РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. П., 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и П. година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220104482 по описа за 2024 година
В исковата си молба срещу Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление град С., бул.“С. ш.“№67А ,представлявана заедно от
двамата изпълнителни директори В. В. И. и В. В. М. ищцата Н. И. Б. с ЕГН ********** от
село К., община С. , ул.“П.“№7 твърди, че работи по безсрочен трудов договор в
предприятието на „С. Т. Б.“ ЕООД, което се намира в района на гр. П., с. Ц., местност „Н. Г."
№ 48. В тази връзка с осигурен от работодателя превозвач ежедневно работниците от района
на област П., включително и ищцата се извозват със специализиран транспорт. На 02.07.2024
г., заедно с още петима нейни колеги ищцата пътувала със служебния автобус марка Темса,
модел Сафари с ДК№ ****** , за да бъде откарана до работното и място в с. Ц.. Ищцата
била седнала по средата на автобуса, от дясно по посока на движение. Автобусът, движейки
се по ул. „П." в гр. П., в посока гр. П., срещу № 53, претърпял катастрофа. Водачът на
описаното МПС загубил контрол върху управляваното от него превозно средство,
вследствие на което се отклонил в ляво и се блъснал в метален стълб. При удара на автобуса
в металния осветителен стълб ищцата се преметнала на предната седалка с главата надолу.
Ударила се силно в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Почувствала силна
болка в областта на главата и тялото. Изгубила дъха си. Не можела да си поеме въздух . Със
сетни усилия успяла да се измъкне под седалката, където паднала от удара. Вратите на
автобуса не могли да се отворят. Другите и колеги също се разхвърчала и получила
увреждания. Настанала всеобща паника. Чували се охканията на колегите и. Случайни
минувачи се притекли на помощ и успяли да отворят страничната врата на автобуса.
Ищцата излязла навън, стенейки и със силна болка в областта на главата и гръдния кош.
Била замаяна и от стреса, в който била изпаднала. На место пристигнал екип на Пътна
полиция и Бърза помощ. Ищцата била откарана в спешното отделение на болницата в П.,
заедно с останалите пострадали нейни колеги. Там и била оказана спешна помощ.
Престояла в болницата до около 00.30 ч. Катастрофата стана в 21 ч. Лекарите преценили, че
може да си тръгне.
1
Твърди се, че на 03.07.2024 г. ищцата посетила съдебна медицина при „МБАЛ П."
АД, където съдебен лекар констатирал и описал получените от нея наранявания. Вследствие
на претърпяното ПТП получила редица увреждания, а именно - оток и кръвонасядане в
дясната челна област на главата, оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане по лявата
буза в протежение до брадичката, в областта на гръдния и кош, кръвонасядане и нараняване
на лявата мамила, по крайниците - в областта на предната повърхност на дясното бедро
синкаво мораво кръвонасядане, по вътрешната-предната повърхност в средната трета на
лявото бедро синкавомораво кръвонасядане. Отделно от описаните травматични увреждания
по главата, гръдния кош и крайниците, изпаднала в паника от катастрофата. От удара, сякаш
автобусът се взривил. Поддържа се в исковата молба, че в резултат на нараняванията си
ищцата прекарала в отпуск по болест 10 дни. Лекувала се в домашни условия.
Нараняванията и отшумяли за около 20 дни. Тръгнала на работа преди да са отшумяли
всички болки, особено тази в гръдния кош. Характерът на трудовите функции изискват
физически труд, тъй като работи на машина, която тества сензори на електронни елементи
за автомобили.Трудовите и функции изискват да работи права. Нараняванията и създали
дисконфорт при изпълнение на трудовите и задължения в период от 10 дни. Отделно от това
изпитвала дисконфорт и срам от нараняванията по лицето, тъй като колеги и познати
мислели, че е пострадала в резултат на домашно насилие. Трябвало всеки път да обяснява, че
причината е претърпяната катастрофа при отиването и на работа. Твърди се, че пътният
полицай при Пътна полиция П., в резултат на проведеното от него обследване на
транспортното произшествие съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в
който ясно са записани обстоятелствата и причината за ПТП и пострадалите лица.
Твърди се, че в НОИ била предприета процедура за установяване на трудова
злополука, тъй като уврежданията се получени по време на обичайното придвижване до
работното място. Така с разпореждане№ 35609 от 11.07.2024 г. се е приело, че получената
злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО. Ищцата поканила работодателя да и
изплати обезщетение по чл. 200, ал.1 от КТ. Такова обезщетение и било отказано.
Към датата на описаното по-горе пътно-транспортно произшествие, моторното
превозно средство е било застраховано по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното дружество, съгласно полица № BG/22/124000692035. С оглед на
това обстоятелство ищцата предявила претенции към ответника да и изплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, за което посочила банковата си сметка. Ответникът с
нарочно писмо изх.№8548/13.09.2014г. я уведомил, че определя обезщетение в размер на
1 300лв. Тъй като предлагания и размер на обезщетение е крайно недостатъчен с нарочно
уведомление ищцата отказала подписване на споразумение.Не получила и обезщетение от
ответника.
Ищцата твърди, че е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по риска „ гражданска отговорност“ на увреждащото
МПС. Твърди, че и се дължи обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на
6000лв.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2,т.2 от КЗ ответникът дължи и лихва
за забава , когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 от КЗ. Ответното дружество е било длъжно да се произнесе в 15
дневен срок от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Претенцията за
обезщетение, ведно с всички доказателства е била представена на 30.07.2024г.
2
Законовоустановеният 15 дневен срок е изтекъл на 14.08.2024г. В случая е изтеклата
законова лихва за периода 14.08.2024г до 25.10.2024г. – датата на завеждане на исковата
молба е 168.лв.
Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 6000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на ПТП от 02.07.2024г., ведно със законната лихва в размер на
168.10лв. за периода 14.08.2024г до 25.10.2024, ведно със законната лихва върху главницата,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното му изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск. Противопоставя се възражение, че ищцата е била в трудово
правоотношение със „С. Т. Б.” ЕООД и към момента на настъпване на произшествието е
изпълнявала своите трудови задължения. Следователно, за процесното произшествие са
приложими разпоредбите на Глава X, Раздел I от КТ. Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 212
от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност
на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или
служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към
работодателя, се прилага гражданският закон. По аргумент за противното следва, че за
уредените въпроси разпоредбите на гражданския закон са неприложими. В този смисъл е
постановено TP №45/1990г. на ОСГК на ВКС. Следователно, при наличие на трудова
злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди
подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са
приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45 - 54 от ЗЗД. Това от своя страна
води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която
е различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45 - 54 от ЗЗД и
явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите . Процесният инцидент, признат като „трудова злополука , не е обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
и за застрахователя не е възникнало задължението за обезщетение.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
поради действията на водача С. Т. Т. при управление на автобус марка „Темса , модел
„Сафари“, с per. № РВ 7439 HP. Оспорват се твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С. Т. Т.. Оспорва се
твърдението, че действията на водача С. Т. Т. са допринесли за настъпване на
3
произшествието. Според ответника водачът С. Т. Т. не е имал възможност да съобрази
собствените си действия, за да избегне настъпването на удар .Оспорват се твърденията, че в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за ищцата са настъпили
посочените в исковата молба травматични увреждания, като се оспорват и твърденията за
техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението, както и за неговата
продължителност. Оспорва се твърдението, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие и към момента е затруден нормалният начин на живот на ищцата поради
травмата, настъпила при инцидента, респективно, че ищцата е била зависима от своите
близки и не могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ.
Оспорва се твърдението, че ищцата е изпитвала описаните в исковата молба оплаквания и
затруднения. Оспорват се твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили
за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за
продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към
настоящия момент. С оглед представената медицинска документация е настъпило пълно
възстановяване.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от
инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива
от ищцата, както и за проведено лечение. Липсват медицински данни за психичното
състояние на ищцата преди пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищцата да е
предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след
транспортния инцидент.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма
на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване
на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, включително и относимата към момента на възникването на
пътнотранспортното произшествие съдебна практика.
Ответникът противопоставя възражение за изключителен принос на ищцата за
получаване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени
като пътник в автобус марка „Темса”, модел „Сафари“, с per. № ***** нарушения на
установени от ЗДвП правила. Твърди се, че причина за настъпване на телесните травми на
ищцата е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и са възникнали
поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза. С
това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата е създала
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поради липсата на поставен предпазен
колан от ищцата, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото
4
противодействие, за каквото е предвиден обезопасителният колан, от което е бил възможен
контактът на тялото на ищцата с детайли от вътрешното оборудване на автобуса и от което
са настъпили травмите. Твърди се , че телесните травми на ищцата са възникнали поради
свободното движение на тялото във вътрешността на автобуса, възможно поради липсата на
поставен предпазен колан и са настъпили в резултат на пряко съприкосновение със
значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от
автомобилното купе. Поддържа се , че при използване на предпазния колан от ищцата, то
същата не би получила травми като възникналите, а други- по - леки по медикобиологичен
характер.Самата ищца е посочила, че при удара на автобуса в металния осветителен стълб се
е преметнала на предната седалка с главата надолу, което не би могло да се получи при
правилно поставен предпазен колан.
На следващо място се твърди, че ищцата е имала възможност да предотврати
произшествието посредством осигуряване на стабилно равновесие на тялото си чрез сядане
на свободна седалка до установяване на превозното средство в покой или сигурно захващане
към обезопасителните елементи на автобуса. Падането на ищцата е причинено от
собственото й поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение, а именно -
изискването да се изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ пътното
превозно средство и да не се стои на опасни места, които могат да доведат до недостатъчно
устойчиво положение и загуба на равновесие. Пострадалата сама се е поставила в ситуация
на повишен риск и вредоносният резултат е настъпил именно поради това. Пострадалата е
демонстрирала липса на стремеж към самосъхранение, като сама се изложила на опасност.
