№ 406
гр. С., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500663 по описа за 2024 година
С решение № 205 от 28.11.2023 год. по гр.д. № 831/2023 год. Б.ският
районен съд е признал за установено по отношение на Ц. И. Г. от гр. Б.
вземането на „П. К.Б.“ ЕООД, гр. С. за сумата 2 447,22 лева – главница по
договор за потребителски кредит № 30040632913 от 14.11.2019 год., сумата
607,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 27.02.2020 год.
до 04.12.2022 год., сумата 64,06 лева – мораторна лихва за периода от
04.12.2022 год. до 27.02.2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2023 год. /датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска на „П.
К.Б.“ ЕООД срещу ответницата за сумата 1292,20 лева – възнаградителна
лихва върху главницата по договора за периода от 20.11.2021 год. до
04.12.2022 год., за сумата 529,74 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и сумата 1493,09 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
както и исковете за заплащане на мораторна лихва за разликата до пълните
предявени размери. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата 253,13 лева разноски в исковото производство, както и сумата 86,24
1
лева – разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на
ответницата сумата 468,75 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и
сумата 325,84 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата 1292,20 лева –
възнаградителна лихва по договора за периода от 20.11.2021 год. до 04.12.2022
год. с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото
доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него
да постанови друго, с което да уважи предявения иск за признаване за
установено вземането на ищеца срещу ответницата за възнаградителна лихва
върху главницата в претендирания размер.
Ответницата оспорва въззивната жалба.
По делото е подадена и частна жалба от ищеца срещу определение №
161 от 16.02.2024 год. на РС-Б., с което съдът е оставил без уважение искането
му за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на
ответницата по реда на чл. 248 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит №
30040632913/14.11.2019 год., по силата на който „П. К.Б.“ ЕООД, гр. С. е
предоставил на Ц. И. Г. от гр. Б. потребителски кредит в размер на 4 000 лева
при ГЛП 41%, ГПР 48,97% със срок на погасяване 36 месеца, като размерът на
вноската по кредита възлиза на 194,78 лева. Уговорено е също така
кредитополучателят да закупи допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1000
лева, както и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 2800 лева, като
размерът на вноската по тези услуги е в размер та 105,56 лева. Приложени са
Общите условия на ищеца по договорите за потребителски кредит, които по
въпроса за размера на възнаградителната лихва препращат към точка VI от
ДПК. Представен е и погасителен план към договора, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, където е предвидено, че ГПР по кредита е 48,97%, а ГЛП е 41%. С
анекс към договора от 08.01.2020 год. по молба на кредитополучателя са
отложени вноски № 2,3,4 по погасителния план, като е уговорено същите да се
заплатят в края на действие на договора. Изготвен е нов погасителен план.
2
ГЛП по договора се запазва, а ГПР е предоговорен в размер на 40,4%.
По делото е приложено уведомително писмо, с което кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, считано от 04.12.2022 год. Липсват доказателства
писмото да е връчено на ответницата.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора
3
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.
22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски
кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема
потребителя, дължи ли последният договорна лихва, наказателни лихви и
какъв е годишният процент на разходите по кредита.
Решението на районния съд е влязло в сила като неожалвано в частта, с
която искът е отхвърлен за сумата 529,74 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и сумата 1493,09 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, тъй като клаузите за плащане на такса /възнаграждение/ за
допълнителните услуги е нищожна, съответно това възнаграждение не се
дължи от длъжника. Съдът намира, че и останалите претенции, с изключение
на тази за главница, също са неоснователни, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9
и 10 ЗПК задължителни реквизити от договора за кредит са лихвеният
процент по кредита и годишният процент на разходите, а в случая в договора
за заем е посочен фиксиран лихвен процент – 41.00 %, но не е посочен
коректно ГПР, тъй като в последния не са включени разходите по пакета
допълнителни услуги, които представляват „скрито възнаграждение“ по
договора и водят до допълнително оскъпяване на кредита. Съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно § 1, т. 1 ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
4
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Предвид изложеното, възнаграждението за допълнителни
услуги следва да участва при формирането на ГПР, тъй като макар покупката
на тези допълнителни услуги да не е задължително условие за получаването
на съответния кредит, те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит, поради което попадат в
обхвата на понятието общи разходи по кредита за потребителя по смисъла на
чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
/в този смисъл е и актуалната практика на СЕС - решение на СЕС от
21.03.2024 г. по дело C-714/22/. Съответно при включване на
възнаграждението за допълнителните услуги при формирането на ГПР
размерът на същия в случая би надхвърлил пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на
Република България. Същевременно невключването на това възнаграждение в
размера на ГПР съобразно актуалната практика на СЕС не е основание за
частична недействителност на договора, а за цялостна такава, като договорът,
в който не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета разходи, следва да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. По отношение на претенцията за мораторна лихва, предвид
недействителността на договора за кредит главницата е дължима на кредитора
от деня на предоставянето й, но длъжникът ще изпадне в забава след покана
/доколкото няма уговорен падеж поради недействителността на договора/,
респ. от този момент ще се дължи обезщетението за забавено изпълнение на
паричното задължение /мораторната лихва/. Поради това е обезщетението за
забава е дължимо от деня на подаване на заявлението – 28.02.2023 год., с което
длъжникът е поканен да върне главницата.
Предвид изложеното следва извода, че предявеният от ищеца иск за
сумата 1292,20 лева – възнаградителна лихва върху главницата по договора за
периода от 20.11.2021 год. до 04.12.2022 год., е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По подадената частна жалба от ищеца срещу определение № 161 от
16.02.2024 год. на РС-Б., съдът намира следното:
Правилно съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
5
намаляване поради прекомерност на направените от ответницата разноски за
адвокатско възнаграждение. В исковото производство същата е била
защитавана от адв. У., като уговореното в договора за правна защита
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева е заплатено изцяло. В случая
минималното адвокатско възнаграждение по делото, определено с оглед
цената на предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. възлиза на 951 лева, поради което съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото не се налага намаляването му под
предвидения в наредбата минимален размер. С оглед изхода на спора
правилно ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 468,75 лева
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Неоснователно е и оплакването за недължимост на направените от
ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Според разясненията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК с решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Следователно, всички
разноски на ответника за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство подлежат на заплащане от страна на ищеца, тъй като са
направени за извършване на всички необходими процесуални действия,
предприети от пълномощника на страната – запознаване с делото, подаване на
възражение и/или на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските. В случая районният е уважил възражението на ищеца за
намаляване поради прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 900 лева, като го е
намалил наполовина до минимума по чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004
год. С оглед това частната жалба се явява неоснователна и обжалваното
6
определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените разноски в настоящото производство. Същите са в
размер на 500 лева /договор за правна защита на л. 53/. Съдът намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска и извършените действия от
пълномощника на страната – представяне на писмена защита, без събиране на
доказателства пред настоящата инстанция и без явяване на пълномощника на
ответницата в о.с.з. В случая минималното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство е в размер на 400 лева, съгласно чл. 9, ал. 1 от
Наредбата. Настоящият състав обаче намира, че и този размер е прекомерен,
като разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до
размера от 200 лева, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това е така с оглед
актуалната съдебна практика на СЕС: В Решение от 28.07.2016 г. по дело
C57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно
приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на
ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото
страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
§ 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се
установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита
следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат
надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират
възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на
спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, които разноски трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали
тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно
от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е
понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да
се отклони по изключение от този режим.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с
7
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава,
като на ответницата бъдат присъдени разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на
размера им следва да се съобрази, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, пред въззивния съд е протекло в едно открито съдебно
заседание без събиране на доказателства и без явяване на пълномощника на
ответницата, който е депозирал единствено писмена защита. С оглед това
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата 200
лева разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 205 от 28.11.2023 год. по гр.д. № 831/2023
год. на Б.ския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на „П.
К.Б.“ ЕООД, гр. С. за признаване за установено по отношение на Ц. И. Г. от гр.
Б. вземането на ищеца за сумата 2 447,22 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 30040632913 от 14.11.2019 год., както и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 468,75 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно
на отхвърлената част от иска, както и сумата 325,84 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 16.02.2024 год. на РС-Б., с
което съдът е оставил без уважение искането на „П. К.Б.“ ЕООД, гр. С. за
намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на
ответницата Ц. И. Г. от гр. Б. по реда на чл. 248 от ГПК, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „П. К.Б.“ ЕООД, гр. С. да заплати на Ц. И. Г. ЕГН
********** от гр. Б. сумата 200 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9