РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110204493 по описа за 2022 година
: Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на санкционираното дружество против наказателно
постановление №03-012791/16.06.2020г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ,
на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500.00лева.
В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението за
което е санкционирано дружеството. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление.
В с.з. представител на въззивника –адв.К. от АК Велико Търново не се
явява, депозирано е писмено становище заа отмяна на процесноото НП, като
се твърди, че нарушението за което е санкционирано дружеството не е
извършено. Изрично заявява, че не претендира присъждането на разноски по
делото.
Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на
работодател, не е изпълнил дадено задължително предписание под т.7 на
контролен орган с Протокол №ПР2001026/07.02.2020г. на Дирекция „ИТ“
Варна. Със същото е задължено процесното дружество като работодател да
начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа за м.ноември 2019г. на Н. П. П., на
длъжност „стоковед“ в ТЦ- Бургас тр.Бургас ул.Александровска №58,
полагаща труд по трудов договор №698/05.11.2015г. с „Елитис“ ЕООД по
писмени обяснения за промяна на работодателя по чл.123 ал.1 т.7 от КТ –
„Елитис Мегастор“ ЕООД от 01.05.2017г. и допълнително споразумение от
24.04.2017г. към Трудов договор№698/05.11.22015г. съгласно чл.128 т.1 и т.2
от КТ, вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредба за договаряне на
работната заплата обн. Д.В. бр.55/1991г. със срок на изпълнение 17.02.2020г.,
тъй като от представената при последваща проверка документация е
констатирано, че работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД не е начислил и
изплатил до пълния размер уговореното основно месечно трудово
възнаграждение за извършената работа на лицето. Прието е че нарушението е
било извършено на 18.02.2020г. в гр.Варна ул.“Н. Симов“ №3, към който
момент е следвало да бъде изпълнено предписанието.
В с.з. са представени Молба от Н. П. П. от която се установява, че
същата не работи в процесното дружество от около една година, грижи се за
болната си майка и това и създава труднопреодолимо препятствие да се яви
на разпит по делото в качеството на свидетел, като се има предвид, че живее в
гр.Бургас и следва да пътува до гр.Варна. Представена е и Декларация от Н.
П. П., от която се установява, че и е известно за депозиран сигнал т наети на
работа работници в Елитис Мегастор“ ЕООД през м.ноември или декември
2019г. Декларира, че причина за този сигнал до ДИТ е станала промяна в
начина на формиране на работната заплата, като е било въведено
допълнително трудово възнаграждение /доплащане за ефективност/ и от това
са се породили съмнения, че ще им бъдеа изплащани по-малки заплати.
Декларира, че работодателят е начислявал ежемесечно описаното
допълнително трудово възнаграждение и тя и работниците са получавали по-
високи по размер суми в сравнение с тези, които биха получили при
2
заплащане само на основно трудово възнаграждение по трудов договор.
В Декларацията е описано, че за м.ноември и м.декември 2019г., П. е
получила своевременно и без забавяне от работодателя „Елитис Мегастор“
ЕООД пълния размер на дължимото трудово възнаграждение , в което е било
включено основно и допълнително трудово възнаграждение. Декларира, че не
е ощетена от бившия си работодател, няма никакви претенции към него за
заплащане на трудово възнаграждение, за който и да било месец по време на
работата си при него. Декларира също, че не знае някой от останалите
работници в дружеството да имат каквито и да било претенции към
работодателя си.
Декларацията е надлежно заверена на 10.02.220223г. от Нотариус в гр.Бургас
– Г. Ч.
По делото липсват доказателства за това дали предписанията са били
оспорени, но това съдът намира за ирелевантно по делото.
По делото е приложено копие на съдебно Решение № 260136/18.02.2021г.
от РС Бургас, с което е изменено НП издадено от Д ИТ Бургас, с което за
нарушение по чл.128т.2 вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция на „Елитис Мегастор“ ЕООД на основание чл.416 ал.5
вр. с чл.415В ал.1 от КТ. Акта въз основа на който е издадено така описаното
НП на ДИТ Бургас е съставен на 10.02.2020г.
В настоящия случай съдът намира, че следва да акцентира върху факта,
че проведеното НАХД по описа на РС Бургас е за неизплащане в срок на
дължимо трудово възнаграждение на за извършена работа за м.ноември
2019г. на Н. П. П. – на длъжност стоковед в ТБ Бургас , гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №58.
За съдът остава неясно, защо, след като за това нарушение е бил съставен
АУАН на 10.02.2020г. и е издадено НП, с което е ангажирана отговорността
на въззивното дружество по чл.415в ал.1 от КТ, т.е. прието е от АНО и от РС
Бургас, че веднага след установяване на нарушението същото е било
отстранено и от него не са настъпили други вредни последици, в последствие
на 20.04.2020г. е издаден УАН №03-012791, в който е прието, че дадените
предписания за отстраняване на нарушението по чл.128 т.1 и т.2 от КТ вр. с
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ не са били изпълнени в определения за това срок.
От описанието на нарушението в процесното НП на ДИТ – Варна съдът
3
не може да установи на какви доказателства се крепи твърдението на АНО, че
дадените предписания за отстраняване на нарушението- за изплащане на
дължими суми не е било изпълнено, доколкото в НП е описано единствено и
само, че от представената при последваща проверка документация е видно, че
работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД не е начислил и изплатил до пълния
размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената
работа на лицето. Липсва каквато и да било конкретика за какви документи
представени в последствие става въпрос, за да може същите да бъдат
обсъдени от съда. Тази липса естествено води и до нарушаване правото на
защита на процесното дружество.
Отделно от така изложеното, съдът намира, че макар и Н. П. да не е
разпитана като свидетел по делото, то нейните твърдения, дадени под
формата на Декларация с нотариална заверка на подписа и следва да се вземат
предвид и да се отчетат като данни, че по отношение на нейното трудово
възнаграждение по време на работата и в „Елитис Мегастор“ ЕООД не е
имало некоректно и незаконосъобразно заплащане на положения от нея труд
и тя няма претенции към това дружество. Макар и тези твърдения на П. да не
са дадени под страх от наказателна отговорност за установяване на неверни
факти и обстоятелства и в декларацията и да не е отразено, че знае за
наказателната отговорност предвидена за невярно декларирани данни, съдът
намира, че същите а дадени добросъвестно. Следва да се отчете, че от около
една година П. не работи на същото място и практически не е възможно да
има каквито и да било зависимости от своя работодател/бивш/ „Елитис
Мегастор“ ЕООД. Декларираните данни от П. съвпадат напълно с приетата от
РС Бургас фактическа обстановка.
За съдът е безспорно че ако нарушението е отстранено веднага след
откриването му и от него не са настъпили други вредни последици, то не е
следвало и да се изпълняват каквито и да било други указания за
допълнително изплащане на трудови възнаграждения.
При издаването на АУАН и НП съдът намира, че са допуснати
същественни процесуални нарушения, като неправилно била установена
фактическата обстановка по делото и неправилно е прието, че е извършено
описаното в тях административно нарушение. Следва да се отбележи и че при
връчването на АУАН са направени именно такива възражения, които са
4
надлежно вписани в акта, но АНО не ги е обсъдил и не се произнесъл по
никакъв начин по тях. Това само по себе си разбира се представлява
съществено процесуално нарушение свързано с нарушаване правото на
защита на въззивното дружество, което е неотстранимо във фазата на
съдебното производство и представлява самостоятелно отменително
основание.
Съдът споделя становището на адв.К., че не е осъществен състав на
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, тъй
като му е вменено нарушение за неизпълнение на разпореждане в срок, без да
е отчетено, че разпореждането е по отношение на действия, които са били
извършени веднага след установяване на нарушението свързано с
изплащането на работната заплата на работничката.
Предвид изложеното и съдът намира, че на следва да обсъжда размерът
на санкцията наложена на въззивника, въпреки, че същата е определена в
границите на закона.
Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на
такова за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото намира, че липсва
състав на извършено административно нарушение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-012791/16.06.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция
по труда”- гр.Варна, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
2500.00/две хиляди и петстотин/лева, на осн.чл.415 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5