Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на осемнадесети май две хиляди двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 249 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадени:
1/ въззивна жалба от Р.Т.И.,***, чрез адв. Р.Ж., срещу
Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа
на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Р.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане
на „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да му заплати сумата от 14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова
злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на
приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят Р.Т.И. счита постановеното решение
за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи, че в мотивите на първоинстанционния съд се съдържа
противоречие, защото се приема, че е налице влошаване на здравословното
състояние на ищеца, но се отхвърля претенцията за вреди в резултат на това
влошаване. Излага, че увреждането на десния лъчев нерв, довело до намалена
чувствителност до степен и на пълна липса на такава върху определени зони, е
значително. Твърди, че това увреждане е във връзка с термичната травма на
десния горен крайник и следва да се приеме за нейно усложнение. В тази връзка
моли за отмяна на решението в тази част и присъждане на разноски. В съдебно
заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „СОД-ВАРНА“
АД не депозира писмен отговор.
2/ въззивна жалба от „СОД-ВАРНА“ АД, гр. Варна, чрез адв. Н.С.,
срещу Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по
описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ
„СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Бузлуджа” № 15 да заплати на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 14000,00 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 200, ал. 1
от КТ.
Жалбоподателят „СОД-ВАРНА“ АД счита постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по делото не е установена
нито една от посочените в чл. 200 КТ предпоставки за възникване на
отговорността на работодателя да заплати обезщетение за претърпените от
работника вреди. Излага, че не се е доказало наличието на настъпило влошаване
на състоянието на ищеца в резултат на трудовата злополука. В тази връзка
твърди, че се е установило, че през процесния период ищецът е работил при
различни работодатели на открито и при висока температура, с което не е положил
дължимата грижа за здравето си и не му се дължи обезщетение. Моли за отхвърляне
на иска, отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждане на
разноски. В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Т.И., чрез адв. Р.Ж., подава
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението на
първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част. Излага, че след
злополуката дълго време е бил неработоспособен и е претърпял седем хирургически
интервенции, които са му причинили силни негативни усещания, болки и страдания
в исковия период. Сочи, че тези обстоятелства се установяват от показанията на
неговия баща, както и от допуснатата по делото експертиза. Моли за
потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски. Подава молба
преди съдебно заседание, с която поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Т.И.,
чрез адв. Р.Ж., подава отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част.
Излага, че след злополуката дълго време е бил неработоспособен и е претърпял
седем хирургически интервенции, които са му причинили силни негативни усещания,
болки и страдания в исковия период. Сочи, че тези обстоятелства се установяват
от показанията на неговия баща, както и от допуснатата по делото експертиза.
Моли за потвърждаване на решението в тази част и присъждане на разноски.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 23.04.2018 г. ищецът Р.Т.И.
излага, че е работил в ответното дружество „СОД-Варна“ АД, на длъжност
„охранител физическа охрана“, за времето от 10.02.2014 г. до 15.01.2015 г.,
като трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на
страните, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали
газова бутилка възникнал пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и
главата. С разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова
по реда на чл. 55, ал. 1 КСО. Описва детайлно случилото се след злополуката.
Посочва, че с решение по гр.д. № 4274/2015 г. по описа на ВРС, изменено с
решение по в. гр. д. № 767/2016 г. по описа на ВОС, работодателят бил осъден да
му заплати съответни обезщетения за претърпените болки и страдания и
имуществените вреди за периода 17.04.2014 г. – 17.05.2015 г. Твърди обаче, че
продължава да търпи вреди от настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука.
Поддържа, че и до настоящия момент се нуждае от различни кремове, балсами,
обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни материали.
Твърди, че е налице влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в
следното: единият от трите главни нерва на ръката му не работи и няма да се
възстанови. Ето защо започнал да получава изтръпване и схващане на дясната
ръка. Посочва, че като цяло е разбита нервната система на организма му. Кожата
на главата му е изгоряла на теменната част, в резултат на което косата му доста
оредяла и няма да има възможност да се възстанови. Вследствие на злополуката се
получил израстък под клепача на лявото око. Започнал да боледува по-често от
преди, тъй като била засегната имунната система на организма му. Наложили се
по-чести посещения при стоматолог. Получава разтежения на крака, от който е вземан
материал за присаждане на дясната му ръка. Получава и чести разтежения на
глезените. По-често изпада в нерви кризи. Поддържа, че продължава да търпи
вреди от трудовата злополука, свързани с ежедневни неудобства и ограничения,
предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен във физическо
отношение живот, както и от обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на
слънце, че трябва постоянно да е с предпазния неопренов ръкав, че крайниците му
са сериозно обезобразени, че косата му оредяла. Ето защо често изпада в
депресивни стресови състояния, става раздразнителен и се налага медикаментозно
лечение. Твърди, че е спаднало самочувствието му, повишило се телесното му
тегло. Излага, че почти не излиза с приятели и след злополуката не е имал приятелка.
