Р Е
Ш Е Н
И Е №18
гр.Кюстендил, 23.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в публичното
заседание на двадесети и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря: Вергиния Бараклийска, след като разгледа докладваното от
съдия:Костадинова т.д.№ 95/2016 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:
Община Кочериново, ЕИК *********, със седалище и адрес
на упарвление: град Кочериново, пл. „Трети март“ №1 е предявила срещу „***********“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „*****“ №**
обективно съединени искове:с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл.79
ал.1 ЗЗД за сумата от 41 011.12 лева, представляваща дължим наем за
периода от 06.06.2015 г. до 10.11.2015 г., по договор за наем на земеделски
земи от 06.06.2014 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 563.30 лева , представляваща мораторна лихва
за периода от 06.06.2015 г. до 10.11.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът
по исковете, който съдът е приел, че е призован при условията на чл. 50, ал.2
от ГПК, не е изпратил представител, който да изрази становище.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено
следното:
По делото е представен договор
за наем на земеделска земя от 06.06.2014 г., от който е видно, че ищцовата
община в качеството си на наемодател е предоставила на ответното дружество в
качеството на наемател за временно и възмездно ползване имоти (подробно описани
в договора) в землищата на с. Боровец, с. Бураново, с. Крумово, с. Цървище и с.
Фролош, община Кочериново с обща площ 15 728.025 дка (чл.1) срещу годишен наем в размер на
120 000 лв.(чл.5).за срок от 5 години(чл.10, ал.1). Ищецът не оспорва
факта, че ответното дружество е заплатило наемната цена за първата година
съгласно чл.5, ал.2 от договора. В чл.11, ал.2 от договора страните са се
договорили, че наемодателят може да развали договора поради забавяне на
плащането на наемната цена за повече от три месеца.
Според чл.4, ал.3 от
договора предаването на имотите и тяхното състояние се удостоверява с
двустранен протокол, който се прилага към договора и е неразделна част от него.
По делото са представени
актове за публична общинска собственост и скици на отдадените с договора под
наем земеделски имоти.
С писмо изх. № РД-01-24-272/01.09.2015 г.Община
Кочериново е изпратила предизвестие до наемателя, с което го е уведомила, че
при неплащане на наемната цена по договора в размер на 120 000 лв. до
06.09.2015 г., същият ще бъде прекратен, поради забавяне на плащането на
наемната цена за повече от три месеца по
силата на закона, а именно чл.238 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.2 от договора.
Представен е акт за
прекратяване на договора за наем на земеделска земя от 06.06.2014 г., от който
е видно, че договорът за наем е прекратен на основание чл. 11, ал.2 от същия.
Препис от този акт е получен от представител на ответното дружество на
03.12.2015 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д. се установява, че сумата за дължим и
неплатен наем на земеделска земя за периода от 06.06.2015
г. до 10.11.2015 г. съответно главница и начислената лихва е както следва: главница 51 945.66
лв. и лихва 4 103.26 лв.
С оглед на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с
правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с
чл.79 ал.1 ЗЗД за недоказан. Съображения:
В тежест на ищеца е да докаже, че е
изправна страна по договора за наем, т.е. че е изпълнил задълженията си по него в т.ч. и че е
отстъпил ползването на имотите, предмет
на договора. Предаването им е от значение за дължимостта на наемната цена, доколкото
вземането на наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на земеделските земи,
предмет на наемния договор. В случай, че наемодателят не изпълни задължението си по чл.228 във вр. с чл. 230 от ЗЗД
да предаде на наемателя имотите,
предмет на наемния договор,
то за последния не възниква обусловеното
от изпълнението на задължението за предаване насрещно такова, а именно за заплащане
на наемната цена.
В настоящия казус съдът
счита, че ищецът - наемодател не е доказал, че е изпълнил
задължението си по чл. 4.3
от договора, а именно да предаде на ответното дружество имотите за ползване
с уговорения между
страните двустранен протокол. Следва да се посочи, че ищцовата
община не е доказала,
че ответното
дружество е ползвало имотите
през посочения в исковата молба период, който факт е правопораждащ спрямо
вземането за наем. Действително в
практиката на ВКС се
възприема становището, че
обстоятелството дали наемателят е ползвал реално наетата вещ е ирелевантно за
задължението му към наемодателя за плащане на наем, но в конкретния
случай доказването на ползването е факт от съществено значение за
основателността на предявения иск по чл.232, ал.1 от ЗЗД, имайки предвид клаузата на чл. 4.3 от договора
за наем, с която страните
са се споразумели предаването на имотите и тяхното състояние да се удостовери с
двустранен протокол, представляващ неразделна част от договора.
Единственото доказателство, представено от ищеца за доказване на иска за наем,
е договорът за наем. Договорът за наем сам по себе си не
доказва пряко предаването на имота от наемодателя на наемателя като
предпоставка за фактическото му използване, а установява само поетото от
наемодателя задължение да предаде имота на наемателя чрез нарочен протокол. По делото ищцовата община не е представила такъв протокол, нито е ангажирал
други доказателства, че е предала имотите
на ответното
дружество, осигурявайки му по този начин възможност да ги ползва по
предназначение. В този смисъл са решение №
238/4.09.2013 г., постановено по т. д. № 123/2011 г. и решение № 27/16.04.2014 г.,
постановено по т. д. № 1893/2013 г., двете по описа на ВКС, ТК, II т. о.
С
оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 232, ал.2
във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за недоказан, поради което ще бъде отхвърлен.
Доколкото не е доказана основният
иск, то неоснователен
е и ска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
2 563.30 лева, представляваща лихва за периода от 06.06.2015 г. до
10.11.2015 г., ,
поради което и тя ще бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от Община Кочериново, ЕИК ******, със седалище и адрес на упарвление: град Кочериново,
пл. „Трети март“ №1 срещу „***********“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район С., ул. „******“
№** обективно съединени искове: с правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за
сумата от 41 011.12 лева, представляваща дължим наем за периода от 06.06.2015
г. до 10.11.2015 г.
по договор за наем на земеделски земи от 06.06.2014 г. и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 563.30 лева, представляваща лихва за периода
от 06.06.2015 г. до 10.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2015
г. до окончателното изплащане на главницата . ОТХВЪРЛЯ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :