Р Е Ш
Е Н И Е № 66
Гр.С., 08.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на двадесети септември две хиляди
и деветнадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
141/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
”Т. Б.” ЕАД,със седалище и
адрес на управление-гр.С. ,ж.к.”М.”
., Б. П. С.,сграда 6, е предявило срещу Г.И.П.
*** искове за признаване за установено по отношение
на ответника ,че дължи сумата в общ
размер на 278,86 лева ,от която 70,43 лева ,представляващи неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги ,за периода 23.09.2016 год.-
24.11.2016 год. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.. и 208,43 лева
,представляващи неплатени лизингови вноски ,всяка една в размер на 8,99 лева ,за периода 23.09.2016
год.-24.01.2017 год., по договор за лизинг към договора за мобилни услуги,
ведно със законната лихва,считано от 19.11.2018 год. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените в заповедното производство разноски и в настоящото производството.
В исковата молба се сочи ,че на 23.09.2016 год. между
ответника по делото Г.И.П. и ищеца”Т.
Б.” ЕАД-С. е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.., за
срок от 24 месеца, с абонаментен план „Нонстоп 30,99, с неограничени национални
минути”, със стандартен месечен абонамент от 30,99 лева на месец и с активни отстъпки от 29,04% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.Твърди
се,че ответникът не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 70,43
лева ,представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
месечен период 23.09.2016 год. -24.11.2016 год.
Поддържа се ,че на същата дата -23.09.2016 год. и по
повод горепосочения договор, мобилният оператор като лизингодател ,е сключил с
ответника Г.П. -лизингополучател
договор за лизинг ,с който лизингополучателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка .., с обща
лизингова цена в размер на 208,43 лева ,платима от лизингополучателя
чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски , за отчетния период 23.09.2016
год. -24.01.2017 год., както следва:8,99
лева –лизингова вноска в пълен размер на отчетен период 23.09.2016
год.-24.09.2016 год. ,начислена във фактура № **********/25.09.2016 год.; 8,99 лева –лизингова вноска в пълен
размер на отчетен период 25.09.2016 год. -24.10.2016 год. , начислена във
фактура № **********/25.10.2016 год.; 8,99
лева –лизингова вноска в пълен размер на отчетен период 25.10.2016 год.
-24.11.2016 год. , начислена във фактура № **********/25.11.2016 год.;1,66 лева –остатък от лизингова вноска
за отчетен период 25.11.2016 год. -24.12.2016 год., начислена във фактура №
**********/25.12.2016 год.; 179,80 лева –сбор
от 19 лизингови вноски, начислени накуп,поради неплащане на предходните такива
,съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг и една лизингова
вноска на основание чл.1,ал.3 от договора за лизинг ,за отчетен период от
25.12.2016год.-24.01.2017 год.,начислени във фактура № ********** /25.01.2017
год.
Сочи се ,че горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури:
1.Фактура № **********/25.09.2016 год. за отчетен
период 23.09.2016 год. -24.09.2016 год. ,срок за плащане 10.10.2016 год.
.,издадена за сумата от 34,43 лева ,представляваща неплатена абонаментна такса
и лизингова вноска ,както следва:25,44 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +.. и 8,99 лева лизингова вноска за същия
номер.
2.Фактура № **********/25.10.2016 год. за отчетен
период 25.09.2016 год. -24.10.2016 год. ,срок за плащане 09.11.2016 год.
.,издадена за сумата от 31,95 лева ,представляваща неплатена абонаментна такса
и лизингова вноска ,както следва:22,96 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +.. и 8,99 лева лизингова вноска за същия
номер.
3.Фактура № **********/25.11.2016 год. за отчетен
период 25.10.2016 год. -24.11.2016 год. ,срок за плащане 10.12.2016 год.
,издадена за сумата от 31,02 лева ,представляваща неплатена абонаментна такса и
лизингова вноска ,както следва:22,03 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +.. и 8,99 лева лизингова вноска за същия
номер.
4.Фактура № **********/25.1122016 год. за отчетен
период 25.11.2016 год. -24.12.2016 год. ,срок за плащане 09.01.2017 год.
,издадена за сумата от 1,66 лева ,представляваща неплатен остатък от лизингова
вноска за предпочетен номер +..
