Р Е Ш
Е Н И
Е № 194
гр. Пловдив,
14.06.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 231/2019 год. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 109 от 28.02.2019
година, постановено по т. дело № 546/2018 година по описа на Окръжен съд
– П., е осъдена „З.к.Л.И.“ АД ,ЕИК *********,
да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, сума в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на неговия брат П. Й.И.,
ЕГН**********, настъпила при пътно-транспортно произшествие, станало на **********г.
на път ***** /гр. П. -гр. А./, причинено противоправно и виновно от Д.Р.М. при
управление на лек автомобил „Б.” с рег. №*********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „З.к.Л.И.“ АД, сключена със
застрахователна полица № ******************от 04.11.2015г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.03.2018г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлен е предявения иск за разликата над 60000 лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., както и претенцията за
заплащане на законна лихва върху сумата за периода от **********г. до
26.03.2018г. Осъдена е „З.к.Л.И.“АД да
заплати на адвокат А.В.С. от АК-П., с личен номер на адвокат **********, сума в
размер на 2330 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца И.Й.И.. Осъдена е
„З.к.Л.И.“АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П.
окръжен съд, дължимата за производството държавна такса в размер на 2 400 лева.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от „З.к.Л.И.“ АД в осъдителната му част с подробно
развити съображения за незаконосъобразност. Те се свеждат до това, че ищецът,
който е брат на загиналия при ПТП, не е
от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта му. Поддържа се, че братът би имал право на обезщетение само по
изключение, при създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и при търпени продължителни болки и
страдания от смъртта му, за които предпоставки в случая не били събрани
доказателства. Втората група оплаквания са свързани с неправилност на изводите
на съда, че посоченият в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ 101/2018 година/
лимит на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се прилага като
противоречащ на Директива 2009/13/ЕО. Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново по
същество, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство И.Й.И. чрез
процесуалния му представител адвокат А.С. с изразено становище за нейната
неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по
въззивната жалба на основание чл. 38 ал. 2 във връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Пред въззивната инстанция не са
направени нови доказателствени искания.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от
лице, имащо правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в осъдителната му част, а именно от ответника в
първоинстанционното производство. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, освен когато става
дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно
за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. /
Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на
ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе само по въведените
с въззивната жалба оплаквания, подробно посочени по-горе.
Починалият П. Й.И. е брат на ищеца И.Й.И. / удостоверение за родствени връзки на
стр. 29 от първоинстанционното дело/. Обстоятелствата, свързани с
изключителната вина на Д.Р.М.– водач на автомобила, причинил ПТП на **********
година, при което е загинал П. Й.И.,
както и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество за автомобила, с който е причинено ПТП – лек автомобил
марка „***“ с рег. № *********, по застрахователна полица ******************от 04.11.2015 година, със срок на
валидност от 07.11.2015 година до 06.11.2016 година, са безспорни между
страните по делото и са извън предмета на произнасяне в настоящото производство,
очертан с въззивната жалба.
Ищецът е предявил пред ответника
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. И. / стр. 30-33/, която е
заведена в ответното дружество с
вх. № 4124/28.03.2018 година. С писмо изх. № 3788/10.04.2018 година
ищецът е уведомен за отказа на застрахователя да му заплати обезщетение, тъй
като не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществени
вреди, очертан с Постановление №4/1961
година на Пленума на ВС.
От свидетелските показания на
разпитаните в съдебно заседание на 16.01.2019 година свидетели Г.Б., П.К.и С.Б.се
установява, че внезапната смърт на П. И.
е причинила на ищеца силни емоционални болки и страдания, които той не е преодолял и
до настоящия момент. Смъртта на П. И. е била внезапна, ненавременна и
неочаквана, като на ищеца се наложило да види трупа на брат си и да извърши и
разпознаването му след катастрофата. Ищецът дълго време отказвал да приеме, че
брат му е мъртъв. Свидетелите установяват, че
връзката между ищеца и неговия
брат е била много силна както по времето, когато са били деца / разликата във възрастта им е три
години/, така и до смъртта на П. И.. Двамата са израснали заедно, отглеждани от своята
майка, били са много близки, подкрепяли са се, споделяли са общо жилище и общи
преживявания, заедно са посещавали своя баща, с когото майка им била разведена,
но с когото поддържали контакти. Преди около осем години ищецът се оженил и се
преместил да живее в друго жилище, но връзката му с брат му, който не бил
семеен, не била преустановена. Те се подкрепяли, споделяли грижите за
родителите си, празнували общо всички празници и имали общи интереси, свързани
с риболова, както и с магазина за риболовни принадлежности, открит от покойния П.
И. няколко месеца преди смъртта му. Двамата братя участвали в риболовни
състезания заедно като отбор, грижели се заедно за зареждането на магазина,
чувствали се добре заедно, смеели се, шегували се. От свидетелските показания
се установява, че ищецът се чувства
много зле след смъртта на своя
брат и до настоящия момент – угрижен, затворен, неразговорлив, не можел да спи,
непрекъснато гледал снимките на брат си и плачел. Смъртта на П. И. довела до
промяна и в професионалната сфера на
ищеца. Преди да почине брат му, той бил военен. След неговата смърт отказвал да
държи оръжие, тъй като се страхувал да не стане нещо лошо с някого, поради
което напуснал работата си и се отдал изцяло на риболовния магазин на покойния си
брат. Липсата на брат си ищецът
компенсирал с много труд и усилия да
развие магазина. Свидетелите обясняват, че ищецът не може да преодолее загубата
на брат си, направил е табло с техни общи снимки в магазина, както и беседка с
барбекю в негова памет. Освен това ищецът се решил да има второ дете, като се
надявал да е момче и да прилича на брат му, което се случило.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че ищецът
е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от
смъртта на своя брат. Този извод е в съответствие с разрешението, дадено
в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година
на ОСНГТК. Според цитираното
тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
С обсъдените по-горе доказателства е
установена особено близката връзка на ищеца с починалия негов брат и действително
претърпените от смъртта му вреди.
Имайки предвид събраните по
делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът не споделя доводите, които се
поддържат и във въззивната жалба, че в случая не следва да се присъжда
обезщетение на ищеца за неимуществените вреди от смъртта на неговия брат, тъй
като доказателствата сочели на обичайна връзка на привързаност между братя, а
не на предвиденото в тълкувателното решение изключение. По несъмнен начин в процеса е установена създадената силна и трайна
взаимна близост и емоционална
привързаност и подкрепа между двамата братя. Доказана е силната травма,
причинена на ищеца от смъртта на неговия брат, която се е отразила на начина му
на живот и професионалната му реализация. Съдът намира за
установени релевантните факти, очертани
в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено
близка привързаност между братята, при която смъртта на единия брат е причинила
на ищеца морални страдания с интензитет,
надхвърлящ обичайния. С оглед на това съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска.
Вторият спорен момент, въведен с въззивната
жалба, касае размера на обезщетението за неимуществени вреди, по-конкретно
приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018
година/. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения кръг лица/ се
определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018
г.
Съдът намира, че посочената
разпоредба на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ е неприложима по настоящото дело,
макар исковата молба да е заведена на 11.07.2018 година. Тази разпоредба има
отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ,
в сила от 01.01.2016 година. Застраховката
„Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП на ********** година от Д.Р.М., е сключена на 04.11.2015 година - застрахователна полица ******************от
04.11.2015 година със срок на валидност от 07.11.2015 година до 06.11.2016
година. По силата на § 22 от ПЗР на КЗ /
в сила от 01.01.2016 година/ , за застрахователните договори, сключени преди
влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и
процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ / отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на
новия КЗ. По делото няма данни страните да са договаряли нещо друго. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ /отм./. Лимитите на застрахователна отговорност по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
определени по чл. 266 КЗ /отм./ във връзка с
§ 27 ПЗР на КЗ /отм./ са 1
000 000 лева при едно пострадало лице и 5 000 000 лева при две и повече
пострадали лица, а след 11.06.2012 година – 2 000 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лева за всяко събитие
при две и повече пострадали лица. Тези лимити представляват обективен критерий
за социално-икономическите условия в страната и следва да бъдат съобразявани
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Дори обаче да се приеме, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ е
приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., включително за тези,
за които се прилага част четвърта от отменения КЗ, настоящият състав намира, че
не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и
чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства
и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в
чл. 1 параграф 2 от предходната
директива – 84/5/ЕИО. Посочените в
директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани
в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия
Кодекс за застраховането.
Доколкото обаче в цитираните директиви не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно
е, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат
пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които
трябва да ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да
не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно;
съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни
и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата
на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе
разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря
на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят
до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази
причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Този извод е съобразен и с решение
на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело С
– 277/12 / V. D.
срещу B.A./, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от съд от Л.. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да
бъде определено не в границите,
установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в страната и
нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на
настъпване на ПТП, обсъдени по-горе.
Съобразявайки характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания след смъртта на брат му П. И., съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди е 60 000 лева. В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателят не е въвел в процеса възражения, относими към
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди извън тези, касаещи
приложението на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ ДВ бр. 101/2018 година/, обсъдени
по-горе.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 38 ал. 2 във
връзка с чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата „З.к.Л.И.“ АД дължи на адвокат А. С.
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца И.И. пред
въззивната инстанция. При обжалваем интерес от 60 000 лева дължимото
възнаграждение, определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2330 лева.
По изложените съображения П.
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109 от 28.02.2019 година, постановено по т. дело № 546/2018 година по описа на Окръжен съд – П.,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдена
„З.к.Л.И.“ АД ,ЕИК *********, да заплати на И.Й.И., ЕГН **********, сума
в размер на 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания от
смъртта на неговия брат П. Й.И., ЕГН**********, настъпила при пътно-транспортно
произшествие, станало на **********г. на път ***** /гр. П. -гр. А./, причинено
противоправно и виновно от Д.Р.М.при управление на лек автомобил „Б.” с рег. №*********,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.к.Л.И.“
АД, сключена със застрахователна полица № ******************от 04.11.2015г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат
А.В.С.,*** адвокат **********, със служебен адрес: гр. П. ,ул. „С.” №**, офис *,
сума в размер на 2330 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ на И.Й.И., ЕГН **********, пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.