РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Перник, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231700100494 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Р. В. Д., ЕГН ********** от *** против
Прокуратурата на Република Българи, със седалище: гр. София, бул. Витоша
№ 2.
Ищецът твърди, че с Решение № 301/08.02.2022 г. на Апелативен съд –
Солун, Република Гърция, прието за изпълнение с Решение № 81/14.12.2022
г. по ЧНД № 220/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 /години/.
Сочи, че с определение № 109/26.04.2023 г. по ЧНД № 220/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Перник, потвърдено с определение № 526/24.04.2023 г. по
ВЧНД № 613/2023 г. по описа на САС, влязло в сила на 09.06.2023 г. от
наложеното му наказание 6 години лишаване от свобода са приспаднати
работни дни и предварителното му задържане на територията на Република
Гърция.
Твърди, че поради неизпълнение от страна на ответника на правомощията
му, свързани с привеждане в изпълнение и надзора по изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“, след изтърпяване на наложеното му
наказание за срок от шест години е продължил да търпи такова за срок от още
7 месеца и 6 дни.
Сочи, че през този период е изпитвал всички обичайни негативни
последици от престоя в местата за лишаване от свобода – ограничаване на
свободата, отрицателни изживявания свързани с лошите условия,
принудителното пребиваване в тази среда заедно с други лица,
1
неизвестността за момента на освобождаването му. Това довело до
изживяване на депресивни настроения, чувство за малоценност,
безнадеждност, хронично безсъние, униние, съкрушеност.
Счита, че негативните му емоции за периода от 7 месеца и 6 дни, с които е
било продължено изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от
свобода, могат да бъдат справедливо обезщетени със заплащане на сумата от
42000 лв.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 42 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години,
наложено с Решение № 301/08.02.2022 г. на Апелативен съд – Солун,
Република Гърция, признато за изпълнение с Решение № 81/14.12.2022 г. по
ЧНД № 220/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник над определения срок
с още 7 месеца и 6 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.06.2023 г. до окончателното плащане. Заявено е искане за присъждане
на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
прокурор в Окръжна прокуратура – Перник. Предявеният иск е оспорен по
основание и размер.
Оспорено е наличието на действия или бездействия на ответника, в
причинна връзка, с които да е твърдяното изпълнение на наказание над
определения срок. Наведени са възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, с аргумент, че същото е завишено и не съответства на
критериите за справедливост.
Оспорва се дължимостта на законна лихва от посочената от ищеца дата.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Възразява се срещу
претенцията за заплащане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат Ю., поддържа
исковата молба. Моли искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор А.А. от Окръжна
прокуратура – Перник, оспорва иска. Излага подробни съображения за
неговата неоснователност. Предлага на съда да го отхвърли, евентуално да
присъди обезщетение в по-нисък размер от претендирания. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е подаден от надлежно легитимирана страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен. Съображенията за това са
следните:
Относимите към предмета на делото факти се установяват от приложеното
ЧНД № 220/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник, представените с
исковата молба писмени доказателства и показанията на изслушания
2
свидетел. Събраният доказателствен материал не съдържа противоречия и
изяснява в пълнота правно релевантните обстоятелства.
С Решение на Тричленния Апелативен съд за углавни престъпления, втора
инстанция гр. Солун № 301/2022/08.02.2022 г. ищецът Р. В. Д. е осъден за
престъпление „улесняване на превоз на чужденци“, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Решението е влязло в
сила на 24.07.2022 г.
По молба на осъдения, подадена на 22.07.2022 г. е образувано ЧНД №
220/2022 г. по описа на ПОС за провеждане на производство по чл. 12 от
ЗПИИСАННЛСМВНЛС за признаване за изпълнение на влязлата в сила
присъда на чуждия съд.