Предвид притесненията, баща му заболял тежко и в момента провежда лечение –
химиотерапия. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СОД-Варна“
АД, чрез процесуалния му представител – адв. Н.С.. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че на 17.04.2014 г. е настъпила трудова злополука с участието
на ищеца. Посочва, че в исковата молба липсват изложени твърдения за настъпила
временна неработоспособност, съответно трайна неработоспособност 50 и над 50 на
сто в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., за да се приеме, че е налице някоя
от предпоставките за претендиране на вреди от претърпяната трудова злополука.
Не се твърди, че е настъпило и влошаване на състоянието на ищеца, т. нар.
„ексцес“ при трудова злополука, за да има основание за присъждане на ново
обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска и по размер, като
твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни изисквания
за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. По
подробно изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Първоинстанционният
съд е разгледал и се е произнесъл по два предявени от ищеца Р.И. осъдителни иска:
1. за сумата от 14 000 лв., представляваща частичен иск от целия в
размер на 75 000 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука; 2. за сумата от 14 000
лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75 000 лв. съставляваща
обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018
г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на
17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е
намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС. Решението е обжалвано и от двете
страни, поради което изцяло е предмет на проверка от страна на въззивния съд.
По същество първият предявен иск касае
различен период, в който се твърди, че са настъпили вреди, в сравнение с
претендирания по гр.д. № 4274/2015 г. на
ВРС период от 17.04.2014 г. – 17.05.2015 г. Вторият предявен иск касае вреди, които са
възникнали в резултат на т.нар. „ексцес“, а именно поради влошаване на здравословното
състояние на ищеца след приключване на съдебното дирене по гр.д. №
4274/2015 г. на ВРС, което е в пряка
причинна връзка със злополуката.
По отношение на въпроса относно претърпените
от ищеца неимуществени вреди с Решение № 777 от 29.02.2016 г. по гр.д. №
4274/2015 г. на ВРС е ОСЪДЕНО СОД – ВАРНА АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.И.,
ЕГН **********, сумата от 14 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца Р.Т.И. неимуществени вреди за преживените болки и
страдания, промяна в кръвното налягане, влошено зрение, тревоги, неудобства,
стрес, ограничения - чисто физически болки в крайниците, следствие пластични
операции, липса на какъвто и да е спорт, свързан с физическа активност,
невъзможност за готвене, занимаване с основно хоби, изключително рестриктивен и
стриктен хранителен режим, избягване на слънчева светлина и топлина – плаж,
разходки през деня, по–редки социални контакти с близки и приятели, притеснения
от външния вид, негативни емоции, нервни кризи, тревоги и притеснения от хода
на оздравителния процес, и не само, вследствие трудова злополука настъпила с
ищеца на 17.04.2014 г., за времето от 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г., на
основание чл. 200, ал. 1 КТ; като е ОТХВЪРЛЕН иска в ЧАСТТА за разликата от
присъдения размер до претендирания от 28 000 лв., като недоказан по
размер. С Решение № 840 от 22.06.2016 г. по в.гр.д. № 767/2016 г. на ВОС
решението на ВРС е ОТМЕНЕНО частично и размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за периода 17.04.2014 г. до 17.04.2015 г. е увеличен на
20 000 лв., като е прието в мотивите, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника. Решението е влязло в законна сила
на 29.03.2016 г. Между страните в настоящото производство няма спор относно
наличието на влязло в сила решение между тях, както е прието и в доклада на
първоинстанционния съд.
I. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част. В случая предявеният
от ищеца иск за сумата от 14 000 лв., представляваща
частичен иск от целия в размер на 75 000 лв. съставляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в
резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова злополука, е недопустим, поради следното:
В
Решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г., IV г.о. на ВКС (което
се споделя от настоящия състав) се приема, че претендиращият обезщетение за
вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т.ч.
бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да предяви с
иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да се
претендират само при ексцес, а във втория ищецът може да предяви в отделно
производство непредявените части от вземането си за обезщетение. Когато на
обезщетение подлежат и неимуществените вреди, съдебната практика приема, че
исковете за обезщетение са два - единият за имуществените, а другият за неимуществените
вреди. Съществуват различни начини за предявяване на частичен иск. Общото за
всички тях е, че в исковата молба трябва да има изрично посочване, че искът е
частичен, липсва ли такова посочване, счита се, че с иска е предявено цялото
вземане за обезщетение на всички вреди (в т.ч. бъдещите). Един от начините за
предявяване на частичен иск е, като се претендира определена абсолютна сума с
изричното посочване, че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този
случай посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в
исковата молба е излишно). Друг начин за предявяване на частичен иск е, като се
претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на
началото и края му (напр. от извършването на деликта до предявяването на иска,
за времето на инвалидизацията от определена до определена дата и др.). Следващ
начин е, като се претендира обезщетение за отделни увреждания с посочването им
(напр. за поправка на определена вещ, за проведено лечение, за ползвана усилена
храна, за пропуснато възнаграждение и др.).
Съгласно
практиката на ВКС при липса на посочване в исковата молба, че се предявява
частичен иск за претърпени неимуществени вреди, се приема, че искът е предявен
за цялото вземане за обезщетение за всички вреди, включително и бъдещите.
Искът
за неимуществени вреди, по който е образувано гр.д. № 4274/2015 г. на
ВРС, не е предявен като частичен (който извод следва от съдебното решение)
независимо, че се претендира обезщетение за определен период. Посочването на отделен
период не е достатъчно, за да се приеме, че е предявен частичен иск, а следва
ищецът изрично да заяви, че упражнява този процесуален способ за защита. В този
смисъл между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на характера
и размера на претърпените вреди към този момент, както и за бъдещите такива,
като същите са съобразени от съда при определяне на дължимото от работодателя
обезщетение. За ищеца не е налице право на иск за обезщетение на допълнително
претърпените неимуществени вреди за бъдещ период. Според разпоредбата на чл. 299 ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато
законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от
съда. Силата на пресъдено нещо е отрицателна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. Подобно тълкуване се възприема и в мотивите
към т. 2 на ТР № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС по въпросите за частичните искове, а
именно че
силата на
пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния
му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е
по-голямо, както е и в настоящия случай. В този смисъл предявения иск за
неимуществени вреди за периода 17.04.2015 г. – 02.04.2018 г. се явява недопустим.
Първоинстанционното решение в тази част следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.
II. По
отношение на предявения иск за настъпил „ексцес“ въззивният съд приема, че
решението в тази част е валидно и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба на ищеца оплаквания по правилността
му. Същите по същество са само относно мотивите на първоинстанционния съд, с
които е коментирано отхвърлянето на претенцията за влошаване на състоянието на
работника след злополуката, поради настъпили значителни увреждания на десния
лъчев нерв на горния десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен
и на пълна липса на такава. Релевираните с исковата молба други усложнения
(изгаряне на кожата на главата, появяването на израстък под клепача на лявото
око, проблеми със зъбите, разтежения на глезените и настъпили нервни кризи) не
се поддържат с въззивната жалба, предвид липсата на въведени оплаквания с нея,
поради което и въззивния съд не дължи произнасяне по тях.
Във връзка с твърденията
за влошаване на състоянието на ищеца пред първоинстанционния съд са представени
писмени доказателства, изслушани са две съдебномедицински експертизи и е
разпитан като свидетел бащата на ищеца. Според заключението на вещото лице д-р
Радослав Манчев не се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца
след датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС.
Не се установява увреждане на двигателните плакна на десния радиален нерв.
Възможно е да има нарушение на сетивността по гърба на дясна ръка и в областта
на кожните пластики, поради увреждане на сетивните влакна на нервите от
термичната травма. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че нервите са възстановени,
иначе нямаше да има движение в китката и пръстите. Според заключението на
вещите лица д-р Вилиам Доков, д-р Деян Демиров и д-р Сийка Михова към датата на
изготвяне на експертизата е възстановена функцията на десния горен крайник на
ниво лакътна и киткова става. От приложените амбулаторни листи и консулти със
специалист невролог от 2017 г. е видно, че е налице увреждане на десния лъчев
нерв, довел до намалена чувствителност, включително и до липса на
чувствителност в определени зони. Несъмнено това увреждане е във връзка с
термичната травма на десния горен крайник, би могло да се приеме като
усложнение на травмата, без същото да води до затруднение в движенията на
крайника. От показанията на свидетеля Тодор И. (баща на ищеца) се установява,
че в резултат от травмата двата пръста на дясната ръка на ищеца се схващат на
моменти, поради което избягва да работи с нея.
