Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2041 Година 30.11.2017 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав,
на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 885 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.З.К. с ЕГН: **********, с
адрес *** против заповед № 346з-64/30.03.2017г. на началника на Районно
управление Созопол при ОД на МВР гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “порицание” за срок от 6 месеца. Прави искане да се отмени
обжалваната заповед, като оспорва компетентността на дисциплинарно-наказващия
орган и законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство. Излага
доводи, че в процесната заповед липсват изискуемите реквизити, както и че
наложеното наказание е неоснователно. В съдебно заседание, поддържа жалбата и
моли да бъде уважена и да му се присъдят направените съдебни разноски.
Ответникът – Началник на Районно управление гр.Созопол
при Областна дирекция на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище
по жалбата.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
На 08.08.2016г. в РУ Созопол е депозирана жалба с вх.№
34600-2520/08.08.2016г. от М.З.Ч. срещу
действия на „Хелио-тур-с“ АД. С резолюция на началника на РУ Созопол,
преписката е възложена на началник група „Охранителна полиция“, за възлагане на
проверка и контрол. Още същия ден, ст.инсп.К. е възложил преписката на В. Д. –
полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ при РУ Созопол, като не е указал срок за изпълнение.
С писмо рег.№ 346000-4224/15.11.2016г. (л.92 от
делото) преписка вх.№ 34600-2520/08.08.2016г. по описа на РУ Созопол и преписка
вх.№ 251000-21973/2016 по описа на ОД на МВР
гр.Бургас, са изпратени на Районна прокуратура Бургас, за мнение за обединяване
и произнасяне по компетентност.
Със сигнал рег.№ 7855р-57/04.01.2017г. (л.31-33 от
делото) до директора на ОД на МВР гр.Бургас, изготвен от директора на дирекция
„Вътрешна сигурност“, са предоставени данни за извършени нарушения на
служебната дисциплина от страна на жалбоподателя, изразяващи се неосъществяване
на контрол върху дейността на инсп.В. Д., свързана с работата по възложените му
за проверка преписки № 346000-2520/08.08.2016г., № 346р-6518/26.09.2016г. и № 346р-6576/27.09.2016г.
по описа на РУ Созопол и пр.пр. №
10275/2016 по описа на РП Бургас, вследствие на което е допуснато проверките да
приключат извън определените със съответни разпореждания срокове.
С писмо № УРИ 251р-000-1153/18.01.2017г. от ст.инсп. Т.Г.
до РП Бургас (л.40 от делото), е поискано копие на изпратените материали с
писмо рег.№ 346000-4224/15.11.2016г., с
цел изясняване на обстоятелствата по проверката и във връзка с предмета на
доказване.
С предложение № УРИ 251р-2921/24.01.2016г. (л.34-35 от
делото) до директора на ОД на МВР Бургас е поискано удължаване на срока на
проверката до 03.02.2017г.
С писмо № УРИ 251р-3543/31.01.2017г. (л.38 от делото)
до началника на сектор „Човешки ресурси“, е поискано предоставяне на справки за
служебната дисциплина, включващи наложени дисциплинарни наказания и присъдени
награди на ст.инсп.К. и инсп.Д..
С писмо № УРИ 251р-3544/31.01.2017г. (л.39 от делото)
до началника на сектор „Координация, административно и правно обслужване“ при
ОД на МВР гр.Бургас, е поискано
предоставяне на справка относно данни за това на коя дата са входирани
процесните преписки в деловодната система на ОД на МВР гр.Бургас и РУ Созопол и
с каква анотация са същите, както и какво е било движението на документите, на
кой служител са били предадени и на коя дата.
По делото е представена кадрова справка на Г.К.,
рег. № УРИ 251р-3892/02.02.2017г. (л.42 от
делото), в която е посочено, че през срока на службата той е награждаван общо
девет пъти и са му налагани три пъти дисциплинарни наказания.
С писмо № УРИ 251р-3975/03.02.2017г. са представени
основните данни за всички движения на документи с УРИ: 346000-2520/08.08.2016г.
и 346р-6518/26.09.2016г. по описа на РУ Созопол и документ с УРИ: 251000-21973/04.10.2016г.
по описа на ОД на МВР гр.Бургас(л.45-55 от делото).
С рег. № 346р-964/03.02.2017г. е постъпило обяснение
от Г.К. (л.56-58 от делото), в което посочва, че преписка вх.№ 346000-2520/08.08.2016г.
му е била възложена от началника на РУ Созопол за възлагане на проверка и
осъществяване на контрол. Преписката е възложена за проверка и доклад на В. Д.
- полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ Созопол, като
същият докладвал на К., че се е свързал с жалбоподателите и ги е призовал устно
в РУ Созопол да дадат допълнителни сведения към жалбата си, както и да
представят копия на относимите към случая документи. К. посочва още, че при
запитване от негова страна за извършените действия по проверката, установил от Д.,
че жалбоподателите не са се явили, като последният посетил мястото, но не ги
открил и там. В последствие Д. провел разговор с посочения в жалбата адвокат,
като му разяснил необходимостта от провеждане на разговор с жалбоподателите или
с адвоката, както и от представяне на документи в подкрепа на твърденията им.
Адвокат Д. обяснил, че в момента се водят дела и исканите от полицейските
органи документи са приложени към материалите по делото и същите не могат да
бъдат представени в определения срок до приключване на проверката, като заявил
още, че се налага да пътува често и не конкретизирал дата, на която може да се
яви в РУ Созопол. К. излага твърдения, че в жалбата не са се съдържали данни за
самоличността на лицата, срещу които е насочена и обективно е било невъзможно
провеждане на други действия по преписката без да са проведени беседи с
жалбоподателите или предоставяне от същите на документи, в които биха се
съдържали данни за лица или представителите им, които са посетили въпросния
имот. В обяснението, жалбоподателят излага доводи и относно натовареността на
служителите на РУ Созопол, предвид
динамиката на обстановката през летния сезон на територията обслужвана от РУ
Созопол. Посочва, че Д. е обслужвал сам района, поради напускане на двама
служители, с оглед на което срочното приключване на проверките е било обективно
затруднено.
За извършената проверка е изготвено становище с рег.
№ УРИ 251р-4239/07.02.2017г. (л.16-30 от делото)
в ОД на МВР е постъпило становище от лицата извършили проверката, в което се
сочи, че ст.инсп. К. не е осъществил контрол за приключване на работата по
преписка № 34600-2520/08.08.2016г. в законоустановения срок, като с действията
си е нарушил свое основно длъжностно задължение, а именно да осъществява
контрол върху работата на подчинените си и взисква за стриктното спазване на
служебната дисциплина и законността. Направено е предложение да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до една
година. Становището е връчено на жалбоподателя на 27.02.2017г.
На жалбоподателят е връчена при условията на отказ покана
с рег.№ 364р-2181/10.03.2017 г. (л.15 от делото) за даване на писмени
обяснения. Такива не са били дадени в определения срок, видно от протокол рег.№
364р-2864/27.03.2017г. (л.13 от делото) за извършена проверка в деловодната
система в РУ Созопол.
Със заповед рег.№ З46з-64/30.03.2017г. на началника на
РУ Созопол на ст.инсп.Г.К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца, на основание чл. 197, ал.1, т.3, чл. 197, ал.1, т.3, чл. 200,
ал.1, т.6, предл.1 и чл. 204, т.4 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено,
че наказанието се налага за извършено нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че ст.инсп.К., в качеството си на началник на група
„Охранителна полиция“, не е осъществил контрол за приключване на работата по
преписка № 34600-2520/08.08.2016г. в законоустановения срок, като с действията
си е нарушил свое основно длъжностно задължение, а именно да осъществява контрол
върху работата на подчинените си и взисква за стриктното спазване на служебната
дисциплина и законността. С това деяние, служителят виновно е нарушил чл.9,
ал.2, във връзка с чл.5, ал.2 от Вътрешни правила за организацията на работата
на МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ №
8121з-780/24.10.2014г., изменено и допълнено със Заповед
№8121з-306/20.03.2015г.
Заповедта е връчена на 30.03.2017г. и е обжалвана в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК, с жалба вх.№ 3552/10.04.2017г. по описа на
Административен съд Бургас.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.204, ал.4 от ЗМВР дисциплинарните
наказания се налагат от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за
наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР.
Със заповед № 8121з-212 от 25.02.2015г. на Министъра
на вътрешните работи (обнародвана в ДВ бр.21/20.03.2015г.) е утвърден
Класификатор на длъжностите в МВР, който е приложим в случая, тъй като е бил
действащия към момента на издаване на обжалваната заповед класификатор, макар и
от 01.02.2017г. да е утвърден нов класификатор. Според раздел ІХ Областни
дирекции на МВР, подраздел ІХ.1. ОДМВР, районни управления, в т.1, т.2 и т.3,
длъжността „началник на РУ“ и в трите предвидени степени е класифицирана като
„ръководна“ длъжност. Ето защо заповед
рег.№ 346з-64/30.03.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган - началника на РУ Созопол, съобразно правомощията му по
чл.204, т.4 от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е образувано и проведено
съобразно изискванията на чл.205, ал.1 от ЗМВР, като повод за това е бил сигнал
рег.№ 7855р-57/04.01.2017г. до директора на ОД на МВР гр.Бургас, изготвен от
директора на дирекция „Вътрешна сигурност“.
Жалбоподателят е запознат със становище УРИ
251р-4239/07.02.2017г. изготвено от лицата извършили проверката в хода на
дисциплинарното производство, в което е прието, че е нарушил свое основно
задължение вменено му с типовата длъжностна характеристика и е направено
предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание порицание, за срок от
шест месеца. При запознаването му със становището на 27.02.2017г., той е
посочил, че ще даде писмени обяснения в указания 24 часов срок, но такива не са
депозирани.
На Г.К. е връчена при условията на отказ покана за
даване на писмени обяснения с рег.№ 364р-2181/10.03.2017г., като видно от
изготвения протокол с рег.№ 364р-2863/27.03.2017г., такива обяснения не са
депозирани, поради което следва да се приеме, че той не е упражнил правото си
по чл.206, ал.1 от ЗМВР, да даде писмени
обяснения.
Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР
дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите
действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
несъответства на правнодължимото поведение на служителя.
В оспорената заповед липсва коректно
описание на фактическата обстановка, като от нея не става ясно за какво точно е
наказан жалбоподателя. Посочено е, че ст.инсп.К., след като е разпоредил с
резолюция работата по съответната преписка на инспектор В. Д. и след като е бил
уведомяван своевременно от служителя за предприетите от него действия и срещани
трудности при работата, като негов пряк ръководител не му е упражнил контрол за
приключване на работата в законоустановения срок. Съответно прието е, че с
действията си К. е нарушил свое основно задължение, вменено му с типова
длъжностна характеристика утвърдена със заповед рег.№ 3286з-21/05.01.2015г. на
Директора на ГД „НП“ – МВР – осъществява контрол върху работата на
подчинените му и взисква за стриктното спазване на служебната дисциплина и
законността. Деянието е квалифицирано, като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и на основание чл.200, ал.1,
т.6 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарното наказание.
Видно от изложеното в случая не става
ясно за какво точно е наказан жалбоподателя. От една страна се сочи, че не е
упражнен контрол за приключване на работата по преписката в законоустановените
срокове, което предполага бездействие на лицето, а от друга страна се сочи, че
с действията си е нарушил свое основно задължение. Липсата на описание на
конкретните действия които е извършил жалбоподателя, съответно действията които
не е извършил (т.е. в какво се изразява бездействието), е съществено
процесуално нарушение, тъй като от една страна води до нарушаване правото на
защита на лицето да разбере за какво точно е наказано, а от друга страна
поставя съдът в невъзможност да извърши преценка за законосъобразност на
издадената заповед. Това посочване е необходимо, за да може съдът да прецени
дали лицето действително е имало задължение да предприеме определените действия,
предприело ли ги е или е бездействало и дали с това си поведение е извършило
твърдяното дисциплинарно нарушение, съответно правилно ли е била ангажирана
неговата дисциплинарна отговорност. В случая, органът се е ограничил до
посочване на текстовете от длъжностната характеристика, които смята, че са
нарушени, съответно законовите разпоредби в които е предвидена дисциплинарната
отговорност, което обаче не е достатъчно. Тази неясното се задълбочава и от
това, че от една страна се сочи, че К. е бил уведомяван своевременно от
служителя за предприетите действия и срещаните трудности при работата по
преписката, което предполага извършен от него контрол, тоест не е налице
бездействие, а от друга страна, се сочи че като пряк ръководител не е упражнил
контрол за приключване на работата в срок, като отново не става ясно, какъв е
следвало да бъде този контрол, в какво е следвало да се изразява и защо така
извършения контрол не е достатъчен.
В допълнение на изложеното следва да се
има в предвид, че в административната преписка се съдържа екземпляр от типова
длъжностна характеристика на длъжност НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Охранителна полиция“ в
РУ на ОДМВР (л.67-69 от делото), която обаче не е подписана и представлява
проект, доколкото завършва с текста „ПРЕДЛАГА:“, срещу който би следвало да
стои подписа на началник отдел „Охранителна полиция“ – ГДНП, комисар С.Т., но
такъв липсва. В проведеното на 19.09.2017г. открито съдебно заседание,
ответникът е задължен да представи длъжностната характеристика, като от нея да
е виден подпис на лицето, което я е издало, съответно и на лицето, което я е
одобрило, а в случай че е налична и отделна заповед за одобрението, също да
бъде представено копие от нея. В изпълнение на указанията на съда, по делото е
постъпила заповед № 3286з-21/05.01.2016г. на директор главен комисар Х.Т.(л.129-134
от делото), с която заповед е утвърдена типова длъжностна характеристика на
длъжност началник на група „Охранителна полиция“ с рег.№
3286р-19650/12.11.2015г., както и неподписан формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика с рег.№ 3286р-19650/12.11.2015г. (л.136 от делото) и
екземпляр от типовата длъжностна характеристика (л.137 от делото), на който
също липсват подписи на лицата които са я изготвили и одобрили. С оглед така
представените неподписани екземпляри на типовата длъжностна характеристика, на
които не е посочен и нейния регистрационен номер, следва да се приеме, че по
делото не се установява, че точно тази длъжностна характеристика, с посоченото
съдържание, съответно с тези вменени задължения е връчена на жалбоподателя с
протокол от 09.08.2016г. (л.66 от делото). Ето защо, следва да се приеме, че по
делото не се доказва безспорно, че с длъжностна характеристика на
жалбоподателят е било вменено задължението да
осъществява контрол върху работата на подчинените му и взисква за стриктното
спазване на служебната дисциплина и законността, поради което неизпълнението
на това задължение, не би могло да му се вмени във вина.
На следващо място, от посочените като
нарушени норми също не би могло да се установи за какво точно деяние е наказан
жалбоподателя. В заповедта е прието, че с деянието, служителят виновно е
нарушил чл.9, ал.2, във връзка с чл.5, ал.2 от Вътрешни правила за
организацията на работата на МВР по ЗМ за престъпления от общ характер
(Правилата). В нормата на чл.9, ал.2 от Правилата е посочено, че когато
проверката не е възложена от прокурор, ръководителят определя и срок за
извършването и́, който не може да е по-дълъг от тридесет дни, считано от
датата на регистриране на ЗМ. Съответно в чл.5, ал.2 от Правилата е предвидено,
че в случаите по ал.1, т.1, 2, б“а“, 4 и 5, ръководителят на съответната
структура разпорежда завеждането на ЗМ в общия входящ дневник и определя
служител, който да извърши проверка в срока по чл.9, ал.2, като след
приключване на проверката служителя изготвя докладна записка, като при
установяване на данни за извършено престъпление от общ характер докладната
записка се завежда като ЗМ в регистъра за ЗМ. Видно от изложеното, в посочените
две норми на Правилата е предвидено задължения на ръководителя на съответната
структура за завеждане на ЗМ, определяне на служител, който да извърши
проверката, както и определяне на срок за извършване на проверката, тоест
действия които следва да бъдат извършени в момент който предхожда самата
проверка и към който момент, ръководителят все още няма задължението да
осъществява контрол за приключване на работата по преписката, тъй като тази
работа все още не е започнала. По делото не е налице спор, че подадената на
08.08.2016г. жалба е заведена в съответния дневник и е определен служителя,
който да извърши проверката, поради което не е налице неизпълнение на тези
задължения. Действително, видно от изготвеното в хода на дисциплинарното
производство становище, жалбоподателя не е определил срок за извършване на
проверката, но това неизпълнение на задълженията му не е посочено в мотивите на
обжалваната заповед, при описание на фактическата обстановка, поради което не
би могло да се приеме, че то представлява дисциплинарното нарушение, за което
му е наложено наказание. Също така, неопределянето на срок за извършване на
проверката, представлява неизпълнение на служебните задължение и е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно
наказание в нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, която норма е различна от
посочената в обжалваната заповед - чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР.
Видно от изложеното в случая е налице и противоречие
между описаната фактическа обстановка и приетите за нарушени норми, доколкото
те предполагат извършването на различни дисциплинарни нарушения, което също е съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски в размер на 610,00 лева, представляващи платени държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 346з-64/30.03.2017г.,
издадена от началник на Районно управление гр.Созопол при Областна дирекция на
МВР гр.Бургас.
ОСЪЖДА Районно управление на МВР гр.Созопол, при ОД на МВР
гр.Бургас, да заплати на Г.З.К. с
ЕГН: **********, с адрес ***, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция
в размер на 610 лева (шестотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: