъй като не са ангажирани надлежни доказателства
за реализиране на разходи.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите по
приобщените към настоящото дело НОХД № 2660/2018г., по описа на ВРС, І състав,
съдържащо и досъдебно производство № 373/2017г. по описа на ОД на МВР - Варна,
се установява, че: по повод получена информация в Отдел „Криминална полиция“,
ОД на МВР-Варна, че в масажно студио, находящо се в гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил”, № 12, се предлагат сексуални услуги, на
18.09.2017г. са извършени ОИМ, изразяващи се в проведено наблюдение на студиото
за времето от 11.00ч. до 16.30ч., разпит на свидетели, когато в условията на
неотложен случай са предприети действия по задържане на лицата от салона и е
извършено претърсване и изземване. Видно от приложения по досъдебното производство
протокол за претърсване и изземване в неотложен случай с последващо съдебно
одобряване от 18.09.2017г., че това действие е извършено в присъствието на
ищеца М.А.А..
На 19.09.2017г.
на А. са снети обяснения (л. 122 от досъдебното производство).
С постановление
от 14.05.2018г., ищецът М.А.А. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление от общ характер за това, че
- на неустановена
дата през месец октомври 2016г., в гр. Варна, набрал отделно лице – Ирина
Юлиянова Маринова, независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за
развратни действия – блудствени действия, като
деянието е извършено чрез обещание за облага, престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 6, вр. ал. 1 НК;
- в периода на
неустановена дата през месец октомври 2016г. до 18.09.2017г., в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на
хора – Ирина Юлиянова Маринова, за развратни действия – блудствени
действия, независимо от съгласието му, престъпление по чл. 159в, вр. чл. 26, ал. 1 НК;
- на неустановена
дата през месец ноември 2016г., в гр. Варна, набрал отделно лице – Ралица
Димитрова Цанева-Димова, независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано
за развратни действия – блудствени действия, като
деянието е извършено чрез обещание за облага, престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 6, вр. ал. 1 НК;
- в периода на
неустановена дата през месец ноември 2016г. до средата на месец януари 2017г.,
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал лице,
пострадало от трафик на хора – Ралица Димитрова Цанева-Димова, за развратни
действия – блудствени действия, независимо от
съгласието му, престъпление по чл. 159в, вр. чл. 26,
ал. 1 НК;
- на
20.08.2017г., в гр. Варна, набрал отделно лице – Светлана Василева Каролева, независимо от съгласието му, с цел да бъде
използвано за развратни действия – блудствени
действия, като деянието е извършено чрез обещание за облага, престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК;
- в периода
20.08.2017г. до 10.09.2017г, в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – Светлана Василева Каролева, за развратни действия – блудствени
действия, независимо от съгласието му, престъпление по чл. 159в, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С постановлението
на М.А.А. е определена мярка за неотклонение
„подписка“.
Постановлението е
предявено на ищеца на 16.05.2018г., на която дата А. е разпитан в качеството му
на обвиняем. На същата дата са му предявени и материалите от разследването.
С обвинителен акт
от 13.06.2018г. ищецът е предаден на съд, по който е образувано НОХД №
2660/2018г., по описа на ВРС, І състав, като с присъда № 72/14.03.2019г., М.А.
е признат за невиновен за извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК и чл. 159в, вр. чл.
26, ал. 1 НК и на основание чл. 304, пр.
1 НПК е оправдан по възведените му обвинения. Присъдата е влязла в законна сила
на 30.03.2019г.
В
рамките на съдебното производство пред ВРС са проведени 4 съдебни заседание (по
едно от които не е даден ход на делото), като по всяко едно от тях ищецът се е
явявал лично.
Видно от
приложената на л. 24 от НОХД № 2660/2018г. справка за съдимост, че ищецът не е
осъждан.
Ангажирани от
страна на ищеца са шест статии от електронни медии, с публикувана информация за
проведена специална операция, при която е разкрит публичен дом в центъра на
Варна, като по данни на пресцентъра на полицията за 24 часа са задържани
наемателят на помещението – 37-годишен мъж, неосъждан, варненец и три жени.
Само в една от статиите са посочени инициали на задържания мъж – М.А.
Представен е и
лист за преглед на пациент от 18.12.2018г. и фиш за спешна медицинска помощ от
същата дата, от които е видно, че ищецът е потърсил лекарска помощ във връзка с
пристъп на тахикардия.
За доказване на
претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Венета Маринова Маринова /майка
на ищеца/ и Хартюн Нерсес Артюнов.
Свидетелката
Маринова, чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК,
излага, че воденото срещу сина й наказателно производство е оказало влияние на
цялото му семейство, като конкретно сочи, че повдигнатото обвинение е станал
повод да се раздели с партньорката си, сестра му не искала да общува с него.
Излага, че фактът на задържането на сина й и обвиненията срещу него станали
достояние и на съседи и познати, които узнали за това от интернет. В резултат
на това започнали да шушукат, че синът й бил сутеньор, държал проститутки.
