О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260780
гр.Пловдив, 16. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2809 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с 130 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК-
*********, чрез адв.Ж.Д., против Определение № 260847/14.09.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№
19741/2019г., с което е върната искова молба вх. № 79138/04.12.2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, подадена от дружеството против М.Н.П., и е прекратено производството по
делото. Моли да бъде отменено определението и делото да се
върна за продължаване на процесуалните действия.
Въззиваемата страна М.Н.П., чрез адв.С.М., депозира писмен отговор, че
частната жалба е изцяло неоснователна.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде
разгледана.
Пред Районен съд –
Пловдив от „ЕОС Матрикс” ЕООД против М.Н.П. е заведена искова молба по чл.422
във вр. с чл.410 от ГПК за признаване за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 3 913,32 лв., от
които 3 000 лв., представляваща частично дължима главница по Договор за
прокредит спринт № 020-877258/30.01.2013 г. от общо дължима в размер на 16 030,16
лева, и сумата в размер на 913,32 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 01.09.2016 г. – 02.09.2019 г. върху неизплатеното задължение по договор
за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 03.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
7959/05.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14306/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 10 гр. с.
В исковата молба се излагат съображения, че между „Прокредит Банк
(България)” АД, в качеството му на кредитодател, и „Соня – Петролиум” ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за прокредит спринт №
020-877258/30.01.2013 г., по силата на който се предоставяла сумата в размер на
40 000 лева с цел плащане на СМЗ и оборотни средства за осъществяване на
търговска дейност. Солидарни длъжници по договора за кредит били Н. П. и
ответницата М.П.. Кредитополучателите се задължили да върнат посочената сума на
36 броя вноски, заедно с дължимите възнаградителни лихви, като падежът на
последната вноска бил на 09.02.2016 г. След сключването на договора
кредитополучателите заплатили част от дължимите вноски, но впоследствие
преустановили плащанията, като останала дължима главница в размер на
16 511,54 лева. Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземанията от 18.04.2016г. и анекси към него от 22.07.2016г., 06.03.2017 г. и
22.05.2017 г., задължението на кредитополучателите било прехвърлено от
„Прокредит Банк (България)” АД на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД. За прехвърляне на
вземането, ответницата била уведомена.
Ответницата М.Н.П. е депозирала Писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който е направено възражение за недопустимост на предявения иск,
доколкото ответницата има качеството на поръчител и е изтекъл срока по чл. 147 от ЗЗД.
Районният съд, с обжалваното определение, е приел, че е изтекъл
шестмесечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, тъй като ответницата имала качеството на поръчител, а
не на съдлъжник. Това се извеждало както от индивидуалните уговорки, така и от
общия прочит на договора от 30.01.2020г.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че неправилно е върната исковата молба поради недопустимост на осн.
чл.130 от ГПК и е прекратено производството по делото.
Пред Районен съд –Пловдив от ответницата П. са
повдигнати възражения с Писмения отговор по чл.131 от ГПК, в смисъл, че независимо, че в процесния договор от
30.01.2020г., тя е описана и се е подписала лично като страна солидарен
–съдлъжник /заедно с лицето Н. Г. П./, от анализа на клаузите се извличал друг извод,
а именно, че не е всъщност страна – солидарен съдлъжник, а имала качеството на
поръчител, и поради тази причина предявеният иск се явявал извън срока по
чл.147 ал.1 от ГПК. Тези описани възражения, въззивната инстанция намира, че са
такива, които могат да бъдат преценени
само при разрешаване по
съществото на спора и се отнасят към основателността на иска, а не към
допустимостта.
Обжалваното определение ще бъде отменено и делото
ще бъде върнато за продължаване на
процесуалните действия по делото.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 260847/14.09.2020г., постановено от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., по гр.д.№
19741/2019г.
Връща делото на Районен съд – Пловдив – XV гр.с. за продължаване на процесуалните
действия по делото.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :