Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т. Станчева разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2569 по описа на ВРС за 2021 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Б.Д.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Т.С.О., ЕГН **********,
с адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед
№ 4064/06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9163/2020 г. по описа на ВРС, за следните суми: сумата от
10315,06 лева, представляваща
главница по договор за кредит за текущо
потребление от 12.03.2009 г., отчитан по кредитна сметка № 11/**********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението – 04.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 6183,66 лева, представляваща договорна лихва за периода от
15.04.2013 г. до 15.03.2016 г., сумата от 260,47
лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 15.05.2013 г.
до 15.03.2016 г., сумата от 4564,41 лева,
представляваща законна лихва за периода от 16.03.2016 г. до 04.08.2020 г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2009 г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк" АД /което дружество е преобразувано чрез вливане в
"Б.Д." АД ("Банката") и Кредитополучателя Константин Николов
Михов и съдлъжника Т.С.О. е сключен Договор за кредит за текущо потребление
Експресо № 108593 ("Договор за кредит"), по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 20 000 лева, с краен срок за издължаване 15.03.2016
г. (84 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. Част I чл. 6.1 от
Договора). Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 15-то число
на месеца. Договорът за кредит - Част I и Част II /Общи условия/, били в съответствие
с изискванията на ЗПК /чл.11/, подписани са от кредитополучателя и съдлъжника,
с което последните по собствена воля са обвързани от техните клаузи. За
предоставения кредит, кредитополучателят и съдлъжникът поели ангажимент да
заплащат на кредитора възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент в размер
на 9,55 % годишно. По силата на Част I чл. 8.1 от договора, при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6
процентни пункта. Съгласно Част II чл. 10, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем
и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 6 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране
на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявла със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД. Сочи се, че съгласно Част II чл. 11 от договора,
Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения. В настоящия случай въпреки, че
началната дата на просрочието била 15.05.2013 г., кредиторът не се възползвал
от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което
задължението по процесния договор за кредит било изискуемо на краен падеж,
настъпил на 15.06.2016 г., за което кредиторът не дължи уведомяване на
кредитополучателя и солидарния длъжник.
Твърди, че всички средства по
отпуснатия кредит са усвоени от Кредитополучателя на 12.03.2009 г. по посочена
в част I чл. 5 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при Банката. В
Част I чл. 6.1 от Договора за кредит страните уговорили погасяване на кредита с
месечни вноски в размер на 333,55 лева, съгласно погасителен план - Приложение
към договора за кредит.
Сочи се, че с предоставяне на кредита
по сметка на кредитополучателя, банката кредитор е изпълнила поетия по договора
ангажимент и е изправна страна по него, а ответниците не са, тъй като същите са
платили вноските по погасителен план с падеж до 15.04.2013 г. включително.
Неплатени са останали всички последващи вноски от 15.05.2013 г. до 15.03.2016
г. Кредитополучателят и съдлъжникът не са заплатили изцяло дължимите към
банката суми и след настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за недействителност на процесния
договор за кредит на основание чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 2 от ЗПК
/отм/, действащ към датата на сключване на договора. Твърди се, че за
ответницата не е изготвен, респективно не
й е предоставен екземпляр от договора за кредит. Позовава се на разпоредбата на
чл. 14, ал. 2 от ЗПК /отм/, съгласно която когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Оспорва качеството си
на съдлъжник по договора за кредит, като прави възражение за нищожност на
клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то
от ЗЗД, поради липса на основание. Твърди, че не е била в граждански брак с
кредитополучателя, нито към датата на подписване на договора за кредит, нито
след това. В условията на евентуалност, прави възражение за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит, а именно чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 2,
.7, т.8 и т.8.1 от част I на договора, съгласно които банката едностранно
определя, както възнаградителната така и наказателните лихви, като в основата
на това едностранно определяне на лихвите от банката стои така наречения
„базисен лихвен процент", който освен че се определя едностранно от
банката, няма обективен характер и не е обусловен от ясни и конкретни обективни,
външни за банката фактори. Сочи се, че в договора не е предвидена и разписана
обективна методика и обективна процедура за изменение на лихвените проценти,
нито базисния лихвен процент е привързан към точни и ясни и конкретни
променливи фактори с обективен социално-икономически характер. Твърди се, че
посочените разпоредби от договора са предварително и едностранно изготвени от
ищеца и не са уговаряни индивидуално с потребителя. В условията на евентуалност
прави и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения договор, че между „Сосиете Женерал Експресбанк” АД и Константин
Николов Михов като „кредитополучател“ и Т.С.О. като „съдлъжник“ на 09.03.2009г.
е сключен договор за кредит „Експресо“ № 108593, по силата на който Банката се
е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ размер на 20000 лева,
който следва да бъде върнат на 84 месечни анюитетни погасителни вноски с падеж
15-то число на съответния месец. Уговорена е номинална лихва в размер на 9,55
%. за срок от 84, считано от датата на неговото
усвояване. Записано е, че кредитът се усвоява чрез конкретно посочена
разплащателна сметка. Представен е и погасителният план към договора.
От
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че на дата 12.03.2009г. „Сосиете Женерал Експресбанк”
АД е предоставила на посочената в процесния договор разплащателна сметка с
титуляр Константин Николов Михов сума в размер на 20000 лева, с която сума след
това титулярът се е разпоредил. В приложение към експертизата е описано
подробно цялото движение по разплащателната и по кредитната сметка на титуляра
за периода на договора. Договорните лихви са погасявани с малко закъснение, а
главниците с по-голямо такова, поради което са начислявани и санкционни лихви.
Последната дата, на която е погасена изцяло дължимата месечна вноска е с дата
на падеж 15.03.2013г., а на следващата падежна дата – 15.04.2013г. месечната
анюитетна вноска е погасена частично. След тази дата кредитът не е бил
погасяван до крайната дата на падеж 15.03.2016г. Неплатените задължения по кредита за целия
срок на договора за периода от 15.04.2013г. до 15.03.2016г. са в размер на
11986,85 лева, от които за главница – 10315,06 лева, за договорна лихва за
посочения период – 1577,23 лева и за застраховка 94,56 лева. Отделно от тези
суми е начислена и незаплатена санкционна лихва в размер на 260,47 лева за
периода от 15.04.2013г. до 15.04.2014г. Дължимата законна лихва върху главницата
за периода от 16.03.2016г. до 12.03.2020г. е в размер на 4177,89 лева и за
периода от 14.05.2020г. до 04.08.2020г. е в размер на 237,82 лева, или общо
4415,71 лева. При изслушването си вещото лице е заявило, че размерът на
договорната лихва не е променян през целия период на договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК.
Исковете е предявени след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
следва да докаже да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни лихви и
лихвени надбавки за забава и техния размер, изпадане на длъжника в забава и
възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер.
Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Не е спорно между страните обстоятелството за сключен договор за потребителски
кредит между „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД и Константин Николов Михов
като „кредитополучател“ и Т.С.О. като „съдлъжник“. Ноторно
известно е обстоятелството, че „Б.Д.“ АД се явява правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД след преобразуването му чрез вливане.
От ответната страна е наведено възражение за
недействителност на договора за кредит на основание чл.14, ал.1 във вр. с чл.6,
ал.2 от ЗПК /отм./, който е бил действащият закон към датата на сключване на
процесния договор за кредит. Съгласно чл.6, ал.2 от същия закон договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя
екземпляр от договора. В процесния договор за кредит изрично е отбелязано, че
договорът се подписва в два еднообразни екземпляра за всяка от страните по
договора. Доколкото е налице издаден екземпляр за потребителя –
кредитополучателя, съдът намира, че изискването на чл.6, ал.2 е спазено,
независимо, че не е съставен отделен екземпляр за съдлъжника.
На следващо място, ответницата е възразила, че няма
качеството „съдлъжник“, поради което счита, че договорът по отношение на нея е
сключен без основание. В чл.17, ал.1 от
договора е вписано, че съдлъжникът, съпруг/а/ заявява безусловно, че встъпва в
дълга на кредитополучателя и се задължава да отговаря солидарно заедно с него
за всички негови задължения. Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарност между двама или
повече съдлъжници възниква, когато е уговорена. Не са предвидени ограничения,
нито някакъв специфичен интерес от поемане на солидарната отговорност.
Хипотезата на солидарност между съпрузи, когато дългът е за семейни нужди, е
специална такава, предвидена в Семейния кодекс и не изчерпва възможностите едно
лице да бъде съдлъжник на друго по договор за кредит. В настоящия случай в
чл.17, ал.1 от договора са предвидени различни хипотези – или съдлъжник, или
съпруг. В този смисъл обстоятелството, че ответницата не е съпруга на
кредитополучателя се явява напълно ирелевантно по отношение на задълженията й
по договора.
От ответника като неравноправни са оспорени клаузите
на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора досежно начина на формиране на годишния лихвен
процент и съгласието на кредитополучателя банката да променя едностранно същия.
Действително в случай, че ГЛП е променян едностранно от банката в посока на
неговото увеличаване, е необходимо да бъде изследван въпроса за евентуалната
неравноправност на тези клаузи и дали се дължи лихва над първоначално
уговорения между страните лихвен процент. В настоящия случай обаче от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за целия
период на договора годишният лихвен процент не е променян. Първоначалното му
договаряне в определен размер от своя страна е израз на взаимната воля на
страните и като размер не противоречи на добрите нрави, нито на закона. Същите
разсъждания се отнасят и по отношение на санкционната надбавка за забава.
Не е спорно, а и се установи от съдебно-счетоводната
експертиза, че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е
предоставила сумата по кредита на посочената банкова сметка ***, както и че
сумата по кредита е усвоена.
От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
останалите незаплатени суми по договора за кредит са, както следва: 10315,06
лева, за договорна лихва за посочения период – 1577,23 лева, за застраховка
94,56 лева (същата не е предмет на исковете), както и санкционна лихва в размер
на 260,47 лева за периода от 15.04.2013г. до 15.04.2014г. Отделно от това,
предвид неплащане на задълженията на падежните им дати за периода от 16.03.2016г.
до 04.08.2020г. (без периода на извънредно положение) е натрупана законна лихва
в размер на 4415,71 лева.
От ответницата е направено и възражение за изтекла
погасителна давност, което съдът намира за частично основателно. Съгласно
трайната съдебна практика вземанията за главница по договора за банков кредит,
предвид характеристиките му на договор за заем, се погасяват с общата
петгодишна давност. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай,
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части – в този смисъл Решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Именно с оглед възприемането на договора
за кредит като договор за заем, при който е налице съгласие за приемане на изпълнение на части, съдът възприема становището, че давността започва да тече от крайния
падеж на договора, а не от падежа на всяка погасителна вноска. В настоящия
случай крайният падеж на задължението за връщане на сумата по кредита е
15.03.2016г., а заявлението за подаване на заповед за изпълнение е подадено на 04.08.2020г.
В този смисъл давността е прекъсната и вземането за главница не е погасено.
По отношение на договорната лихва, съдът
приема, че същата има акцесорен характер и се погасява с кратката тригодишна
давност, която също започва да тече от крайния падеж по договора. Предвид
изложеното вземането за договорна лихва по процесния договор се явява изцяло
погасено по давност. Погасено е и вземането за санкционна лихва, която има
характер на неустойка, и също се погасява с тригодишна давност, а
претендираната в настоящото производство санкционна лихва е за периода от 15.05.2013
г. до 15.03.2016 г.
По отношение на законната лихва за забава
върху главницата, която се погасява с кратката тригодишна давност, вземането се
явява частично погасено за периода от 16.03.2016 г. до 03.08.2017 г., вкл. Следователно
дължима се явява законната лихва за забава върху цялата неизплатена главница в
размер на 10315,06 лева за периода от 04.08.2017
г. до 04.08.2020 г., като изчислена с лихвен калкулатор същата е в размер на
2790.79 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът
за установяване дължимостта на главницата се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, исковете за договорна лихва и санкционна лихва са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени, а искът за законна лихва се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2790.79 лева и за периода от
04.08.2017 г. до 04.08.2020 г. и да бъде отхвърлен за разликата над посочената
сума до претендирания размер от 4564,41 лева и за периода от 16.03.2016 г. до 03.08.2017 г., вкл.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство и в заповедното производство съобразно с
уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил разноски
в размер от 466,06 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо
лице и 200 за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът
следва да заплати 593,76 лева. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 426,47 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, от които ответникът следва да заплати 292,85
лева.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от
исковете. Предвид обстоятелството, че адв. Светлана Костова е предоставила
безплатна правна помощ на ответника на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, на същата следва да се присъди минималния адвокатски хонорар,
който в настоящия случай се явява 450,79 лева от общия в размер на 1169,71 лева,
определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 2004г.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Т.С.О., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Б.Д.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 10315,06 лева,
представляваща главница по договор за
кредит за текущо потребление от 12.03.2009 г., отчитан по кредитна сметка №
11/**********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаването на заявлението – 04.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 2790.79 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
04.08.2017 г. до 04.08.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед № 4064/06.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9163/2020 г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6183,66 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 15.04.2013 г. до 15.03.2016 г., сумата от 260,47 лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода от
15.05.2013 г. до 15.03.2016 г., както и за разликата над сумата от 2790.79 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, до претендирания размер от 4564,41 лева и
за периода от 16.03.2016 г. до 03.08.2017 г., вкл.
ОСЪЖДА Т.С.О., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 593,76 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 292,85 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Б.Д.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. Светлана Петрова Костова, вписана в АК-Варна
с личен № ********** сумата от 450,79 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: