Р Е Ш Е Н И Е № 293
гр. Пловдив, 21.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІІ търговски състав, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря СТЕФКА ТОШЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 349 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.2.” ООД ***, ЕИК *********,
със съдебен адрес:*** /**********/, ап.* – чрез адв. Г.Г. против решение №202
от 17.04.2019г., постановено по т. д. 346/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З.,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя „Е.2.”
ООД ***, ЕИК ********* против О.К. *** обективно съединени искове: за заплащане
на сумата 84 360 лева, представляваща възнаграждение за приета работа,
уговорено с Договор №*******от **********г. за „Изработване на ПУП и идейни
проекти за изграждане на ВиК инфраструктура за агломерации К., Е., Б., и К.“ и
за заплащане на сумата 2110 лева, представляваща гаранцията за изпълнение на
Договор №******/**********г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 29.11.2018г. до окончателното плащане на
сумите, както и с което е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на О.К.
сумата 300 лева – разноски по производството. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното и осъди ответника да му заплати претендираните суми, по съображения, развити в жалбата. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата О.К. *** изразява становище, че счита
същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение – по списък, представен с
писмено становище от 03.10.2019г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1
и чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* твърди, че между
него и ответника О.К. е сключен договор за изработка №*******/**********г. с
предмет изработване на подробен устройствен план /ПУП/ и идейни проекти за
изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б., и К.. Твърди, че
договорът е сключен след проведен конкурс по възлагане на малка обществена
поръчка въз основа на решение №20/14.12.2011г. на ОС– К.. Твърди, че уговорена
цена за изработеното е 84 360 лева с ДДС. Твърди, че уговореният срок за
изпълнение на работата е до 10.05.2012г. Посочва, че е изпълнил в срок,
качествено и пълно задълженията си и на 09.05.2012г. с приемо-предавателен
протокол е предал изработеното на ответника. Твърди, че работата е приета без
възражения за недостатъци от О.К. Твърди, че уговорката за плащане на цената на
изработеното се съдържа в чл.4 от договора и предвижда то да бъде извършено
след приключване на процеса по оценка на проектното предложение по схема
„Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в
агломерации между 2000 и 10 000 е.ж по Оперативна програма „О.С.“ и
представяне на фактура. Твърди, че с Решение №308/24.07.2012г. ОС– К. е приел
да се кандидатства по същата процедура с изменение на проектното предложение,
но вече само за агломерация К., като само при възможност да бъдат включени и посочените
в първоначалното решение агломерации Е., К. и Б.. Твърди, че обявената крайна
дата за подаване на проектни предложения по процедурата е 15.10.2012г. като
ответникът е подал проектно предложение само за агломерация К.. Твърди, че като
не е депозирал проектно предложение в МОСВ за агломерации Е., К. и Б. ищецът сам
се е поставил в невъзможност да изпълни своето задължение по договора, тъй като
няма как да получи оценка и решение за финансиране на проекта, чието
изработване е възложил. По тази причина счита, че не могат да се осъществят
част от условията за плащане по чл.4 от договора. Поради това не може да се
определи срок за изпълнение на задължението на ответника за плащане на
изработеното.Счита, че в случая приложима е разпоредбата на чл.303 от ТЗ и
изпълнението може да се иска и търси по всяко време като длъжникът изпада в
забава след покана от кредитора. Твърди, че на 01.10.2017г. е поканил ответната
О.К. да му плати дължимите по договора 84 360 лева като е издал и
представил и предвидената в чл.4 от договора фактура. Счита, че с получаването
на покана и фактурата от ответника на 04.10.2017г. вземането му е изискуемо и
не е изпълнено.
Твърди, че в изпълнение изискването на чл.6 ал.1 от
договора е внесъл парична гаранция за добро изпълнение в размер на 2110 лева.
Ответникът е приел работата без забележки, но не му е възстановил гаранцията.
Претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата
84 360 лева, представляваща възнаграждение за приета работа, уговорено с
Договор №*******от **********г. за „Изработване на ПУП и идейни проекти за
изграждане на ВиК инфраструктура за агломерации К., Е., Б., и К.“ и заплащане на сумата 2110 лева, представляваща
гаранцията за изпълнение на Договор №******/**********г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 29.11.2018г. до
окончателното плащане на сумите, както и разноските по делото.
Ответникът О.К. *** не признава предявения иск. Не
оспорва обстоятелствата относно възлагането от своя страна на ищеца по договор
за изработка №*******/**********г. на изработване на подробен устройствен план
/ПУП/ и идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К.,
Е., Б., и К.. Признава и обстоятелството, че извършената работа от изпълнителя
е била приета от представител на О.К. Признава и обстоятелството, че на
24.07.2012г. ОСе приел решение да се кандидатства с изменение на проектното
предложение по същата процедура. Твърди, че вземането на ищеца за заплащане на
възнаграждение за приетата работа е станало изискуемо на 08.08.2012г., когато е
влязло в сила Решение №308/24.07.2012г. на ОС– К.. Прави възражение за
погасяване на това вземане с изтичане на общата петгодишна давност /изтекла
според ответника на 08.08.2017г./. Евентуално ако се приеме, че за плащане на
възнаграждението не е определен срок, то се явява изискуемо с възникването му,
което свързва с момента на сключване на договора – **********г. Счита, че
разпоредбата на чл.303 от ТЗ не е приложима в случая, тъй като същата намира
приложение при изначално неопределен в договора срок за изпълнение, а в
процесния договор срокът за изпълнение е определяем. Твърди и липса на уговорка
вземането да става изискуемо след покана. По отношение на претенцията за
връщане на внесената от ищеца парична
гаранция за добро изпълнение в размер на 2110 лева също прави възражение за
погасяването и по давност.
Видно от представения договор за изработка №*******/**********г. същият е с предмет изработване на подробен устройствен план /ПУП/ и идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б., и К. и е сключен между „Е.2.“ ООД – изпълнител и О.К. - възложител. Сключването на договора е предшествано от проведен конкурс по възлагане на малка обществена поръчка въз основа на решение №20/14.12.2011г. на ОС– К.. Съгласно чл.3 от договора уговорената цена за изработеното е 84 360 лева с ДДС. В чл.2 от същия е апределен срок за изпълнение на работата най-късно до 10.05.2012г.
Видно от представения приемо-предавателен протокол, подписан на 09.05.2012г. изпълнителят „Е-П ****“ ООД е предал на ответника изработеното – ПУП и идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктурата за агломерации К., Е., Б., и К.. Протоколът е подписан от представители и на двете страни и съдържа изрично записване, че изпълнителят е съставил и предал изработеното в обем и срок, съответстващи на договореното. Следователно може да бъда направен обоснован извод, че възложителят е приел работата без забележки и възражения за недостатъци. Напротив – налице е изявление за съответствие на изработеното с възложеното по договора и за предаването му в срок.
Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая е налице уговорка между страните плащането на цената на изработеното да бъде извършено след приключване на процеса по оценка на проектното предложение по схема „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации между 2000 и 10 000 е.ж по Оперативна програма „О.С.“ и представяне на фактура.
Не се спори между страните и че с Решение №308/24.07.2012г. ОС– К. е приел да се кандидатства по същата процедура с изменение на проектното предложение, но вече само за агломерация К., като само при възможност да бъдат включени и посочените в първоначалното решение агломерации Е., К. и Б.. Не се спори /признава се в отговора на исковата молба/, че подаденото проектно предложение е изменено и е само за агломерация К., без агломерации Е., К. и Б.. При това положение е ясно, че предвиденото в чл.4 от договора условие за плащане няма да настъпи, тъй като ако не кандидатства по оперативната програма няма да получи оценка и решение за финансиране на проекта, чието изработване е възложил.
С оглед на това развитие на отношенията между страните се стига до хипотеза, приравнена на липсата на уговорен конкретен срок за изпълнение на задължението за заплащане на изработеното. Разпоредбата на чл.303 от ТЗ предвижда изпълнението да може да се иска и търси по всяко време, когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението. Подобен е и текста на чл.69 от ЗЗД – ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая ищецът е потърсил изпълнение от ответника с писмо от 01.10.2017г. С него той е поканил ответната О.К. да му плати дължимите по договора 84 360 лева като е издал и представил и предвидената в чл.4 от договора фактура.
Вземането обаче не е станало изискуемо с получаването на поканата и фактурата от ответника на 04.10.2017г. То е изискуемо от момента на приемане на работата от ответника с приемо-предавателен протокол от 09.05.2017г. Съдържанието на уговорката в чл.4 от договора е такова, че условието за заплащане на възнаграждение може никога да не настъпи. Едновременно с това обаче работата е приета и за нея се дължи възнаграждение. На това задължение съответства корелативното вземане на ищеца да получи уговореното възнаграждение. Задължението за заплащане на възнаграждение възниква от момента на приемането на изработеното. Не е необходима покана, за да бъде поставен възложителят в забава. Той го дължи от момента на приемане на работата. Уговорката за настъпването на условие по някакво бъдещо финансиране, което може и никога да не се осъществи, следва да се тълкува само като отсрочка, по волята на страните, възложителят да не бъде санкциониран за неплащане на вече възникналото си задължение до одобряване на внесеното проектно предложение и съответно- финансирането му. Тази уговорка обаче не спира и не прекъсва давността. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай това е 09.05.2012г. Давността е изтекла на 09.05.2017г. като до този момент от страна на ищеца не са предприети никакви действия за прекъсването и. Липсва и признаване на вземането от длъжника.
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. След като работата е приета без възражения за недостатъци –както е в случая с протокола от 09.05.2012г. – за възложителя на работата възниква задължение да плати възнаграждението за нея. Не е необходимо изпращането на допълнителна покана, с която изпълнителят да го кани да стори това. Разпоредбата на чл.303 от ТЗ, на която се позовава ищецът, не е приложима, тъй като предвижда изпълнението да може да се иска и търси по всяко време, когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението. Тази разпоредба предпоставя покана за изпълнение, за да настъпи изискуемостта, а случая задължението на възложителя възниква с приемане на работата. На това задължение съответства изискуемото вземане на изпълнителя.
Ето защо съдът намира направеното възражение за погасяване по давност на претенцията с правно основание чл.266 от ЗЗД за основателно. По тази причина предявеният иск за заплащане на сумата 84 360 лева, представляваща възнаграждение за приета работа, уговорено с Договор №*******от **********г. за „Изработване на ПУП и идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктура за агломерации К., Е., Б., и К.“, се явява неоснователен. Като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 2110 лева, представляваща гаранцията за изпълнение на Договор №******/**********г.: Съгласно чл.6 ал.1 от договора от **********г. внесената гаранция за изпълнение на договора в размер на 2110 лева /3 % от стойността на договора/ се освобождава след приключване на договора за обществена поръчка. Разпоредбата на ал.2 предвижда право на възложителя да задържи гаранцията при неизпълнение от страна на изпълнителя на която и да е от договорените клаузи от договора. По делото не се спори относно обстоятелството, че изпълнителят е внесъл гаранция в посочения размер – 2110 лева. Не се спори и относно изпълнение на задълженията му по договора качествено и в срок. Това се установява и от представения приемо-предавателен протокол, с който възложителят приема изработеното без възражения за недостатъци. Ответникът не прави по делото никакви доводи, касаещи неизпълнение на което и да е задължение на изпълнителя, поето с договора, което да представлява основание по смисъла на чл.6 ал.2 от договора за задържане на гаранцията. Обстоятелството, че о.К. не е заплатила дължимото възнаграждение за приетата работа, а впоследствие с изтичане на петгодишна давност това вземане се е погасило, не влияе на правото на страната да получи внесената гаранция. Това вземане не е погасено по давност, тъй като не става изискуемо от момента на приемане на работата. За връщането не е посочен срок, а само общата формулировка – след приключване на договора. Ето защо следва да се приеме, че за О.К. не съществуват основания за задържане на гаранцията, а ищецът е отправил покана за връщането и, получена от ответника на 04.10.2017г. От този момент О. дължи връщането и. Искът е основателен и следва да бъде уважен. В тази част обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно.
На основание чл.78 ал. 1 и 3 от ГПК жалбоподателят „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на О.К. *** сумата 439 лева – разноски по делото пред въззивния съд по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК въззиваемата страна О.К. *** следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* сумата 42.21 лева - разноски по делото пред въззивния съд по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №202 от 17.04.2019г., постановено по т. д.
346/2018 г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* против О.К. *** иск
за заплащане на сумата 84 360 лева, представляваща възнаграждение за приета
работа, уговорено с Договор №*******от **********г. за „Изработване на ПУП и
идейни проекти за изграждане на ВиК инфраструктура за агломерации К., Е., Б., и
К.“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
29.11.2018г. до окончателното плащане и е осъдено дружеството – жалбоподател „Е.2.”
ООД *** да заплати на О.К. сумата 300 лева – разноски по производството.
ОТМЕНЯ решение №202 от 17.04.2019г., постановено по т. д.
346/2018г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която е отхвърлен като
неоснователен предявения от „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* против О.К. *** иск
за заплащане на сумата 2110 лева, представляваща гаранцията за изпълнение на
Договор №******/**********г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 29.11.2018г. до окончателното плащане на сумата
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.К. *** да заплати на „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* сумата
2110 лева, представляваща гаранцията за изпълнение на Договор №******/**********г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
29.11.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* да заплати на О.К. *** сумата 439 лева – разноски по делото пред въззивния съд по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
ОСЪЖДА О.К. *** да заплати на жалбоподателя „Е.2.” ООД ***, ЕИК ********* сумата 42.21 лева - разноски по делото пред въззивния съд по съразмерност с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.