РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Варна , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип С. Радинов
при участието на секретаря Станислава С. Стоянова
като разгледа докладваното от Филип С. Радинов Гражданско дело №
20203110110264 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от С. Е. К. срещу „***, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 лева – частичен иск от общо 2252 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 43080312000267 за имуществени вреди причинени
от водача на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника лек
автомобил марка „*** с застрахователна полица № BG/06/119002862014, върху собствения
на ищеца лек автомобил марка ***, изразяващи се в увреждане на задна броня средна,
лайсна хром задна броня среда, спойлер задна броня, ъгъл задна броня, един ч.рем, фар за
мъгла заден десен, врата на багажник, заден шумозаглушител един ч.рем, врата багажна
долна част, престилка задна, основа стоп (щит) – д., водач задна броня десен две части,
настъпили вследствие от реализирано на 16.03.2020 г. в *** ПТП – при маневра „ляв завой”,
автомобила на ищеца е блъснат от зад от застрахования при ответника лек автомобил, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.08.2020 г., до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че по повод процесното събитие на 19.03.2020 г. е заведена щета №
43080312000267 при ответника, като на 29.04.2020 г. същият по банков път е превел на
ищеца сумата от 1627,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди. След проверка в различни автосервизи, ищецът
установил, че стойността на ремонта на лекия автомобил е в размер от 3980 лева, поради
което счита, че ответникът му дължи още 2252 лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
1
исковата молба, в който предявеният иск се оспорва по размер. Твърди се, че размерът на
исковата претенция значително надвишава действителната стойност на процесния лек
автомобил. Посочва се, че застрахователното обезщетение се определя в съответствие със
специална методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на
МПС, приета с наредбата по чл. 504 от КЗ. Поддържа се, че след извършеното плащане от
страна на ответника в полза на ищеца, задължението за застрахователно обезщетение е
изцяло изпълнено.
Направено искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
исковата молба. Допуснато е изменение на иска, чрез неговото увеличаване на 3534 лева.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът подържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че лек автомобил марка *** е застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на застрахователно покритие, включващ
настъпилото на 16.03.2020 г. застрахователно събитие.
По делото не е спорно, а и от представеното по делото свидетелство за регистрация -
част 1 е видно, че като собственик на лек автомобил марка *** е вписан ищецът.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 16.03.2020 г.,
съставен на място и подписан от участниците в ПТП се установява, че на същата дата в ***
водачът на *** е блъснал лекия автомобил на ищеца, с което му е причил деформация на
задната част.
На 19.03.2020 г. и на 24.03.2020 г. от ответника е извършен опис на щетите, а на
29.04.2020 г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 1627,88 лева.
От депозираното и неоспорено от страните заключение по възложена съдебно -
автотехническа експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и
кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателствени материали се установява,
че общата стойност на процесните щети поотделно и като обща сума по средни пазарни
цени към датата на събитието, като при определянето и е използвана цената на оригинални и
алтернативни резервни части предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания
за качество, а именно притежаващи сертификат за качество, както и сервизи, които не
притежават такъв сертификат е в размер от 5162,10 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към
момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /причинено от водача
на лек автомобил марка *** ПТП/ при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
2
което като непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в
правната сфера на ищеца в заявените размери. В тежест на ответника е да докаже
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните по делото не спорят, че по отношение на лек автомобил марка *** е
съществувала действаща при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
застрахователно покритие, включващ датата на настъпилото застрахователно събитие.
Страните не спорят, че вследствие ПТП, застрахованият при ответника е причинил на
лек автомобил марка *** увреждания на задна броня средна, лайсна хром задна броня среда,
спойлер задна броня, ъгъл задна броня, един ч.рем, фар за мъгла заден десен, врата на
багажник, заден шумозаглушител един ч.рем, врата багажна долна част, престилка задна,
основа стоп (щит) – д., водач задна броня десен две части.
При установено наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, съдът приема, че предявената искова претенция е установена
по основание.
По възражението на ответника, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължително
застраховане, съдът намира, че в практитката си ВКС /решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС
по т. д. № 652/2009 год., І т. о./ се е произнесъл в кои случаи се прилага Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС въведена с чл. 1 ал. 3
от Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор. Съпоставяйки
разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от Методиката със законово установеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда /чл. 273 ал. 2 пр. 1 от КЗ /отм./, сега чл. 386
ал. 2 от КЗ/, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора /чл. 386 ал. 1
от КЗ/, ВКС е приел, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 от КЗ. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата действителна стойност /в този смисъл и Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 1069/2010 год., ІІ т. о., Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о.,
Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010г., I т. о. и др/. С оглед посоченото,
възражението на ответника относно приложимост на методиката при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение е неоснователно.
От депозираното по делото заключение по съдебно - автотехническата експертиза се
установи, че разходите за възстановяване на щетите, изчислени по средни пазарни цени е
размер от 5162,10 лева
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки и след
отчитане на извършеното преди процеса частично плащане от ответника, предявеният пряк
иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 3534 лева.
3
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил държавна такса в размер от 50
лева, а впоследствие е доплатил държавна такса в размер 94 лева за извършеното
увеличение на иска и депозит за вещо лице в размер от 150 лева. Представени са
доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева.
Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебно - деловодни разноски в размер от 794 лева, от които сумата от 144 лева –
държавна такса, сумата от 150 лева – депозит за вещо лице и сумата от 500 лева–
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление г*** да заплати на С. Е. К., ЕГН
********** с адрес гр. В***, сумата от 3534 лева /три хиляди петстотин тридесет и четири
лева/ представляваща застрахователно обезщетение по щета № 43080312000267 за
имуществени вреди причинени от водача на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника лек автомобил марка ***, с застрахователна полица №
BG/06/119002862014, върху собствения на ищеца лек автомобил марка ***, изразяващи се в
увреждане на задна броня средна, лайсна хром задна броня среда, спойлер задна броня, ъгъл
задна броня, един ч.рем, фар за мъгла заден десен, врата на багажник, заден
шумозаглушител един ч.рем, врата багажна долна част, престилка задна, основа стоп (щит) –
д., водач задна броня десен две части, настъпили вследствие от реализирано на 16.03.2020 г.
в *** ПТП – при маневра „ляв завой”, автомобила на ищеца е блъснат от зад от
застрахования при ответника лек автомобил, ведно със законна лихва от датата депозиране
на исковата молба в съда - 25.08.2020 г., до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление г*** да заплати на С. Е. К., ЕГН
********** с адрес гр. В***, сумата от 794 лева /седемстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4