Номер 17528.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Смолян
На 17.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петранка Р. Прахова
Членове:Росица Н. Кокудева
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело №
20205400500270 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 249/13.03.2020 г. по гр. д. № 1357/2019 г.
Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СМОЛЯН да заплати на М. И. С. сумата от 1 695, 88 лева, представляваща
дължимото трудово възнаграждение за положения 240 часа извънреден труд
за периода 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г., сумата от 207, 83 лева,
представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца,
следващ съответния месец, в който е положен извънреден труд, до датата на
предявяване на иска – 10.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 10.11.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Със същото решение съдът е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР -СМОЛЯН да заплати на М. И. С. сумата от 725, 40 лева,
представляваща левовата равностойност на полагаемата безплатна храна за
периода 10.11.2016 г. – 10.11.2019 г., сумата от 117, 54 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ
съответния месец, в който се дължи безплатната храна, до датата на
предявяване на иска – 10.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 10.11.2019 г. до окончателното
й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на
делото в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС –
Смолян ДТ в размер на 117, 84 лева и разноски за експертиза в размер на 120
лева..
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СМОЛЯН, с оплаквания, че е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Във въззивната жалба се твърди, че за да постанови неправилно
решение, съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с
понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния
период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове
по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му
като извънреден.
В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и
ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните
служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират
разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187
ал. 3 от ЗМВР и чл. 136 ал. 3 и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че
нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа
нощен труд. Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от
ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва
празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите
на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения,
които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.
В подкрепа на твърдението за неприложимостта на КТ и НСОРЗ
се прави позоваване на Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на
ІV г.о. на ВКС.
Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в
ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не
предвижда преобразуване.
В жалбата се изразява становище, че дори да се приеме, че е
налице законодателна празнота, доколкото в наредбите от 2015 г. и от 206 г.
не е предвидено броят на часовете нощен труд да се умножава по 0, 143,
която да бъде преодоляна чрез прилагането по аналогия на чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, неоснователно е приетото от съда за преобразуване на нощните
часове в дневни. Прави се извод, че доколкото нормалната продължителност
на нощния труд за служители в системата на МВР е 8 часа, дневната също е 8
часа, то няма какво да се преобразува, съответно по този начин не може да се
достигне до полагане на извънреден труд.
Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от
ЗМВР. Прави се заключение, противно на приетото от съда, че законодателят
изрично е регламентирал полагането на извънреден труд и полагането на
нощен труд от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по специален ред,
който изключва прилагането на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ; твърди
се, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на заплащане на
извънреден труд.
По отношение присъдената сума като равностойност на
неосигурена храна, предвид разпоредбата на чл. 181 ал. 3 изр. първо от ЗМВР
се твърди, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самия закон
не предвижда изплащането й в натура. Твърди се, че е налице съществена
разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната
храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително
натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с
целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи
своя смисъл.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и се претендират разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът М. И. С. , чрез пълномощник адв. Весела Пашалиева, с който се
оспорва жалбата като неоснователна.
В отговора въз основа на разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от КТ се
прави заключението, че 7 часа, отработени през нощта, се приравняват на 8
часа, отработени през деня; за да се приравни 7-часовата нощна смяна в 8-
часова дневна, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1, 143, съответстващ на съотношението 8/7.
Сочи се в отговора, че тъй като ищецът е държавен служител
съгласно чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, следва да се съобрази разпоредбата на чл.
50а ал. 2 от Закона за държавния служител, който предвижда по субсидиарно
приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. Твърди се, че както ЗДС, така и ЗМВР
могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в
сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. Твърди се, че липсата
на изрична уредба по отношение на приравняването на нощния труд с дневен
не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния,
прилагайки коефициент 1; по-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването към дневния и съответно без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прави се
позоваване и на чл. 31 ал. 2 от предходно действалата наредба от 2014 г.
В отговора се излагат доводи, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ал.
2 от НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата, като се прави позоваване на Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. №
405/2011 г. на ІV г.о. на ВКС.
Прави се извод, че правилно районният съд е възприел, че липсата
на изрична разпоредба в действала през процесния период наредба от 2016 г.
представлява празнота в уредбата, която води до ограничаване правата на
държавните служители и ги поставя в неравностойно положение спрямо
служителите, чийто трудови правоотношения са уредени от КТ;
преодоляването на тази празнота с оглед разпоредбата на чл. 46 от ЗНА
следва да стане чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ, предвид и
разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР.
По отношение иска по чл. 181 ал. 3 от ЗМВР в отговора се сочи,
че действително целта на престацията – предпазна храна, е същата да бъде
предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но
тъй като тя не е своевременно предоставена, то към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че
правото на ищеца е погасено; когато едно задължение не е изпълнено виновно
и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес, това води до
трансформация на задължението от натурално задължение за парично
обезщетяване. Противното би означавало, че посоченото задължение е
лишено от юридическа санкция.Прави се позоваване на чл. 7 и § 3 от ПЗР от
Наредба № 8121-з-904/30.07.2015 г.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание за жалбоподателя гл. юристконсулт С
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
За въззиваемия пълномощникът му адв. В.П. оспорва въззивната
жалба по изложените в отговора доводи.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът М. И. С. работи по служебно
правоотношение в ОД на МВР – Смолян, на длъжността старши полицай в
група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Смолян.
Ищецът претендира, че за времето от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г.
е положил 240 часа извънреден труд, който не му е заплатен.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява от извършената от вещото лице проверка на документи в ОД на
МВР – Смолян, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите
часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо
1 590 часа нощен труд, от които 90 часа на официални празници, които са му
заплатени на основание Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд,
след приравняването им по Наредбата е 240 часа; извънредният труд за
служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период
положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно
разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение вещото лице сочи, че общата сума на
неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за
процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 695, 88 лева;
размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период,
е 207, 83 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г.,
при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на
общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния
период. Действалите през исковия период от време наредби съответно №
8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016
г. по адм. Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогичен на чл. 31 ал. 2 от предходната наредба.
При липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време.
Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,
143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното работно време /7 часа/ Противното разбиране, както се
твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби
от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при
заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е.
7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа
нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците
по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение
за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса
за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение
принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато
съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото,
обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове
нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за
изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл.
179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8
от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че
ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за всеки отработен час
през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ, т. е. би могло да се приеме директно препращане
и към чл. 140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за
органите по пожарна безопасност и защита на населението, тъй като единият
от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и
установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното
време през нощта.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46,
ал. 2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден
случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи
общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със
статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а,
ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с
цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-
горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по
Кодекса на труда.
Във въззивната жалба, на следващо място е посочено, че е
неправилен изводът на съда, че определеният максимален брой часове нощен
труд от 8 часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава
въззивникът, е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тълкуването на
същата не би могло да се направи извод, че тя определя продължителността
на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за
работещите по трудово правоотношение, което да налага приложението на
коефициент 1, а не на коефициент 1, 143.
По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, на която
разпоредба се позовава въззивникът, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от
трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба
налага аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1-3
КТ, според които нормалното работно време е установено за работния ден и
за работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че друг
съществен пропуск на първоинстанционния съд се състои в това, че не
мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че
при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен
труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, като
веднъж съдът твърди, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това
е постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, а
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време. В писмо изх.
№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната
продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната
продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в
тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.
В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е видно, че с
оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
отработените нощни часове в дневни, получения брой часове надхвърлят
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 240 е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това
са неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията
„нощен труд“ и „извънреден труд“ от районния съд. По отношение
позоваването от пълномощникът на жалбоподателя на Решение №
197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на четвърто г.о. на ВКС, следва да се
посочи, че казусът по това решение касае предвидена изрична забрана в
ЗМВР, поради което не може да се приложи КТ, а не липса на регламентация,
какъвто е настоящия случай.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 249/13.03.2020 г. по гр. д. № 1357/2019 г. на
Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Смолян да заплати на М.
И. С. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________