Решение по КНАХД №1541/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е АС хотели ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1421, район Лозенец, [улица], ет.2, ап.5. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат И. Т. от АК Бургас.

Ответник по касация е министъра на туризма [населено място]. Ответникът по касация взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е. К..

Жалбата е насочена срещу решение № 39/26.06.2025г. по АНД № 72/2025г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № Т-НП-5/20.12.2024г., издадено от министъра на туризма. С наказателното постановление на АС хотели ЕООД е наложена имуществена санкция 4 000лв. за извършено административно нарушение по чл.31 ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се изразява несъгласие с фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Прави се оплакване, че не са били обсъдени направените от жалбоподателя възражения срещу наказателното постановление. Обосновават се подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и за правилно приложение на материалния закон. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 от ОПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Съгласно цитираната разпоредба правилността на решението касационната инстанция преценя в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна съдът е установил посочените в наказателното постановление обстоятелства, както следва. Морски плаж Царево-централен, община Царево, е изключителна държавна собственост, съгласно чл.18 ал.1 от КРБ и чл.6 ал.3 от ЗУЧК. Плажът е обявен за неохраняем с министерско заповед № Т-РД-16-4/10.01.2024г., с последващи изменения и допълнения. На 28.06.2024г. е извършена проверка на същия плаж от длъжностни лица на Министерство на туризма и от длъжностно лице от Комисия за защита на потребителите. При проверката е установено, че на плажа са поставени плажни принадлежности – 62 слънцезащитни чадъра и приблизително 134 шезлонга. На територията на плажа е имало и медицински пункт, един душ, една тоалетна и една съблекалня. Установено е, че чадърите и шезлонгите се ползват от гостите на намиращия се непосредствено до плажа хотел с наименование Х. А. К. Х.. Ползването на плажните принадлежности било включено в пакетната цена на хотелската услуга, закупуването на която ставало чрез поставяне на идентификационна гривна на ръката на клиента.

Непосредствено след извършването на проверката на място съставения акт за установяване на административно нарушение бил връчен на легитимиралия се като управител на хотела Е. А.. А. удостоверил връчването на акта с подписа си и заявил писмено, че се задължава при промяна на адреса и седалището на управление на дружеството (не е посочено кое дружество) да уведоми наказващия орган. А. направил възражение срещу констатациите по акта, като посочил, че „шезлонгите и чадърите се поставяли от частни лица и не се осъществява търговска дейност“.

Горните обстоятелства се потвърждават от събраните доказателства и настоящата инстанция намира изводите на първоинстанционния съд в този смисъл за правилни и обосновани.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно приетата от АНО за приложима разпоредба на чл.31 ал.1 от ЗУЧК който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с (…) имуществена санкция [рег. номер] 20 000 лв.

В разглеждания случай деянието е установено – статута на неохраняем плаж обосновава липсата на право да се поставят плажни принадлежности за търговски цели и това е било извършено към датата на проверката от длъжностните лица, стопанисващи Х. А. К. Х..

Не е установено обаче авторството на деянието. Никъде в наказателното постановление не е посочено, че привлеченото към отговорност дружество е стопанисвало посочения хотел. Посочено е единствено длъжностното лице, изпълняващо длъжност управител на хотела. Не е посочено кой е назначил управителя на тази длъжност, което би било индиция от чие име се осъществява стопанската дейност. На практика в целия текст на наказателното постановление липсва посочено обстоятелство, което да даде отговор защо при констатираното разполагане и възмездно предоставяне на плажни принадлежности на неохраняемия плаж, извършено от длъжностните лица в посочения хотел, като отговорно лице е привлечено АС хотели ЕООД. Частични данни в тази насока се съдържат в приложените по преписката документи, но те не могат да бъдат основа за преценка на законосъобразността на наказателното постановление, тъй като предмета на доказване в съдебната фаза на административнонаказателното производство е ограничен от обстоятелствата, които административнонаказващия орган е преценил да посочи в обстоятелствената част на постановлението и именно само те се явяват фактическото основание за налагане на съответната санкция. Затова настоящата инстанция приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон.

Жалбата е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното постановление.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК ответникът по касация следва да заплати на касатора разноските по делото, съобразно представения списък. Направеното възражение за прекомерност на разноските в частта относно заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като заплатения хонорар по 840лв. за всяка от инстанциите е съобразен с тежестта на делото и обема на свършената от процесуалния представител работа.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 39/26.06.2025г. по АНД № 72/2025г. на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Т-НП-5/20.12.2024г., издадено от министъра на туризма.

ОСЪЖДА Министерство на туризма [населено място] да заплати на АС хотели ЕООД, [ЕИК], [населено място], със съдебен адрес [населено място] 1421, район Лозенец, [улица], ет.2, ап.5, разноски по делото в размер 1680лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.