С Решение № 81/14.12.2022 г. по ЧГД № 220/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Перник е признато и е постановено да се изпълни в Република България
Решение № 301808/02/2022 г. на тричленен Апелативен съд – Солун,
Република Гърция, постановено на 08.02.2022 г., влязло в сила на 24.07.2022
г., с което Р. В. Д. е признат за виновен в това, че на *** действайки
съвместно с други лица и с цел набавяне на доходи, изразяващи се в
получаване на възнаграждение е получил от неустановен пункт на гръцко –
българската граница и е транспортирал с голям камион до гр. *** 121
нелегални имигранти/незаконно транспортиране на граждани от трета
държава съвместно с цел печалба/ - престъпление съгласно чл. 26, пар. 1а, 27,
45, 94, пар. 1 от НК на Република Гърция и чл. 30, пар. 1 от гръцкия Закон
4251/2014 г., съответстващи на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5,
във вр. с ал. 1 от НК на Република България, за което престъпление е
наложено наказание лишаване от свобода от 20 години, чийто размер на
основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВНЛС е намален на 6 години,
като е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от общия срок на
наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето на предварителното
задържане, считано от *** Решението е влязло в сила на ***
С писма от 04.01.2023 г. Окръжен съд – Перник е уведомил за влязлото в
сила решение Тричленния апелативен съд в Солун и затвора в ***, осъденото
лице, Окръжна прокуратура – Перник, Върховна касационна прокуратура и
Министерство на правосъдието.
С писмо по пр. пр. № 264/2023 г. по описа на ВКП, прокурор при ВКП е
предприел действия за създаване на организация за входящ трансфер на
осъденото лице.
Въз основа на постановление от 17.01.2023 г. по пр. пр. № 264/2023 г. на
прокурор при ВПК на *** ищецът е предаден на българските власти и е
преведен в затвора ***.
От писмо рег. № П-1/21.02.2023 г на Окръжна прокуратура – Перник е
видно, че е приетото за изпълнение наказание е приведено в изпълнение, като
е зачетено начало ***
В хода на съдебното производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС са
били представени удостоверение *** от *** на затвора гр. *** и уверение на
дирекция на затворите *** № ***от *** От тях се установява, че
3
предварителното задържане на ищеца по наказателното производство в
Република Гърция е било 7 месеца и 25 дни за периода от *** до ***, като
остатъкът от наказанието за изтърпяване е 19 години, 4 месеца и 5 дни и
изпълнението му е започнало на 06.05.2019 г., с край – 11.09.2038 г. както и че
към 06.05.2022 г. в затвора гр. *** той е реализирал 527 и ¼ надници.
С молба от 24.02.2023 г. по частното наказателно дело ищецът е поискал да
му бъдат зачетени положените в затвора в *** работни дни. От уверение от
дирекция на Затвора – гр. *** № *** от *** е видно, че през периода на
задържането си и към *** той е реализирал 664 надници.
Изпратено е удостоверение от Затвор – гр. *** № *** от *** от което се
установява, че съгласно чл. 46 от Закон 2776/1999 г. на Република Гърция
реализираните от Д. по време на задържането му 664 надници се равняват на
1 година, 9 месеца и 22 дни, изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Отразено е, че задържането му е продължило от *** до ***, когато е приет от
поддирекция на съдилищата по прехвърляне за предаване на българските
власти, като действително изтърпяното време е 4 години, 4 месеца и 8 дни.
С определение № 109/26.04.2023 г. по ЧНД № 220/2022 г. по описа на ПОС,
потвърдено с определение № 537/12.06.2023 г. по ВМНД № 613/2023 г. по
описа на Апелативен съд – София, влязло в сила на 12.06.2023 г. са
приспаднати от срока на наказанието 6 години лишаване от свобода,
работните дни, положени от Р. Д. на територията на Република Гърция по
време на задържането му и изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода, а именно 664 работни дни, които се равняват на 1 година, 9 месеца и
22 дни.
От писмо рег. № П-1/17.07.2023 г. на Окръжна прокуратура – Перник се
установява, че ищецът е освободен от затвора ***, поради изтърпяване на
наложеното наказание на ***
Видно от приложеното по настоящото дело удостоверение, издадено от ГД
„ИН“, затвор *** № *** Р. Д. е изтърпял фактически 4 години, 9 месеца и 5
дни, считано за периода от *** до ***, зачетени са му 8.5 дни от 17 дни
работа в затвора *** и още 1 година, 9 месеца и 22 дни от 664 дни работа в
Република Гърция. Общо изтърпяното от Д. наказание лишаване от свобода е
6 години, 7 месеца и 6 дни. На територията на Република България той е
изтърпявал наказанието, считано от *** до ***
От показанията на свидетеля М. В. Д., брат на ищеца, се установява, че при
престоя в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
както в Република Гърция, така и в Република България, последният се е
оплаквал от лошите условия в затвора. Когато бил в *** споделял с брат си,
че изтърпява наказание, надвишаващо наложеното му.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда
при изпълнение на наложеното наказание над определения срок или размер.
По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали
са причинени виновно от длъжностно лице.
4
Съгласно чл. 127, т. 4 от Конституцията на РБ прокуратурата упражнява
надзор при изпълнение на наказателните и другите принудителни мерки. В
чл. 146, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗСВ е предвидено, че при упражняване на надзора
за законност върху изпълнение на наказанията в местата за задържане,
прокурорът освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно. В чл.
5, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че прокурорът упражнява надзор за спазване на
законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната
власт.
От горните разпоредби следва, че Прокуратурата на Република България е
органът, който е оправомощен да привежда в изпълнение влезлите в сила
присъди, с които е наложено наказание лишаване от свобода, както и да
осъществява надзор за законност при изпълнението му. Нейно е
задължението да разпореди освобождаването на лице от местата за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ако то продължава да се
задържа там след изтичане на срока на наказанието му. Неизпълнението на
това задължение е основание за възникване на отговорността и по чл. 2, ал. 1,
т. 6 от ЗОДОВ за обезщетяване на вредите, настъпили от изтърпяване на
наказанието над срока, за който е наложено.
В настоящия случай за времето от *** до *** ищецът е изтърпявал
наказанието си лишаване от свобода в затвора в гр. *** . От *** до *** той се
е задържал там за изпълнение на наказанието му, наложено с Решение №
301808/02/2022 г. на тричленен Апелативен съд – Солун, Република Гърция
от 08.02.2022 г., което е лишаване от свобода за срок от 20 години. През този
период той е задържан в местата за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода в Република Гърция на законно основание, тъй като срокът/ 20
години/ на наложеното му наказание не е изтекъл. По тази причина, както и
предвид обстоятелството, че до този момент компетентни да изпълняват
присъдата са съответните органи в Република Гърция, ответникът не носи
отговорност за претърпените от ищеца негативни изживявания, в резултат на
изтърпяване на наказанието.
С влизане в сила на Решение № 81/14.12.2022 г. по ЧГД № 220/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Перник на *** на основание чл. 13, ал. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, във вр. с чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5, във вр. с ал. 1 от
НК срокът на наложеното на ищеца наказание е намален от 20 години на 6
години. Видно от материалите по делото и като взе предвид, че
доказателствата за фактически изтърпяната част от наказанието и за
отработените дни са към дата ***, както и че периодът от 31.12.2022 г. до ***
включва общо 20 календарни дни, съдът приема, че към този момент /***/
ищецът е изтърпял в Република Гърция фактически 4 години 3 месеца и 18
дни и от работа – 1 година 9 месеца и 22 или общо 6 години 1 месец и 10 дни.
Следователно към ***, когато с влязлото в сила решение на Окръжен съд –
Перник решението на тричленният апелативен съд – Солун е прието за
изпълнение, намаленият срок на наказанието лишаване от свобода от 20
години на 6 години е бил изтърпян изцяло. Към този момент е възникнало
задължението на ответника да предприеме мерки за освобождаване на
осъденото лице от местата за изтърпяване на наказанието, което не е
изпълнено. Затова ответникът отговаря за вредите, причинени на ищеца, в
резултат на престоя му в местата за лишаване от свобода, считано от
5
31.12.2022 г. до освобождаването му – 16.06.202023 г. Този период се равнява
на 6 месеца и 17 дни, като от доказателствата по делото е видно, че ищецът е
полагал труд, от който следва да му бъдат зачетени още 9 дни. Или общо
срокът, за който ответникът дължи обезщетение е 6 месеца и 26 дни. Както
вече беше посочено, той не отговаря за вредите, претърпени от ищеца за
времето, което той е изтърпявал наказанието лишаване от свобода до ***,
макар и срокът от шест години да е бил надвишен, тъй като към този момент
наложеното му наказание е било 20 години лишаване от свобода и то е
изпълнявано на законно основание. Предвид изложеното искът за присъждане
на обезщетение за разлика от 10 дни от целия претендиран период от 7
месеца и 6 дни, следва да се отхвърли, като неоснователен.
