Р Е Ш Е Н И Е
№ 2655
гр. Пловдив, 13 декември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет
и осми ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1076 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
П.Я.Д., с постоянен адрес:***, представляван от адвокат К.М.- пълномощник, обжалва Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), “Южен централен район” (ЮЦР), с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка към производствено помещение за закуски”, изпълнен в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-131, кв.11 по плана на “ІІІ-та градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, *****, с извършител Т.С.Д..
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- началник на РДНСК-ЮЦР, представляван от юрисконсулти П.И. и Л.А.- пълномощници, изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересуваното лице- Т.С.Д. изразява становище за основателност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По жалба на Т.С.Д., ЕГН **********, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г. е образувано административно дело №2408 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., VІ-ти състав. С Решение №262 от 09.02.2012г. (листи 14-18, 136-145) жалбата на Т.Д. е отхвърлена.
С разпореждане от 04.04.2018г. (лист 21) за нуждите на настоящето производство е приложено за послужване административно дело №2408 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., VІ-ти състав. Според нарочно отбелязване върху корицата на дело №2408/2011г., същото е свършена на 05.03.2012г. Респективно, Решение №262 от 09.02.2012г. е влязло в сила на 05.03.2012г.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
По делото не са ангажирани доказателства Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г. (листи 7, 148-149) да е съобщена на жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата (листи 4-6) е подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване.
Освен това, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.1970г., с №85, том ХVІ, Н.дело №2328/1970г. (листи 12, 173-174) и на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.12.1993г., с №36, том 70, Н.дело №18197/1993г. (листи 11, 169-170) Т.С.Д. придобива собствеността върху дворно място, цялото от 319 кв.м., съставляващо парцел (УПИ) І-131, кв.11 по плана на гр. Пловдив- нов (имот 2, кв.11, по плана на кв. “Лаута”), находящ се на ул. *****, заедно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Удостоверение за граждански брак от 10.09.1973г. (лист 13), според което П.Я.Д. и Т.С. Х. (Д.) са сключили граждански брак на 10.09.1973г. Според мотивите на Решение №262 от 09.02.2012г. разпореденият за премахване строеж е изпълнен в периода 1997г. – 2000г., а според нормата на чл.19, ал.1 от Семейния кодекс (СК-1985, отм.), озаглавена Съпружеска имуществена общност (СИО), в сила до 30.09.2009г., вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съответно, разпореденият за премахване строеж е притежаван от жалбоподателя и съпругата му Т.Д. в режим на СИО.
Според практиката на върховния административен съд (ВАС), израз на която са Определение №5571 от 11.05.2016г., по дело №5001/2016г., Второ отделение, Определение №14690 от 08.12.2014г., по дело №14691/2014г., Второ отделение, Определение №793 от 26.01.2016г., по дело №234/2016г., Второ отделение, “...Ако построеното, предмет на оспорената заповед за премахване, е придобито или построено по време на брака, то за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като се касае до придобити по време на брака вещни права; Доколкото в ЗУТ липсва специална норма, определяща кръга на заинтересуваните лица в производството за премахване на незаконен строеж, той се извежда от общата норма на чл.147 от АПК – това са лицата, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. Правото на жалба не е ограничено само по отношение на адресатите на акта. Лицата, за които актът създава задължения или засяга техни права или законни интереси, имат право на жалба, независимо дали изрично са посочени като адресати – арг. от чл.214, т.1 ЗУТ...
Предвид посоченото до тук, следва да се приеме за установено, че жалбата е подадена и при наличието на правен интерес.
Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според посочената като основание за издаването на процесната заповед, разпоредба на чл.225, ал.1 от ЗУТ, в редакция към 13.07.2011г., началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Според Заповед №РД-13-446 от 01.11.2010г. (листи 150-151), началникът на ДНСК предоставя (делегира) редица свои правомощия по ЗУТ на началниците на РДНСК, между които и правомощието да издават заповеди от вида на процесната (т.3). Така посоченото делегиране на правомощия от страна на началника на ДНСК на началника на РДНСК-ЮЦР настоящият състав на съда намира за надлежно направено.
Също така, между страните няма формиран спор досежно обстоятелството, а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че разпоредената за премахване “пристройка към производствено помещение за закуски” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е резултат от извършени строителни и монтажни работи по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, и строежът е от V-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ, поради което заповедта, предмет на настоящето производство, се явява издадена от компетентен орган.
На 14.09.2010г. в ДНСК постъпва жалба с Вх.№ПД-193-13-455 (лист 185) от К.Т.К.относно изпълнено незаконно строителство от Т.Д. ***, като се твърди, че Д. е “присвоила” общински имот.
С писмо Изх.№ПД-193-06-645 от 30.09.2010г. (листи 183-184) на директора на дирекция “Оперативна дейност и административно обслужване” (Д”ОДАО”) при ДНСК се уведомява началника на Сектор Пловдив при ДНСК за предприемане на действия по жалбата на Кирил Кръстев.
С писмо Изх.№П-511-01-290 от 11.10.2010г. (листи 180-181) на началника на сектор Пловдив при РДНСК-ЮЦР се нарежда на Т.Д. да представи в 3-дневен срок от получаване на писмото документи за собственост и всички строителни книжа за допълващо застрояване, извършено в югоизточната част на УПИ VІ-131, кв.11 по плана на ІІІ градска част- гр. Пловдив. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 182), посоченото писмо е получено лично от Т.Д. на 13.10.2010г.
На 28.01.2011г. в ДНСК- Сектор Пловдив постъпва писмо с Вх.№П-511-00-458 (лист 179) от Кирил Кръстев, с което заявява, че не е уведомен за предприетите действия по случая.
На 18.02.2011г. работна група от служители при Сектор Пловдив към РДНСК-ЮЦР извършва проверка на място на строеж “Пристройка към производствен помещение за закуски”, находящ се УПИ VІ-131, кв.11 по плана на “ІІІ-та градска част”, гр. Пловдив, *****. прието е за установено, че имотът е собственост на Т.Д.. Строежът е собственост на Т.Д. и е изпълнен по стопански начин. Възложител на строежа е Т.Д.. Строежът представлява масивна пристройка с размери в план 3,50/4,00/4,50/1,00/1,00 м. и височина (Н) от 3,00м. Строежът е с тухлени стени и стоманобетонова плоча; плосък покрив, покрит с ондулин; поставени са прозорец и 2 броя врати; строежът е напълно завършен и се използва за складово помещение. Прието е за установено, че строежът е изпълнен след 2000г. За изпълненото на място строителство не са представени каквито и да било строителни книжа, в това число- одобрен проект, съгласувани и одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Проверката е извършена в отсъствието на Т.Д.. За установеното в рамките на проверката се съставя Констативен акт №38 от 18.02.2011г. (листи 154-156), с който е прието за установено, че изпълненото на мястото на проверката строителство е извършено в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Предвид приетите за установени нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.
Освен това, на 18.02.2011г. се съставя Констативен акт №38А (листи 157-158), според който строежът е не съответства на предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), одобрен със Заповед №ОА-1555 от 28.09.1995г. (лист 161), извадки от който са две скици (листи 159, 160). Установените нарушения не могат да бъдат отстранени и квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ. Предвид установените нарушения, Констативен акт №38 от 18.02.2011г. и Констативен акт №38А от 18.02.2011г. са основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.
Съставен е Констативен протокол №П-511 от 18.02.2011г. (лист 163), удостоверяващ обстоятелството, че Т.Д. е отсъстващо лице по смисъла на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ.
Изготвено е нарочно Съобщение №38 от 18.02.2011г. (лист 164), с което се уведомява Т.Д., че са съставени констативен акт №38 и констативен акт №38а от 18.02.2011г., което съобщение е залепено на строежа на 18.02.2011г.
Според приетите по делото заверени копия на два броя служебна бележка (лист 165), Съобщение №П-511 от 18.02.2011г. е залепено на вратата на строежа и на информационното табло на Община Пловдив - Район “Централен”, съгласно §4, ал.1 от ДР на ЗУТ.
На 04.03.2011г. е съставен нарочен констативен протокол (лист 162), според който протокол против Констативен акт №38 от 18.02.2011г. и против Констативен акт №38А от 18.02.2011г. не са постъпили възражения в законоустановения срок.
Като приложение към писмо с Изх.№2400-3888 от 29.06.2011г. (лист 166) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен” по преписката постъпват: Разрешение за ползване №94-Т-38/93 от 01.06.1995г. (лист 167), издадено от главния архитект на Осмо кметство при община Пловдив, с което се разрешава на Т.Д. ползването на строеж “Работилница за закуски и магазин и гараж”, изпълнен в парцел (УПИ) 0131, кв.11 по плана на кв. “Университетски”, гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, *****; Разрешение за строеж №299 от 30.10.2000г. (листи 175-176), издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, с което на Т.Д. се разрешава изпълнението на строеж “Преустройство на гараж и магазин в кафе-сладкарница”, в парцел (УПИ) І-131, кв.11 по плана на кв. “Университетски”, на адрес: *****; Ситуация М 1:250 (проект) за “Преустройство на гараж и магазин в кафе-сладкарница” (лист 168), заверена на 04.10.2000г. и одобрена на 1(2)7.10.2000г.
Според посоченото писмо на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, проверката в архива на Община Пловдив - Район “Централен” не открива данни за започнати производства по §183, ал.3 и §184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., обн. ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.); проверката в деловодството на Община Пловдив - Район “Централен” не установява наличието на постъпили декларации в законоустановения срок (до 25.01.2004г.) за изследване на възможността за прилагането на §183, ал.3 и §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г., относно “пристройка към производствено помещение за закуски”.
Като приложение към писмо с Изх.№П-511-01-179 от 13.07.2011г. (лист 153) на началника на сектор Пловдив при РДНС-ЮЦР преписката постъпва в РДНСК-ЮЦР на 13.07.2011г., след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225, ал.3 от ЗУТ, в приложима редакция, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената по делото се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ се премахват незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 от закона, в редакция към 13.07.2011г., строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони.
Съответно, за
да бъде един строеж незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното
установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта
орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно
закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
От своя страна, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
В тази връзка, по административно дело №2408/2011г., както и по настоящето са назначени съдебно-технически експертизи (СТЕ) с вещо лице Я.Н.Р.. Според заключенията на вещото лице Р. (листи 140-152, дело №2408/2011г., листи 210-222), приети неоспорени от страните и които съдът кредитира, като съответстващи на останалите по делото доказателства, разпоредената за премахване сграда не е отразена като съществуваща в действащия ПУП, одобрен със Заповед №ОА-1555 от 28.09.1995г. Според Скица на сграда с №28869 от 17.10.2011г. (лист 59, дело №2408/2011г.), в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), последно изменени със Заповед №КД-14-16-823 от 17.06.2011г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, процесната сграда е заснета с идентификатор №524.131.3, с площ от 18 кв.м. и с предназначение- “селскостопанска сграда”. Видно от посочената скица, сградата с идентификатор №524.131.3 попада едновременно в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №524.131 и в ПИ с идентификатор №524.130 (УПИ V-общ., кв.11 по действащия ПУП).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №КД-14-16-823 от 17.06.2011г. (лист 196) на началника на СГКК- Пловдив, с която е одобрено изменение в КК и КР на гр. Пловдив, като се нанася нов обект ПИ с идентификатор №524.130, с площ от 355 кв.м., собственост на община Пловдив (за друг вид застрояване); променят се границите на ПИ с идентификатор №524.131, като същият се заснема с площ от 317 кв.м. вместо с площ от 348 кв.м. преди изменението; заличава се ПИ с идентификатор №524.815, с площ от 317 кв.м., собственост на община Пловдив (за друг вид озеленени площи).
Прието е заверено копие на Заповед №КД-14-16-1452 от 25.10.2012г. (листи 199-200) на началника на СГКК- Пловдив, с която е одобрено изменение в КК и КР на гр. Пловдив, като се нанася нов обект ПИ с идентификатор №524.1515 (стар идентификатор №524.815), с площ от 317 кв.м., общинска собственост (за друг вид озеленени площи); променят се границите на съществуващ обект ПИ с идентификатор №524.131, собственост на Т.Д., като същият се заснема с площ от 348 кв.м. вместо с площ от 317 кв.м. преди изменението.
Приети са Скица на сграда с №15-123998 от 28.04.2014г. (лист 46); Комбинирана скица с №15-462318 от 15.12.2014г. (лист 48); Комбинирана скица с №15-462327 от 15.12.2014г. (лист 49); Скица проект с №15-462389 от 15.12.2014г. (листи 50-51); Скица с №15-331423 от 12.07.2017г. (лист 52) на ПИ с идентификатор №524.131; Скица с №15-752256 от 17.10.2018г. (листи 194-195) на ПИ с идентификатор №524.131.
Предвид обстоятелството, че разпореденият за премахване строеж е отразен КК и КР на гр. Пловдив (сграда с идентификатор №524.131.3), следва да се приеме за установено, че същият е съществувал на място към датата на одобряване на КК и КР на гр. Пловдив (03.06.2009г.). Респективно, строежът е изпълнен преди 03.06.2009г.
По аргумент от разпоредбата на чл.224, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), според която норма, разрешение за нов строеж в парцел или имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава, докато незаконният строеж не бъде премахнат или узаконен и с оглед на обстоятелствата, че за изпълнение на строителство в парцел (УПИ) І-131, кв.11 по плана на кв. “Университетски” (ІІІ-та градска част) е издадено Разрешение за строеж №299 от 30.10.2000г., а по делото не са ангажирани доказателства, нито пък се твърди от страните, че в посочения УПИ е налично узаконено строителство, следва да се приеме за установено, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след 30.10.2000г.
Според действалата към 30.10.2000г. разпоредба на чл.160, ал.1 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или части от строежи, когато те се извършват: 1. в нарушение на действащите устройствени планове и без одобрени проекти и разрешение за строеж; 2. в нарушение на изискванията за строителство в зони с особена териториалноустройствена защита.
С влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001г.) само нарушаването на изискванията на действащия устройствен план, липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, установени кумулативно, са основание за определянето на даден строеж като незаконен (чл.225, ал.1, т.1 от ЗУТ в редакция до 22 юли 2003г.). След изменението на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 22 юли 2003г.), за да е незаконен един строеж е достатъчно наличието на поне едно от алтернативните обстоятелства- да се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа или да се извършва без съгласувани инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ в редакция до 23 декември 2005г.). А към датата на издаване на заповедта, според разпоредбата на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; или който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В случая, с Констативен акт №38 от 18.02.2011г. и с Констативен акт №38А от 18.02.2011г. са установени, както липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за изграждането на процесния строеж, така и несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП, доколкото строежът е изпълнен отчасти в УПИ VІ-131 и отчасти в УПИ V-общ., видно от заключенията на вещото лице Р. (листи 220-221, листи 146-148, дело №240882011г.). А по аргумент от разпоредбата на чл.224, ал.1 от ППЗТСУ, отм., действала до 01.03.2001г., както и по аргумент от разпоредбите на чл.147, ал.1 и чл.151, ал.1 от ЗУТ (в редакция към 03.06.2009г.), изпълнението на “пристройка към производствено помещение за закуски” е допустимо единствено въз основа на издадено разрешение за целта.
Разбира се, съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Тъй като процесният строеж е изграден след 07.04.1987г. то същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон (31.03.2001г.), ако са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Предвид времето на изграждане на строежа, същият не попада в хипотезата на §16, ал.2 от ДР на ЗУТ.
Според §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон (02.01.2001г.), не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. По делото не са ангажирани доказателства строежът да е деклариран до 02.07.2001г. пред одобряващите органи, нито пък, че същият е допустим по разпоредбите на ЗТСУ, отм., на ППЗТСУ, отм. или на ЗУТ, поради което не е налице и тази хипотеза.
Според §183, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г., започнатите до влизането в сила на този закон производства по изследване на възможността за узаконяване се довършват по досегашния ред. За започнато производство се смята денят на подаване на писменото искане за узаконяване пред компетентния орган.
Според §184, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г., строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. По делото обаче липсват доказателства изобщо да е подадено заявление за узаконяване на строежа в рамките на преклузивния 6-месечен срок за целта, съгласно §184, ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ, в какъвто смисъл е и съдържанието на посоченото по-горе писмо с Изх.№2400-3888 от 29.06.2011г. (лист 166) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”.
Според разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК предвижда, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., обн. ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Според разпоредбите на §127, ал.ал.2 и 3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., 2) строежи по §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г. (извършени незаконно до 25.07.2003г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон; 3) Производството по узаконяване на строежите по ал.2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
По делото не са ангажирани доказателства за подадено заявление за узаконяване на строежа до 26.11.2013г., нито пък дори се твърди такова нещо.
По делото е прието Становище с Изх.№1100-8632 от 20.10.2018г. (листи 201-202) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, според което становище за процесната пристройка е неприложим статут по реда на §127 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.
Също така, настоящият състав на съда намира, че разпоредената за премахване пристройка, като едновременно изпълнена в два УПИ – УПИ VІ-131 и УПИ V-общ, кв.23, несъмнено противоречи на предвижданията на действащия ПУП, поради което следва да се приеме за установено, че разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ.
Разбира се, по делото са приети заверено копие на молба с Вх.№94-012-25725 от 27.11.2018г. (лист 224) от Т.Д.,***, с която заявява искане за иницииране на изменение на действащия ПУП-ПР (план за регулация) за УПИ VІ-131, кв.11; както и писмо с Изх.№15П3657/1 от 28.5.2015г. (лист 53) на изпълняващия длъжността (и.д.) кмета на община Пловдив, според което община Пловдив няма да предприема действия за решаване на спора за материално право по съдебен ред относно границите на ПИ с идентификатор №524.131 и ПИ с идентификатор №524.1515, но с оглед разпоредбата на чл.134, ал.4 от ЗУТ, според която норма влезли в сила ПУП не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени сгради, последно посочените две доказателства съдът намира за неотносими към спора.
Следователно, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, респективно налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за нейното издаване. Посочи се по-горе, че разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ, поради което издадената заповед за премахването му от началника на РДНСК-ЮЦР се явява постановена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за постановена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконното строителство.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
С оглед очерталия с изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.Д., с постоянен адрес:***, против Заповед №ДК-02-ЮЦР-417 от 13.07.2011г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка към производствено помещение за закуски”, изпълнен в УПИ VІ-131, кв.11 по плана на “ІІІ-та градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, *****, с извършител Т.С.Д..
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:..../П/.....................
/Н.Бекиров/