№ 1873
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100500856 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на С. И. Н. ЕГН
********** от гр. Белослав, ул. „Плиска“, № 8, против решение № 509/17.02.2023г. по гр.д.
№ 11113/2021г. на 49-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Г. И. Г.,
ЕГН **********, Варна, жк “Изгрев“, бл. 41, ет. 1, ап. 7 за приемане за установено, че тя е
собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от м.декември 2003г.
до м.ноември 2020г. на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от дворно място, цялото
от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв м, находящо се в гр Белослав, на ул. “Плиска„ № 8,
представляващо ПИ с идентификатор № 03719.503.717 по КК и КР на гр. Белослав, при
граници: ПИ с идентификатори 03719.503.719, 03719.503.718, 03719.503.6101,
03719.503.713, 03719.503.714, 03719.503.715, 03719.503.716, заедно с 1/6 /една шеста/
идеална част от построената в същото дворно място самостоятелна едноетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв м представлаща
имот с идентификатор № 03719.503.717.1 по КК и КР на гр. Белослав, като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и е осъдена да заплати на Г. И. Г., ЕГН
**********, Варна, жк “Изгрев“, бл. 41, ет. 1, ап. 7 сумата от 600лв/шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Счита, че решението на ВРС е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Изводите на съда не кореспондират със събраните
доказателства, или решението е необосновано.
Сочи, че съдът нененужно голямо внимание отделя на подписаната от нея декларация
от 11.06.2004г. Завладяла е целият имот след изявлението на сестра си на помена на 40-тия
ден от смъртта на майка им, че спорният имот не я интересува, не представлява интерес и за
1
децата й, затова да прави каквото иска. Допълненото име на сестра й не е изписано от нея.
Сестра й не е подавала декларация за наследеното от нея, не е плащала данъци. Със
спестените до пенсиониране средства тя и с помощта на съпруга й направили основан
ремонт на кащата, преобзавели я и поддържали двора. Сестра й и дъщерите й никога не са
имала ключ за имота. Не са съхранявали свои вещи там. Сестра й идвала като гостенка.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата й претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Иска да бъде назначено вещо лице-ключар, което да оглед ключалките на вратите на
двора и къщата и в присъствието на сестра й Г., която му даде ключовете си, да пробва дали
те стават за ключалките и дали отключват вратите, а също така вещото лице да огледа
ключалките и бравите и да констатира дали са стари или нови, дълго ли са използвани, има
ли следи от скорошна подмяна и ако може да определи от колко години са тези брави и
ключалки.
Иска да бъде задължена Г. И. Г. да представи телеграфното писмо, изпратено от нея с
известие за доставяне и заверка верността на текста, за да се разбере за какво са разговаряли
двете сестри.
Представя извлечено от деловодна система на ВКС обезличено решение №
50025/28.02.2023г. по гр.д. № 1898/2022г. на ВКС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. И. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, жк „Изгрев“, бл. 41, ет. 1, ап. 7, чрез адв. Д.Белчева, в който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Изложените доводи за неправилност, поради допуснати от
съда процесуални нарушения и такива на материалния закон са неоснователни.
След смъртта на баща им Иван Г. Иванов тя е придобила по наследство 1/6ид.ч. от
процесния недвижим имот. Позовавайки се на трайноустановената практика на ВКС, сочи,
че ползването на целия имот от един сънаследник не доказва намерение за
своене.Извършването на необходими или полезни разноски също не означава своене. Освен
това твърдяните от сестра й действия не са й станали достояние. Няма доказателства по
делото за заплащане на целия дължим размер на данъците за имота. Няма никаква настъпила
промяна по отношение на имота след 2004г., както правилно е приел и ВРС. Ползването е
продължило, както е установено от години преди това и без спорове. От анализа на
събраните доказателства не се установява С. И. де е демонстрирала явно и недвусмислено
намерение да свои нейната ид.ч.
Моли да бъдат оставени без уважение направените доказателствени искания за
назначаване на СТЕ и изискване на телеграфното писмо, т.к. е настъпила преклузия. В о.с.з.
на 17.01.2023г. тя не е поискала събиране на сочените доказателства. Страните са заявили,
че няма да сочат други доказателства.
Въззивната жалба е допустима и следва да бъдат внесена за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав намира, че не следва да бъдат уважени направените
2
доказателствени искания за назначаване на вещо лице-ключар и изискване на изпратеното
от Г. И. Г. до С. И. Н. телеграфно писмо, тъй като те не са новоузнати или нововъзникнали
доказателства, по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, не са и доказателства, несъбрани от
първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения, по смисъла на чл. 266,
ал. 3 от ГПК, доколкото няма такива наведени оплаквания. Видно от протокола от о.с.з. на
17.01.2023г. по първоинстанционното дело, след разпита на страните страните са заявили, че
няма да сочат други доказателства. Настъпила е преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК.
Доколкото е представено решение № 50025/28.02.2023г. по гр.д. № 1898/2022г. на
ВКС, то очевидно е нововъзникнало доказателство. То обаче е представено в обезличен вид,
като не става ясно какви факти и обстоятелства се цели да бъдат установени от страната.
Произнасянето на съда по приемането му следва да бъде отложено до о.с.з., в което страната
представи заверен четлив препис и даде обяснение кои факти и обстоятелства се цели да
бъдат установени с представянето му.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на С. И. Н. ЕГН ********** от гр.
Белослав, ул. „Плиска“, № 8, против решение № 509/17.02.2023г. по гр.д. № 11113/2021г. на
49-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й, насочен срещу Г. И. Г., ЕГН **********,
Варна, жк “Изгрев“, бл. 41, ет. 1, ап. 7 за приемане за установено, че тя е собственик по
силата на давностно владение, упражнявано в периода от м.декември 2003г. до м.ноември
2020г. на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от дворно място, цялото от 669
/шестстотин шейсет и девет/ кв м, находящо се в гр Белослав, на ул. “Плиска„ № 8,
представляващо ПИ с идентификатор № 03719.503.717 по КК и КР на гр. Белослав, при
граници: ПИ с идентификатори 03719.503.719, 03719.503.718, 03719.503.6101,
03719.503.713, 03719.503.714, 03719.503.715, 03719.503.716, заедно с 1/6 /една шеста/
идеална част от построената в същото дворно място самостоятелна едноетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв м представлаща
имот с идентификатор № 03719.503.717.1 по КК и КР на гр. Белослав, като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и е осъдена да заплати на Г. И. Г., ЕГН
**********, Варна, жк “Изгрев“, бл. 41, ет. 1, ап. 7 сумата от 600лв/шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
НАСРОЧВА за 12.06.2023г. от 14.30ч. Да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. И. Н. за назначаване на вещо лице-
ключар и изискване на изпратеното от Г. И. Г. до С. И. Н. телеграфно писмо, поради
настъпилата на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК преклузия.
ОТЛАГА в срок до о.с.з. произнасянето си по приемане на представеното с
3
въззивната жалба от С. И. Н. решение № 50025/28.02.2023г. по гр.д. № 1898/2022г. на ВКС,
когато страната представи заверен четлив препис от същото и даде обяснение кои факти и
обстоятелства се цели да бъдат установени с представянето му.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4