Според ответника произшествието е било предотвратимо за ищцата, респективно
нейното поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване на транспортния инцидент.
Ищцата като пътник в автобус марка „Темса”, модел „Сафари“, с per. № ***** е създала
предпоставките за настъпване на произшествието и е станала единствена причина за
осъществяването му.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване относно
настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата по изложените съображения.
Ответникът оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита
същият за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.Претендираната за обезвреда е недължима и
поради съпричиняване на ищцата за настъпване на вредоносния резултат, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се изцяло иска за
присъждане на обезщетение за забава като неоснователен по съображенията за
неоснователност на главния иск. Моли се съда предявения иск като неоснователен да бъде
отхвърлен.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника ии, поддържа предявените
искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
5
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа направено с отговора оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, и този факт се установява от представената
застрахователна полица№ BG/22/124000692035/29.02.2024г./ лист 81 от делото/, че между
ответното дружество ЗК“Л. И.“АД и „Хеброс Бус“АД собственикът на автобус марка
„Темса“, модел „Сафари“ с рег.№РВ 7439 НРе сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 29.02.2024г до 28.02.2025г.
По делото е приобщен констативен протокол за ПТП, рег.№1006р-
11860/03.07.2024г., изготвен от дежурен полицейския служител при ОД на МВР-П. ,
удостоверяващ пътнотранспортно произшествие станало на 02.07.2024г в град П., ул.“П.“
срещу №53 . Отразено е в протокола като участник №1 ППС с рег.№***** марка „Темса“,
модел“Сафари“, собственост на „Х.“АД с ЕИК ***** и водач на това ППС С. Т. Т.. Вписани
са в протокола като пострадали при пътния инцидент пет лица, между които водачът на
ППС-то и ищцата. Видими щети по ППС цялостна деформация на предницата . В
констативния протокол като обстоятелства и причини за ПТП е отразено както следва :
Движейки се по ул.П.ска в посока град П. срещу №53 губи контрол над МПС ,което
управлява, отклонява се вляво и се блъска в метален стълб за улично осветление , монтиран
на разделителната ивица.
От приетите по делото писмени доказателства/ съдържащи се на лист 75-85 от
делото/ е предявила претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди към
ответното дружество, позовавайки се на обстоятелствата от пътен инцидент, станал на
02.07.2024г, подробно описани в писменото искане ,към което са били приложени
констативен протокол за ПТП №1006-11860/03.07.2024г., съдебно медицинско
удостоверение №231/2024г. Застрахователя е образувал преписка по щета №Р12061000-04-
24-7575. С писмо изх.№8548/13.09.2024г ответникът е предложил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 1300лв. С писмено уведомление вх.
№9724/09.10.2024г ищцата е отказала подписване на споразумение за изплащане на
посоченото обезщетение. На 14.10.2024г застрахователят е отправил предложение за
заплащане на обезщетение в размер на 1800лв.
С разпореждане №35609/11.07.2024г. на ТП на НОИ –С. на основание чл.60, ал.1
от КСО декларираната злополука вх.№5101-21-723 от 10.07.2024г от работодателя на
ищцата „С. Т. Б.“, станала с Н. И. Б. на 02.07.2024г.е приета за трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.2 от ГПК.
За изясняване на спорните по делото релевантни факти – механизма на
6
процесното пътнотранспортно произшествие е изслушана съдебно- автотехническа
експертиза, чието заключение, изготвено от вещото лице В. Ф., съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано и неоспорено от страните по делото . След извършен
обстоен анализ на всички обективни данни по случая, отнасящи се до състоянието на пътя
и климатичните условия към момента на ПТП, данните за автобуса и зоните на настъпилите
по него повреди, посоката, направлението и скоростта на движение на автобуса вещото лице
обосновава следния механизъм на ПТП: на 02.07.2024г. около 21700часа при дъждовно
време и благоприятни пътно климатични условия и неограничена видимост в град П., по
ул.“П.“ се движел автобус“Темса“, модел „Сафари“ с рег.№***** в посока към град П..
Автобусът бил разположен в дясната лента по посока на движението и се движел по прав
пътен участък от улица с видимост над 150 метра при скорост на движение около 26 км/ч.
Водачът на автобуса С. Т. губи контрол над управлението на автобуса, превозното средство
се отклонява на ляво, под ъгъл и преминал от дясната през лявата лента за движение,
напуснал пътното платно и навлизайки върху разделителната затревена площ се удря с
предната си лява част със скорост около 26 км/ч в намиращия се там железен стълб от
уличното осветление. Вещото лице заключава, че протеклият удар е с голяма кинетична
енергия, резултат от значителното тегло на автобуса , независимо от ниската скорост. Ударът
на автобуса е в зоната на предната лява част вляво от контролния номер и срещу мястото на
водача. Към заключението е изготвена мащабна скица/ лист 105 от делото/, в която вещото
лице е обективирало констатациите си. Според вещото лице от техническа гледна точка
произшествието е могло да бъде избегнато при условие, че водачът е реагирал на спиране
своевременно. При последвалото отклонение водачът не е намалил скоростта и не е
контролирал автобуса в границите на платното за движение. Пътят, изминат от автобуса от
момента на навлизане в лявата лента до удара е 24.5 метра и е по-малък от опасната зона за
спиране, поради което ако водачът е реагирал на спиране в този момент , произшествието е
било предотвратимо.
За да отговори на въпроса :Каква е била треакторията на движение на тялото на
ищцата в автобуса съобразно механизма на произшествието и движението на автобуса
вещото лице се е позовало на показанията на свидетеля Николай Бошулски. Към момента
на ПТП-то ищцата е седяла на седалка , намираща се в средата на автобуса, дясна редица, на
лявото място откъм прохода между двата реда седалки.В момента на удара се установява
напускане на седалката/ излитане на тялото/ нагоре и напред с попадане върху облегалките
на предната седалка и падане на тялото в пространството между предните два реда седалки.
Според вещото лице този механизъм на движение на тялото на ищцата е възможен
единствено без употреба на предпазен обезопасителен колан. В процесният случай с оглед
характера на удара- челен с голяма кинетична енергия възпиращото въздействие на
правилно поставен предпазен колан се изразява в задържане на торса на задно стоящата
вътре в купето на автобуса като крайниците и главата остават свободни по време на
аварийното движение.
В съобразителната част на заключението вещото лице разяснява, че челният удар
7
протича в две фази.Първата фаза е от взаимното проникване на предната част на автобуса
при удара до приключване на внедряването в железния стълб. Втората фаза е от започването
на движението на транслация и възможна минимална ротация с минимално повдигане на
задната част на до неговото приключване.При използване на триточков предпазен колан на
лява задна седалка торсът и седалищните части на пътника ще бъдат фиксирани при удар.
След удара през първата фаза долните части на долните крайници и главата ще се придвижат
напред и нагоре, без да срещнат препятствие, а след това надясно , където мястото не е
заето, тоест няма контакт с друго тяло. При използване на двуточков – поясен
обезопасителен колан на седалката торсът и седалищните части ще бъдат фиксирани при
удар.След удара през първата фаза долните части на долните крайници и главата ще се
придвижат напред и нагоре с възможност за контакт с облегалката на предно разположената
седалка. През втората фаза ще се отклонят най-напред леко наляво, без да срещнат
препятствие , а след това надясно , където мястото не е заето, тоест няма контакт с друго
тяло.
В случая на пътуване без употреба на предпазен обезопасителен колан при
установения механизъм на транспортното произшествие без спиране и фронтален удар е
възможна значителна промяна на тялото на пътника вътре в автобуса- хаотично движение на
масовия център на тялото и с голяма вероятност за удар на периферните части на тялото и
торса в различни предно разположени части от автобуса като възможен удар в облегалките
на предните седалки и попадане между тях. При първата фаза на удара – тялото на пътника
се изтласква напред и нагоре с голяма сила като торса и главата се удрят в предна лява
седалка и нейните елементи. Тялото се стреми да възкачи облегалката на предно
разположената седалка и дори я преодолява като препятствие.При втората фаза на удара/
непосредствено след блъскането във вътрешната част на автобуса тялото се отхвърля назад
и долните крайници в предната седалка и на главата в предната седалка. В обобщение
според вещото лице при правилно поставен предпазен колан тялото на пътника е добре
установено на място и при удар на автобуса не е възможно да се получи промяна в
положението на тялото, респективно травмирането му. Максимално възможното отклонение
напред на тяло на пасажер при правилно поставен обезопасителен колан е до 10 см.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило ,че в
материалите по делото липсват данни дали въпросният автобус е бил снабден с предпазни
колани, респективно от какъв тип са тези предпазни колани и дали седалките, на които са
монтирали са били оборудвани с изправни предпазни колани.
По делото е приобщена медицинска документация,касаеща ищцата, във връзка с
процесния инцидент. Въз основа на медицинската документация и след извършен личен
преглед на ищцата е изготвено заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Д. П., което съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните се установява следното: Ищцата е получила вследствие
на ПТП,станало на 02.07.2024г. следните травматични увреждания: отток по протежението
на носната пирамида, кръвонасядане с р-ри 5х3 см в дясната челна област на главата,
8
кръвонасядане с р-ри 4х2 см по лявата буза, простиращо се странично до брадичката,
кръвонасядане с р-ри 8х5 см.по лявата гръдна част на гърдите на мамилата, кръвонасядане с
р-ри 12х11 по предната повърхност на дясно бедро, кръвонасядане с р-ри 9х7 по предно-
вътрешната повърхност в средната трета на лявото бедро.Описаните травматични
увреждания са получени в резултат на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или
върху такъв и добре отговорят да са получени така както съобщава пострадалата. Травмата в
гръдния кош е получена от удар в горния ръб на предната седалка, след което тялото се „
премята“ през нея , удря си лицето в предния ръб на предната седалка и тялото попада
между двете седалки с главата надолу. В същия момент на удара на лицето и бедрата се
удрят в горния ръб на предната седалка.Според вещото лице периодът на пълно
възстановяване при този тип травми е около 2-3 седмици. Описаните повърхностни
кръвонасядания, при които липсва подкожно събрана колекция кръв се резорбират в
посочения срок, след което настъпва пълно възстановяване.При тях не се налага хирургична
намеса. На ищцата е издаден болничен лист за 10 дни временна неработоспособност.
Ищцата не се е явявала на вторичен преглед. Тръгнала е на работа с все още остатъчни болки
в гърдите като е била преместена на друго работно място, изискващо седнало положение на
тялото. До преди инцидента ищцата е работила като оператор на машина. При прегледа на
ищцата вещото лице не е установило данни за ексцесивни събития в същия период. В
съдебно заседание вещото лице разясни, че ако ищцата е била с предпазен колан в процесния
момент е нямало да получи наранявания на бедрата и гърдите, а е щяло да има наранявания
по лицето и натъртване на меките тъкани на корема/ т.нар коремна травма/ .Такива не били
описани при прегледа и в Спешна помощ . Такива констации не са направени и от съдебния
медик, издал съдебно-медицинското удостоверение.
За изясняване на спора от фактическа страна от ищцата бяха ангажирани и гласни
доказателствени средства.
Свидетелят Николай Бошулски/ съпруг на ищцата/ даде показания, че съпругата му
работи в „С. Т. Б.“. Работното и място е в град П. и се предвижва от град П. до град П. със
служебен автобус. На 02.07.2024г около 21:00часа съпругата му се обадила и му казала, че са
катастрофирали на път за работа.Свидетелят веднага тръгнал към мястото на инцидента и
когато пристигнал на място заварил линийки и полицейски коли. На място установил, че
съпругата му вече е била транспортирана до Спешно отделение. Свидетелят видял на място
, че шофьорът на автобуса бил заклещен и се опитвали да го извадят .В този момент
свидетелят се свързал по телефона със съпругата си, която му обяснила, че за секунди
изпаднала в безсъзнание и не могла да си отвори вратата на автобуса, тъй като шофьорът
бил припаднал..След извършен обстоен преглед на ищцата в Спешна помощ по нейно
настояване била освободена. На следващия ден отишли при личния лекар на ищцата, който
и издал болничен лист за 10 дни. На 10-тия ден ищцата тръгнала на работа, защото се
опасявала да не я уволнят. Свидетелят допълни, че естеството на работа на ищцата е да е
правостояща, но след ПТП-то работодателят е преназначил на по-лека работа и работи в
седнало положение. Свидетелят обясни, че след ПТП-то ищцата се оплаквала от болки в
9
главата, в гърдите, като това състояние продължило около месец и половина. При
продължително стоене права започвало да и се вие свят. Когато излизала ищцата изпитвала
неудобство и срам пред други те хора да им обяснява ,че синините и са от трудова
злополука, а не от домашно насилие, тъй като според свидетеля външният и вид бил такъв
все едно е насилвана.Според свидетеля преди ПТП-то съпругата му никога не се е оплаквала
от сърце, но след инцидента при преглед и установили аритмия.След инцидента ищцата
изпитва страх, когато съпругът и шофира с малко по-висока скорост или дори когато
предприема съвсем рутинна маневра на изпреварване. Впоследствие съпругата му обяснила,
че от внезапното спиране на автобуса с гърдите си е счупила облегалките на двете седалки
пред нея и е паднала с главата надолу между седалките.Свидетелят допълни, други колеги
на ищцата, които също са пътували в този момент, заедно с нея, са с по-тежки наранявания-
със счупени крайници. Съпругата му е била по-назад в автобуса и затова е пострадала по-
леко.
Свидетелят С. Т. дава показания, че работи като шофьор в транспортна фирма ,
която извършва превози на фирмата „С. Т. Б.“. На 02.07.2024г свидетелят е превозвал както
ищцата, така и нейни колеги до работното им място. Тръгнали към 21:00ч от първата спирка
в град П. и на предпоследната спирка качил само един човек.Пътували около 5-6 човека.
