РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Монтана, 4 март 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 10 02 2022 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ДИМИТРАНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 496 по описа на АдмС – Монтана за 2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Г*** Т*** ” ЕООД, ЕИК * ,
представлявано от управителя Г.К.С., седалище и адрес на управление *** против Заповед
№ 2500 от 21.10. 2021 г. на Кмета на Община Монтана, с която е наредено
премахване на незаконен строеж „открит паркинг”, изпълнен в поземлен имот с
идентификатор 48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, м.
„Върбака". Разпоредено е също така да се почистят строителните отпадъци от
строителната площадка. Със същата Заповед е даден едномесечен срок от влизане в
сила на Заповедта за доброволно премахване на описания строеж. Насрочено е и
принудително изпълнение незабавно след изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
С жалбата се оспорват изцяло изложените доводи в Заповедта. Счита,
че на място не е установен строеж по смисъла на ЗУТ, а единствено насип от
чакъл и трошен камък, който не е строеж, още по-малко незаконен. Счита, че АО е
подведен от съставения КА, както и че се създават необосновани пречки пред
дружеството в услуга на друго конкурентно такова. В писмена защита твърди, че с
приетата по делото СТЕ е доказано, че изпълненият в имота насип от трошен камък
с дебелина 0,10-0,15 м е предвиден в одобрения инвестиционен проект и
издаденото Разрешение за строеж № 2/07.01.2020 г. След като е предвиден насип в
одобрения проект като СМР, то той се явява част от един законен строеж, а не
както неправилно е констатирано от общинската администрация самостоятелен и
незаконен строеж, като в тази връзка се позовава на заключението на вещото
лице. Въз основа на изготвените строителни книжа вещото лице прави извод, че
изградената настилка - насип от трошен камък (дълбочина 10-15 см., под него
насип от баластра със средна височина - 0,07м/0,35м), в частта за 1905,46
кв.м., означена на скица - Приложение № 2 в контури ABCQFSMDA е в обхвата на
горецитираното влязло в сила Разрешение за строеж № 2/07.01.2020 г. Насипването
на останалата площ и използването и за паркинг е в отклонение от одобрения
инвестиционен проект, тъй като е предвиден за озеленяване, в рамките на което
също са предвидени настилки, но тези площи следва да се уточнят след полагане
на подземните проводи. Озеленяването се изпълнява след строителните дейности,
които сега са отпочнали с подготовка на терена, съобразно одобрения проект за
вертикално планиране. Всяка автомивка има и паркинг, така че предвидената
настилка е и за паркиране на автомобили. Тези заключения бяха изцяло потвърдени
от вещото лице в насроченото открито съдебно заседание. Твърди, че върху част
от този насип в последствие ще бъдат изградени предвидените в проекта настилки,
паркинг, а върху останала площ ще се реализира предвиденото озеленяване, в
рамките на което според вещото лице също има предвидени настилки. В този смисъл
е нормално установеното отклонение от одобрения проект в този начален етап от
строителния процес. Преценката дали изпълненото строителство съответства на
одобрения проект се преви след края на строителния процес, преди въвеждането на
обекта в експлоатация, а не преди това. Моли отмяна на издадената за неговото
премахване Заповед на Кмета на Община Монтана и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Монтана, чрез
процесуалния си представител Г*** П*** в с.з. прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, в случай че е над определения минимум и моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ Кметът на Общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава Заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от
тях, въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2
от ЗУТ, която се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. Оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен
акт № 06/02.09.2021 г., който е съставен от служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ
след извършване на проверка на строежа. Установено е че строежът е изпълнен без
строителни книжа - одобрен проект и Разрешение за строеж в нарушение на чл.
148, ал.1 от ЗУТ. Актът е връчен на оспорващия, като в предоставения 7-дневен
срок за възражения такива са постъпили, но не са приети за основателни. Констативният
акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Строежът е пета категория, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. за номенклатурата и видовете строежи и представлява открит
паркинг - върху разчистена площадка над хумусния слой е направен насип от
трошен камък. Строежът е завършен и се ползва по предназначение като открит
паркинг за паркиране на товарни автомобили. За строежа открит паркинг няма одобрени
проекти и не е издавано Разрешение за строеж, каквито са изискванията на ЗУТ. Одобреният
инвестиционен проект и издаденото Разрешение за строеж № 2 от 07.01.2020 г. е
за друг строеж в имота, а именно „Автомивка с външно водопроводно
захранване". Позовава се на заключението на вещото лице по назначената съдебно
- техническа експертиза, което установява, че изграденият откритият паркинг,
представлява съоръжение на транспортната техническа инфраструктура, съгласно
чл. 64, ал. 1 от ЗУТ. дефинирано като паркинг и като такова е строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че за този строеж се изисква Разрешение за
строеж. Вещото лице установява също, че местонахождението и размерите на
процесния открит паркинг, съвпадат с описанието му в оспорената заповед и
констативния акт. Използването на имота от оспорващия като паркинг за паркиране
на товарни автомобили е видно от писмо на „ЧЕЗ Разпределение България" АД
док. № 70-00-1238/27.07.2021 г., представено по делото. Възприетата в заповедта
фактическа обстановка и формулираните правни изводи кореспондират изцяло със
събраните доказателства и са в съответствие с материалноправните норми. Оспорващият
не сочи и не ангажира доказателства строежа открит паркинг да е изграден въз
основа на одобрен проект и Разрешение за строеж. Заповедта е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 225а. ал. 1 от ЗУТ, същата е в писмена
форма, притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като са спазени и
процесуалните правила. От събраните по делото доказателства се установява наличието
на строеж, а липсата на издадени строителни книжа прави същият незаконен и като
такъв подлежи на премахване. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с
целта на закона. Моли жалбата на Г*** т*** ЕООД гр.
Монтана да се отхвърли като неоснователна.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен Акт № 6 от 02 09 2020 г. /л. 10/ при извършена
проверка от служители на Община Монтана, е констатирано, че в ПИ с
идентификатор № 48489.4.311 по КК на гр. Монтана, собственост на „Г*** Т*** ”
ЕООД, е изграден строеж „открит паркинг”, за който имот е издадена Заповед №
426/11.03.2019 г. за одобрен подробен устройствен план-план за застрояване за
„автомивка", поради което поземленият имот се ползва в отклонение на
одобрения ПУП. Строежът „открит паркинг” е изпълнен без строителни книжа, в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и представлява извършен насип от баластра с
различна височина, варираща от 0,07 м. до 0,35 м., с който насип е изравнен
терена от около 4000 кв.м., след което е насипан трошен камък с височина на
насипа от 0,10 м. до 0,15 м. Актът е илюстриран с направена окомерна скица с
отбелязване на размерите за разположението на строежа в имота. Даден е 7 дневен
срок за възражения.
С Възражение срещу съставения Констативен акт, управителят на „Г***
Т*** ” ЕООД твърди, че в имота е извършен единствено насип, което не
представлява незаконно строителство. По отношение на извършената от ЧЕЗ
проверка и констатираното нарушение на чл. 68, ал. 1 от ЗЕ, поради временно
паркиране на товарни автомобили, моли да се извърши проверка по цялото трасе на
далекопроводите и какво попада в техния сервитут. Паркираните временно
автомобили не създават опасност за далекопроводите и не са пречка за
отстраняване на възникнали аварии. Навежда твърдения и за други незаконни
строежи.
Съгласно приложена декларация /л. 16/ строежът „открит паркинг”,
находящ се в поземления имот с идентификатор № 48489.4.311 по КК на гр. Монтана
е построен в периода м. април - м. август 2019 г., а с Декларация /л. 49/, че
същият е изграден след влизане в сила на Решение № КЗЗ-10 от 28 05 2019 г. на
МЗХГ - Комисия за земеделските земи.
С оспорената Заповед и въз основа на съставения Констативен акт
е прието, че строежът „открит паркинг” е незаконен, поради което е наредено
неговото премахване.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че при
огледа на място Вещото лице Д.Д. констатира, че в имот с идентификатор
48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, с площ от 4741 кв.м., след
подравняване на терена, е изпълнена настилка /насип/ от трошен камък с височина
на насипа от 0,10 м до 0,15 м (върху насип от баластра). Извършеното
строителство представлява съоръжение на транспортната техническа
инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, дефинирано като паркинг, но дори
и да се приеме, че се касае само за насип /който не се използва за паркиране/ от
значение е чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - Не се изисква разрешение за строеж за изкопи
и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м., като в случая
площта на насипа е над 30 кв.м. Изследвайки изготвеният и одобрен Проект за
„Автомивка с външно водопроводно захранване” установява, че същият предвижда
изграждане на настилка на площ от 1900 кв.м., чиито размери са показани на
приложените графични части и в част „Геодезия“, както и на Приложение № 2 към
заключението. Отделно в текстовата част на обяснителната записка на част „Паркоустройство
и благоустройство“ в терена и на самата зелена площ е предвидено „изграждане на
настилки, паркинг – Приложения № 3, 3а-г, 2 и 2а.
В съдебно заседание, Вещото лице пояснява, че това което е измерено
от служител на Общината по Констативния акт като размери съвпада с измереното и
от нея при извършената проверка. Целият имот е засипан с настилката от баластра
и трошен камък и също целият е предмет на ПУП като са предвидени различни
мероприятия. На въпроса на съда дали тази настилка е част от СМР, които следва
да се извършат, за да започне строеж по издаденото Разрешение за строеж вещото
лице Д. отговаря, че няма документ/норматив за реда на СМР. Според нея е
необходимо да се настеле целият имот, преди да се прави каквото и да е, т.е.
първата работа е да се изравни площадката и да се застеле. За да каже какво е
изпълнено и какво е нарушено, следва да са приключили дейностите по този
проект, а той сега извършва някакви дейности. Няма проект за открит паркинг,
няма Разрешение за строеж, обаче не може да каже дали имота се ползва за
паркинг, тъй като на място заварва една настилка, която я има и в проекта за
автомивка.
Съгласно Заповед № 426/11 03 2019 г. на Кмета на Община Монтана
е одобрен Проект за ПУП – ПЗ за поземлен имот с идентификатор 48489.4.311 по КК
на гр. Монтана, с който се променя предназначението от земеделска земя в „за
автомивка” и се предвижда ниско застрояване, съгласно чертежа с ограничителни
линии на застрояване, при спазване на сервитутите на преминаващите през имотите
електропроводи 20 kV
и проект за ПУП-Парцеларен план за подземно ел.проводно и
водопроводно отклонение, които проекти са неразделна част от Заповедта.
Съгласно Разрешение за строеж № 2/07 01 2020 г. издадено от
Главен архитект при Община Монтана, на „Г*** Т*** ” ЕООД, гр. Монтана, въз
основа на съгласувания и одобрен инвестиционен проект, е разрешен строеж
„Автомивка с външно водопроводно захранване”.
По делото са приложени още Нотариален акт, писмо на Чез
разпределение до Началник РДНСК и Община Монтана, Решение № КЗЗ – 10 от 20 май
2019 г. за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи
на МЗХГ – Комисия за земеделските земи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена на 09.11.2021 г., видно от поставения при
Община Монтана щемпел /л. 3/, а Заповедта е надлежно получена на 27.10.2021 г.,
видно от писмо и известие за доставяне /л. 6 и 9/, поради което същата се явява
подадена в законоустановения 14 дневен срок. Подадена е против акт, който
подлежи на оспорване - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и от лице, което има правен интерес от оспорване - адресата на
акта, поради което се явява допустима за разглеждането й по същество.
По силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146
от АПК, включително и относно нищожността на същия.
За този вид актове, законодателят не предвижда специално
определена форма, поради което наличието на обикновена писмена такава, е
достатъчно да се приеме, че е спазено изискването за форма.
Служителят съставил Констативен Акт № 6 от 02 09 2021 г. е такьв
със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, което е видно от
посочената в самия акт длъжност, което обстоятелство не са и оспорва.
Съдът не констатира да е допуснато нарушение на процедурата по
издаване на заповедта. Същата изисква единствено спазването на две условия: 1.
съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в който
следва да се опише изграденият незаконен строеж, а такъв акт е съставен и 2. връчването
му на заинтересованите лица - в случая връчването е извършено лично. Въз основа
на така съставения акт и извършени констатации, които констатации по своето
същество не са предмет на спор между страните, е издадена оспорената Заповед.
Съдът, обаче констатира нарушение на материалния закон, в т.ч. и
на неговата цел.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон. Съгласно втората алинея на същата
норма Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на Общината.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - По смисъла на този закон: Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните
основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях.
Съгласно чл. 225, ал. 2. т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ - Строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от с.з.
Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ - Не се изисква разрешение
за строеж за: изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30
кв. м.
Съгласно чл. 154, ал. 1, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - При промяна на
инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж се допускат
само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават
предвижданията на действащия подробен устройствен план.
Безспорно е между страните, че в имот с идентификатор
48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, с площ от 4741 кв.м.,
собственост на оспорващия, последният след подравняване на терена, е изпълнена
настилка /насип/ от трошен камък с височина на насипа от 0,10 м до 0,15 м
(върху насип от баластра). В този смисъл са установените на място измервания от
вещото лице Д.Д., заключението на което не е оспорено от страните и съдът го
кредитира като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие с останалите
по делото доказателства, в това число и на констатациите описани в Констативния
акт съставен от служители при Общината.
Безспорно е и обстоятелството, че има влязла в сила Заповед №
426/11 03 2019 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрен Проект за ПУП –
ПЗ за поземлен имот с идентификатор 48489.4.311 по КК на гр. Монтана, с който
се променя предназначението от земеделска земя в „за автомивка” и се предвижда
ниско застрояване, съгласно чертежа с ограничителни линии на застрояване, при
спазване на сервитутите на преминаващите през имотите електропроводи 20 kV и
проект за ПУП - Парцеларен план за подземно ел.проводно и водопроводно
отклонение, които проекти са неразделна част от Заповедта.
Безспорно е и, че на оспорващия „Г*** Т*** ” ЕООД, гр. Монтана е
издадено Разрешение за строеж № 2/07 01 2020 г. от Главен архитект при Община
Монтана за строеж „Автомивка с външно водопроводно захранване”.
Спорът е дали изпълненото на място представлява строеж по
смисъла на закона, а именно „открит паркинг”, респ. този строеж дали нарушава
одобреният ПУП, респ. издаденото Разрешение за строеж, което е за „автомивка”.
Спорно е също така дали издаденото Разрешение за строеж може да се отнесе към
извършения в имота насип, определен от АО като „открит паркинг” или следва да
се приеме, че този насип/строеж „открит паркинг” е изпълнен без необходимите
строителни книжа и съответно Разрешение за строеж.
В случая, настоящият състав приема, че изпълненото в поземлен
имот с идентификатор 48489.4.311 по кадастралната карта на гр. Монтана, с площ
от 4741 кв.м., подравняване на терена с насип от баластра с различна височина
от 0.07 до 0.35 м., върху който е извършен насип от трошен камък с височина на
насипа от 0.10 м до 0.15 м., представлява строеж по смисъла на закона, за който
се изисква издаване на Разрешение за строеж, предвид това, че същият е с площ над
30 кв. м., в който смисьл е чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
За определяне вида на строежа по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, т.е. дали същият представлява сграда или друг обект, от значение е
неговото предназначение или начинът на неговото ползване. В случая извършеният
в целия имот насип би могъл да се използва за паркинг, като с оглед местоположението
му върху терена, то същият няма пречка да се приеме за открит такъв. В
законодателството няма легално определение на понятието „паркинг”, но същото се
приема като място за паркиране (оставяне без личен надзор) на превозни
средства. В тази връзка изпълнението на строежа определя и неговото
предназначение. В случая, обаче, изпълнението на насип може да бъде и с друга
цел извън ползването на паркинг, а такова ползване не е установено, нито от