5.Фактура № **********/25.01.2017 год. ,за отчетен
период 25.12.2016 год. -24.01.2017 год.,срок за плащане 09.02.2017 год.
,издадена за сумата от 736,60 лева ,представляваща неплатени неустойки и
лизингови вноски, както следва:556,80 лева –неустойка за предпочетен номер +.. и 179,80 лева ,представляваща сбор от 20 лизингови
вноски ,начислени накуп за предпочетен номер +...Ищецът
сочи ,че от описаната фактура претендира само сумата в размер на 179,80 лева
,представляваща сбор от 20 лизингови вноски ,начислени накуп за предпочетен
номер +..
За това свое вземане ищецът е подал на 19.11.2018 год.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по което е било
образувано ч.гр.д.№ 1210/18 год. на РС-С..Заявлението
било уважено с издаване на заповед за изпълнение ,връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото
производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца
от предявяван на установителен иск за процесното
вземане.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Й.
–особен представител на ответника е представила отговор на исковата молба, в
който е изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения
иск .
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното :
Видно от представения договор за
мобилни услуги от 23.09.2016г. по подадена Заявка № *********, сключен с
мобилния оператор “Т. Б.” ЕАД гр. София, ответникът Г.И.П. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги
и е титуляр на предпочетен мобилен номер +.. ,с
абонаментен план „Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути”, със
стандартен месечен абонамент от 30,99 лева на месец и с активни отстъпки от 29,04% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца.Срокът на
договора е 24 месеца, считано от 23.09.2016 год. и изтича на 23.09.2018 год.
По повод горепосочения договор,
мобилният оператор като лизингодател ,е сключил на 23.09.2016 год. с ответника Г.П. -лизингополучател договор за
лизинг ,с който лизингополучателят е предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка .., с обща лизингова цена в
размер на 208,43 лева ,платима от лизингополучателя
чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски ,за отчетния период 23.09.2016
год. -24.01.2017 год., както следва:8,99
лева –лизингова вноска в пълен размер на отчетен период 23.09.2016
год.-24.09.2016 год. ,начислена във фактура № **********/25.09.2016 год.; 8,99 лева –лизингова вноска в пълен
размер на отчетен период 25.09.2016 год. -24.10.2016 год. , начислена във
фактура № **********/25.10.2016 год.; 8,99
лева –лизингова вноска в пълен размер на отчетен период 25.10.2016 год.
-24.11.2016 год. , начислена във фактура № **********/25.11.2016 год.;1,66 лева –остатък от лизингова вноска
за отчетен период 25.11.2016 год. -24.12.2016 год., начислена във фактура №
**********/25.12.2016 год.; 179,80 лева –сбор
от 19 лизингови вноски, начислени накуп,поради неплащане на предходните такива
,съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг и една лизингова
вноска на основание чл.1,ал.3 от договора за лизинг ,за отчетен период от
25.12.2016год.-24.01.2017 год.,начислени във фактура № ********** /25.01.2017
год.
Видно от Декларация-съгласие от 23.09.2016г.,
неразделна част от Договора са Общите условия на “Т. Б.”
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които
ответникът Г.И.П. се е запознал, приел и подписал.
Подписал е също Договора за мобилни услуги и Приложението към него от 23.09.2016.,
както и Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от 23.09.2016г., както и договора за лизинг.
Заплащането на ползваните услуги чрез индивидуален
договор се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя – чл.26 от ОУ. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването й. При
неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение – чл. 27 от ОУ.
Съгласно чл.4 от договора за лизинг ,лизингополучателят е декларирал подписвайки договора, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил
да плати лизингова цена от 206,77лева ,с включен 20% ДДС, съгласно погасителен
план по чл.5 на 23 броя месечни вноски от по 8,99 лева всяка.С чл.1, ал. 2 е
уговорена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на
предвидените за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не
бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане
на вещта в едномесечен срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора
лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към него,
съгласно чл. 6 от договора.
По делото са
приобщени като писмени доказателства всички общо 5 на брой фактури ,остойностяващи
задълженията на ответника по процесните договор за мобилни услуги и за лизинг,
както и ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги
и за лизинг.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск с предмет съществуването на предявеното вземане произтича от
установените от приложеното ч.гр.д.№ 1210/18 год. по описа на РС-С. обстоятелства ,по което заповедно производство съдът
е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на ответника при условията
на чл. 47,ал.5 ГПК.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото
производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по
заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца
от предявяван на установителен иск за процесното
вземане.
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД.
Предмет на този иск е вземане, представляващо стойност на
далекосъобщителни услуги, удостоверени в издадени от ищеца фактури.
Възникването на това притезание
е обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването между него и
ответника през процесните отчетни периоди на облигационни правоотношения,
породени от сочения договор за мобилни услуги с твърдените предмет и
съдържание, както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношенията
чрез реално предоставяне за ползване на ответника на мобилните телефонни номера
и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че през отчетния период 23.09.2016 г. – 24.11.
Установи се, че процесните фактури, описани
по-горе, издадени за отчетния период от 23.09.2016 г. до 24.11.2016 г. обективират вземания на ищеца за месечни абонаментни такси
и такса за разговори за мобилен телефонен номер +.., предоставен на Г.И.П., т.е.
суми, неплатени от ответника, поради което и дължими от същия.
Следователно, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 70,43 лева, по издадените фактури за отчетния период
от 23.09.2016 г. до 24.11.2016
г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на
лизингови вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни
правоотношения между страните, породени от договори за лизинг с твърдените
предмет и съдържание, предаването от страна на ищеца като лизингодател за ползване
от ответника на мобилното устройство, предмет на договора за лизинг.
От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че между „Т. Б.“ ЕАД, в качеството му на
лизингодател и Г.И.П.,в качеството му на лизингополучател, са възникнали договорни правоотношения,
породени от договор за лизинг от
23.09.2016 г., по силата на който на ответника Г.П.
бил предоставен за временно и възмездно ползване мобилно устройство .. срещу задължението на последния да заплати
лизинговата му цена, съответно в размер на сумата от 206,77 лв. с вкл. ДДС на
23 месечни вноски, или в общ размер 208,43лева. В договора изрично е посочено,
че лизинговата вещ се предоставя на ответника, в качеството му на лизингополучател, при подписването му, в състояние, годно
за употреба и отговарящо на договорените технически характеристики.
Следователно, ищецът е изпълнил основното си задължение по правоотношенията- да
предаде на насрещната страна вещта с възможност за нейното ползване по
предназначение, което поражда задължението на лизингополучателя
да заплаща цената за това ползване – съответната лизингова вноска.
От съдържанието на приетите по делото фактури се
установи, че общо неплатените редовни /с настъпил падеж към фактурирането им/
лизингови вноски за мобилното устройство през процесния отчетен период
-23.09.2016 г.- 24.01.2017 г. възлиза на сумата от общ размер 208.43 лева. Ответната страна
не твърди и не доказва осъществено плащане на лизинговите вноски по процесните
фактури, поради което съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземане в
размер от 208.43 лева
При това
положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата общо 278,86
лева ,от която 70,43 лева
,представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги ,за
периода 23.09.2016 год.- 24.11.2016 год. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +.. и 208,43 лева ,представляващи неплатени лизингови вноски ,всяка една
в размер на 8,99 лева ,за периода
23.09.2016 год.-24.01.2017 год., по договор за лизинг към договора за мобилни
услуги, ведно със законната лихва върху главниците,считано от 19.11.2018 год.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските.
С оглед направеното от
ищеца искане и предвид изхода на делото и в съответствие с т.12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските ,направени и в заповедното
производство.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 25.00 лева държавна такса и 360 лева
адвокатско възнаграждение и направените разноски в настоящото производство в
размер на 25.00 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и
150.00 лева възнаграждение за особен представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Т. Б.” ЕАД,със седалище и
адрес на управление-гр.С. ,ж.к.”М.”
., Бизнес Парк С., сграда 6 срещу Г.И.П. *** общ размер на 278,86
лева ,от която 70,43 лева
,представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги ,за
периода 23.09.2016 год.- 24.11.2016 год. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +.. и 208,43 лева ,представляващи неплатени лизингови вноски ,всяка една
в размер на 8,99 лева ,за периода
23.09.2016 год.-24.01.2017 год., по договор за лизинг към договора за мобилни
услуги, ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 19.11.2018 год.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г.И.П. *** да заплати на „Т. Б.” ЕАД-С. разноски в заповедното
производство в размер на 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение и направените разноски в настоящото производство в размер на
25.00 лева държавна такса ,300 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: