№ 129
гр. Асеновград, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.н Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от И.н Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200405 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №16-2300022/14.03.2023г., издадено от А.А.Ч., на длъжност
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на дружество на
„Гарденн ” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ №12 ет.3 на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер
на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
Н. Т. Х. в качеството си на управител а дружеството жалбоподател „Гарденн”
ЕООД, не се явява лично в съдебно заседание. С подадената писмената жалба, по
същество моли обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сходно становище изразява в съдебно заседание и адв. Т. К., упълномощен
като повереник на дружеството жалбоподател. Той е становище, че обжалваното НП
следва да се отмени поради недоказаност и поради допуснати процесуални нарушения
в хода на административнонаказателното производство. Възразява и относно размера
на наложената имуществена санкция, като заявява че същата е завишена.
Представителя на АНО е на становище, че наказателното постановление е
1
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Претендират за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като оспорва и
размера на предявеното адвокатско възнаграждение. Съобразно решението на съда,
моли то да бъде намалено до законоустановения минимум.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 02.02.2023г., в периода от 15.30 до 16.30, е извършена проверка от
служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив в кафе-аперитив „Виконт”
намираща се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 17, стопанисвано от „Гарденн”
ЕООД с управител Н. Т. Х.. По време на проверката се установило, че заведението е в
работен режим, като освен външната открита част, където били масите за клиенти,
имало и кухня. В хода на проверката в заведението дошъл А.Н. Х. който се представил
като упълномощено от управителя лице. Проверяващите констатирали, че външната
част се обслужвала от сервитьори, като при влизането им в кухнята, те установили, че
там работи св. Ж. Х. П.. На всички установени в обекта четирима работещи, били
раздадени за попълване декларации по чл.399 вр. чл.402 и сл. от КТ и чл. 39 и чл.40 от
АПК. Такава декларация била предоставена и на св. Ж. Х. П.. Тъй като последната не
носела очилата си, декларацията била попълнена от присъстващата случайно нейна
внучка, като данните й били издиктувани от св. П.. След попълване на данните,
декларацията била саморъчно подписана от св.П.. От съдържанието й се установило, че
тя работи, като готвач и освен информацията за работодателя и обекта, тя посочила
личните си данни, работното време, почивните дни и възнаграждението, като
отбелязала, че няма сключени трудов.Чрез присъстващия пълномощник, на управителя
на дружеството, стопанисващо обекта била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, за
явяване на 06.02.2023г. с оглед представяне на допълнителни документи с оглед
приключване на проверката. Посочения в призовката срок не бил спазен, като
съответно поисканите допълнително документи не били предоставени на указаната
дата. На 16.02.2021г. в ДИТ Пловдив се явил св. А.Н. Х., като същия представил
пълномощно, както и писмени обяснения с които декларирал, че Ж. Х. П. и още две
други лица не работят в поверяваното дружество. Предвид установеното в хода на
проверката, то проверяващите счели, че на 02.02.2023г. / деня на проверката в кафе-
аперитив „Виконт” / „Гарденн ” ЕООД, като работодател е приел на работа св. Ж. Х.
П., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Във връзка с това, в
присъствие на упълномощеното лице- А.Н. Х., бил съставен АУАН
№16-2300022/02.02.2023г. връчен му срещу подпис. Същия бил свързан с установеното
спрямо лицето Ж. Х. П. нарушение, като проверяващите го квалифицирали по чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на този акт, било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. П. Б. и Ж. Х. П.,
2
които съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на
повереника, съдът намира жалбата за допустима, но за основателна единствено
относно размера на наложената имуществена санкция.
По отношение на възражението за допуснати нарушения на процесуалните
правила свързани с неспазване на разпоредите на чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, то
съдът намира същото за неоснователно. Анализа на събраните по делото доказателства,
води до извода, че по отношение на съставения АУАН, въз основа на който е било
издадено и обжалваното НП следва да намери приложение текста на чл.416, ал.3 от КТ.
В същата норма е предвиден особен ред, който се прилага при установяване на
нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления по
този кодекс. В същия са записани особен ред правила на връчване на съставени АУАН,
а именно визираните в нормата на чл. 416, ал.3 от КТ, какъвто е и настоящият случай.
Доколкото акта е бил съставен и връчен надлежно на упълномощено от управителя на
санкционираното дружество лице, то съдът намира, че изискванията на чл.416, ал.3 от
КТ са били спазени. В действителност в хода на делото по същество, се прави и
възражение, че А.Н. Х., който е присъствал при съставяне на АУАН и на когото е бил
връчен препис от акта, не е разполагал с необходимата представителна власт.
Разгледано по същество обаче, това възражение също се явява неоснователно. От
съдържанието на намиращото се към адм.наказателната преписка нотариално заверено
на 06.01.2023г. пълномощно, се установява, че наред с правомощията да извършва
фактически и правни действия, дадените му от управителя на „Гарденн” ЕООД,
пълномощника А.Н. Х. е имал съответните пълномощия да представлява търговеца
пред „всички физически и юридически лица, държавни и общински органи”. Освен
това пълномощника е имал съответните пълномощия да получава и подписва всякакви
други документи и книжа ”. При положение, че на лицето са предоставени правомощия
да получава и подписва документи изготвени от държавни органи, какъвто е Дирекция
“Инспекция по труда”, не следва извод, че актът е връчен на лице без представителна
власт, а от там и до неспазване на специалната норма на чл.416, ал.3 от КТ.
Наведените в жалбата твърдения за допуснати нарушения по чл.40, ал.2 от
ЗАНН, във връзка с това, че дружеството нарушител не са били поканени надлежно за
съставяне на АУАН се явяват също неоснователни. Текста на чл.40, ал.2 от ЗАНН
регламентира правилата за съставяне на акт в отсъствие на известния вече нарушител,
като хипотезите са две: първата е ако не може да се намери, а втората ако след покана
не се яви за съставяне на акта. Доколкото по делото е безспорно установено, че А.Н. Х.
е бил надлежно упълномощен от страна на управителя на „Гарденн” ЕООД да
представлява дружеството, като съответно той се е явил на 16.02.2023г. в ДИТ
Пловдив, в присъствие и срещу подписа на който е бил съставен и АУАН, то е явно, че
3
нито една от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение.
Освен това, няма как да не се отбележи и факта, че в дадения на нарушителя 3-дневен
срок /сега вече седмодневен/ по чл. 44, ал.1 от ЗАНН , от страна на същия не са
постъпили каквито и да е възражения, включително и такИ. за нарушения по чл. 40 и
сл. и чл.42 и сл. от ЗАНН. Сходни изводи могат да се направят и по отношение на
връчването на обжалваното НП. Видно от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, то след издавеното на
обжалваното НП, същото е било изпратено за връчване чрез Български пощи. След
като то на три пъти, не е могло да бъде връчено, тъй като пратката е останала
непотърсена,все пак на 13.06.2023г. обжалваното НП, е било връчено лично на
пълномощника на „ГАРДЕНН” ЕООД-А.Н. Х.. В този смисъл, направените
възражения се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
От събраните по делото доказателства в действителност се установява, че
описаното в обжалваното НП нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда е налице, а именно това, че на 02.02.2023г. работодателя в лицето на
„ГАРДЕНН” ЕООД е приел на работа в стопанисвания от търговеца в кафе-аперитив
„Виконт”, като готвач Ж. Х. П., без да е сключен с нея трудов договор в писмена
форма. Безспорно е това, че на 02.02.2023г., Ж. Х. П. е полагала труд, като работник, в
стопанисвания от „Гарденн” ЕООД обект в кафе-аперитив „Виконт” в гр. Асеновград,
ул. „Трети март“ № 17, като това е ставало срещу възнаграждение и по определено
работно време. Установи се и това, че с работника не е имало сключен валиден трудов
договор в писмена форма. Наведените твърдения от страна на повереника на
дружеството жалбоподател, че нарушението е останало недоказано, съдът намира за
неоснователни и за недоказани.
По делото не се представени доказателства опровергаващи изводи на АНО,
относно констатираното нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Безспорно описаното в АУАН и НП нарушение било налице, тъй като работничката Ж.
Х. П. е полагала труд по трудово правоотношение без наличие на сключен трудов
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Ал. 2 на същия текст предвижда, че работодателят няма право да допуска
до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В
случая, жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения.
По отношение на наложената имуществена санкция, съдът намира, че същата
се явява не напълно съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като при
определянето й АНО не е взел предвид всички обстоятелства. Вярно е, че в
предвидената санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено, че работодател,
4
който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая обаче следва
да отчете, не само факта, че повод за извършване на проверката е бил сигнал от
работник, но и това, че констатираното нарушение от този вид било е първо такова за
обекта. Самото нарушение не се отличава с по-висока обществена опасност на
процесното деяние, като поради своето естество и липсата на установени вредоносни
последици за работника , дават основание за определяне на един по-справедлив и
обоснован размер на санкцията към законоустановения минимум от 1500 лв. В
действителност, от материалите по делото се установява, че в хода на проверката
спрямо дружеството е било констатирано и друго нарушение на трудовото
законодателство, но пък предвид липсата на доказателства, относно неговата точна
квалификация, дали същото е санкционирано и дали тази санкция все пак е влязла в
сила, счита то не следва да приема за отегчаващо обстоятелство при определяне
размера на имуществената санкция.
В обобщение нарушителят е осъществил състава на адм. нарушение по чл.
414, ал.3 във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, но определеният от АНО размер на
имуществена санкция от 2500 лв. подлежи на изменение до законоустановения
минимум от 1500 лв. , тъй като не съответства на правилата по чл. 27 ЗАНН за
индивидуализация на наказанието. В тази смисъл жалбата се явява основателна.
При служебната проверка на обжалваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, налагащи неговата пълна
отмяна, като останалите наведени в жалбата възражения се явяват неоснователни.
Доколкото съдът прие жалбата против обжалваното НП за допустима, то изложените
мотиви относно надлежно връчване на обжалваното НП, се явяват достатъчни.
При този изход на делото частично основателно се явява и искането на
представителя на ДИТ гр. Пловдив за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела, предвиденото възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, не би било
обосновано да се определи по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, т.е. 80лв. Все
пак делото приключи в рамките на едно съдебно заседание на което се яви и
процесуалния представител на ДИТ Пловдив, поради което съдът счита, че на страната
ще следва да се определи първоначално възнаграждение за осъществената
5
юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид решението
на съда да намали размера на наложената имуществена санкция от 2500 на 1500 лева,
то би следвало пропорционално да се коригира и размера на първоначално
определеното юрисконсултско възнаграждение като то се фиксира в размер на 50лв.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция “Главна
Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Пловдив.
От страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател не се
прави искане за присъждане на разноски и доколкото липсват представени
доказателства в тази насока, не следва да се присъждат такИ..
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №16-2300022/14.03.2023г., издадено от А.А.Ч., на длъжност
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на дружество на
„Гарденн” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ №12 ет.3 на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3
от Кодекса на труда е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева, за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 2
500 (две хиляди и петстотин) лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „Гарденн” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Симеон“ №12 ет.3, с управител Н.
Т. Х., да заплати на Изпълнителна Агенция “Главна Инспекция по труда”- гр. София
сумата от 50.00 / петдесет / лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7