извършената проверка от служител при Община Монтана, нито от вещото лице. Необосновано
в тази връзка в оспорената Заповед е посочено, че изпълненият на място строеж нарушава
одобреният ПУП, тъй като влязла в сила Заповед № 426/11 03 2019 г. на Кмета на
Община Монтана предвижда застрояване, съобразно ограничителните линии на
проекта. Съдът приема за меродавно становището на Вещото лице, че за започване
изпълнение на което и да е строителство, подравняването и насипването на терена
може да бъдат част от СМР и едно от първоначалните СМР, които се извършват и за
която последователност няма предвиден норматив. Същевременно на това, от
изготвената строителна документация и издаденото Разрешение за строеж от 07 01
2020 г., които са за строеж „автомивка”, се установява, че същите предвиждат настилка
с площ от 1900 кв.м., а насипа е елемент от настилката. Отделно от тази
настилка, в проекта за озеленяване /обяснителната записка – Приложение 3г от
заключението/ също са предвидени настилки. С оглед на тези обстоятелства насипът
може да се отнесе към издаденото Разрешение за строеж през 2020 г., въпреки че
същият е изпълнен преди неговото издаване, а именно през 2019 г. Всъщност в
случая се установява започване на строителство във фазата по одобряване на
строителната документация и преди да е издадено Разрешение за строеж, който
строеж след издаване на съответното Разрешение, вече не се явява незаконен или
поне не в частта до 1900 кв.м., включително и в частта на предвидените настилки
в проекта за озеленяване. В тази връзка и след като Разрешението за строеж предвижда
настилки, констатираното строителство евентуално би могло да се приеме за отклонение
от одобрения проект, което отклонение, обаче не може да бъде преценено на този
начален етап. В този смисъл и Вещото лице в с.з. заявява, че за да каже какво е
изпълнено и какво е нарушено, следва да са приключили строителните дейности по
одобрения проект.
Следва да се има предвид, че неправомерното ползване на даден
строеж, отклонението от издадените документи за строеж, респ. незаконно
изграждане на строеж, са различни и самостоятелни правни хипотези. Наличието на
вече издадено Разрешение за строеж към датата на оспорената Заповед, макар
същото да не е било налично към датата на изпълнението на строежа, не променя
неговия статут от законен в незаконен. В случая в обхвата на издадената Заповед
е предвидено премахване на строеж, който е в съответствие с действащия ПУП,
както и при наличието на строителни книжа, поради което същата се явява
незаконосъобразно издадена.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че доколко в
писмо на ЧЕЗ с изх. № CD DOC-8082 от 26 07 2021 г. се твърди, че в ПИ
на оспорващия се нарушава сервитутната ивица, като се паркират и разполагат
товарни автомобили в същата, с което е създадена предпоставка за компрометиране
на ел. мрежата и възникване на авария в голям мащаб, то това обстоятелство дори
и достоверно към датата на писмото, не променя горните правни изводи по
законосъобразността на Заповедта, тъй като към момента на проверката от
служители при Община Монтана, както и при проверка от страна на Вещото лице, не
е установено това обстоятелство, което да води до извод, че изграденият строеж
се ползва като паркинг. Същевременно самото дружество ЧЕЗ разполага с ефективни
и специални методи по реда на ЗЕ за предотвратяване на констатирани нарушения
при ползването на поземлените имоти.
Заповедта е издадена
от Кмета на Община Монтана
съобразно предоставените му, по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, правомощия,
поради което се явява издадена от компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.
По горните съображения, съдът намира жалбата против Заповед №
2500 гр. Монтана 21.10. 2021 г. на Кмета на Община Монтана за основателна, а
оспореният административен акт за незаконосъобразен.
При този изход на делото основателно се явява искането на адв В*** И*** за присъждане на
разноските по делото, които са общо в размер на 650 лева, от които 50 лева
държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение, което е определено в
съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. няма основание за неговото
намаляване.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2500 от 21.10. 2021 г. на Кмета
на Община Монтана.
ОСЪЖДА Община Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „Г*** Т*** ” ЕООД, ЕИК * ,
представлявано от управителя Г.К.С., седалище и адрес на управление ***
направените в производството разноски, същите в размер на 650 лева от които 50
лева държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: