Решение по НАХД №910/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 37
Дата: 14 март 2025 г. (в сила от 2 април 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200910
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Габрово, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20244210200910 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1752-000394, издадено на
02.09.2024 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез което за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на Н. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес
град Габрово, улица „**********” № 20, ет. 1, ап. 1, са били наложени ГЛОБА в
РАЗМЕР на сумата от 3000 (три хиляди) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ЕДНА ГОДИНА – на основание чл. 175, ал. 1, пр. 3-
то от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, със седалище град Габрово и адрес на
управление улица „Орловска” № 50, ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. И. , ЕГН **********, с
постоянен адрес град Габрово, улица „**********” № 20, ет. 1, ап. 1, сума в размер на
200 (двеста) лева, представляваща направени от същото разноски по делото за
осъществено процесуално представителство от адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Чрез упълномощен процесуален представител (адвокат от АК - Габрово)
жалбоподателя Н.О.И. от гр. Габрово е атакувал Наказателно постановление № 24-
1752-000394, издадено на 02.09.2024 година от Началник на РУ Габрово към ОД на
МВР Габрово, чрез което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на същия са били
наложени, както следва: „Глоба” в размер на сумата от 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от „Една година” – на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от
ЗДвП. По съображения, изложени в подадената жалба и развити във воденото по
делото производство от процесуален представител, който е упълномощил по
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно
и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички
законни последици, които произтичат от това. Към същите спадат и разноски,
заплатени за този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с
което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за
оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното чрез нея
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните в производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя Н.О.И. е правоспособен водач на МПС от категориите „В” и
„М”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. От
приложената л. 21-25 справка е видно, че същият притежава свидетелство за
правоуправление от тези категории, за последно издадено на 27.02.2018 година, което
е било със срок на валидност до 27.02.2028 година. Същата сочи, че от момента за
издаване на това свидетелство до началото на месец август 2024 г. той е бил
санкциониран по административен ред чрез четири влезли в сила наказателни
постановления единствено за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, последното от
които (НП № 24-1752-000136 от 14.03.2024 г. на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово)
е било за такова, осъществено през месец март 2024 година. Справката установява, че
освен чрез тези постановления, до началото на месец август 2024 г. жалбоподателя е
бил санкциониран и с 13 броя фишове, последния от които (Серия К № 8997355 от
11.04.2024 г. на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово) се е отнасял за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 11.04.2024 година.
Свидетелите Д.И. и И.К. са служители на ОД на МВР Габрово, които на
07.08.2024 г. осъществявали контрол на пътното движение на територията на град
Габрово. Във връзка с него те се установили на участък от пътната мрежа в града,
който се намирал в близост до булевард „Столетов” № 17 в посоченото населено
място.
Докато престоявали на въпросния участък, двамата свидетели чули силен шум,
предизвикан от форсиране на автомобилен двигател. След като привлякъл тяхното
внимание и се обърнали към посоката, от която той се чувал, те възприели лек
автомобил марка „БМВ”, модел „335И”, идващ от кв. „Бичкиня” и движещ се по
булевард „Столетов” в посока на улица „Йосиф Соколски”, който след лява за него
крива по посоката му на движение предприел маневра за изпреварване на два други
пътуващи пред същия автомобили, при което (след рязко подаване на газ) поднесъл със
1
задните си гуми при излизане от неговата лента и навлизане в съседната при началото
на тази маневра. Описаните действия станали причина за спиране и извършване на
проверка на управлявалия го водач. След установяване на самоличността му – в лицето
на жалбоподателя Н.И., както и на регистрационния номер (ЕВ 09-08 ВМ) на самото
МПС, в личното присъствие на водача против него е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение от св. Д.И., тъй като същия е приел, че след като при
управлението на автомобила е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение, като при движението си с шумно форсиране на двигателя,
превъртайки задните гуми при суха пътна настилка принудително е привел МПС в
контролирано странично движение, преминавайки в лява пътна лента и изпреварвайки
движещите се пред него автомобили, жалбоподателя е осъществил състава на
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Този акт е бил връчен и подписан от
жалбоподателя, който се запознал с отразените в същия констатации във връзка с
описаното нарушение, но без да изложи възражения в самия акт по повод на тях.
Такива не са били направени от него и в рамките на допълнителния седемдневен срок,
предвиден в нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този акт впоследствие от
Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото по-горе
наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 по делото екземпляр на
наказателното постановление сочат, че то е получено от жалбоподателя на 13.12.2024
г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 17.12.2024 г., или
преди края на съответния 14 дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, започнал
(съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня,
следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че
е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а
разгледана по същество – за основателна и по отношение на искането за отмяна на
обжалваното постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на описаното в
него нарушение, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който неговия
автор е открит. Предвидения срок за издаване на наказателното постановление също е
спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да
тече от датата за съставяне на акта за установяване на нарушението, което е
документално установено според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от
компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и наказателното
постановление съдържат всички реквизити, предвидени като задължителни в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Постановлението също е издадено от компетентен орган,
тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 2.8 от посочената в него Заповед
с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и
приложена на л. 6-7 от НАХД № 910/2024 г., водят до заключение, че Началника на РУ
Габрово при едноименната ОД на МВР е бил надлежно определено (по смисъла на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП) лице, разполагащо с права да издава подобни постановления за
2
нарушения на норми от посочения закон.
От наказателното постановление е видно, че жалбоподателя е санкциониран за
действия, свързани с шумно форсиране на двигателя, превъртане на задните гуми на
управлявано от него МПС при суха пътна настилка и принудително привеждане на
същото в контролирано странично движение, последвани от преминаване в лявата
пътна лента и изпреварване на движещите се пред него автомобили. Безспорно е, че
тези действия биха могли да осъществяват състава на предвидената в чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП. За да се формира такъв извод обаче те следва да бъдат умишлени и да бъдат
свързани с такова поведение, което да сочи ясно и недвусмислено за действително
взето от водача решение да използва пътя не по предназначение, а с цел демонстрация
на умения при управление на МПС, включително и като нарочно го привежда в
странично контролирано движение по описания в постановлението начин. Данните в
събраните по делото доказателства не са в състояние да обосноват подобен извод.
Нито един от разпитаните свидетели не описва действия, осъществени от страна на
водача, които да са довели до продължителност на така нареченото от тях
контролирано движение или до повторно поднасяне на задните гуми на автомобила
след като същия е преминал в съседната лента след предприемане на маневрата за
изпреварване. При липсата на такива характера на извършените от страна на водача
действия, които са довели до поднасяне на задните гуми на МПС, не би могъл да се
счита за доказано умишлен, тъй като резултата от тях би могъл да се дължи и на други
обстоятелства – като например липса на достатъчен опит, свързан с управление на
автомобили със задно предаване, какъвто е бил и управлявания от него, или с
неизпълнено задължение за непрекъснато контролиране на ППС, съществуването на
които не е, а и не би могло да бъде опровергано по никакъв начин от
доказателствените материали. В полза на тези други обстоятелства следва да се отчете
и шума от форсирането на двигателя, който се явява естествена последица от
действията на компютърната програма, която е управлявала автоматичната скоростна
кутия на МПС, тъй като при рязко натискане на газ (което е необходимо за ускоряване,
а оттук – и за постигане на по-висока скорост, нужна за извършване на маневрата по
изпреварване) тази програма автоматично снема текущата предавка с две надолу,
което при натиснат педал на газта и ускоряване на оборотите, логично обяснява и
причините за възприетото от двамата полицейски служители форсиране на двигателя.
С оглед на изложеното до момента и липсата на доказателства, които биха могли да
определят характера на извършените от водача действия именно като проява на
демонстрация на умения при управление на МПС от негова страна, се налага
заключение, че административно-наказателната отговорност на същия е била
реализирана с разрез с предвидените изисквания, тъй тя би могла да се ангажира само
при наличието на доказани умишлени действия на Н.И., които са нарушили
установения ред на държавното управление, извършени са виновно и са били обявени
за наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред, а
приложените доказателства не сочат за съществуването на действия с такъв характер
от негова страна. Поради това искането за отмяна на наказателното постановление се
явява основателно и като такова следва да се уважи.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично
направеното искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства,
намери, че (съобразно влезлите в сила изменения в нормативната база и предвиденото
в нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН) ответната по жалба страна ще следва да бъде
3
осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноските, направени (според
приложения на л. 16 договор за правна защита и съдействие) от него във връзка с
упълномощаване на процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия
Габрово, който не само, че е изготвил жалбата против наказателното постановление,
но и го е представлявал в рамките на производството по настоящото дело. Вписаната в
същия сума не надвишава, а се явява под минималния размер на възнаграждението за
съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на тази норма
съобразно ДВ бр. 88/2022 г.), а като се базира на това обстоятелство и на вида на
осъщественото процесуално представителство, което отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, съдът прие, че липсват основания за неговото намаляване.
При тези съображения прие, че ответната по жалба страна ще следва да заплати на
жалбоподателя Н.И. действително направените разноски, възлизащи на сумата от 200
лева.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

4