Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Д с-в, в закрито
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№2913/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника М.Д.Х. по изпълнително дело №20209210400125 на ЧСИ С.П., рег. №921 на
РКЧСИ, срещу действия и бездействия на съдебния изпълнител, а именно запори на
банкови сметки и недължимост на такси за тях, неуведомяване за основанието на дължимите
суми, несъобразяване на изтекла давност на дълга, задържане на надвзети суми,
събиране на непретендирани от взискателя суми. Моли съда да отмени всички
твърдяни като незаконни действия и бездействия на ЧСИ и да му бъдат възложени
всички разноски.
Взискателят по
изпълнителното дело С.О.не е подал отговор в законовия срок.
Частен съдебен
изпълнител С.П. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваните действия не са сред предвидените в чл.435 ал.2 ГПК. Излага, че е предоставял достъп до делото на жалбоподателя. Намира, че не
може да се произнася по спор относно материално право, както и да следи за
изтекла давност. Твърди, че е наложил запори на банкови сметки след извършена
справка в Регистъра на БНБ. Твърди, че е присъединил претенцията на взискателя
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и че при
формирането на дълга не е нарушил разпоредбата на чл.73 ГПК.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително
дело №20209210400125 е образувано с възлагателно писмо на взискателя С.О.и въз
основа на акт за установяване на задължения №13МДТ -1/14.09.2015 г. срещу
длъжника М.Д.Х. за сумата от 188,01 лв., представляваща главница за дължим
данък върху превозните средства в размер на 141,63 лв. и лихва в размер 46,38
лв., ведно със законната лихва върху главницата, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лв.
По делото е
постъпило удостоверение, издадено от НАП на 30.01.2020 г., за дължими публични
задължения в размер на сумата от 2010,00 лв.
На 07.02.2020 г.
ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение, като с нея му е
съобщил и за наложените запори на банкови сметки.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Жалбата е
допустима в частта, в която се оспорват разноските в изпълнителното
производство, а по отношение на останалата и част е процесуално недопустима,
тъй като не е насочена към подлежащо на основание чл.435 ал.2 и ал.3 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител.
Според приетото
в т.1 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. С налагането на запор или
възбрана, дори когато са наложени в обезпечително производство /преди началото
на изпълнителния процес/, се определя и кой е компетентният орган да осребри
имуществения обект - публичният или съдебният изпълнител /чл.191 ДОПК/. Запорът
и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество,
като в настоящия случай жалбоподателят не навежда доводи в жалбата си за
несеквестируемост на суми в банковите сметки, върху които е наложен запор.
Неизпълнението на задължението за изпращане на покана за
доброволно изпълнение преди или заедно с налагане на запор на банковите сметки
и несъобщаването за присъединяване на последващ кредитор са действия и
бездействия на ЧСИ, които съгласно гл. XXXIX и
сл. ГПК не подлежат на съдебен контрол в настоящото производство.
Оплакването, че ЧСИ не е съобразил при образуване на
изпълнителното дело дали са погасени по давност претендираните за събиране
вземания, също следва да бъде оставено без разглеждане. Основен принцип в
българския граждански процес е, че погасителната давност не се прилага
служебно. Освен това защитата срещу липса на материалноправните предпоставки за
образуване на изпълнително производство се осъществява по исков ред с иска по
чл.439 ГПК, а не в производството по чл.435 и сл. ГПК.
Друг е и процесуалният ред за защита на правата на
жалбоподателя по твърдяното от него в уточнението на жалбата задържане от ЧСИ
на надвзети суми в размер на 68,21 лв. Не следва да се разглеждат от настоящия
въззивен съдебен състав и оплакванията в уточнението на жалбата за недължимост
на неолихвяемите вземания в размер на 97,52 лв. Взискателят в искането си за
образуване на изпълнително дело е посочил именно такъв размер на вземанията си
за лихви, въпреки, че действително в акта за установяване на задължения по ДОПК
размерът им е по-нисък – 46,38 лв. Изпълнителното основание в случая, съгласно
чл.426 ал.1 ГПК вр. чл.165 ДОПК, не е искането за образуване на изпълнително
производство, а влезлият в сила акт за установяване на съответното публично
вземане, издаден от компетентен орган. И в двата случая обаче длъжникът
разполага с иска по чл.441 ГПК, с който да бъде ангажирана гражданската
отговорност на съдебния изпълнител.
Съгласно
т.8 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при действието на отменения ГПК на
обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но
съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на
длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес. С
приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията
на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи
на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в
закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите
относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Посочените
дотук действия/бездействия на съдебния изпълнител не подлежат на съдебен
контрол по причина, че не попадат в изрично изброените в ал.2 и и ал.3 на чл.
435 ГПК хипотези. Ето защо, оплакванията
в жалбата следва да бъдат оставени без разглеждане като процесуално
недопустими.
В
настоящото производство следва да се разгледат доводите на жалбоподателя за
неоснователно начисляване на такси за налагане на запор на банкови сметки в
„Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД. В същото постановление от 27.01.2020 г., с което е
образувал процесното изпълнително дело, ЧСИ Петров е постановил изпращане на
покана за доброволно изпълнение, извършване на имуществено проучване на
длъжника и запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД. Решението на съдебния изпълнител
как точно да приложи изпълнителния способ е взето без да е налице писмена
информация къде точно има открити банкови сметки длъжникът. Видно от
приложената по делото справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове към
БНБ, същата е направена на следващия ден – 28.01.2020 г. Съгласно посочените в
нея данни, длъжникът е титуляр на сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и „Ю.Б.“
АД и ЧСИ е наложил запор в трите банки. От отговорите им става ясно, че в „Ю.Б.“
АД има открита банкова сметка, ***, в „Банка ДСК“ ЕАД няма банкова сметка, ***
„ОББ“ АД жалбоподателят е титуляр на банкова сметка, ***,00 лв. В т.5 на ТР
№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че изпращането на запорно съобщение до
банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание
чл.508 ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка,
представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за
разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. В процесния
случай ЧСИ е получил отговор само от „Банка ДСК“ ЕАД, че длъжникът няма открита
банкова сметка, ***ълнителното действие в размер на 18,00 лв. с ДДС, съгласно
т.9 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде оставена в тежест на взискателя. За да се
установи дали ЧСИ е начислил тази такса следва да се направи „разбивка“ на
описаните в запорното съобщение суми, съобразно реално извършените изпълнителни
действия. Съобразно описаното в запорното съобщение, размерът на дълга към
13.02.2020 г. е 2724,46 лв., а видно от извлечение от банковата сметка преводът
в размер на 2793,00 лв. е извършен на 11.02.2020 г. ЧСИ е начислил такси и
разноски по изпълнението в общ размер 381,87 лв. В тях е включена
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която от своя страна е сбор от
пропорционалната такса на вземанията на двамата взискатели, а именно 21,78 лв.
с ДДС за дълга от 181,45 лв. с ДДС към С.О.и 217,74 лв. за дълга от 2010 лв.
към ТД на НАП София-град или общо – 238,74 лв. с ДДС. Другите такси за
извършени изпълнителни действия са: за образуване на изп. дело – 24,00 лв. с
ДДС по т.1, цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника /банкови
сметки, трудови договори, МПС, недвижими имоти/ – 60,00 лв. с ДДС по т.2, за
изпращане на покана за доброволно изпълнение – 24,00 лв. с ДДС по т.5, за
налагане на два броя запори на банкови сметки и един на трудово възнаграждение
– 54,00 лв. с ДДС по т.9 или общият размер на изброените такси е 400,74 лв. с
ДДС, т.е. по-висок от изчисления от ЧСИ, поради което последният не следва да
бъде коригиран.
Неоснователно
е и оплакването на жалбоподателя, че размера на таксите и разноските надвишава
допустимия, съгласно разпоредбата на чл.73а ал.1 ГПК, максимум. Принципът,
въведен в правната норма, гласи, че сборът на всички задължения, при които се
прилагат ограничения в размера на таксите по изпълнението, е до 3 минимални
работни заплати за страната. Приложимият
трикратен размер на МРЗ, приет с ПМС №350/2019 г., обн. в ДВ №101/2019 г., в
сила от 01.01.2020 г., е 610*3=1800 лв. В настоящия случай сборът от всички
задължения по делото надвишава 2000,00 лв., поради което разпоредбата на чл.73а
ал.1 ГПК не намира приложение.
По
същество следва да се разгледа и възражението за неоснователно събиране на
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство. Във възлагателното
си писмо взискателят е овластил ЧСИ да присъедини за събиране по изпълнителното
дело юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Същото се дължи на
основание чл.78 ал.8 ГПК. Ето защо, не е налице твърдяния в жалбата процесуален
пророк в действията на съдебния изпълнител.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че наведените от жалбоподателят
основания за оспорване на действията на ЧСИ С.П. по неизпращане на покана за
доброволно изпълнение преди или заедно с налагане на запор на банковите сметки,
несъобщаването за присъединяване на последващ кредитор, липса на преценка за
погасяване по давност на претендираните за събиране вземания, задържане от
ЧСИ на надвзети суми и недължимост на
неолихвяемите вземания в размер на 97,52 лв. не попадат сред уредените в чл.435 ГПК хипотези, поради което жалбата в тази и част следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима. По отношение на оплакванията за
неоснователно начисляване на такси за налагане на запор на банкови сметки в
„Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД, несъобразяване на размера на таксите по
изпълнението с разпоредбата на чл.73а ал.1 ГПК и незаконосъобразно събиране на
възнаграждение за юрисконсулт жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба, подадена от длъжника М.Д.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, по изпълнително дело №20209210400125 на ЧСИ С.П.,
рег. №921 на РКЧСИ, срещу действия и бездействия на съдебния изпълнител,
подробно описани в мотивите.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от длъжника М.Д.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, по изпълнително дело № 20209210400125 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на
РКЧСИ, срещу действия и бездействия на съдебния изпълнител, в останалата и
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, а в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, имащо
характера на определение, подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.