Според съдебната практика
ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания,
което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече обезщетените. /Решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г.,
IV г.о. на ВКС, Решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 196/2012 г., IV г.о.
на ВКС и др./
Несъмнено се установява и от
другите доказателства по делото, че установеното от вещите лица по допусната
тройна съдебномедицинска експертиза (която съдът възприема като обективно и
компетентно дадена) влошаване на нервите на дясната ръка на ищеца, се намира в
причинна връзка с претърпяната от него трудова злополука. По делото са
представени писмени доказателства от края на 2017 г. след преглед на ищеца при
специалист невролог – амбулаторни листи и електромиография, от които е видно че
са налице данни за сегментна демиелинизация и аксонална увреда на десния
радиален нерв – тежка степен. Настоящият състав намира, че е налице „ексцес“,
който се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС. Видно от съдебното решение по това
дело, тези вреди не били налице към този момент (доколкото е изследвана само
ограничената функция на дясна киткова става), а и да са били налице, се е
предвиждала кратка продължителност на оздравителния процес. В случая дали
увреждането на нервите съставлява ново страдание или съществено утежняване на
старо страдание е без значение за квалификацията на претенцията като такава за
„ексцес“. Установява се по делото, че след 2017 г. такова влошаване е налице,
поради което и ищецът има право на допълнително обезщетение за тези вреди.
В горецитираните съдебни
решения на ВКС се приема, че при определяне размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали
самото то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания
на личността, болки и страдания върху целостта на организма и здравето на
увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото
състояние. Чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени
вреди, той получава парично удовлетворение, с които да компенсира
отрицателните, неприятните емоции. Целта на обезщетението в случая е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.
При ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
присъденото за първоначалното страдание.
Предвид горното и на
основание чл. 52 ЗЗД настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие от влошаване на
състоянието му след злополуката, поради настъпили значителни увреждания на десния
лъчев нерв на горния десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен
и на пълна липса на такава, следва да се определи в размер от 4 000 лв.
Претърпените болки и страдания, съставляващи „ексцес“, не са били
предвидени при определяне на първоначалното обезщетение за вреди, което е
концентрирано предимно върху външните и видими увреждания от изгарянето. В първоинстанционното производство не е
изследван въпроса дали увреждането на нерва на ръката е временно или постоянно
и какви са прогнозите за възстановяването му, като не са и ангажирани
допълнителни доказателства в тази връзка пред въззивната инстанция. В този смисъл
и тези обстоятелства няма как да бъдат обсъждани от въззивния съд при
преценката за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното
предявеният иск за „ексцес“ следва да се уважи до размера от 4 000
лв., като за
разликата над тази сума до претендираните като частичен иск 14 000 лв.
същият да се отхвърли като неоснователен. Първоинстанционното решение следва да
се отмени в уважената част, като се
постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4 000 лв. за неимуществени вреди. В
останалата част (която не е обезсилена) първоинстанционното решение е правилно
и следва да се потвърди.
III. По
разноските
Съобразно изхода от спора
всяка от страните следва да понесе отговорността за разноски, съразмерно с
уважената и отхвърлената част (и прекратената) от исковете. Настоящият състав
намира, че отговорността за разноски следва да бъде разпределена наново с
настоящия съдебен акт, поради което първоинстанционното решение следва да се
отмени в тази част. Пред първа инстанция ищецът е претендирал 1 344 лв.
адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал 1 400 лв. адвокатско
възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице. Държавната такса по исковете в
размер на 1 120 лв., както и възнагражденията на вещите лица в общ размер от 1
050 лв. са заплатени от бюджета на съда. Пред втора инстанция ищецът е
претендирал 1 344 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал 700
лв. адвокатско възнаграждение и 280 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Сумата от 280 лв. за държавна такса за въззивно обжалване от страна на ищеца е
заплатена от бюджета на съдебната власт. Не са релевирани възражения от
страните за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Направените разноски са
доказани с представените по делото доказателства за плащане. Общата цена на
трите предявени от ищеца иска е в размер на 29 000 лв. Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди в размер на 709,19
лв. и отхвърлен в останалата част до размера от 1 000 лв., не е обжалвано от
страните, поради което е влязло в сила. С въззивното решение се променя
резултата от спора, като производството по единия иск за неимуществени вреди в
размер на 14 000 лв. се прекратява като недопустимо, а по отношение на
другия иск за ексцес същият се уважава до размера от 4 000 лв., като се
отхвърля за разликата от 10 000 лв. Предвид влизането в сила на решението
по иска за имуществени вреди съотношението за разноските пред първа инстанция
съобразно цената на исковете следва да е 4 709,19 лв. в полза на ищеца и 24
290,81 лв. в полза на ответника. По отношение на втора инстанция съотношението
е 4 000 лв. в полза на ищеца и 24 000 лв. в полза на ответника, доколкото
искът за имуществени вреди в размер на 1 000 лв. не е предмет на разглеждане.
Работниците, служителите и
членовете на кооперации са освободени от разноски за производството по искове,
произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива
разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е
безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат
на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото,
разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат,
ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
/Решение № 67 от 3.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г., IV г.о. на ВКС/
В тази връзка ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимите пред двете инстанции разноски за
извършено процесуално представителство, държавни такси и депозити за вещи лица на
насрещната страна, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените пред двете инстанции
разноски за адвокатско хонорар, както и дължимите разноски, поети първоначално
от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете.
Предвид горното и след
извършени изчисления от съда за първа инстанция ищецът дължи на ответника
сумата от 1 256,42 лв., а за втора инстанция сумата от 840 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Ответникът дължи на ищеца за първа инстанция сумата
от 218,25 лв., а за втора инстанция сумата от 192 лв., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 352,38 лв. за първа инстанция, а за втора инстанция сумата от 40 лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Останалите разноски в общ размер 2 057,62 лв.
за двете инстанции остават за сметка на бюджета, на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, настоящият
състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС,
XX с-в, В ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕНО
„СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Бузлуджа” № 15 да заплати на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 14000,00 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв.
съставляваща обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. –
02.04.2018 г., настъпили в резултат на настъпилата на 17.04.2014 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото по отношение
на този иск, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 5337 от
29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ЧАСТТA, с
която е ОТХВЪРЛЕН иска на Р.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** за осъждане на „СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15 да му заплати сумата от 4000,00 лв., представляваща частичен иск от целия
в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат
на влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова
злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на
приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СОД-Варна“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 4000,00 лв., представляваща частичен
иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания изразяващи се в увреждания на десния лъчев нерв на горния
десен крайник, довели до намалена чувствителност до степен и на пълна липса на
такава; изгаряне на кожата на главата; появяването на израстък под клепача на
лявото око; проблеми със зъбите; разтежения на глезените и настъпили нервни
кризи в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018 г., настъпили в резултат на
влошаването на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014 г. трудова
злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на
приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. №
4879/2018 г. по описа на ВРС, XX с-в, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е ОТХВЪРЛЕН
иска на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на „СОД-Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15
да му заплати сумата от 10000,00 лв. (разликата над
присъдения размер от 4 000 лв. до претендираните 14 000 лв.),
представляваща частичен иск от целия в размер на 75000,00 лв. съставляваща
обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015 г. – 02.04.2018
г., настъпили в резултат на влошаването на състоянието му след настъпилата на
17.04.2014 г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е
намирал към датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015 г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018
г. до окончателното ѝ изплащане
ОТМЕНЯ Решение
№ 5337 от 29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4879/2018 г. по описа на ВРС,
XX с-в, В ЧАСТТA за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СОД-Варна“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Бузлуджа” № 15, сумата от 1 256,42 лв. за първа инстанция и сумата от 840 лв. за втора инстанция, представляващи дължими съдебно-деловодни разноски
в производството, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА „СОД-Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 218,25 лв. за първа инстанция и
сумата от 192 лв. за втора
инстанция, представляващи дължими съдебно-деловодни
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СОД-Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бузлуджа” № 15, ДА ЗАПЛАТИ в полза на БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ,
сумата от 352,38 лв. за първа инстанция и сумата от 40 лв. за втора инстанция, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.