Самата тя узнала, че синът й е задържан от него, тъй като вечерта на
задържането му позволили да проведе телефонен разговор и той позвънил на
свидетелката. Излага, че в резултат на воденото наказателно производство синът
й се е променил - станал мълчалив, не излизал, бил изнервен. Сочи, че делото се
е отразило и на здравето ми, като сочи, че през 2018г., когато А. трябвало да
отиде на коледно тържество на сина си, получил сърцебиене, поради което
потърсил спешна медицинска помощ.
Свидетелят Артюнов излага, че разбрал от съседи и познати, че ищецът е
бил задържан, като те от своя страна разбрали от статия в интернет, тъй като
били написани инициалите му. След задържането на ищеца излага, че съседите
започнали да шушукат, че бил сводник, отбягвали го. Знае и че ищецът се е
разделил с жена си. Сочи още, че приятелят му бил весел човек, а след
задържането му настроените му се променило.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление,
бъде оправдано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени
вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и
твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на
пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по
предявените искове за обезвреда; фактът на деянието,
което в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване
на престъпление, което е приключило с оправдателна присъда; претърпените
неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на
правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и
ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните
органи.
Установи се от
коментираните доказателства, че по образуваното на 18.09.2017г. наказателно
преследване ищецът на 14.05.2018г. е привлечен като обвиняем в извършването на
престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 НК и
чл. 159в, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по които обвинения А.
е оправдан с влязла в сила на 30.03.2018г. присъда. С оглед изложеното съдът
намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед
установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно
легитимирана да отговаря по иска, доколкото действията на органите на
дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964г., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Безспорно
воденото срещу ищеца наказателно производство в периода от 14.05.2018г. до
влизане в сила на оправдателната присъда се е отразило на психиката му,
доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление неминуемо води до
изживяване на негативни емоции и както свидетелят Артюнов
установява, че от весел човек, ищецът е бил с променено настроение. Че е налице
промяна в поведението на ищеца преди и след обвинението сочи и свидетелката
Маринова. Вярно, че свидетелката е майка на ищеца, но за съда не е налице
основание да не даде вяра на изнесеното от нея, доколкото именно най-близките
хора имат най-преки и ежедневни наблюдения за преживявания на близките им и
настъпващата с тях промяна във връзка с тези преживявания. Наред с това се
установи, че ищецът е бил обект на коментари от съседи и познати по повод
задържането му и разпространената в публичното пространство информация от пресслужбата на полицията. Наказателното преследване е
станало повод и за прекъсване на взаимоотношенията му с приятелката му и майка
на детето на ищеца. Изложеното формира извода на съда за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с
действията на органите на Прокуратурата на Република България.
Ищецът
обаче не установи, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило
на здравословното му състояние. Ангажираните в тази връзка писмени
доказателства са от естество единствено да докажат настъпилия епизодичен
пристъп на техикардия, но не са от естество да
установя, че това състояние се дължи именно на воденото срещу него наказателно
производство.
Отчитайки
доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет, без да са
рефлектирали негативно върху здравословното му състояние, продължителността на
наказателното преследване – малко над 10 месеца, наложената за периода от
14.05.2018г. до 30.03.2019г. мярка за неотклонение „подписка“, която макар и
най-лека е въздействала в правната му сфера ограничавайки възможността му за
свободно предвижване с оглед необходимостта да се иска разрешение за
упражняване на това право, тежестта на неоснователно повдигнатите обвинения –
за престъпления наказуеми с лишаване от свобода от три до десет години, броя на
извършените процесуални действия с участието на ищеца, личността на последния,
който е с чисто съдебно минало, както и определяното обезщетение по аналогични
казуси, макар и с различи по степен на тежестта им вреди, съдът намира, че
парично обезщетение в размер на 3 000 лева като способ за преодоляване на
вредните последици от незаконните действия на държавните органи би било
адекватно. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и задържането
на ищеца при образуване на досъдебното производство, с което М.А. е поставен в
принудителна изолация от неговите близки и обществото (Тълкувателно решение №
3/2004г. на ОСГК на ВКС). Наред с това съдът отчете общото ниво на
благосъстояние в страната, както и това, че оправдателната присъда сама по себе
си дава морално обезщетение и компенсира до известна степен изтърпяните
страдания.
Според
дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този
момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. В настоящия случай оправдателната присъда е влязла
в законна сила на 30.03.2019г. От този момент следва да бъде присъдена законна
лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъдена да му заплати
сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса в
размер на 10 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш Е :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша”, № 2, да заплати на М.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 3 000.00 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатите и поддържани обвинения в извършване на три деяния по чл. 159а, ал. 2, г. 6, вр. ал. 1 НК и три деяния по чл. 159в, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по които А. е оправдан с влязла в законна сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.03.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 3000.00 лева до претендираните 20000.00 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша”, № 2, да заплати на М.А.А., ЕГН **********,***,
сумата от 10.00 лева (десет лева),
представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в
молба от 19.03.2020г. банкова сметка ***
„Централна кооперативна банка“ АД, а именно: IBAN ***; BIC: ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: