№ 241
гр. С., 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500278 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от н-к отдел
„Административно обслужване“ П. – против решение № 46/26.01.2022г. по
гр.д. № 2250/2021г. на С.ския районен съд, с което е било признато за
установено на основА.е чл. 422, ал.1 във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от
ЗЗД, че жалбоподателя Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „М. № * дължи на ЗК „Лев инс“ АД , със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ сумата от
4063,03 лв. представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „А., с ДКН **** в резултат
на ПТП настъпило на 07.08.2014 г., поради попадане в необезопасена шахта
на републикански път С.З. – С., при с. З.в., в едно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
1
27.08.2020 г.
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събрА.те доказателства, което водило до необоснованост на решението.
По делото не били събрА. доказателства за осъществяването на ПТП. В
този смисъл били единствени показА.ята на водача на лекия автомобил, който
бил заинтересован. Водачът на автомобила не бил съобразил правилата за
движение на пътя, неговото състояние, избраната скорост за движение. Без
неговото неправомерно поведение не би се стигнало до ПТП. Според вещото
лице автомобилът не само, че се движел технически неправилно, като с
левите си гуми е бил върху разделителната линия на лентите за движения, но
е било и възможно частичното му навлизане в насрещната лента. По този
начин бил нарушен ЗДвП. Ударът бил в резултат на противоправното
действие на водача на автомобила, той неправилно бил пресякъл двойната
непрекъсната линия по дължината на пътното платно. С оглед на това
страната намира, че възприетото от съда съпричиняване от 25% не отговаряло
на действителния обем, с който водачът бил допринесъл за настъпване на
произшествието. По делото не били установени данни за противоправно
поведение на жалбоподателя, поради което се моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалвА.те си части и спора да бъде решен по
същество като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Няма направени
доказателствени искА.я.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск. З., пълномощник на ЗК „Лев инс“ АД , със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва, че твърденията на въззивника са несъстоятелни и не
кореспондират със събрА.те по делото доказателства. Неправилно той е
очаквал да черпи облаги от противоправното си бездействие, а именно
неподдържането на пътния участък. Безспорно било установено попадането
на автомобила в необезопасена шахта, чиито капак не бил поставен правилно,
поради което настъпили щетите по МПС. Отговорността за поддръжката на
пътя била на жалбоподателя АПИ. Страната се съгласява, че съдът
2
неправилно е определил съпричиняване от страна на водача на МПС, като
посочва, че такова изобщо е липсвало. По делото не било доказано, че
водачът на МПС е нарушил ЗДвП, като е навлязъл в лентата за насрещно
движение при наличие на четири пътни ленти. По делото било представено
уведомление от застрахованото лице и била изготвена схема на мястото на
ПТП. Неправилно съдът бил кредитирал заявеното от вещото лице, без да
извърши критичен анализ на изложеното, при което бил установил, че той
неправилно се позовава на протокол за ПТП, какъвто за конкретния случай
липсва и вероятно вещото лице се заблуждавало с друг случай, за който бил
съставен протокол за ПТП. Съдът следвало да има предвид, че шахтите в с.
З.в. се намират в близост до разделителната линия за насрещно движение и
навлизат, както в едното платно, така и в насрещното. Напълно било
възможно МПС да настъпи шахта без да навлиза в платното за насрещно
движение, т.е. докато е изцяло в платното си за движение и без да е
извършено нарушение на ЗДвП. От това следвал изводът, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че водачът на МПС има вина за настъпване на
процесното ПТП, поради което съдът не следва да приеме и наличие на
съпричиняване от негова страна. Моли се въззивната жалба да не бъде
уважавана. Претендират се деловодни разноски, включително
юристконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.
Страната няма направени доказателствени искА.я.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба
от юриск. З., пълномощник на ЗК „Лев инс“ АД , със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ против решение №
46/26.01.2022г. по гр.д. № 2250/2021г. на С.ския районен съд, в частта, с която
е била отхвърлена претенцията за лихва и разноски, както и в частта на
отхвърлената претенция за главница. В изложението на насрещната въззивна
жалба се преповтарят дословно съображенията изложени в отговора на
въззивната жалба на страната включително съображенията на страната
относно липсата на съпричиняване от страна на водача на МПС..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на насрещната
въззивна жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
3
представител н-к отдел „Административно обслужване“ П. в писмено
становище до съда заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да
бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител юриск. З. заявява, че
оспорва въззивната жалбата и поддържа отговора на въззивната жалба, както
и депозираната насрещна въззивна жалба . Моли да се уважи насрещната
въззивна жалба и да не се уважава въззивната жалба. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.02.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 14.02.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основА.е чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Насрещната
въззивна жалба макар и допустима също се явява неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основА.е чл. 422 от
ГПК във вр. с чл.410, ал.1 , т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4681.71лв. общо, от които 4063.03 лв. главница и
618.68лв. лихва присъдена по гр.д. № 11863/2016г. на СРС представляваща
стойността на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско на МПС“ във връзка с щета № 2801-1201-15-409850.
В разпоредбата на чл.410, т. 2 от КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застраховА.я до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
4
него на трето лице работа, при или по повод, на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо въззивникът да установи по несъмнен
начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
него и застрахованото лице, настъпването на застрахователно събитие и
заплащането на застрахователното обезщетение, както и противоправно
бездействие от страна на лице, за което отговаря ответникът, в резултат на
което са причинени имуществените вреди на застрахованото МПС.
Съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен поради
следните съображения:
Няма спор между стрА.те за това, че е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между въззивника - застраховател и
собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена
застраховка „Каско на МПС+“, която е била валидна към датата на настъпване
на събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 04.09.2017 год. и
на 30.08.2017г. на обща стойност 6884.78 лв., от които главница в размер на
4063.03 лв. и законна лихва в размер на 618.68 лв. останалите заплатени сума
са били за ДТ и разноски. Според изготвената САТЕ щетите отговарят да са
получени по начина, по който са описА. в Уведомлението за настъпване на
ПТП пред застрахователя и с в причинно – следствена връзка с него. Пътят
между гр. Нова Загора – с. З.в. – гр. С. е част от републиканската пътна мрежа
и ответникът отговаря за неговата безопасност.
По отношение възражението на въззивника, че мястото на настъпване
на ПТП не е установено, съдът намира същото за неоснователно. По делото е
разпитан св.Мъндев ( на 15.11.2021г.), който ясно е посочил точното място на
настъпване на ПТП. Неговите показА.я макар да са дадени години след
настъпване на ПТП ( 07.08.2014г.) съвпадат с отразеното в уведомлението за
настъпване на ПТП. Действително мястото на ПТП не е било посетено от
оргА.те на МВР, но предвид обстоятелството, че са били настъпили само
материални щети посещението не е било задължително. Отразеното в скицата
към Уведомлението съответства на схемата на разположение на шахтите по
пътното платно в с. З.в., изготвена от ВЛ. МехА.змът на получаване на
щетите по застраховА.я автомобил съответства на описА.я в Уведомлението.
5
Съдът намира, че в случая св.Мъндев не е заинтересовано лице и кредитира
показА.ята му. Предвид изложеното, намира че мястото на настъпване на
ПТП е точно установено – по пътя от гр.Нова Загора в посока гр. С., в с. З.в..
Съдът намира, за основателна претенцията на въззиваемата страна за
липса на съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради
несъобразена скорост и несъобразяване с обстановката. Изготвените по
делото автотехнически експертизи установяват, че водачът на лекия
автомобил се е движил с разрешена от закона скорост ( ако се е движел с по –
голяма е щял да „ прелети“ над препятствието), в средната част на платното
за движение. Съдът не споделя извода от последната САТЕ, че водачът на
лекия автомобил се е движел технически неправилно като не е управлявал
автомобила в средата на платното за движение, а по – вляво. От
представените с експертното заключение схеми на разположените по
платното за движение шахти е видно, че те не са просто една точка от него, а
значително по – големи обекти, които лесно могат да бъдат настъпени при
движение върху тях, дори автомобилът въобще да не е навлязъл в насрещната
лента. Трябва да се има предвид и изложеното в т.4.5 от САТЕ от
07.01.2022г., а именно че дори водачът да се е движел с 50 км.ч. опасната му
зона за спиране би била по – голяма от техническата му възможност да спре.
От изложеното до тук следва, че водачът на застраховА.я автомобил не би
имал възможност да спре / избегне своевременно препятствието по пътното
платно – несигнализирана неравност по пътното платно ( шахта), поради
което не може да се приеме, че е налице съпричиняване на ПТП.
Тези изводи на съда обаче не се отразяват на осъдителния диспозитив
на обжалваното решение относно присъдената главница, тъй като тя е
присъдена в пълния претендиран от ищеца размер – 4063.03 лв.
По отношение претенцията за забава в размер на 618.68лв. за периода от
01.03.2016г. до 30.08.2017г., следва да се отбележи, че претендираната сума
не е главница (макар да е била присъдена със съдебно решение), а присъдена
лихва. Същата се дължи след отправена покана за доброволно изпълнение.
Такава покана по делото не е представена, поради което както е посочил и
първоинстанционният съд претенцията за 618.68 лв. следва да бъде
отхвърлена, а на страната да се присъди законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба, което е сторено с обжалваното решение.
6
Въззивният съд намира, че обжалваното решение не следва да бъде
изменяно.
Тъй като с депозирА.те въззивна и насрещна въззивна жалби в не се
променя уважената част от исковите претенции, на стрА.те не следва да се
присъдят деловодни разноски за въззивната фаза на производство.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/26.01.2022г. по гр.д. №
2250/2021г.решение № 125/30.07.2021 г. по гр.д. № 229/2021г. на С.ския
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7