ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2179
гр.Плевен, 27.11.2023 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 968/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 ал.5 от АПК.
Делото е образувано по жалба от Д.Г.П. ***, чрез адв.С.Б.
***, против допуснато на основание чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение,
включено в Разпореждане №14142/24.11.2023г. на полицейски инспектор в група
„ОП“ при РУ-Червен бряг, издадено на основание чл.64 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че разпореждането за допуснато
предварително изпълнение е незаконосъобразно. Посочва се, че разпоредбата на
чл.60 ал.1 от АПК предвижда предпоставките за допускане на предварително
изпълнение от административния орган, а ал.2 регламентира изискването за
мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. Твърди се, че в
конкретния случай от административния орган не са изложени никакви конкретни
съображения, защо е необходимо да се допусне предварително изпълнение на
разпореждането по чл.64 от ЗМВР. Посочва се, че разпореждането по чл.64 от ЗМВР
подлежи на предварително изпълнение не по силата на закона, а единствено при
наличие на условията на АПК и след като не са изложени конкретни мотиви в
подкрепа на защитимите по чл.60 ал.1 от АПК интереси, то включеното в
разпореждането по чл.64 от ЗМВР допуснато предварително изпълнение е
незаконосъобразно. В заключение се моли за неговото отмяна и се претендират
разноски.
Ответникът по делото в съпроводителното писмо, с което
изпраща преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата, като
твърди, че допуснатото предварително изпълнение е с оглед защита живота и
здравето на П.П..
След като се запозна с жалбата и приложените по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 24.11.2023г. от П.П.-полицейски инспектор в група
„ОП“ при РУ-Червен бряг, на основание чл.64 от ЗМВР е издадено Разпореждане
№14142/24.11.2023г., с което е разпоредено на Д.П. да осигури в срок до 24часа
на съпруга си П.Ц.П.достъп до имота и къщата, намиращи се в гр.Червен бряг,
ул.“Панайот Волов“ №70, за да можи да упражни правото си да обитава имота до
края на живота си, както е определено в Нотариален акт №86, том III, дело №788/1995г. Като мотиви за издаване на
разпореждането с правно основание чл.64 от ЗМВР е посочено, че е в изпълнение
на възложените правомощия и функции от НК да защитава от престъпни
посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в
страната правов ред, както и във връзка с извършващата се проверка по преписка
№374000-7580/20.11.2023г. по описа на РУ-Червен бряг и Разпореждане по преписка
№7421/2023г. на РП-Плевен с получени сведения, че самоволно, не по установени
от закона ред, се възпрепятства правото на П.П. да влезе и да живее в домът си
в гр.Червен бряг, ул.“Панайот Волов“ №70, който е удостоверил това си право с
представен Нотариален акт №86, том III, дело
№788/1995г.
В Разпореждане №14142/24.11.2023г., на основание чл.60
ал.1 от АПК е допуснато предварително му изпълнение.
От другите доказателства по делото се установява, че Д.П.
и П.П. са в процес на развод, както и че въз основа на заповед за защита са
постановени мерки за закрила, с които П.П. е задължен да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на Д.П., като извършителят е
отстранен от съвместно обитаваното жилище на ул.“Панайот Волов“ №70 и му е
забранено да доближава на по-малко от 200м. пострадалото лице за срок от девет
месеца, считано от 10.02.2023г.
При така установеното от към факти, съдът прави
следните правни изводи:
Оспорващата Д.П. е адресат на разпореждането по чл.64
от ЗМВР, чието предварително изпълнение е допуснато и което предварително
изпълнение се оспорва, като правата й са пряко и непосредствено засегнати от него,
поради което е налице правен интерес от оспорване на разпореждането в частта за
допуснатото предварително изпълнение.
Съгласно чл.60 ал.5 от АПК, разпореждането, с което се
допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административния акт е бил оспорен.
Разпореждане №14142/24.11.2023г. с правно основание
чл.64 от ЗМВР е връчено на Д.П. на 24.11.2023г., като жалбата срещу допуснатото
предварително изпълнение по чл.60 ал.1 от АПК е подадена в Административен съд
Плевен на 24.11.2023г. по електронен път, с което е спазен регламентирания в
чл.60 ал.5 от АПК тридневен срок и жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.64 ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат
да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено. В ЗМВР не е предвидено предварително
изпълнение на тези разпореждания, което означава, че допускането на
предварително изпълнение не е по силата на закона, а единствено при наличието
на предпоставките по чл.60 от АПК.
В чл.60 ал.1 от АПК е регламентирана възможността за постановяване на разпореждане, включено в
административния акт, за предварително изпълнение, ако това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. А ал.2 на
чл.60 изисква разпореждането за предварително изпълнение да се мотивира.
В конкретния
случай в издаденото на основание чл.64 от ЗМВР Разпореждане
№14142/24.11.2023г., на основание чл.60 ал.1 от АПК органът е допуснал
предварително изпълнение на разпореждането, като единствено е посочил реда и срока, в който
може да се обжалва допуснатото предварително изпълнение, доколкото е различен
от реда и срока за оспорване на самото разпореждане.
При така
установеното от към факти и предвид горните правни разпоредби, съдът намира, че
разпореденото предварително изпълнение е незаконосъобразно, тъй като не съдържа
фактически основания за неговото допускане, т. е. липсват мотиви, каквито са
изискванията на чл.60 ал.2 от АПК. Последната норма поставя в тежест на административния
орган да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените в
чл.60 ал.1 от АПК предпоставки, които да обуславят включването в акта на
разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива е
основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, тъй като засяга
непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и
възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта, тъй като
не може да установи правилни ли са съображенията на административния орган,
довели до съответното разрешение на въпроса за предварителното изпълнение.
В настоящото
Разпореждане липсват каквито и да са фактически основания или съображения, за
наличие на някои от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1
от АПК, включително липсват такива и в мотивите на самото
разпореждане. Единствено само е посочена правната разпоредба на чл.60, ал. 1
от АПК и редът и срока за
оспорване на разпореждането за допуснато предварително изпълнение на акта. Посочените
фактически основания касаят издаването
на разпореждането по чл.64 от ЗМВР, но не и защо се допуска неговото
предварително изпълнение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че тогава,
когато разпоредбата, която оправомощава органа да издаде даден акт, съдържа
различни хипотези, органът е длъжен да посочи точно коя счита за осъществена.
Съдът не може вместо органа да подвежда фактите по делото към релевантната от
възможните хипотези на разпоредбата. Всеки административен акт, в т. ч. и
разпореждането за допускане на предварително изпълнение, следва да бъде
надлежно фактически и правно мотивиран, като законодателят и изрично е
регламентирал това изискване в чл. 60, ал. 2 АПК, както бе посочено и по-горе.
Липсата на
фактически основания за допускане на предварителното изпълнение в мотивите на
обжалваното разпореждане от страна на административния орган или непосочването
на конкретната хипотеза, наложила допускането на предварителното изпълнение, по
същество представлява липса на мотиви и препятства проверката относно наличието
на задължителните предпоставки за допускането му. Предварителното изпълнение на
акта следва да бъде обосновано с необратими неблагоприятни последици, които
биха настъпили при отлагане на действието му. Настъпването на такива последици
по никакъв начин не е посочено и мотивирано от административния орган, нито в
самото разпореждане, нито в акт, предхождащ издаването му.
За пълнота следва
да се посочи, че самият административен орган е разпоредил срок за изпълнение
на разпореждането по чл.64 от ЗМВР, а именно в срок до 24часа, което
противоречи на допуснатото предварително изпълнение.
След като
административният орган не е изложил съображения, сочещи наличие на
предпоставките на чл.60 ал. 1
от АПК за допускане на
предварително изпълнение на издадения акт, то допуснатото предварително
изпълнение на разпореждането по чл.64 от ЗМВР е в нарушение на предписаната от
закона форма и следователно е незаконосъобразно. Ето защо, са налице основания
за отмяна на разпореденото предварително изпълнение.
Още с жалбата е
направено своевременно искане за присъждане на разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение за ползвана от оспорващата безплатна правна помощ по
реда на чл.38 ал.1 т.3
от ЗА, както и на държавна такса в размер на 10 лева. Искането е
основателно. В приложения на л.6 от делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3
от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от
ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3
от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на
750 лева, определено по реда на чл.8 ал.2 т.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият следва да бъде
осъден да заплати и внесената държавна такса в размер на 10 лева. Доколкото съгласно
чл.37 ал.2 от ЗМВР областната дирекция е юридическо лице, същата следва да бъде
задължена с разноските.
Водим от горното и
на основание чл.60 ал.7 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 24.11.2023г. за допуснато на
основание чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение на Разпореждане
№14142/24.11.2023г. на полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ-Червен бряг,
издадено на основание чл.64 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, да заплати на Д.Г.П.
***, ЕГН:**********, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10.00лв. /десет лева/.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Плевен да заплати в полза на адвокат С.Б. *** за
осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение в размер на 750. 00 лв. (седемстотин и петдесет лева).
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните по
делото.
СЪДИЯ:
/п/