Свидетелят обясни, че докато шофирал, движейки се с 25 км/час и изминавайки 200-
300метра, нищо му нямало, но изведнъж нещо му станало, не разбрал какво, след което
нищо не си спомня. Ударил се в един стълб. Бил в безсъзнание. Като се свестил видял, че
има пожарни, линийки и се опитвали да го вадят. Когато дошъл в съзнание свидетелят
видял, че предната врата на автобуса е отворена.Закарали го в болницата.Свидетелят
обясни, че е с нормално кръвно налягане.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение , породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди
– следва да са установени следните факти: настъпило ПТП и неговия механизъм,
10
противоправно поведение на виновния водач, претърпените неимуществени вреди / в
конкретния случай с оглед заявените юридически факти и претендираните от тях
материални права/, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Субективният елемент от състава- вината , разбирана като конкретно психично отношение
на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици се
презюмира съгласно ал. 2 на чл.45 от ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта,
както и размера на претендираното застрахователно обезщетение следва да се докажат от
ищеца по аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК като субективният елемент се приема за доказан
при липса на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на
ответника.
От законодателя е въведена допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач на МПС. Съгласно изискванията на чл.498 от КЗ,
установяващ абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпилото застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Ето защо съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи
съществуването на правото на иск , така и на допълнителните/ специални/ предпоставки. С
отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за недопустимост на предявения
иск, основавайки се на довода, че процесният инцидент е признат за трудова злополука и
ищцата е следвало да реализира правата си по реда на чл.200 от КТ като предяви иск за
причинените и вреди срещу работодателя си. Съдът счита, че така предявения иск е
допустим, изхождайки от една страна от постановките в ТР №1/2014г на ОСГТК на ВКС за
допустимостта на прекия иск срещу застрахователя при уважен иск по чл.45 от ЗЗД срещу
деликвента, а от друга- по аргумент от чл.6, ал.2 от ГПК,уреждащ диспозитивното начало
в българския граждански процес . В дискреция на ищцовата страна е да въведе фактическите
твърдения, от които произтичат претендираните и субективни права , както и да посочи
вида на търсената съдебна защита.
Налице е и допълнителната специална предпоставка за допустимост на настоящия
иск. В случая от обсъдените по-горе доказателства се установи, че на 01.08.2024г. ищцата е
предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното застрахователно дружество.
Застрахователят е предложил застрахователно обезщетение, с който размер ищцата не е
била съгласна. Исковата молба е депозирана на 28. 10.2024г.
В обобщение -искът по чл.432 от КЗ е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
11
Безспорно е по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , сключен между
ответното дружество и собственика на ЗД“Бул Инс“АД с ЕИК ********* и собственика на
автобус марка „Темса“ модел „Сафари“с ДК№*****. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД на собственика и водачите на
посоченото ППС, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг.от чл.477, ал.
и ал.2 от КЗ.
От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност/ писмени доказателства и
заключението по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза/ безспорно се доказа
настъпилото на 02.07.2024г/ в периода на действие на застрахователния договор/
застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие така както е описано като
механизъм в обстоятелствената част на исковата молба . Съдът приема за установена и
следващата материалноправна предпоставка за уважаване на претенцията- противоправно
поведение на водача на автобуса. От внимателния анализ на всички събрани по делото
доказателства/ административна преписка, образувана по констативен протокол за
ПТП№1006р11860/03.07.2024г./ и заключението на вещото лице по изслушаната
съдебноавтотехническа експертиза следва извода, че водачът на автобуса С. Танев е
нарушил правилата за движение по пътищата и по-конретно нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП ,
според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Установи се от материалите по делото / план- схема на ПТП лист 55 от
делото/, че произшествието е станало в тъмната част на деня , в дъждовно време и мокра
пътна настилка . В протокола за ПТП изрично е записано , че водачът е загубил контрол над
МПС- то, което управлява, отклонявайки се на ляво и се блъска в метален стълб за улично
осветление. Според вещото лице причините за пътния инцидент са комплексни и от
субективен характер/ умора, отклонение на вниманието, при последвалото движение е
зададена посока на автобуса от водача, който напуска пътното платно от ляво. Според
експертизата произшествието е могло да бъде избегнато при условие, че водачът е реагирал
на спиране своевременно. Налице е виновно противоправно поведение на водача. От
обясненията, които водачът на автобуса даде в съдебно заседание в качеството му на
свидетел, че не е разбрал какво става и че не си спомня нищо, съдът не би могъл да извлече
категоричен и недвусмислен извод, че загубата на контрол над управлението на автобуса
се дължи на внезапно влошаване на здравния статус на водача, за да се разсъждава
евентуално на плоскостта на оборване на презумпцията за вина. Същественото в случая е,
че самият водач заяви в съдебно заседание , че нищо му е нямало при потегляне на автобуса
непосредствено преди сблъсъка, както и че е с нормално кръвно налягане.
Установи се от заключението на съдебномедицинската експертиза, че причинените
на ищцата травматични увреждания:отток по протежението на носната пирамида,
кръвонасядане с р-ри 5х3 см в дясната челна област на главата, кръвонасядане с р-ри 4х2
см по лявата буза, простиращо се странично до брадичката, кръвонасядане с р-ри 8х5 см.по
12
лявата гръдна част на гърдите на мамилата, кръвонасядане с р-ри 12х11 по предната
повърхност на дясно бедро, кръвонасядане с р-ри 9х7 по предно- вътрешната повърхност в
средната трета на лявото бедро – контузия на гръден кош и контузия на ляво бедро,
кореспондират с механизма на ПТП, поради което съдът приема, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между противоправното виновно поведение на деликвента-
водачът на автобуса и установените травматични увреждания на ищцата вследствие
пътния инцидент, в който тя е била участник като пътник в автобуса.
По наведените от ответника материално правни възражения:
Ответникът е инвокирал възражение за изключителен принос на пострадалата/
ищцата/ за настъпване на твърдените вредоносни последици и при условията на
евентуалност - възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Тук е мястото да се
посочи, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №193/20.11.2024г по к.т.д.
№422/2024г на второ т.о. на ВКС/при своевременно релевиран правен довод за
изключителен принос на пострадалия за настъпване на твърдените вредоносни последици,
следва да се приеме, че имплицитно – по аргумент от по- силното основание, страната е
упражнила и по-слабото по интензитет защитно процесуално средство като е предявила под
евентуалност правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносните последици.Тоест дори и ответникът да не бе изрично разграничил двете
възражения съдът следва да приеме като предявено под евентуалност материалноправното
възражение за съпричиняване на вредоносните последици от противоправното поведение
на пострадалия при настъпване на ПТП, поради което в решението е длъжен да се произнесе
относно неговата основателност.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като следва да установи
както правоизключващото си възражение за изключителен принос на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат, така и правонамаляващото възражение за
съпричиняване на този резултат.
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения
може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават основание
да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата отстрана на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение вредоносен резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС№17/1963г.т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл.280, ал.1т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата сила, че обезщетението за вредите от непозволено увреждане
се намалява ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване , като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина.
13
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК/ решение
№45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на второ т.о. на ВКС, решение №206/12.03.2010г. по т.д.
№35/2009г на второ т.о., решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на второ т.о на ВКС,
решение №76/22.06.2020г по т.д.№771/2019г на второ т.о./ се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат , тоест последният да е негово следствие
, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия , с което той
обективно е създал предпоставки и/ или възможност за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен- да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем.
В светлината на така изложените разсъждения, почерпени от съдебната практика,
следва да се разгледа възражението на ответника за изключителния принос на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат и имплицитно съдържащото се в него възражение за
съпричиняване на вредата. Възражението в настоящия случай се основа на довода, че
ищцата е нарушила разпоредбите на чл.137а от ЗДвП, според която норма водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
Вещото лице, изготвило заключението по изслушаната съдебноавтехническа
експертиза, даде обосновано заключение, че процесните травматични увреждания не биха
се причинили, ако ищцата е била с поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание
обаче същото вещо лице заяви, че по делото не се съдържат данни за това дали въпросният
автобус е бил снабден с обезопасителни колани, както и евентуалното дали ако е имало
такива са били в изправно техническо състояние. Тук е мястото да се посочи, че ответникът
, носещ доказателствената тежест, не установи категорично и недвусмислено точно тези
релевантни за процесния случай факти ,касаещи процесно МПС, тоест че същото е било
окомплектовано с обезопасителни колани, които са били технически изправни. Ето защо
съдът приема за недоказано възражението както за изключителен принос на ищцата за
настъпване на вредоносните последици, така и за евентуално съпричиняване от нейна
страна на същите на това основание .
На следващо място са категорични данните по делото/ гласните доказателствени
средства събрани чрез разпит на свидетеля Николай Бошулски ,както и заключението по
САТЕ/, че към момента на пътния инцидент ищцата е била в седнало положение , поради
което само на това основание се явява напълно неоснователно възражението са
изключителен принос и за съпричиняване, базирано на довода, че ищцата е имала
възможност да предотврати произшествието посредством осигуряване на стабилно
14
равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка до установяване на превозното
средство в покой или сигурно захващане към обезопасителни елементи на автобуса.
Изложеното обосновава извод за доказаност на основанието на претенцията с
оглед наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователното дружество : установен деликт при съответното
авторство, противоправност, вина вреди и причинна връзка между деянието и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя/ в конкретния
случай собственикът на автобуса/ и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, респективно настъпване на застрахователното събитие
като юридически факт , пораждащ отговорността на застрахователя.
Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната
отговорност на застрахователя – ответника. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в цитираните по-горе разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието
и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования деликвент по реда на
чл.45 от ЗЗД , то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 то КЗ пряко право е
приложим въведения с чл.52, от ЗЗД принцип за справедливост .
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „ справедливост“ не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ№4/23.12.1968г. то е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина настъпването, обстоятелствата при което е станало, причинени
морални страдания и пр.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на обезщетение с оглед характера ,
степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички
онези неудобства – емоционални, физически, психически и такива от битово естество, които
ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор- конкретно
психо-емоционален статус на пострадалия / субективното отношение към случилото се и
отражението му върху психиката с оглед степента на емоционална зрялост на лицето/.
За причинените увреждания, техния вид, брой и характер, за твърдените болки и
15
страдания, както и за оздравителния процес и психо-емоционален отзвук и въздействие
бяха ангажирани гласни доказателствени средства, които съдът цени като непосредствени,
наситени с конкретика и кореспондиращи със заключението на СМЕ. Касае се за множество
кръвонасядания по различни части на тялото- лицевата част на главата, по гърдите / в
областта на мамилата/ по долните крайници, които макар и леки са засегнали телесни
функции. Установи се, че ищцата е ползвала 10 дни болнични и макар и ненапълно
възстановена е започнала работа, като е преминала на по-лека работа предвид травмите и ,
които не са и позволявавали да продължи да работи правостояща. По време на периода на
временна неработоспособност е приемала обезболяващи. Макар и според вещото лице с
оглед травмите възстановителния период да продължава около 2-3 седмици, съдът приема,
че ищцата е усещала болка в гърдите до месец и половина след инцидента, според
кредитираните като убедителни гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля
Бошулски / който възпроизведе свои непосредствени възприятия/.Установи се, че и
понастоящем психическото състояние на ищцата не е балансирано, тъй като същата изпитва
страх,паника, докато се вози в автомобила, управляван от съпруга и, каквито емоции са и
били неприсъщи преди инцидента. Допълнителни значителни неудобства и дискомфорт
ищцата е търпяла и поради това, че се налагало да обяснява на хората, че кръвонасяданията
и по лицето и тялото и дефакто са причинени от пътен инцидент, а не както е изглеждало да
са причинени от акт на домашно насилие. Съдът отчита и начина и обстоятелствата, при
които са получени травмите- вследствие на ПТП, настъпило на път за работа и в момент,
когато в служебния автобус са пътували и колеги на ищцата, които са се оказали и по-
тежко пострадали. Тези обстоятелства, очертаващи конкретния инцидент, са се отразили
изключително стресово, предвид внезапността на преживяното и неговият интензитет,
намерил проявление в множество пострадали лица.
В обобщение, преценявайки изложеното дотук наред с икономическото състояние
в страната към момента на увреждането съдът намира ,че справедлив паричен еквивалент на
обезщетение / репариране/ за претърпените неимуществени вреди е търсената сума от 6
000лв. Размерът на обезщетението не подлежи на редукция, тъй като според настоящия
състав този размер е адекватен и съответен на посочените по-горе критерии за преценка по
реда на чл.52 от ЗЗД.
Плащане не се доказа, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен като изцяло основателен.
По претенциите за лихви съдът намира следното:
В Кодекса за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл.429, ал.2,т.2 от КЗ/ арг.чл.493, ал.1,т.5 от КЗ/, тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от
ЗЗД. В чл.429, ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2т.2
, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума/ лимита на отговорността/ В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
16
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или отговорността на прекия
причинител за лихви , считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
/ по силата на самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му
е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането
до уведомяването му за това. По делото е безспорно установено, че ищцата е отправил
претенцията си пред застрахователя на 01.08.2024г. за заплащане на неимуществени, която
дата е началния момент, от който момент нормите на чл.497 във вр. с чл.496 от КЗ
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху
дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава
застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение. Ищцата обаче претендира
лихва за забава от по-късен момент 14.08.2024г до 25.10.2024г./ преди подаване на исковата
молба , подадена на 25.10.2024г./ , която изчислена на основание чл.162 от ГПК възлиза на
исковата сума от 168.10 лв. , поради което и тази претенция като основателна следва да бъде
уважена, като следва са се уважи и искането за законна лихва върху присъдената главница от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1190лв. разноски по делото/ от които, 290 лв.
ДТ , 600лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. за вещо лице/.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град С., бул.“С. ш.“№67А ,представлявана заедно от двамата изпълнителни
директори В. В. И. и В. В. М. да заплати на Н. И. Б. с ЕГН ********** от село К., община
С. , ул.“П.“№7 на основание чл.432 от КЗ сумата от 6 000лв./ шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 02.07.2024г. и обезщетение за забава в размер на 168.10лв.
за периода от 14.08.2024г до 25.10.2024г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2024г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление град С., бул.“С. ш.“№67А ,представлявана заедно от двамата изпълнителни
директори В. В. И. и В. В. М. да заплати на Н. И. Б. с ЕГН ********** от село К., община
С. , ул.“П.“№7 сумата от 1190лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните. връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17