За останалото време от 6 месеца и 26 дни, с който е надвишен срока за
изтърпяване на наложеното на ищеца наказание лишаване от свобода
ответникът дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди.
За определяне на размера му е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
която предвижда, че това се извършва по справедливост. В практиката на
ВКС, обективирана в решение от 04.02.2013 г., по гр. д. № 85/2012 г. по описа
на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 214 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3921/2017 г., IV г. о., ГК и др., която се споделя изцяло от настоящия състав,
се приема, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси,
като съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на
обезщетение за претърпени вреди поради изтърпяване на наказание над
определения срок. Когато се твърдят вреди над обичайните за такъв случай
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, то те трябва да бъдат
посочени в исковата молба и да бъдат установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
В случая ищецът, макар и да твърди причинено му депресивно състояние,
безсъние и съкрушеност, не установява да е претърпял такива негативни
изживявания. Въз основа на свидетелските показания, съдът приема, че той е
изпитал само обичайните негативни последици от задържането му в местата
за лишаване от свобода. Затова за определяне на размера на обезщетението са
приложими критериите, посочени в т. 11 от ТР № 3/2005 г., а именно всички
обстоятелства обусловили изтърпяването на наказание над определения
размер, както и причинната му връзка с настъпилите неимуществени вреди,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед
изложеното, за да определи размера на обезщетението съдът прецени срокът,
с който е надвишено изтърпяването на наложеното наказание – 6 месеца и 26
дни, както и че ищецът е търпял само обичайните негативни последици от
задържането му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, а именно - принудително ограничаване на възможността му за
придвижване и осъществяване на социални контакти с роднини, близки и
познати, както и спазването на съответно установения режим, битовите
условията при които е пребивавал и които са по-неблагоприятни от мястото, в
което живее обичайно, неизвестността за периода, в който ще продължи това
6
положение, спазване. Настоящият състав счита, че тези негативни
изживявания на ищеца могат да бъдат справедливо обезщетени с присъждане
на обезщетение в размер на 7000 лв. До тази сума предявеният от него иск е
основателен и следва да се уважи.
Както вече се посочи ищецът не е установил вреди, надвишаващи
обичайните по вид, характер или интензитет. Затова претенцията над тази
сума до пълния размер от 42 000 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователн.
Основателна е претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от 09.06.2023 г.
затова същата следва да се уважи. Неоснователно е възражението на
ответника, че то се дължи от по-късна дата. В т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. е прието, че забавата за заплащане на
обезщетението по чл. 2,ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ настъпва от изтичане на срока на
наложеното наказание. В случая датата, от която се заявява претенцията е по-
късна, затова тя е изцяло основателна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в
полза на адвокат И. Ю. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв. за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република Българи, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. Д., ЕГН ********** от *** сумата от 7 000.00 лв. /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени в резултат на изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, наложено с Решение № 301/08.02.2022 г. на
Апелативен съд – Солун, Република Гърция, признато за изпълнение с
Решение № 81/14.12.2022 г. по ЧНД № 220/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Перник над определения срок с още 6 месеца и 26 дни, през периода от
31.12.2022 г. до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.06.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 42000 лв., както и за период от
още 10 дни, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Република
Българи, със седалище: гр. София, бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Р. В.
Д., ЕГН ********** от *** сумата от 10.00 лв. /десет лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗАдв Прокуратурата на Република Българи, със седалище: гр. София,
7
бул. Витоша № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. В. Ю., със служебен адрес ***
сумата от 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ,
съразмерно с уважената част от иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми да се заплатят по банкова сметка: IBAN: ***, *** в
*** АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8