№ 22274
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124104 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от 24.04.2024 г., с която е
предявен от С. Л. Т., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ..
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумата от 1176,29 лв., представляваща цена за доставена питейна вода и В и К
услуги за имот, находящ се в гр. София, ..”, ул. „..“ № .., клиентски № .. за
периода от 02.07.2012 г. до 05.08.2018 г., поради погасяване на задължението
по давност. Правният си интерес от иска формулира с отказа на ответното
дружество да признае погасените по давност вземания с писмо от 16.01.2023 г.
Ответникът „Софийска вода“ АД, ЕИК .., е депозирал писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който излага
твърдения, че предявения иск се явява частично недопустим, поради липса на
правен интерес, тъй като за част от процесната сума в размер на 13,27лв,
представляваща разликата между предявената искова претенция в размер на
1176,29лв. и сумата в размер на 1163,02лв, която действително е начислена по
партида с клиентски № .. за периода от 02.07.2012 г. до 05.08.2018г., не е
1
налице претенция от негова страна. По отношение на основателността на иска
и в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявения иск в частта
за процесната сума за 13,27лв представляваща разликата между предявената
искова претенция в размер на 1176,29лв и сумата в размер на 1163,02лв,
представляваща действително начислените и неплатени задължения по
партидата на процесния имот в рамките на исковия период е допустим, счита
същия за неоснователен. За остатъка от исковата претенция не оспорва иска, а
именно за сумата в размер на 1163,02 лв. за периода от 04.12.2013г. до
04.05.2018г включително, твърди, че ищеца не дължи процесната сума, тъй
като по отношение на същата, с оглед периода за който се твърди, че се дължи
е настъпила погасителна давност. В тази връзка сочи, че дружеството не е
предприемало принудителни действия по нейното събиране. Затова
ответникът намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и не
дължи разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото писмено доказателство, а именно
справка в табличен вид на л. 10-12 от делото, приложена към писмо на
Софийска вода АД от 06.03.2024 г. за абонат с кл. № .., в счетоводството на
ответното дружество за периода 02.07.2012 г. до 05.08.2018 г. са начислени
суми в общ размер на 1 176,29 лв., представляваща цена за доставена питейна
вода и В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ..”, ул. „..“ № ...
За установяване на собствеността на имота и за доказване на правния си
интерес от иска ищцата С. Л. Т. е представила нот. акт № 49, .. I, .. г., от който е
видно, че тя е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ..”, ул.
„..“ № ...
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищеца е титуляр на партида за процесния период, с
кл.№ ... Доколкото ответникът е издал описаните в процесната справка
фактури за дължими суми за периода 02.07.2012 г. до 05.08.2018 г., съдът
намира, че за ищеца е налице правен интерес от водене на исковете.
На следващо място съдът намира, че страните не спорят, че между тях
2
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги, както и
изпълнение на задълженията си по него, обема на ползваните от ответника
ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност, като не е налице и спор,
че ищеца не е заплатил цената на предоставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ответника.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой
е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът
и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение. В тази
насока следва да се има предвид, че доколкото ответникът е признал иска на
посоченото основание съдът намира, че същия е основателен и следва да бъде
уважен. В тази насока съдът намира, че възражението на ответника за
частична недопустимост на иска за сумата от 13.27 лв. е неоснователно, тъй
като в горецитираната справка в табличен вид, приложена към писмо на
Софийска вода АД от 06.03.2024 г. за абонат с кл. № .., в счетоводството на
ответното дружество за периода 02.07.2012 г. до 05.08.2018 г. са начислени
суми в общ размер на 1 176,29 лв. В тази насока съдът намира, че
3
приложената отговора на исковата молба справка за дължими суми – 1 163.02
лв., касае по – кратък период от процесния, а именно – 04.12.2013 г. –
04.05.2018 г.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК по въпроса за разноските съдът намира
следното: За да се реши въпросът за разпределение отговорността за разноски
между ищеца и ответника трябва да се изследва въпросът дал ли е повод
ответникът за завеждане на делото. Това налага да бъде изведено по
тълкувателен път. Формулировката еднозначно сочи, че основа за очаквания
извод се явява извън-процесуалното поведение на ответника. Както е
застъпено и в доктрината, акцентът в тази насока пада върху причината,
предизвикала инициирането на съдебния спор. Както ищецът би могъл да
прецени степента на риска за неблагоприятен за него изход при повдигане на
спора, така и ответника е наясно с опасността да понесе допълнителна
имуществена тежест при неговото поведение, довело до засягане на защитен
от правния ред интерес на ищеца. Освен това, в хода на процеса както ищецът
е в състояние да контролира обема на разходите си с оглед на обективно
възможния резултат при подбора на доказателствата си, така и ответника
посредством процесуалното си поведение може да ограничи вредите,
произтичащи от съпътстващите съдебния процес разходи. Законодателят
еднозначно отдава приоритет на доброволното уреждане на възникнал спор,
без да държи сметка за причината, която го е породила, като не би следвало да
се обуславя инициирането на съдебното производство от предприети
постъпки за разрешаване на възникналия спор извънсъдебно.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина
насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на
утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се
установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя
защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
производство, а следователно и ангажира отговорността на ответника за
наложените от това и поведение разноски. В конкетния случай на заведен
отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания,
4
едва действителен спор между страните по материалното правоотношение –
кредитор и длъжник –относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен, че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са погасени
по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск.
Отразяването на задължението в счетоводството означава, че кредиторът
поддържа, че има такова вземане към длъжника. Дори обаче да имаше такава
покана, право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по
давност вземания, а на преценката на длъжника е дали да плати тези
съществуващи вземания. Фактът, че кредиторът кани длъжника да плати
погасени по давност вземания, не означава, че кредиторът оспорва те да не
са погасени по давност – напротив, кредиторът е пределно наясно, че тези
вземания са погасени по давност, но продължава да се надява да получи
плащане от длъжника – което е негово право. Настоящият съдебен състав
приема, че в случая не са налице необосновани правни действие от страна на
ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по исков ред.
Право на кредитора е да търси доброволно изпълнение на погасените по
давност задължения, доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги
изпълни. В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на
каса плащане на непогасените по давност, по-нови задължения и
волеизявление, с което да се търси плащане на старите, погасени по давност
задължения. Затова съдът намира, че в случая са налице и двете кумулативни
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът не е дал повод за
завеждане на иска, както и е признал иска, поради което разноските следва да
бъдат възложени на ищеца, като конкретния размер на юрисконсултското
възнаграждение следва да е минимален – 100 лв., с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Следва да се отбележи, че по
въпроса е налице и актуална съдебна практика на ВКС, като в този смисъл са
и Определение №95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№510/2018г. по описа
на IV Г.О. на ВКС, Определение №338/18.07.2018г., постановено по гр.д.
№209/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС и Определение №549/29.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 4317/2018г. по описа на IV г.о. на ВКС..
По изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С. Л. Т., ЕГН **********,
със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. .., срещу «Софийска вода» АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, .., че С. Л. Т. не дължи на
«Софийска вода» АД, сумата от 1 176,29 лв., представляваща цена за
доставена питейна вода и В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ..”, ул.
„..“ № .., клиентски № .. за периода от 02.07.2012 г. до 05.08.2018 г.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., чрез
адв. .., да заплати на «Софийска вода» АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., сума в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6